Ларингитът може да е опасен при малкото дете?
10 Март 2016, Четвъртък
Възпалението на ларинкса или така нареченият ларингит е възпалително заболяване протичащо с остро начало и характерна клинична картина. Изключително често се среща в детска възраст и всеки родител рано или късно се сблъсква с него.
Ларинксът сам по себе си е изключително уязвима и, същевременно, значима анатомична структура, при която всяко възпаление води до бърза реакция отстрана на организма и остра проява на оплаквания. Ларинксът се явява гранична структура между горни и долни дихателни пътища. Наситената мрежа от инервационни елементи от своя страна го прави изключително реактивен и чувствителен.
Етиология и патогенеза
Боледуват деца от 1- до 7-годишна възраст с пик на заболяването при 2-годишните. Годишната заболеваемост се движи в рамките на 5 промила, а при децата след 2 години до 7 промила. Анатомично ларинкса при децата е с доста по-мека хрущялна тъкан и доста по-тесен просвет. При кърмачетата той дори е с фуниевидно стеснение. Това налага изключително внимание в бързата диагностика и навременна терапия. В противен случай е възможно този просвет да бъде стеснен значително от възпалението и това да доведе до застрашаващо нарушение на дишането. Хрущялът, който заема предната позиция в структурата на ларинкса е с непрекъсната хрущялна тъкан. Оттук чисто физически следва, че вследствие на възпалението отокът ще се развива навътре към лумена.
Кои са причинителите на заболяването?
Основните причинители са вирусните агенти – грипни, парагрипни вируси, респираторно-синцитиални вируси. Макар и рядко бактериалните причинители, като H.influenzae тип В, стрептококи и стафилококи, също са отговорни. H. influenza е най-честият причинител на заболяването епиглотит – възпаление на епиглотиса („капачето”, което затваря ларинкса при преглъщане).
Рискови фактори за възникване на ларингит
Предразполагащите фактори са: простуда, неизлекувана и продължителна хрема, риносинузит, хипертрофирали сливици и замърсен въздух (цигарен дим, мъгла и химични агенти).
Каква е симптоматиката?
В много от случаите детето заспива спокойно след като през деня е било здраво и изложено на предразполагаща за заболяването среда или е било с лека хрема. В късните часове то внезапно се събужда изплашено и превъзбудено със затруднение в дишането (вдишването!) и суха дразнеща кашлица, която често има характер на лаеща. Винаги засягането на ларинкса в началото е съпроводено с промяна в гласа и затруднение при преглъщане. В зависимост от тежестта на ларингита и нарушението на дишането може да се появи и цианоза (посиняване). Децата доста се щадят и се открива значима адинамия (предпочитат да са седнали и не говорят много). Най-малките деца дори отмятат глава назад.
Диагнозата се поставя от специалист УНГ чрез ларингоскопия. Той описва състоянието на лигавицата и степента на стеснение, характера на гласните връзки и дали се откриват налепи. На следващ етап може да се направи микробиологично и/или вирусологично изследване. Тъй като ларинксът анатомично има непосредствен контакт с трахеята, винаги възпалението дори и в минимална степен засяга и нея. По тази причина СЗО утвърди, че вече не става въпрос за ларингит, а за ларинготрахеит.
Лечение
Отбъбващи капки за нос;
Инхалация на водна пара (една лъжичка сол в 1 л вода);
При по-тежки случаи инхалации с Адреналин в небулайзер – ¼ от ампулата в 5 мл разтвор.
Антибиотично лечение след ДОКАЗАН причинител или наличие на налепи от ларингоскопията;
Инхалации с кортикостероидни средства;
Далеч от сух въздух и прием на течни храни и топли (не горещи) напитки.
Източник: puls.bg
Коментари
0 коментара
Седмица на коалиционната култура
