Д-р Веселин Герев: Терористите са вманиачени психопати
25 Ноември 2015, Сряда
Да се изгради такава психика отнема време
Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, завършил медицина във ВМИ - Пловдив, специализирал психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Свети Врач". Специализирал е в Университетска клиника Франкфурт/Майн-Германия. В момента е психиатър на свободна практика.
- Доктор Герев, как бихте охарактеризирали терористичните актове, които станаха напоследък?
- Общо взето, този тип действия имат две основни цели. Едната цел е те да имат показност, а другата е да предизвикат паника и масов страх сред населението. Всеки човек се идентифицира с мястото на самото престъпление, особено когато има публични разстрели. Всеки, който е видял това, започва да изпитва страх. По принцип страхът е основна движеща емоция на психиката на човека. Още от времето на Фройд е установено, че всеки трябва да може да живее със собствените си страхове. С някои от страховете хората се учат да живеят с течение на времето, като по някакъв начин ги преодоляват. Но страхът за собствената сигурност и собствения живот просто не може да бъде преодолян. Насаждането на масова психоза и на масов страх имат за цел тези показни терористични актове. Вижда се, че само мисълта за атентат или идеята, че някъде може да е поставена бомба, може да накара човек тотално да промени плановете си, включително и да не излиза от къщи.
- Нормални хора ли са терористите или имат някакви психически отклонения?
- При всички положения те не са психичноболни. Те са вманиачени психопати. За да изградиш психика на вманиачен психопат отнема доста време. То не става от днес за утре. Неслучайно се създават райони, в които терористите обучават децата от малки в т. нар. ценности. Възпитават ги в т. нар. свещена война или джихад. Психиката на такъв човек се изгражда с течение на годините. Постоянно им се внушават някакви фалшиви ценности и това, че са призвани да се борят. Освен това се обещава, че когато камикадзето загине в името на Аллах и на исляма, то ще бъде възнаградено на онзи свят с 40 жени. Незнайно защо с 40, но това сигурно е някакво магическо число. Понеже в мюсюлманския свят, откъдето идват тези хора, жените се купуват, всеки може да си купи жена с каквито средства разполага, терористите просто бленуват за т.нар. среща с четиридесетте жени. При други пък мотивът е финансов. Заплащат им се доста неща, които те не могат да си позволят, и това ги мотивира да стават наемни камикадзета. Между другото самите терористи също изпитват страх, колкото и невероятно да звучи. Когато дойде моментът те да бъдат също унищожени, или да се самоунищожат, като се самоубиват, при тях има доста колебания и голямо притеснение.
- От какво се страхуват?
- Страх изпитва всеки човек. Тоест животът ти минава като на кинолента и започват вътрешните съпротиви. В повечето случаи, когато има такива колебания, обикновено организаторите на тези актове имат възможност от разстояние да контролират примерно самовзривяването на един терорист и ако той започне да се чуди и да се колебае, те го самовзривяват. Така че той е едно оръдие.
- Какво го превръща в оръдие? По телевизията даваха видео с много малки деца, които бяха обучавани да стрелят.
- Достъпът до нещо, до което човек няма възможност да стигне. Това е. Да бъде оценен, защото в онези общества примитивизмът, интелектуалният капацитет на хората е много нисък. Животът е много затворен. Изисква се някой да го оцени и да му внуши, че той е някакъв фактор, от който могат да зависят много неща. В повечето случаи на такъв тип хора не се обръща внимание, те, както виждаме, най-често са психопати, асоциални типове. Тоест те са отхвърлени, низвергнати от обществото. Имат най-често дребни криминални прояви. Едно такова внимание, което е обърнато към такъв човек, който на практика не е социализиран, отритнат е от обществото, живее на принципа „ден да мине, друг да дойде” или пък, да кажем, извършва дребни криминални престъпления, злоупотребява с наркотици, това е ключовият момент. Той се впечатлява от това, че някой му е обърнал внимание, или че някой го е приобщил към някаква общност. В случая става въпрос за общността на наемниците на "Ислямска държава". Може да е и на друга терористична организация. По този начин на човек му се запълва емоционалната дупка и той започва по някакъв начин да се чувства значим. Тоест той започва да се чувства задължен на хората, които са му обърнали внимание. При това постоянно му се внушава, че скоро ще дойде моментът, в който ще има някаква специална мисия, която ще го направи още по-значим. Много е тънък психологическият момент на хората, които обработват т. нар. терористи и ги превръщат от обикновени хора, отхвърлени от обществото, от асоциални типове в машини за убиване. На тях им се внушава, че това общество, срещу което те ще се борят, е виновно за това те да бъдат в такова положение. Това общество е виновно те да не могат да се приобщят към него, нито да се образоват, нито да намерят свястна работа. Работи се пак на тънката струна за смисъла на човешкия живот и за човешката реализация.
- Може ли действията на терориста да се предсказват?
- В много случаи те са организирани и предсказуеми. Но в много случаи също така могат да бъдат спорадични, спонтанни. Може да нямат връзка с никаква организация.
- Защо това е така?
- Като се внушава на човек, че той може да стане значим и му се посочват виновниците за конкретната ситуация, в която е изпаднал, той започва да трупа много вътрешно напрежение, което после прераства в гняв и ярост, и това може да го тласне към много импулсивни действия. Тоест то е предизвикано в повечето случаи. Не си мислете, че един човек отива, взима автомата, убива десет души и това е, защото те са го погледнали накриво или са му казали нещо накриво. В случая се работи не само на религиозна основа. Работи се много и на социална основа. Знаете, че във Франция това са хора от т.нар. гета, от арабските квартали. Там, където престъпността, търговията с дрога е всекидневие. В тези гета полицията не смее да влезе. Аз си спомням за т.нар. френски „Район 21”, който се управлява само от арабски мафиотски структури. Така че просто това са хора, които сами се разпореждат със закона.
- Развива ли се параноя от страх от терор?
- Параноя има навсякъде. Съвсем нормално е да се развива такъв тип параноя. Тя започва с посттравматичен стрес. Като преживее такова нещо, човек като види как пред него убиват хора, като види как се стреля, като види дупки от куршуми, кръв, ранени хора, в него задейства посттравматичният стрес. Свидетелите на такива актове ще го имат този проблем дълги години. Само при вида на червено например, цвета на кръвта, само при чуване на сирени, на полицейски коли, в тези хора се задейства реакция по модела "синбек". Това означава пак преживяване на същите емоции, които човек е преживял по време на събитието. Между другото посттравматичният стрес е описан за първи път при ветераните от Виетнам, които в момента се броят на пръсти. Може би са не повече от 300-400 души, останали живи. Те са вече старци. Тогава са били млади войници. Въпреки всичкия този ужас от войната във Виетнам – стрелбата, напалма, просто до такава степен са ги травмирали, че някои от тях още сънуват кошмари с гледките от бойните действия.
- Можем ли да се избавим от страховете си за тероризъм?
- Много трудно. Да не кажа, че не можем. Това е така, защото те са свързани с нашата сигурност и със собствения ни живот. Както се казва, в психологичен аспект целта на живота, или т.нар. инстинкт за самосъхранение, е основният фактор, който движи човешката психика.
Източник: novinar.bg
Коментари
0 коментара
Джордж Фридман,шеф на Стратфор: ЕС се разпадa,oтчаяните нации предприемат отчаяни мерки.
