Имам една мечта - Русия да ни освободи от петата си колона
05 Септември 2013, Четвъртък
Имам една мечта и тя стопля наивната ми душа макар да не е печка.
За младите пояснявам: печка „Мечта” беше сред мечтите на хомо социалистикус в епохата на постоянния дефицит, когато елементарни електроуреди за домакинството се „пускаха” по магазините в такива ограничени количества, че народецът чакаше на опашки цели нощи да отворят магазина с наличните няколко бройки.
Гражданите се самоорганизираха. Правеха списъци без оглед на партийното членство дори . Имаше ред. Кой казва, че не е имало гражданско общество!?
В неограничени количества в НРБ се произвеждаха предимно бронетранспортьори и калашници, чието изобилие беше такова, че (както научихме след избухването на внесената от СССР демокрация) повечето подарявахме на други държави, обитавани от хомо социалистикус в т.н. трети свят, заразен идеологически от нашето първично миролюбие.
Днес, когато миролюбието ни марширува в нестинарския танц на нежелаещите да посетят горещите точки на планетата, обръщам замечтано поглед на Изток.
Не друг, а демократично избраният президент на Русия Путин, допусна вероятността неговата миролюбива държава все пак да участва във военен удар срещу обекти на сирийския режим в Сирия при условие, че той е наистина виновен за масовото убийство на цивилни жители с химическо оръжие.
Това е поразителна промяна в настроението на Владимир Владимирович - а той, самодържецът, може да си я позволи!
Путин не изключва вече Башар Асад да е способен на подобен геноцид, което Кремъл по презумпция не допускаше до вчера.
Не вярвам Путин да стигне дотам, че при безспорни доказателства (декларирани вече и от френското, и от германското разузнаване-отделно от американските твърдения), Русия ще изостави последното убежище на своето влияние в арабския свят. Макар че подобно решение би било спасително за остатъците от руско влияние в Близкия изток и в този смисъл би било разумно.
Мечтата ми е малка- като мен. Нали всеки е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
Ще ми се да видя само как нашата пета колона се огъва като полумесец на 18О градуса и напуска пропагандната ниша на фалшивото си миролюбие в синхрон с Москва. Нещо като повторение на карамбола в позицията на нашите другари, прегърнали дружбата на Сталин с Хитлер след пакта им от август 1939-та и завръщането им обратно на фронта на антифашизма (на който британците воюват сами срещу армията на Германия и ресурсите на СССР две години) след вероломното нападение на германските националсоциалисти срещу родината на социализма през юни 1941-ва.
„Вероломното” е напълно легитимно определение за нарушения договор между приятелите Хитлер и Сталин, но зад стандартната употреба на това прилагателно от съветската пропаганда прозира разочарованието, издайническо по същество, че Фюрера пръв е нарушил обещанието за дружба и сътрудничество, изпреварвайки подобните намерения на Вожда.
Имам тази мечта и тя не е чак толкова невъзможна, като се знае какъв огромен интерес има Русия от скока на цената на петрола в кризисната обстановка,нажежена от очакванията за военен удар. Но все пак съм реалист: не всичко рационално е постижимо в политиката. Особено, когато става дума за руската печка, която топли кокалите на българската столетница.
А я имам тази мечта не за друго, а заради освобождението на България от петата колона. Ето тогава бих признал Русия за серийна освободителка!
Източник: Ivo.bg
Коментари
0 коментара
Не, или за силата ни да променяме сценарии
