Меланж от дюни, Кокал и още нещо...
07 Януари 2013, Понеделник
От заравняването на пясъчните пространства между Равда и Несебър изскочи продължение на заменките на тройната коалиция със средствата на ГЕРБ
„Който успее да разруши нещо, ще контролира това нещо“ - казва героят Пол Атрейдес от култовия епос на фантаста Франк Хърбърт „Дюн“. В него се разказва за пустинната планета Дюн, богата с две неща – необятни пясъчни дюни и уникалната подправка „меланж“, която движи всичко във Вселената, и без която нищо не е възможно. Заради което е обречена да загине, а единственият й шанс да бъде спасена се крие в световното оръжие „екология“.
Скандалът с несебърските дюни разбули толкова невероятни детайли за домогването на близки до властта хора, обсебени от жаждата да се домогнат до заветния „меланж“ от задкулисни сделки, алчност и административно нехайство, пред които бледнеят дори най-фантастичните хрумвания в романа на Франк Хърбърт.
Хронология на скандала
И най-беглият поглед върху сателитните карти показва, че местността Кокала е последното голямо незастроено петно в курортния мегаполис, простиращ се от Равда през Несебър и Слънчев бряг чак до Св. Влас. В съседство са постройки на разнообразен етап на строителство в новия несебърски квартал “Черно море”. Кварталът е известен с това, че се сдоби с първата си асфалтирана улица преди по-малко от две години, а в момента общината гради постфактум инфраструктурата му. Предвиден за жилищните нужди на местните хора, подобно на Приморско, и множество „нуждаещи се” по неведоми пътища се сдобиват с разрешения за строителство там.
Сред получилите право на строеж се оказа депутатът от ГЕРБ и областен лидер на партията Димитър Бойчев. По думите му по това време (1992 г.) той наистина имал жилищна нужда, тъй като живеел с родителите си.
На 30 декември 2012 г. природозащитникът Тома Белев алармира, че в пясъчните дюни на местността Кокала, част от европейската мрежа на защитените територии “Натура 2000”, са навлезли багери. По информация на в. “Преса” в почивните дни преди Нова година местни жители позвънили в полицията. От МВР изпратили няколко патрулки, но не открили нищо нередно и си тръгнали. „Работи се ударно. Онзи ден забиха коловете, поставиха около 300 метра ограждения, а след тях пуснаха багерите и камионите. Тук ще се лее бетон”, свидетелства на 1 януари очевидецът Руси Стоянов, собственик на малък хотел в Равда.
Намесата на коалиция “За да остане природа в България” обаче предизвика реакцията на премиера и строителството (засега) беше спряно. “Да, не е много правилно да кажем „Спираме строежа”, но след като хората се притесняват и ние сме поели към еколозите ангажимент, има ли пипане на дюни, на природа, веднага да спираме и да се пускат проверки”, изтъкна Бойко Борисов.
От заравняването на дивите пясъци обаче започнаха да “изскачат” скандални факти. Оказа се, че имотът от 29 декара е бил държавен, включен в горския фонд. На 27 ноември 2012 г. земеделското министерство е продало земята на 63-годишния Димитър Петров и съпругата му Елена (59 г.) за 581 212 лв. Това прави по 20 лв./кв.м, а според брокери пазарните цени в района тръгват от 100 евро на квадрат. Любопитна подробност е, че Петров се оказа тъст на шефа на БФС Борислав Михайлов. Ден по-късно
имотът е препродаден
6 пъти по-скъпо
– за малко над 4 млн. лв.
Агроминистърът Мирослав Найденов реагира нервно на зараждащия се скандал. Той свика пресконференция на 31 декември, за да обяви: “Нищо не съм продал, защото нямам нищо мое.” В опит да опровергае твърденията, че държавата е ощетена с милиони, Найденов разкри как при предишна, първа, процедура по продажба през 2009 г. (в края на миналия мандат) имотът бил оценен на... 11 320 лв. Нова експертиза преди сключване на сделката в края на миналата година определила цената от 581 хил. лв. Сумата била без ДДС, а заедно с таксите по промяна на предназначението на имота в хазната влезли 1.141 млн. лв. Което, разбира се, отново е близо 4 пъти по-малко от цената при препродажбата, която пък отново е значително под пазарната стойност. Найденов изтъкна още, че по решение на премиера държавният строителен контрол е спрял всякакви дейности на терена. Шефката на ДНСК Милка Гечева обаче уточни, че решението всъщност е на строителите...
За всеки случай Найденов прехвърли топката на заместничката си Светлана Боянова, подписала преписката по продажбата вместо него, докато го е замествала. В своите нелепи обяснения тя пък роди крилата фраза -
“Подписвам, защото
ми се носи за подпис”
Боянова обясни, че по документи нямало никакви нарушения. Въпросът защо пясъчните дюни са се водили гора, се оказа не по-малко заплетен. Зам.-министър Боянова разкри, че въпросните 29 декара били изключени от държавния горски фонд през 2007-2008 г. Директорът на бургаската екоинспекция Бойчо Георгиев обясни, че мястото никога не е било категоризирано като дюни, урбанизирано е с устройствен план още през 2007 г., като екооценката е дала разрешение за строеж. Фактът беше потвърден и от главния архитект на Несебър Валентин Димов.
Според последните обяснения на Мирослав Найденов в документите за земите никъде не пишело, че там има дюни и че териториите са част от мрежата “Натура 2000”, което подвело и заместничката му Светлана Боянова. Министърът се уверил, че на мястото има “такива пясъчни образувания” от новинарските емисии на телевизиите. “Земите в Несебър попадат в защитената зона Ахелой - Равда, но в нея строителството е разрешено, ако няма отрицателно влияние”, обясни пък експертът в отдел “Натура 2000” към МОСВ Росица Димова. Финалният щрих постави природозащитникът Тома Белев. Той обясни, че Агенцията по кадастъра има задължение да изготви карта на всички дюни в страната, които са основно на черноморския бряг.
«Ако дюните бяха включени в кадастъра, както изисква законът, сега нямаше да говорим за никакви сделки и никакви милиони. Той е приет през 2007 г. и действа от 2008 г., а специализирана карта и регистър на дюните все още няма. Започвам да се чудя за какво са ни закони, ако не можем да ги приложим 6 години от приемането им», посочи Белев. Шефът на Агенцията по кадастъра Александър Лазаров отвърна, че това не се е случило до момента, защото държавата е отпуснала пари за регистъра чак през 2012 г.
Сега междуведомствена комисия ще търси конкретните отговорници за всички тези решения сред чиновниците, но вече е ясно, че вината ще бъде прехвърлена към предишния мандат. Въпреки че от цялата история се вижда как години наред няколко
институции синхронно са
действали и бездействали
за да могат накрая багерите законно да заравнят за строителство дюните. В чия полза са действали, показва древният принцип “Следвай парите”. Според неофициална информация на в. “Преса” промяната в предназначението на парцела от горски фонд в земеделска земя е направена със заповед на бившия шеф на Държавната агенция по горите Стефан Юруков, подсъдим за някои от скандалните заменки при управлението на тройната коалиция. Темата беше основна в предизборната кампания на ГЕРБ и на бъдещия министър Найденов, като впоследствие беше наложен мораториум за строителство върху парцелите, придобити по схемата “кон за кокошка”. Но, както се оказа, това, което важи за заменките, не се отнася за директните продажби. И макар да беше променена наредба, с която цените и таксите бяха завишени, явно
този вид схеми тепърва
ще ражда скандали
Според Тома Белев старият Закон за горите (в сила от 1997 г.) е давал възможност на всеки гражданин, който си хареса парче от държавния горски фонд, да подаде заявление да го закупи и съответно да го застрои. Преди това е било необходимо да убеди главния архитект на съответната община и парцелът да се сдобие с Подробен устройствен план. След това горските не са могли да откажат сделката. Новият Закон за горите от 2010 г. е премахнал тази възможност и продажбата на парцели вече трябва да става с търг. Управляващите обаче са оставили вратичка заварените случаи да се довършват по стария ред.
А ето как изглежда конкретната скандална сделка:
Тъстът на Борислав Михайлов Димитър Петров е подал в Министерството на земеделието и храните заявление за купуване на парцела в местността Кокала още на 12 юни 2009 г. Фирмата, на която препродава имота – “СЛЕ груп” ООД, пък е създадена в края на 2008 г. Първоначално нейни собственици са сегашните й управители Станимир Стоянов и Лъчезар Богданов и старозагорецът Евгени Господинов (СЛЕ идва от първите букви на малките им имена). Малко след основаването Господинов продава дела си на Стоянов, а през 2011 г. Стоянов и Богданов продават дяловете си на регистрирания в Холандия “АМСТ Холдинг“, представляван от адвокат Станислав Касъров. Финансовият отчет на дружеството за 2011 г. сочи, че то строи и продава няколко ваканционни имота, като е реализирало продажби за над 2.3 млн. лв. и е получило аванси за над 9 млн. лв.
За парцела край Несебър “СЛЕ груп” успява за по-малко от месец да премине през всички процедури и да получи разрешително за строеж, издадено в последните работни дни на 2012 г. Фирмата обаче не е изчакала документът да влезе в сила, преди да започне трасиране на земята, което е единственото й установено формално нарушение до момента. Директорът на ДНСК Милка Гечева съобщи, че издаденото разрешение е върху 29-те декара да бъдат
построени общо
122 жилищни сгради
на 4 етапа. По данни на в. “Преса” разрешителното е за височина 15 метра, което на практика означава, че жилищата може да са до пет етажа.
Управителите на “СЛЕ груп” пък имат обща фирма – “Бийч холидей” ООД, с кумеца на Цветан Цветанов Тодор Бояджиев (виж втория текст). Нещо повече – въпросните две компании са регистрирани на един и същ адрес в Несебър – ул. “Отец Паисий” № 27 А. “Бийч холидей” е създадена през септември миналата година, като Бояджиев държи 50%, а другите двама съдружници - по 25%. От Бояджиев Цветанов е купил два големи апартамента с гаражи в скъпия столичен квартал “Изток” на съмнително занижени цени.
Мирослав Найденов заяви, че Цветан Цветанов по никакъв начин не е ходатайствал за продажбата на имота край Несебър. “Как си го представяте това да стане”, попита Найденов...
Източник: temadaily.bg
Коментари
0 коментара
Прокурорът по "Тановгейт" най-вероятно ще оглави комисията по конфискация
