Путин ли ни направлява от дистанция
22 Февруари 2013, Петък
Путин ли владее България? Няма как човек да не си зададе този въпрос, ако започне да събира някои важни факти и обстоятелства.
Първият от тях е, че най-важното решение, което това Народно събрание трябваше да вземе до края на мандата си, е за съдбата на АЕЦ "Белене", след гласуването на референдума от 27 януари. Депутатите трябваше да кажат дали да го има, или окончателно да се сложи кръст на тази идея. Дори преди седмица Синята коалиция внесе проекта за решение по АЕЦ "Белене".
Разбира се, гласуването в парламента щеше да мине след разгорещени дебати, но крайният резултат беше предварително ясен. Мнозинството, което поддържаше правителството на ГЕРБ, щеше да затвори тази страница от историята на България.
И картинката по това решение беше кристално ясна. Така стояха нещата до сряда, 20 февруари, преди да дойде оставката на кабинета "Борисов". След гласуването й вчера в парламента може да се каже с 99% сигурност, че депутатите няма да гласуват за "Белене" сега.
Ще го направи следващият парламент - вече с ново мнозинство. А то вече може да обърне нещата, като потвърди проекта, който заплашва да увисне на шията на България с близо 20 милиарда лева.
Но българското ядрено лоби ще завърти добри милиони. А Русия ще възроди амбициите си да работи по "Белене". Като дотогава ще ни притиска с иска си от 1 милиард евро. Който впрочем преди по-малко от две години е официално съобщаван от "Росатом" в размер до 200 милиона евро. Как порасна до 1 милиард евро и дали политическите причини не са много повече от икономическите? Защото тук е важно да припомним, че като губи "Белене", Русия губи не просто една атомна централа. Загубата в геополитически план за Русия е провал на идеята тя да стъпи на пазара на електроенерия в ЕС точно през "Белене".
Още малко детайли в българо-руския диалог. Пресслужбата на Министерския съвет съобщава за няколко телефонни разговора между премиера Борисов и руския му колега Владимир Путин (тогава също премиер) - всичките главно по енергийни въпроси, и винаги там присъства темата за "Белене". На четири очи двамата са се виждали два пъти в мандата на Борисов.
Веднъж, когато Путин пристига на официално посещение в София - на 13 ноември 2010 г. И втори път - в Гданск през септември 2009 г. По съобщения на медиите тогава Путин е настоявал Борисов да подкрепи газопровода "Южен поток" и АЕЦ "Белене", като е припомнил студената зима на българите в началото на 2009 г., (което си е чиста заплаха), когато Москва спря газовите доставки за България, както и за част от Европа.
В мандата си обаче Борисов няма нито официално, нито работно посещение в Русия. Такава покана до него дойде след последния телефонен разговор Путин - Борисов, на 19 февруари, 2013 г., ден след като беше уволнен вицепремиерът Симеон Дянков. (Който - да припомним - неотдавна заплаши Москва с плесници.) И ден преди оставката на правителството.
Впрочем, нито срещите, нито телефонните разговори между двамата са минавали без "Белене". И през годините на своя мандат Борисов ту приемаше проекта като добър за България, ту го отхвърляше, ту показваше колебания. Това му даваше възможност да лавира пред руснаците, да бави топката - така да се каже. Докато не дойде денят на референдума.
С инстинкта си на силен играч Борисов много добре е знаел какво го очаква, ако затръшне окончателно вратата на Русия за "Белене".
Никога не си позволи този лукс. Надяваше се на добър политически шанс, както и на малкото месеци до редовните избори след референдума, за да не даде време на Кремъл за контраатака. Е, точно тв тези изчисления е грешката на Борисов.
Защото още на 11-ия ден от референдума протестите вече започнаха, а 11 дни по-късно ескалираха толкова, че улицата започна да диктува играта. Достатъчно време, за да се внедрят сред справедливо протестиращите и други - ултраси от футболни агитки, неясни лица, някои дори маскирани.
И исканията им са толкова разнопосочни, че чак плашат - сутринта са за Велико народно събрание, следобед - да закрият всички партии, а вечерта - мажоритарни избори.
Макар Борисов вече да е разбирал доста добре, че зад протестите на улицата не стоят само разгневените от високите сметки за ток и парно. Знаел е, че залогът е голямата енергийна игра, в която има не само важни и силни български участници, но се провижда и дългата ръка на Русия. Същата тази Русия, която неофициално почти си призна след успеха на шествията срещу шистовия газ.
Днес подобни твърдения може и да изглеждат недотам основателни, но много скоро ще се види дали наистина в "Белене" е заровен ключът за съдбата не само на последното, но и на всяко следващо правителство. Делят ни само три-четири месеца от новия парламент. И със сигурност едно от първите му решения ще бъде "Белене".
"Имам покана и от Путин, и от премиер-министъра Дмитрий Медведев да отида до Москва - да говорим как можем да избегнем съда и да намерим решение... да не ходим за милиарди евро да се съдим..." Думи на Борисов за последния му телефонен разговор с Путин. 24 часа по-късно дойде неговата оставка като премиер. В крайна сметка Борисов си отиде заради пропадналия строеж на "Белене".
Което не променя факта, че България остава все така здраво стисната в руската енергийна прегръдка. Разбира се, това няма как да се обясни на хората по площадите, които искат да плащат по-малко за ток. Сега те дори не искат да чуят, че когато Кремъл стиска за шията държавата България, разбира се, с помощта на двайсетина крупни (икономически и политически) български фигури, това няма да се случи. Нито сега. Нито при следващото правителство. Защото и неговата съдба ще зависи пак от същото - какво ще правим с "Белене".
Автор: Гeнка Маркова Източник: 24chasa.bg
Коментари
0 коментара
Защото не искаме нов девети септември
