Кой се намесва в ислямския пейзаж в Европа?
08 Март 2013, Петък
Има „чужда намеса” в исляма във Франция, предупреди вчера Хасан Шалгуми, имам в Дранси и съавтор на книгата „Да действаме, преди да е станало прекалено късно” ("Agissons avant qu'il ne soit trop tard"). Освен известното влияние на „Мюсюлманските братя” страни като Катар все по-често се самопоканват в исляма извън собствените си граници.
Ситуацията е не по-различна в европейски мащаб, в това число и в България. За какво точно става дума, как трябва да се противодейства на този феномен и каква е ролята на държавата и на гражданското общество: за това разсъждават в интервю за френския сайт atlantico.fr имам Хасан Шалгуми и ислямолозите Хау Сениге, доктор и преподавател по политически науки в Лион, и Али Адрауи, политолог и социолог.
- Каква е реално чуждата намеса в исляма във Франция?
Хасан Шалгуми: Ясно е, че повечето молитвени места във Франция се управляват от посолствата. Голямата джамия в Париж се ръководи от Алжир, „Обединението на мюсюлманите във Франция” (RMF) се управлява от Мароко, а няколко джамии са пряко зависими от Турция, Египет и Катар. Добре осъзнаваме, че има голямо вмешателство.
Хау Сениге: Тревогата на Хасан Шалгуми може да бъде разбрана в степента, в която самият той в миналото е посещавал мадраси (традиционни религиозни училища, в които се изучава Корана) в Сирия, Индия, Пакистан и т.н., до такава степен, че дори е бил благосклонен, най-малкото в определен период, към пълното забулване. Така че последните му изявления могат да бъдат възприети в светлината на този вероятно травматизиращ опит, който е преживял преди години.
Сега трябва да бъдем прецизни относно природата на т.нар. вмешателства, реални или предполагаеми. Те могат да бъдат два типа: най-напред на теоретично ниво, вярно е, че глобализацията улеснява циркулирането на идеологии, които се разпространяват бързо от едно място на друго с - във френския ислямски пейзаж – неоспоримото предимство на идеологията на „Мюсюлманските братя”, която през последните години се вкорени много добре в страната. Освен това от финансова гледна точка, знае се, че има страни, които отпускат, акуратно или редовно, пари на вярващите мюсюлмани, наши съграждани впрочем, както Мароко, който финансира голямата джамия в Сент Етиен, наречена "Мохамед VІ" по името на сегашния алауитски крал. Има също меценати от Персийския залив, които правят редовни, по-скоро дискретни дарения от 11 септември 2001 г. насам, за да избегнат острата съпротива на властите и на общественото мнение в нашата страна, които могат да ги заподозрат, че фаворизират „тероризма”.
Али Адрауи: Хасан Шалгуми не е първият, който се тревожи. Въпросът за чуждата намеса стои пред френските и европейските мюсюлмани. Трябва обаче да се разграничат два феномена.
Ако говорим за „представителния” пейзаж на френския ислям, наистина има някои актьори, които са свързани с държави от арабския свят, като например „Обединението на мюсюлманите във Франция”, което е ясно свързано с мароканската монархия, или пък „Федерацията на голямата джамия в Париж”, която се свързва с алжирската държава.
Ако говорим за мюсюлманската общност като цяло, важно е да припомним, че няма организирано задължение за вярност, способно да влияе ясно върху вярващите. От няколко години социалната мюсюлманска тъкан се стреми към установяването на гражданство, което да й позволи да избегне механизмите на заклеймяването.
имам Хасан Шалгуми
- Кои са главните актьори на тази намеса? Откъде идват те и каква е организацията им?
Хасан Шалгуми: „Мюсюлманските братя” имат значително влияние, което впрочем е известно на всички, дори на държавата. Има стотина имами, които идват от Алжир с 4-годишен договор, същото е и с имамите мароканци и турци.
Хау Сениге: Освен страните, които споменах, в една статия, която излезе вчера в научното сп. Confluences méditerranée, обяснявам, че страни като Катар все по-често се самопоканват в исляма извън собствените си граници. Впрочем в близките години Катар би могъл да направи пробив на нивото на европейския ислям като цяло и на френския в частност заради засилващата се близост между нашите две страни и вкореняването на идеологията на „Мюсюлманските братя” в Европа, която е особено ценена от втората съпруга на емир Хамад Бен Халифа ат Тани, шейхинята Моза бин Насър ал Миснад. Трябва да имаме предвид също, че тя е близка на Юсуф ал Карадауи, ислямистки теолог със световна известност. По този повод е полезно да припомним, че Тарик Рамадан (внук на създателя на „Мюсюлманските братя” Хасан ал Бана – б.пр.), който се радва на голямо уважение след франкофонската мюсюлманска публика, откри през март 2012 г. в Доха Център за изследване на ислямското законодателство, на който е директор. Този център е финансиран и широко подкрепян именно от втората съпруга на емира на Катар.
Али Адрауи: Няколко държави, сред които тези, които вече цитирах, използват религиозната призма като инструмент за влияние върху имигрантите от мюсюлмански произход именно чрез създаването на асоциации. В исторически план тези структури замениха приятелските дружества (френско-мароканско, френско-алжирско), създадени през 60-те г. на ХХ век, както и традиционните мрежи, които се създаваха около консулствата на арабските страни. Това ставаше например чрез организирането на ваканции или курсове по арабски, предназначени за младежите имигранти, родом от тези страни. От началото на ХХІ век тази схема се промени именно със създаването на Френския съвет на мюсюлманското вероизповедание към едно по-религиозно измерение, на което днес сме свидетели. Създаването на този „консулски ислям” цели да задържи имигрантските групи, родом от Алжир, Мароко или Турция, в една национална, дори националистическа логика. Трябва да уточним, че въпреки тази логика на влияние тези мрежи внимават да не влизат в конфликт с френската държава.
Али Адрауи
- Каква може да бъде реакцията на исляма във Франция спрямо този феномен?
Хасан Шалгуми: Ислямът във Франция имаше нужда от тези имами в определен период, казахме им „мерси”, разбира се, но вече трябва да кажем „стоп”. Нуждаем се от помощта на правителството за обучението на имами. Можем да го правим в университетите, в които не се прилага закона от 1905 г., като в Елзас-Лотарингия*. Ако държавата не се съгласи да вземе страна в религиозните дебати, тя трябва да бъде последователна и и да не позволи на други държави да налагат своя закон на наша територия. Другото би било лицемерие.
Хау Сениге: Има много и различни реакции, защото френското ислямско поле е осеяно с дълбоки разцепления и разделения, които са колкото идеологически, толкова и структурни. Ясно е обаче, че много актьори в полето на исляма във Франция се противопоставят яростно на всяка форма на чужда намеса, идеологическа или финансова. Но трябва да констатираме, че те не са мнозинство; главно те са много по-малко чуваеми в сравнение със структури като Съюза на ислямските организации във Франция. Той наистина разполага с много по-съществени човешки и материални ресурси, отколкото други общностни структури, които са по-малки и много по-малко социално видими в публичното пространство.
Али Адрауи: Главният проблем на исляма във Франция е, че той не е наистина представителен. Тази структура е замислена да ръководи мюсюлманското вероизповедание в страната, а не да даде действително високоговорител на хората, които засяга. Освен това има нещо като първороден грях още в началото, защото от създаването си през 2003 г. председателят на Френския съвет на мюсюлманското вероизповедание беше посочен преди провеждането на избори, което означава известно недоверие, което може да е вредно в дългосрочен план. „Ислямът на Франция” не е мислен от и за французите, а за една ръководна част, свързана с властите в споменатите по-горе страни. Дотогава тази инстанция беше регулативна и мюсюлманското население й има малко доверие, или направо пренебрегва нейното съществуване. „Ислямът на Франция” такъв, какъвто днес съществува, има много малка роля в цялата тази работа.
Хау Сениге
- Трябва ли френската държава да играе някаква роля, или трябва да предаде щафетата на гражданското общество?
Хасан Шалгуми: И двете. Обществените власти могат да играя роля във всеки отделен случай, във всеки град. Със засилването на радикалния ислям в арабските страни и заплахите в Мали държавата трябва да поеме своята отговорност. Асоциациите също. Нужно е да се позволи налагането на един френски ислям, за който се обявяваше Никола Саркози навремето, а днес Манюел Вал, сегашният министър на вътрешните работи.
Хау Сениге: Трудно е да накараш френската държава да „играе” роля, като се има предвид лаицизмът, който й налага известна неутралност и дистанцираност спрямо религиозните и/или културните дела. Така че се пада на гражданското общество, и на първо място, на самите засегнати, които са мюсюлманите, да се организират по-добре вътрешно, за да успокоят и хармонизират обществените си отношения.
Али Адрауи: Все пак държавата винаги ще играе роля в този смисъл, че френският ислям трябва да се развива в светска, егалитарна и републиканска рамка. Сегашният дефицит на легитимност на органите, които би трябвало да са представителни, създава проблем, който може да се реши само чрез нарастващо присъствие на място, което да излъчи нови актьори. Впрочем трябва да разглеждаме не само организацията на тези структури, но и възприятието на политическия свят за този феномен.
- Има ли риск от конфронтация между умерения ислям и един по-радикален ислям, която може да доведе до вътрешни разделения?
Хасан Шалгуми: Когато говорите за младежта, алжирците, мароканците, египтяните, те се възприемат преди всичко като французи. Те искат молитвено място за тях, мюсюлманите на Франция. Средства могат да се намерят чрез вътрешни решения, като продажбата на месо халал. Нямаме нужда от външни хора, за да финансираме нашите молитвени места. В много от тях има напрежение между радикали и умерени. Салафитите и „Мюсюлманските братя” понякога се намесват в конфликта. Чуват се дори смъртни заплахи... Разбира се, не бива да се обобщава. Образът на Мохамед Меха породи много тъжно възприятие за нашата религия в чужбина. Това е достатъчно страшно. От друга страна, ние оставаме доверчиви и разчитаме на нашите съграждани. Властта изглежда решена да спре фанатиците.
Хау Сениге: Аз съм много скептичен относно категорииите „умерен ислям” versus „радикален или по-радикален ислям”. Защо? Първо, защото радикален етимологически съответства на „корен”. След това, защото „радикалите”, както и „умерените” се опират на исляма и претендират, че въплъщват най-добрия и най-съвършения му израз. Все пак, има „умерени” мюсюлмани, т.е. вярващи, които са много по-гъвкави в отношението си към класическите текстове на исляма (Корана и пророческата традиция), докато други са прекалени буквалисти и понякога не се колебят да преминат към насилствено действие – вербално или физическо.
Али Адрауи: Не мисля така. Мисля, че вярването, че има прогрес на радикалния ислям във Франция, е състояние на духа: ако това беше така, щяхме, например, да имаме много по-значителни демонстрации след появата на филма „Невинността на мюсюлманите” (на демонстрация се събраха 200 души – б.а.). Мнозина използват „аферата Мерах”, за да твърдят обратното, но трябва да припомним, че това лице стоеше маргинално в мюсюлманската общност. В исляма има радикали, някои твърдят, че стават по-силни, но тези субективни констатации трудно издържат на проверката на фактите.
*Закон за разделяне на религията от държавата във Франция, приет на 9 декември 1905 г. по инициатива на депутата социалист Аристид Бриан, които защитава лаицизма.
Източник: http://www.glasove.com/
Коментари
0 коментара
И ромите се вдигат на протест
