Новите модели за здравно осигуряване обслужват частните застрахователи
28 Септември 2018, Петък
Два варианта за реформа на здравноосигурителния модел представи министър Кирил Ананиев на дискусия за бъдещето на здравеопазването в НДК. И двата облагодетелстват повече частните застрахователи, отколкото пациентите.
Единият предвижда пълна демонополизация на Здравната каса. При този вариант здравната вноска остава 8%, но ще се разпределя на конкурентен принцип между касата и частни застрахователи. Пациентите ще могат да се осигуряват и доброволно в частни фондове, както е и в момента.
Вторият вариант предвижда въвеждане на задължителна здравна застраховка. Тя ще зависи от пола, възрастта и региона, в който живеем. Пациентите и Здравната каса ще си делят разходите за лечение в болница, когато то е под така наречената "Гранична линия". Ако тя е 700 лева, пациентът ще плати 15%, а здравната каса 85%. Всичко над граничната линия ще се плаща от касата и от застрахователя.
Само 6 на сто са съгласни лично да внасят повече средства от сегашната си здравна осигуровка, но в същото време голяма част от хората доплащат много повече пари. Това каза Боряна Димитрова от агенция "Алфа рисърч", която представи проучване, направено по поръчка на Министерството на здравеопазването с цел надграждане на анализите за случващото се в здравната система.
Проучването е извършено в периода 23 юли - 3 август 2018 сред 1017 души. Данните бяха представени по време на дискусията за бъдещото здравеопазване, на която министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи двата варианта за нов здравноосигурителен модел.
Хората не са склонни да доплащат повече за здравна осигуровка, ако не се премахне доплащането, показва проучването.
С над 2 млрд. лв. годишно българите дофинансират здравната система. Парадокс е, че има огромни преки плащания, но едва 35 на сто от запитаните знаят върху какъв доход се осигуряват, като само 21 на сто знаят точно колко средства внасят за здравна осигуровка. Само 7 на сто твърдят, че са проверили здравното си досие. Липсва икономическа заинтересованост у хората да проследяват какви средства отделят, а в редица случаи се чувстват зависими от лекарите и не проявяват интерес от такъв контрол, показва още проучването.
Над 40 на сто от участниците в проучването настояват за високоспециализирано лечение, повече инвестиции в апаратура и обновяване на болниците. Всеки трети иска да има достъп до съвременните лекарства, както и да се проследява ефектът от лечението.
Над 51 на сто от запитаните смятат, че е възможен нов модел, който да е от полза за лекарите и пациентите. Кредитът на доверие е крехък оптимизъм и той трябва да бъде използван, каза Димитрова.
Според 81 на сто от анкетираните трябва да има силен контрол върху изразходването на средствата и качеството на лечението. От запитаните 39 на сто твърдят, че трябва да има допълнителни фондове, а не само НЗОК.
Източник: glasove.com
ОЩЕ ОТ Анализи и коментари
Коментари
0 коментара