Добър живот
09 Август 2013, Петък
Като гръм в света на американските медии удари новината, че създателят на "Амазон" Джеф Безос извади от собствения си джоб 250 милиона долара за елитния в. "Уошингтън поуст". За милиардера това е горе-долу една стотна от личното му богатство (или колкото емирът на Катар плати наскоро за картина на Сезан). Само преди десетина години "Поуст" струваше около четири пъти повече. Днес "Амазон" - компания, която няма и 20 години история - се оценява на около 140 милиарда долара, което е повече от всички вестници в света, взети заедно. Такива са времената.
Разбира се, стойността на никоя медия не е само въпрос на пари. Собствеността върху реномирано издание като "Поуст" неизбежно носи влияние в столицата на САЩ и отвъд, макар че едва ли някой може да каже в момента за какво би го употребил Безос. Той е подкрепял финансово предимно кандидати на демократите, но винаги се е заявявал по-скоро като либертарианец, т.е. човек със свободни разбирания - и с желание за по-малко държавна намеса в бизнеса. Безос обаче далеч не е консерватор като прословутите донори на републиканците братя Кок (също определящи се като либертарианци), които впрочем са хвърлили око на друго качествено издание - в. "Лос Анджелис Таймс".
Ако съдим по това, че "Амазон" като правило не трие лошите отзиви за продаваните продукти, Безос, изглежда, има уважение към свободното слово. Но това не е достатъчно. Силата на "Поуст" дълги години беше да държи в напрежение Белия дом и Конгреса, по същия начин, по който един градски вестник рутинно критикува кмета (нямам предвид в България). Въпреки уверенията на Безос, че няма да се бърка, дали ще му издържат принципите, ако изданието започне да разследва "Амазон"?
Попитах двама бивши журналисти от "Поуст" за коментар и те предпазливо изразиха оптимизъм. Колегията като цяло уважава много сем. Греъм, които държаха собствеността върху вестника 80 години и го превърнаха от многотиражка в елитно издание. Но парите им явно свършиха. "Поуст" е на загуба от поне 7-8 години, като броят на абонатите му е паднал наполовина (около половин милион в момента).
Пътят към спасяването на изданието неизбежно минаваше през продажба, понеже добрата журналистика винаги струва скъпо. Вероятно сем. Греъм са предпочели Безос пред други купувачи, понеже той е доказал, че може да приема тактически загуби в името на стратегически цели. Въпреки безспорно новаторския си подход в интернет търговията "Амазон" започна да печели едва около десетата година от съществуването си. Упоритият Безос издържа достатъчно дълго, за да постави бизнеса си на истински стабилна основа. Подобна далновидност и дълбоки джобове са необходими и на медийния пазар, когато целта не е бърза печалба.
В ръцете на сем. Греъм "Поуст" мина през стандартния цикъл на "качествените" западни издания: влагаш пари, за да наемеш добри автори, които пишат запомнящи се истории, които привличат рекламодатели, с чиито пари се плаща трудът на още по-качествени журналисти, които продължават да вдигат престижа на изданието, и т.н. Разработването на подобен вестник (а и на телевизионно/радиопредаване) отнема години, ако не и десетилетия - но друг начин няма. Или поне досега нямаше.
Залезът на вестниците през последните 10-15 години доведе до неминуем спад на качеството там, където собствениците не можаха да устоят на чисто пазарния натиск. (За България отново не говоря, понеже у нас медийната собственост е по-малко прозрачна и от операциите на наркокартел). Сериозната журналистика започна да става бутиково занятие, талантливите професионалисти се разбягаха, за сметка на което пазарът отгледа орди усърдни пиари и пиарки. Вестниците се лутат в търсене на модел, според който могат хем да вършат качествена работа, хем да печелят (или поне да съществуват). Малко са онези като в. "Ню Йорк Таймс", които успяват редовно да излизат на плюс и да поддържат отлично журналистическо реноме. Може би Безос ще намери начин да обърне и този бизнес?
Бен Брадли, един от най-прочутите главни редактори на в. "Уошингтън поуст", написа увлекателен мемоар за пътя си като журналист, наречен "Един добър живот". Книгата стана бестселър през 1996 г., когато стоеше на всяка витрина. Сега е номер 229369 по продажби в "Амазон".
Източник: Христофор Караджов, 24chasa.bg
Коментари
0 коментара