Кризата в Сирия е предизвикана от опит за глобално преразпределение на енергийните пазари
Сподели:
01 Декември 2015, Вторник
От пет години вече има криза в Сирия, което в последните месеци има силно отражение в Европа, което се изразява с неконтролируем поток от бежанци, каза пред репортер на БГНЕС Христо Петров, журналисти и анализатор по въпросите, свързани с Близкия изток.
От самата криза, която се зароди през 2012 г., може да бъде направен изводът защо Европа чак сега реагира.
Още 2011 г., една година преди началото на военните действия в Сирия, турският президент Реджеп Ердоган имал среща с френски генерал и с тогавашния външен мининстър на Франция Ален Жупе. На нея било уговорено участието на Турция в сирийския конфликт, т.е. сътрудничеството на Турция за решаване на сирийския конфликт. От друга страна Турция си осигурила една огромна инвестиция от Саудитска Арабия в размер на 600 млрд. долара за следващите 20 г., които започнали да бъдат инвестирани още същата година в турската икономика. Поведението на ЕС спрямо Турция и спрямо конфликта следва своята финансова логика. Не е случайно, че лагерите за бежанци в Турция бяха отворени преди началото на кризата, военните операции и бежанския поток от Сирия към Турция. Европа си има своите причини да служи като едно рамо на турския президент Ердоган. Причина за това е една прагматичност на ЕС, изразена в търсене на нови енергийни доставки – евтини, дда не кажем безплатни, от Близкия изток, които да изтласкат руското влияние от европейския енергиен пазар.
Като пример в това отношение Петров посочи факта, че от три месеца Полша започна да получава петролни доставки от Саудитска Арабия. Вече три конвоя са доставили по 100 000 т., като агенция „Блумбърг“ отбелязва, че става дума за петрол на „фантастична цена“.И Саудитска Арабия упражнява тази тактика на дъмпинг на цените не само с Полша. По същия начин с 1,7 до 1,3 долара Полша прави дъмпинг на цените за износ към далечния изток – имам предвид азиатските пазари. Наблюдаваме опит за глобално преразпределение на енергийните пазари. Намесата на Русия в сирийския конфликт беше неочаквано събитие, колкото и абсурдно да звучат заявленията на ЕС, на Франция, дори на Германия, че Европа участва в коалиция в борбата срещу Ислямска държава (ИД).
Русия също участва в действията срещу ИД. Т.е. наблюдаваме две коалиции, които действат отделно една от друга в една територия, която се контролира от терористи. „Този контрол е свързан с енергийните ресурси. Имам предвид голямата свобода, която се даде на Турция на този фронт, имам предвид нелегалната търговия с петрол. Начело на този фронт е Билял Ердоган, небезизвестния син на турския президент, който контролира целия този трафик на петрол от Сирия през Ирак към Турция и нейните пристанища. Това е един трафик, който следва позициите на ИД в Сирия. Не е случайно, че ИД контролира Палмира, Камишли – това са пригранични райони с Ирак към Мосул, откъдето с помощта на турски посредници тези конвои от камиони – средно около 80 до 100 камиона дневно, преминават през сирийско-иракската граница. Те отиват в едно селце Заху в Иракски Кюрдистан. Там приключва сделката на ИД.
Явяват се посредници – това са едни бандитски групи, които заплащат около 20-25% от сделката в брой. Шофьорите си прибират документите, качват се на празни цистерни и се връщат обратно в територията на ИД. А пълните цистерни преминават на турска територия при един техен пункт Силопи, откъдето поема към турските пристанища“. Ролята на Билял Ердоган е сериозна, подчертава Христо Петров.
„Преди четири месеца той закупи за 36 млн. долара три кораба цистерни. Не е случайно, че преди няколко дни президентът Ердоган направи изявление по повод обвиненията на Владимир Путин, че търгува с петрола на ИД и така финансира джихадистите, в което поиска арогантно това да бъде доказано. Той предизвика световната общност, много добре знаейки, че това няма да бъде доказано – няма фактури, няма надписи по цистерните. Схемата е измислена професионално – когато петролът преминава от иракска територия в турската страна, там се смесва с нелегалния кюрдски петрол, който отива към турските терминали. Казвам нелегален, защото кюрдската държава изнася официално по петролопровод суровини, 17% от чиято стойност трябва да бъдат отчислявани за правителството в Багдад. И по този петролопровод да върви легалният трафик на енергийни суровини. Но тъй като кюрдската държава е недоволна от тази висока такса, която трябва да плаща, те са разработили с помощта на големи енергийни компании една много добра схема. Покрай този петролопровод има едно голямо карго, което изнася кюрдски петрол на ниски цени за европейските потребители. И когато стига до пристанищните терминали петролът, купен от ИД, се смесва с петрола от кюрдската държава. По този начин той влиза на световния пазар неидентифициран.“
Според анализатора освен икономическия фактор, има и друг. Турция използва бежанския поток и политическия натиск върху различните европейски държави. „Виждаме, че потокът от бежанци се насочва към Македония, която дръзна да каже, че иска да се включи в „Турски поток“; виждаме Унгария, която прави опити да провежда някаква своя национална политика в рамките на ЕС, което не е престъпление и е логично. Но изведнъж точно тези държави се оказаха жертви на бежанския натиск.“ В този контекст според Петров заявлението, че Българя не е цел на терористите от ИД, не е случайно, защото българските вече са разпределени. Но това не означава, че сме в безопасност. „За жалост българските правителства в последните двайсетина години винаги са изоставали от тенденциите, които са в Европа, въпреки че се тупаме в гърдите, а политиците ни да пътуват почти всяка седмица до Брюксел. Свидетели сме на един процес, който е нов в ЕС – процес на събуждане на потребност от гарантиране на национална сигурност, а не на шенгенска. Тъй като видяхме тези общи изявления за общите граници колко еднозначно се търкуват от зложелателите на ЕС и колко умело се използват от трафикантите и онези, които направляват потоците от бежанци за дестабилизиране процесите на демокрация в ЕС. защото не може да има демокрация, която да няма сигурност“, уточнява Петров.
Според него пътуването без да се показват паспорти в рамките на ЕС не е демокрация, а подценяване на опасността от дестабилизация. Поради което препоръчва България да вземе мерки, само че ние изоставаме в набелязването на конкретни мерки и реализирането им за гарантиране на нашата сигурност по границите на страната ни, най-вече с Турция. Защото Турция е основният източник на бежански поток. И това, че ние днес не сме атакувани, не означава че утре няма да стане. Хората, които са пратени по границата да изпълняват служебните си задължения, са поставени в условия, които са повече от екстремални, и които нямат нищо общо с европейските изисквания за сигурност.
„Те са изпълнители, не носят отговорност за взимане на стратегическите решения за опазване на националните граници и сигурността на държавата. Ако се проваляме в опазването на собствената си граница, няма как да пазим европейската. Не ФРОНТЕКС и не ЕС строят телените огради в Македония, Словения, Унгария и Австрия. Всяка държава сама си решава въпросите. Процесите се развиват толкова бързо, че тромавата европейска машина не е в състояние да реагира адекватно“, е изводът на Петров. Според него София следва някаква политическа линия, защото той не е убеден, че нямаме административен капацитет – политически или професионален, за да се справим с този проблем. „Ние просто не го използваме“, заключи Петров.
Христо Иванов: ЕК ще отрази в доклада липсата на реакции по "Яневагейт"
