Да живееш естествено = да живееш истински
26 Март 2018, Понеделник
Да живееш истински, значи да живееш естествено. Това обаче го разбрах по-късно, когато сама се изненадах от себе си - установих, че на подсъзнателно ниво съм се обградила с неща максимално близки до естественото, природното, земното. Защото те са невъзможни за подмяна, фалшифицирането е изключено.
Аз, която никога преди това не бях отгледала и едно цвете, понеже жалките ми опити задължително завършваха трагично, обкичих цялата си тераса с цветя. Радвах се как растат и се променят. Удивявах се как пред очите ми животът в тях бушуваше, как той се бореше и побеждаваше трудностите, как в други случаи замираше за дълго, за да се възроди най-неочаквано. И уви – растенията нагледно илюстрират безспорното - животът и смъртта са двете страни на съществуването – те взаимно се обуславят.
Аз, която толкова се страхувах от животни, а мисълта за физическо съприкосновение с тях ме стряскаше, ги приех като неотделима част от ежедневието ми. Разбрах, че животните имат емоции, памет, комуникират с нас, но с други средства – понякога понятни ни, друг път – не. Убедих се, че те са по-добри от нас, защото са винаги еднозначни в поведението си, нищо не крият. При тях всичко е точно това, което изглежда, ни повече, ни по-малко. Директни са, но и много благодарни.
Спонтанният ми стремеж към естествените неща се отрази на представата ми за перфектната почивка и развлечение. Тя няма нищо общо с баналния хотелски лукс и още по-малко с хаотичността и шума на дискотеките. Мечтаем си за палатка, за звуците на планината или морето, за зашеметяващия им мирис и бездънното звездно небе. Мечтаем да ходим боси, да седим на земята – топла или хладна, понякога бодяща петите, но безпределно истинска. Като майчин скут.
Стремежът ми към истинското повлия на любимите ми занимания. Ако преди смятах, че само ангажирането на духа и интелекта си струва, сега знам колко вълнуващо е и нещо да излезе изпод собствените ти ръце – да ушиеш гоблен, да изплетеш, да издялкаш, да изваеш нещо… Да си създател, макар и в микроскопичен мащаб. Перфектният резултат не е задължителен. Пътят към съвършенството за едни е дълъг, за други безкраен. Но по-важно е друго - правиш ли нещо с любов, то непременно те радва и като процес на създаване, и като краен резултат. А най-ценно е удоволствието за душата.
Голяма част от живота ми мина с убеждението, че спортът не е моя територия. Нищо не се е променило, продължавам да съм безнадежден спортен случай. Но не бива сам да си затваряш вратите пред част от света. Нищо не може да ти отнеме удоволствието просто да се движиш, нито радостта от усещането, че тялото ти става по-леко, гъвкаво и подвластно на самата теб. Твоите малки победи в духа на „по-бързо, по-високо, по-далече“ заслужават да се гордееш със себе си.
Новото ми аз гледа по различен начин на храненето. Спасението от „боклуците“, Е-тата и всякакви стабилизатори и емулгатори в съвременната хранителна промишленост е, колкото може повече неща да си направиш сам, като ползваш помощта на домакинската техника, разбира се. Така със сигурност знаеш, какво „влиза“ в тялото ти. Домашният хляб не е проблем, нито да си направиш сам туршията, каймата да е от смляно пред очите ти месо, сам да си приготвиш сладко или конфитюр, та дори кисело мляко или собственоръчен фреш. Забавно е, а е и по-вкусно, като знаеш, че ти си го направил.
Много далеч съм от крайностите, те убиват удоволствието. Не съм привърженик на затвореното натурално стопанство и с двете ръце съм за да се ползват улесненията на всякаква битова техника. Ала колкото повече истински неща допуснеш в ежедневието си, толкова заживяваш по-земно, с повече разбиране кое е важното и си струва да полагаш усилия за него. В тази връзка истинските отношения с близките хора, обичта и доверието, са алфата и омегата, от тях започва и там отвежда стремежът ни към щастие.
Източник: hera.bg
Коментари
0 коментара
Кога БАН казва истината - в доклада за "Белене" или в този за населението?
