Юлиян Попов: Думата “усвояване” на европари да се забрани
26 Март 2013, Вторник
- Г-н Попов, върнахте се от Брюксел след разговори по промени в някои директиви. Какво обсъждахте?
- Директивите са свързани с бизнеса по две линии. Едната е по общото въздействие - оценката за въздействие върху околната среда се иска от всеки, който желае да построи нещо, да ползва вода, земя, и трябва да мине през тези процедури.
И другото са въглеродните емисии, серният двуокис, праховите частици, свързани с проблеми на транспорта, въглищните индустрии, строителството и домашното отопление.
- Подготвен е закон за климата, по който бизнесът негодува. Защо?
- Всичко, което законово изисква да бъдат намалени емисиите, е натиск върху индустриалните инсталации да увеличат своята енергийна ефективност. Защото иначе ще трябва да купуват емисии.
- Кои са най-големите заплахи за България, които идват във връзка с климата?
- По принцип, когато говорим за климат, винаги става дума за степен на вероятност, че например 60 или 80% е вероятно да се случи. Ако изгорим 2 дървета навън, температурата със сигурност ще се вдигне, ние определяме вероятността и степента на влияние. Не плавното покачване на температурата, а екстремните климатични проявления са основните рискове.
Това означава например поройни дъждове, за които магистрали и друга инфраструктура може да не са планирани.
- Имаше такива поройни дъждове у нас...
- Да, затова сгради или други съоръжения се строят така, че да издържат на някаква вероятност от бедствие - земетресение, порои, засушавания.
Другото са горещите вълни. Тук се прибавя и рискът от горски пожари. Например пожарите от миналата година край Москва - никой не може да каже, че те са причинени от промените в климата, но те са в пряка връзка с предвижданията.
По същото време наводненията в Пакистан, които на практика съсипаха цялата държава, правителството беше напълно парализирано, армията донякъде се оправяше с нещата, сред основните организации, които помагаха, беше “Ал Кайда”. Резултатът от това - високо качване на репутацията на тази организация в доста уязвима страна. Затова климатичните промени се смятат за доста силно свързани със сигурността на дадена страна.
- А какво мислите за нашите протести?
- Те не са за климата.
- Да, но имат връзка с климата, защото започнаха с голям протест за шистовия газ. А част от активистите тогава са активисти и на протестите сега.
- Със сигурност много голямо влияние имаше липсата на комуникация. Идва някой и казва: ние ще копаем, ние сме големи инвеститори, няма какво да разговаряме прекалено много. И това силно раздразни хората.
Успехът на протеста обаче вдъхнови и даде основателен кураж на такива граждански общности, не съвсем ясно определени кръгове, които видяха, че с протест може да се предизвикват реални промени. Което е хубаво, защото се видя, че в България има силно гражданско общество, дали е канализирано, това е друг въпрос.
Движението “Окупирай” се смята за най-успешното в света. Тук “Окупирай Орлов мост” предизвика промени, повлия на закона за горите, предизвика някакъв реален акт от страна на властта. Не знам някъде по света Occupy да са постигнали реален резултат.
Но това е едната “магистрала”, която води нататък. Иначе причините са и ниските стандарти, липсата на растеж, очакванията от 1989 г. насам, че ще се получи радикална промяна, тя тъкмо започна, а ни удари кризата. Всичко това си каза думата и се получи “перфектна буря”.
- Вие как ще включите тази гражданска квота сега в министерството?
- Тук подходът е по-прост, защото организациите са консолидирани. И протестиращите по проблеми с околната среда са ясно видими организации, по-лесно могат да излъчат представителство, отдавна имат свои коалиции - “За да остане природа в България”, Климатичната коалиция. Имат опит и експертиза. Но дебатът няма да е лесен.
- Да разбираме ли, че ще включите гражданите в дебата не само защото това е очакването на хората и правителството заяви тази позиция, но и вие самият смятате, че хората трябва да бъдат чути?
- Да, първо това наистина е принцип, който аз защитавам откровено. И не само на избори, а и между избори. И трябва да има механизми за това, защото живеем в динамичен свят, не може да чакаш само избори, за да има диалог. Освен това смятам, че различните страни, които много често виждаме като противопоставящи се, имат големи територии на общ интерес.
Според мен две са нещата, които обезлюдяват България - образованието и околната среда.
Няма друго. Ако осигуриш едно добро средно образование и привлекателна околна среда, ще върнеш много хора, защото България ще е прекрасна страна за живот.
- Или поне ще привлечеш туристи?
- И не само туристи. Аз съм идвал тук в момент, в който мислех дали да не дойда с децата си. Чудих се, чудих се... И много хора има, които се чудят. След това отидат в едно училище, отидат в друго, виждат, четат по вестниците какво пише за образованието, поглеждат рейтингите, хващат се за главата. Хората съсипват живота си да живеят в чужбина, за да изучат децата си.
Това е много сериозно. Затова, ако се вържат добра околна среда, чист въздух в София например, паркове, добро училище, би било различно. Попадаш в една среда, в която дори и да не получаваш швейцарска заплата, си казваш - тук съм роден, добре се чувствам, паркът ми е отсреща, училището е добро, какво да бродя нагоре-надолу.
- Срещнахте ли се вече с представители на екоорганизациите?
- Неформални срещи веднага започнахме. Назначил съм съветник по тези въпроси. Аз също съм в директен контакт. Още преди да дойда, се обадих на няколко човека.
- А инвеститорите?
- Има различен тип инвеститори. Според мен е много неразумно от страна на един инвеститор да не мисли дългосрочно за развитието на средата, особено когато става въпрос за планински курорти.
Строителството в планината е страшно скъпо и
не е ефективно да вдигнеш курорт и той да се окаже “накриво” след това, хората да не го харесват, един капацитет да не е съобразен с друг. Както е в случая с Банско - много сгради, малко лифтове. А в същото време това е един курорт, който, ако беше мислен стратегически от самото начало, сигурно сега щеше да е по-малък, по-скъп и по-съобразен със средата.
Медиите излязоха със заглавие, че съм спрял Пирин. Нищо не съм спрял, искам преди аз самият да взема решение, да видя какво е положението.
- Пак стигаме до планирането в строителството.
- Да, но при нас така се случиха исторически нещата за 20 години. Първо строиш, после планираш, накрая идва гражданското общество (смее се - б.а.). Вместо първо да говориш, след това да планираш, а накрая да строиш.
- За тези 2-3 месеца какво може министерството да направи?
- Най-важното е разработването на оперативна програма за следващия период. Важно е и за другите министерства. Това е ресурс от 7-8 милиарда евро. Гледаме погрешно на тези пари - европейски пари, които трябва да похарчим или усвоим. Думата “усвоим” трябва да бъде забранена.
Тези пари не трябва да се усвояват, а да се използват като лост за привличане на средства - от други фондове, различни финансови инструменти, частни инвестиции. Ако 8 милиарда могат да привлекат 80 милиарда, тогава програмата ще бъде успешна.
Другото е достъпът до информация. Министерството няма много непоказани неща, но начинът, по който са поставени в момента, не е удобен. Сайтът е свързан с това, защото е вътрешноекспертно направен.
Много ми се иска в Брюксел позициите, по които България заема експертно отношение, да бъдат добре анализирани. Да защитим българския интерес, а не да приемаме всичко едно към едно.
Източник: 24 часа
Коментари
0 коментара
Улеснява се достъпът на фирмите до европари за конкурентоспособност
