Парламентът и правителството не могат да управляват? И по-добре
27 Юни 2013, Четвъртък
Предсрочните избори са неизбежни, но имат смисъл само при други изборни правила. Дотогава управляващите, които и да са те, трябва да се въздържат от всякакви радикални "реформи"
Правителството е в ступор, парламентът е парализиран, протестите не стихват. За доверие е абсурдно да се говори, призивите за толеранс са комични. Очевидно е, че предсрочните избори са неизбежни. Въпросът е само кога ще са те - веднага или след няколко месеца. И кой ще спечели от тях - гражданите, които искат кардинална промяна, или компрометираните политици и техните кукловоди, които бранят статуквото с всички възможни средства.
Правителството на Пламен Орешарски няма полезен ход и няма никакъв шанс да се докаже като работещо, камо ли реформаторско, както се опитва да ни втълпи БСП. За един месец съществуване то показа, че
няма капацитета да управлява
Безпринципните компромиси с ДПС се видяха още на ниво министри, а претенцията за експертен кабинет буквално бе пометена от изумителни кадрови решения. След цял мандат на остри коментари по адрес на кадровата политика на ГЕРБ БСП и ДПС направиха и невъзможното да задминат калинките. Калин Тихолов, Делян Пеевски, оттегленият зам.-министър на вътрешните работи с минало в СИК Иван Иванов, новият зам.-министър на транспорта, препоръчан уж от ЕК - скандал след скандал в името на задоволяване на претенции от всевъзможни посоки - вътрешнопартийни, коалиционни, приятелски, икономически... Премиерът Орешарски очевидно няма сили, а може би и желание да се противопостави на очевидните гафове и граденият му през годините авторитет на експерт се срина за броени дни. От свобода да решават с кого да работят бяха лишени и министрите.
Паралелно с ярките кадрови провали се видя, че
отделни министри не знаят къде са попаднали,
а други си менят мнението по-бързо и от Бойко Борисов. Новият министър на образованието Анелия Клисарова е в пълна безтегловност в скандала с учебните програми и нищо чудно, след като първоначално е била предложена за министър на здравеопазването. Министърът на отбраната Ангел Найденов направи няколко салта по темата закупуване на изтребители на армията само в рамките на седмица, като първо обяви, че пари няма, а после се отметна. Новият външен министър Кристиан Вигенин за дни успя да забърка два големи скандала с позициите спрямо дипломатите с минало в ДС и атентата в Сарафово. А действията на министъра на икономиката Драгомир Стойнев в енергетиката със сигурност ще доведат до взрив.
Можете ли да си представите това правителство, при това обществено недоверие, да предприема смели и даже непопулярни действия? Провалът на първия опит вече се видя - скандалното преструктуриране на сектора за сигурност, предприето без никакъв дебат, с видими реваншистки намерения. Показателен е и отказът на Орешарски през последните дни да прави нови назначения - той поне е наясно, че когото да предложи в момента, реакцията ще е остра, особено към неофициално съществуващата квота на ДПС.
Въпросът е
може ли да се извлече полза от тази ситуация
Очевидно е, че предсрочни избори веднага, при действащия Изборен кодекс, ще възпроизведат същия парламент със същите персони в него. Затова, преди да се отиде на вот, трябва да се направят промени в избирателните закони. А през това време от парализата на държавата дори могат да се извлекат ползи.
На първо място трябва бързо да се насрочи дата за разпускане на парламента и нови избори. След това да се сформира кабинет, който да има само програма минимум - примерно приключване на работата по споразумението с ЕК за еврофондовете. Пълна глупост са катастрофалните картини, чертани от представители на БСП, за задаващите се безредици и хаос при оставка на кабинета. Това правителство, когато работи, забърква още по-големи каши. Затова е
по-добре изпълнителната власт да остане парализирана,
докато в обществото не се постигне съгласие кои са най-важните неща, които трябва да се свършат, какви са целите и кои са хората с качества, които биха могли да ги свършат. Пожарно лансираните социални мерки от Орешарски до края на годината не са подобна програма минимум. Те са опит за закрепване на рейтинга на БСП с отделни социални мерки. Партийно оцветените министри и зам.-министри не са хората с качества, които биха свършили работа. При съгласие с политическите сили единични социални решения като вдигане на помощите за отопление през зимата може да се гласуват. Ако ще има предсрочни избори обаче, теми, касаещи дългосрочни политики, следва да се оставят на бъдещо правителство.
Ако ние не си гарантираме нужното ни за всичко това време, можем да се простим с надеждите си за промяна. Повече от сигурно е, че кукловодите в т.нар. преход ще намерят нови, но по свой образ и подобие лица, с които да заменят омръзналите на всички физиономии. А те ще се настанят в новия парламент с повишено самочувствие на избрани от народа и ще се заемат отново със собствените си далавери. С това статуквото за пореден път ще се бетонира, проблемите няма да бъдат решени и протестите ще избухнат с нова сила.
Източник: Таня Петрова Сега
Коментари
0 коментара
Иван Портних: „Гласувайте! Така ще спестим половин милион лева, нужни за балотаж!”
