Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Вишеградската ос и нова Европа

Полша, Чехия, Словакия и Унгария искат по-малко централизъм, никакви бежанци, обща армия и повече еврофондове ЕС е на път да се срути заради ислямската/руската/източната/германската заплаха. Този рефрен е неостаряващ като Лили Иванова.

Но и ЕС, и Лили са си на мястото, по-живи и успешни от всякога. Ако нещо руши европейската общност, то не са външни фактори, а вътрешните. Или казано по-конкретно, европейските политици стрелят в капачките си в лов на гласове за всеки пореден парламентарен избор.

Така бе с Гърция, която уж изненада лошо общността с огромните си дългове, макар че за фалшивите ѝ баланси и несъбирането на данъци се знае от десетилетия. Така се получи и с бежанците – проблем, който е пред вратите на Европа още от 2004 г., но тогава вътрешните държави като Германия отказаха да помогнат на Италия и Испания, поемайки имигранти по квотно разпределение.

Днес самата Германия агитира за такъв подход, но среща отпора на останалите вътрешни, тоест без външна за ЕС граница, държави. И най-вече на Вишеградската четворка. Меркел публично съжали, че Берлин е направил грешката през 2004 г. Да не помогне на южните членки.

“Тогава смятахме, че този проблем не ни засяга. Но ето че днес той дойде при нас”, заяви канцлерката в интервю за “Зюддойче цайтунг” на 31 август.

Днес същата грешка правят държавите от Вишеградската четворка – Полша, Унгария, Чехия и Словакия твърдо отказват да приемат каквито и да било бежанци на квотен принцип, предлагайки те да бъдат спирани в членки с външна граница като България и Гърция.

За съжаление, стремежът към краткосрочен политически успех пречи на лидерите в тези държави да излязат с предложение за дългосрочно решаване на бежанската криза по техен модел. Освен създаване на обща европейска армия, която да брани границите.

Но на какъв принцип ще се сформира тази армия, кой и с колко ще я финансира и чии войници ще успеят да изтласкат обратно хилядите бежанци, които се опитват да избягат от Близкия изток? Един от аргументите им е, че войната в Сирия и Близкия изток не е техен проблем, а с пускането на хора от този регион в Европа се увеличава опасността от терористични актове заради проникването на бежанци от “Ислямска държава”.

Но ако върнем лентата назад, ще видим, че именно страните от Източна Европа доста активно участваха в последното разбъркване на Близкия изток, което започна с войната в Ирак на предвожданата от Буш Коалиция на желаещите.

В нея участваха всички страни от Вишеградската четворка, България, както знаем, също. С разпадането на Ирак започна и процесът на разпад на старите режими в региона, като Сирия е кулминацията на този конфликт. Но не миналото е проблемът на вишеградци в момента, а бъдещето. Бъдещата политика на ЕС и доколко тя е в ущърб на техните интереси.

Защо Полша, Унгария, Чехия и Словакия отказват да приемат курса на Меркел в бежанската политика, при положение че тя през последната година коригира до голяма степен политиката на отворени врати и подходът ѝ към бежанците на границата е много по-строг?

Основен аргумент на източноевропейците е, че бежанците не желаят да останат в техните страни и при първа възможност бягат на Запад. Полша дава за пример своя опит с чеченците. По време на втората чеченска война тя прие най-много бежанци от Чечня – близо 90 000. По-голямата част от тях отдавна вече са в западни държави.

Най-острият критик на Меркел и нейната политика е унгарският премиер Виктор Орбан. Той я обвинява, че под нейно влияние ЕС реагира все по-тромаво и трудно се напасва към предизвикателства като икономическата криза или заплахата от терор.

Орбан обвинява Брюксел и в политическо управление на страните-членки като пример за това били проверките, които се правят в страни като Полша. Дясноцентристкото правителство направи реформи в съдебната власт, с които силно ограничи работата на Конституционния съд.

ЕС настоя тези промени да бъдат отменени, в противен случай заплаши със санкции. В същото време критикува ЕС, че не е последователен и достатъчно строг в политиката си на фискален контрол например. Но подобни противоречия са типични за повечето популистки правителства в Европа в момента.

Всички настояват за прекратяване на бежанската политика на Меркел, затваряне на границите и барикадиране с армия. Дали това работи и ако не, какъв е другият вариант за действие – това не е тема. Всъщност бежанците са далеч по-малка заплаха за ЕС от собствените му политици, които в стремежа си да уловят повече гласове се отказват от вземането на реални решения и обещават неизпълними неща.

Орбан и колегите му обаче не само атакуват ЕС, те все пак виждат и достатъчно положителни неща в общността, които според тях не бива да се променят. Според унгарския премиер такива са най-вече общите фондове и аграрната политика, която раздава субсидии.

Страховете на някои наблюдатели в момента са, че Вишеградската четворка заплашва да се превърне в новата Великобритания за ЕС – Лондон бе голяма пречка пред вземането на общи решения и заради него се отложи или отмени не едно решение за общи действия в банковия или финансовия сектор например. Но това едва ли ще стане така, поне не на този етап.

Въпреки че са обединени от възгледите си за бежанците, четирите страни от Централна Европа все още нямат никакви други общи инициативи и общи политики. Ако пък успеят да създадат, то това си има и положителна страна – поне за България. Така ще са сериозна пречка за разпадането на съюза на общност на две скорости – планове, от които се боят както в София, така и във Варшава, Будапеща или Прага.





Източник: 24chasa.bg

Добавете коментар

Вашето име:

Моля, въведете Вашето име

Коментар:

Моля, въведете Вашият коментар

Защитен код:

Моля, въведете защитния код

 

Владимир Путин: Още не съм решил дали да се кандидатирам пак за президент

Бойко Борисов във Варна: Няма да позволим България да бъде заобикаляна от основните газови връзки

Болна армия=болна държава?

Да, това не е същата Германия

Вишеградската ос и нова Европа

Възелът в Близкия изток е в кюрдския проблем