Проф. Михаил Константинов: Неочаквано за всички, България стана много важен фактор, не само на Балканите, но и в Европа
20 Декември 2017, Сряда
Интервю с математика проф. Михаил Константинов
Водещ: През тази вечер в това издание правим анализ на изминалите през годината събития. Политическата година ще анализира проф. Михаил Константинов. Добър вечер, проф. Константинов.
Михаил Константинов: Добър вечер.
Водещ: Каква година изпращаме?
Михаил Константинов: Въпросът може да бъде разгледан в по-широк обхват – каква година беше това в света, а и в по-тесен – каква беше за България. За света тя не беше хубава година, от една страна, но от друга страна, се случиха и полезни неща. Във връзка с масовите нещастия в природен характер, които връхлитат различни държави е ясно, че има промени в климата. Друг е въпросът дали те са предизвикани от човешката дейност, но има определено промяна в тази обстановка, катастрофалната. От друга страна, виждаме слаби политически ръководства на много места. Не съвсем винаги адекватната политика на господаря на света – САЩ. И разни такива други неща, които внушават тревога. А хубавите неща са, че все пак големият враг – Ислямска държава е унищожен поне на терен в Сирия и в Ирак. Друг е въпросът дали оцелелите престъпници няма да активизират терористичната си дейност в Европа и на други места. Само за България на този фон годината беше по-скоро добра. Има по-добри постижения в областта на външната полтика. Неочаквано за всички, България стана много важен фактор, не само на Балканите, но и в Европа. Това, ако се използва на фона на идващото Председателство на Съвета на Европа, може да донесе много ползи. Разбира се, ако с типичния си балкански манталитет не провалим всичко накрая. За съжаление, освен хубавите неща се правят и явни глупости. Например, току-що тази случка с т. нар. „мораториум“.
Водещ: За него съм Ви приготвила специален въпрос. Защото той се проточи 2 месеца. Това беше една сага за плащане на иновативни лекарства от НЗОК. Тя е напът да приключи така все едно, че не е било. И по-важното, забележете, професоре, изнесените аргументи чрез въвеждане на мораториума за противодействие на лобистки интереси и кражби в системата, някак увисват. И не оставят ли съмнения в намеренията на политиците?
Михаил Константинов: Бих казал от медицинско-финансова гледна точка, това, което се случи, би могло да намери някакво обяснение в това, че не винаги най-новото лекарство е най-доброто. Цялата история на фармакологията показва, че е добре да са минали 2 – 3 години преди да почне масово използване на някакво лекарство. Особено т. нар. биотехнологични лекарства, каквито са молекулите, но неговата направа ми напомня за една случка, която се е разиграла преди 200 години във Франция, когато Жозеф Моше, който бил шеф на тайната полиция на Наполеон, събира някакви министри, които за пореден път са се оляли и им казва „Господа, това, което вие направихте, е по-лошо от престъпление. Защото това, което направихте, е политическа глупост“. Това, което направиха управляващите с тези лекарства, беше просто много мощен автогол. Независимо от всички други основания, които са имали за това нещо. Хубаво е все пак, че намериха сили в себе си да направят крачка назад и да не продължават да задълбават в този очевиден фал. Това няма да има, за щастие, лоши последствия върху болните в България, защото ще си остане със скандала и с неприятния вкус. Когато говорим за дивотии, които се извършват в света, а това е точно такава, не мога да не спомена за тази, която току-що се случи в Швеция. Не знам дали знаете последния хит там – това е, че преди сексуален контакт, трябва да се вземе писмено съгласие и от двете страни. Нали си представяте за какъв дълбок катализъм става въпрос. Има едно изследване, което анализира нужди на северния климат, консумацията на алкохол, процента на телосношението и т.н. Това е шведско изследване, разбира се. Така че, вижте, има и по-големи диващини от тия, които се правят в България, което, разбира се, не означава, че ние трябва да ги правим. Аз съм оптимист за България, като за първи път има икономически оптимизъм. Хората се чувстват малко по-добре в България. И освен това, не знам дали знаете, има масово завръщане на хора в страната ни. В момента продължава все пак броят на тези, които напускат, да е по-голям от броя на тез, които се връщат. Миналата и тази година е най-голям броят на завърналите се. Тук не става въпрос за нискоквалифицирани кадри, а става въпрос за специалисти, което е една много радостна тенденция и се надявам, че тя ще продължи.
Водещ: Това означава, че в България започва да се цени образоваността и компетентността.
Михаил Константинов: Това, ако сме го осъзнали, значи сме направили огромна крачка напред. От това не променя факта, че има 300 000 българи, млади хора, които са доста неграмотни и за които няма никакъв шанс да подобрят своя образователен статус. Те са просто загубени за бъдещия свят, където ще вървят само грамотните, оправните и т.н.
Водещ: Проф. Константинов, в изследване на социологическата агенция „Алфа рисърч“, 55% от запитаните са посочили, че следващата година, 2018 г., ще е по-добра. Докато само 36 на 100 очакват да е същата. Споделяте ли оптимизма на по-високия процент?
Михаил Константинов: Да, разбира се, споделям го. Много пъти сме говорили за това нещо, че сме от българите, които сме избрали да останат в България. Ние ако не споделяхме един оптимизъм, още от много години насам, нямаше да сме тук. Действително, за първи път обществото усети движение напред, като заслугите, разбира се, са на много хора и много обстоятелства, но това е факт. До този момент винаги е преобладавал песимизмът в България,а сега за първи път е станало обратното. Ако ние си мисли, че сме зле, ще бъдем зле. Тук няма обективни измерители – има бедни нации, които се чувстват добре, и богати, които живеят отчаяно и безсмислено.
Водещ: Да, за мен бе изненада да науча, че най-висок процент на самоубийствата в Европа всъщност са в Швейцария. Една изключително уредена държава и богата.
Михаил Константинов: Да, за съжаление, е така. Пълното уреждане не е пълно щастие и това е добре да се знае. Оптимизмът е нещо друго. Той е това, което помага и на отделния човек, и на държавата като цяло. Надявам се този оптимизъм да продължи и хората да продължат да се връщат в България. Другото, което остава да направим е масово да дадем паспорти на българите в Молдова, Бесарабия и други места. Защото това е един от начините, за да се спасим от катастрофата, към която се бяхме запътили.
Водещ: Каква? Катастрофа?
Михаил Константинов: Демографска катастрофа, свързана с изчезване. Няма по-страшно нещо за един народ от това да изчезне.
Водещ: Кое ще е водещото в политически план през следващата година? Противоборството ГЕРБ – БСП или трябва да се мине на по-градивно равнище?
Михаил Константинов: Аз мисля, че българското общество почна да се изморява от тези битки, които до голяма степен са контрапродуктивни. В момента те са се изродили и като нападки на лична основа, което не е конструктивно. Във всеки случай няма да спечели много политическата сила, която разчита само на негативизъм. Разбира се, БСП имат вътрешни причини да се държат така. те много дълго време са извън централната власт и, в малко по-груб смисъл те са „огладнели“, което е очевидно, и това ги дразни. От друга страна, нейният лидер е под много тежка атака в момента, която ще продължава. Очевидно има още неща да се разкриват в тази област. В този смисъл техните действия са бих казал, хаотични, което не е добре. Защото за да действа добре една държава, освен управлението, трябва да има и силна и смислена, и конструктивна опозиция. Сега точно започва т. нар. председателство, което очевидно ще концентрира и ще фокусира общественото внимание. И аз пожелавам на българските политици да бъдат на висота и да помогнат на държавата си най-сетне, а не само да искат от нея. Мисля, че това ще се случи. Включително разчитам на конструктивност от страна на българските социалисти.
Водещ: И, разбира се, политиците да предприемат разумни решения, а не такива, за които в последствие ще се чувстват, меко казано, неудобно. Така ли е?
Михаил Константинов: Абсолютно, точно. Като че ли малко това започна рязко да изостря криминогенната обстановка в страната и стрелбата срещу високопоставения служител на НАП, и тази случка с детенцето в Момчилград. Очевидно дразнят. Случват се такива работи. Случват се и, както казахме, и във високоцивилизованите държави. Даже понякога там са и повече такива случки.
Водещ: Въпросът е ние да ги преодоляваме и да намерим сили.
Михаил Константинов: Точно така. Аз мисля, че ще успеем да ги преодолеем. Много работа има да се свърши. И действително трябва да помислим затова, а не само, как да ударим противника и да го свалим, примерно. Хората наистина искат да видят някаква съвместна дейност в полза на държавата. Вижте какъв тежък компромис правят в момента в Германия. Там с огромно отвращение двете големи партии отново ще седнат да управляват заедно. Просто защото знаят, че в Германия не бива да допускат предсрочни избори, защото те помнят историята на Ваймарската република и какво дойде след това. Така че ето, правят се компромиси. Нито Социалдемократите са щастливи, нито Ангела Меркел е щастлива да види отново голямата коалиция, но ще го направят в името на доброто на Германия. Виждате как Германия неотклонно, поне в икономическо отношение, върви напред.
Водещ: И ние, ако искаме да бъдем мотор на Балканите, и ние трябва да направим същото.
Михаил Константинов: Очевидно, а ние имаме тези сили.
Водещ: Имаме и този потенциал, професоре, а това е много важно.
Михаил Константинов: Абсолютно. А и освен това в момента вятърът, както се казва, духа в нашите платна. И това не трябва да се изпуска. Няма да бъде винаги така.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: focus-news.bg
Коментари
0 коментара
Тръмп, Путин, Китай и Европа - как ще изглежда светът през 2018 г.?
