Проф. Евелина Келбечева, историк: У нас шества пародия на историята на комунизма
07 Април 2014, Понеделник
Проф. Евелина Келбечева е преподавател в департамент "История и цивилизация" на Американския университет в България - Благоевград.
Издала е трудове за българската история, включително за комунистически период. Интересите й включват България през периода след Освобождението до Първата световна война, историята на българската интелигенция между двете световни войни, Студената война в контекста на Балканите и България, преходът след 1989 г. и др. През 2013 г. изнася лекции и презентации в the Library of Congress of USA, българското посолство във Вашингтон, унивeрситетите Харвард, Принстън и Колумбия.
"Дневник" разговаря с проф. Келбечева по повод петицията й с искане историята на комунизма да бъде включена в учебниците по история. До четвъртък по обед подписите си са поставили над 1250 души.
Реакцията на министерството на образованието към вашата петиция за изучаване на история на комунизма е: "Дали обществото е готово децата да учат толкова близко минало. Кой да е авторът на учебника." Това е нещо като опорна точка, защото нямало да бъде обективно, ако авторът и авторите са с една гледна точка към събитията.
- Нямаме нито една история, която да не е дискусионна. Да не би османският период да не дискусионен или пък Третото българско царство... Освен това има и плурализъм на учебниците.
Скоро беше представено изследване, направено от центъра "Хана Арендт" и фондация "Конрад Аденауер" с примери на добрите практики за преподаване на история на комунизма в други страни от бившия Източен блок. Твърдението, че няма добра база за преподаване на комунизма е поредното измъкване, протакане и отказ от решение за действие от страна на министерството на образованието. Те и затова не приемат поканата за дискусия по темата. Не дават смислено обяснение за това.
Каква е причината за тази доста упорита съпротива?
- Всички изследвания, които са направени през последните години, показват, че е минимален процентът на хората, които изобщо имат отношение към комунистическото минало. Много от тези, които имат, слагат положителен знак за Тодор Живков. Ясна е границата между младите и възрастните, между жителите на големите и малките градове, между по-високо образованите и необразованите. Стигаше се до такива парадокси, че турци и помаци казваха, че Тодор Живков е много добър и е бил подведен за "Възродителния процес", а не че е бил негов инициатор.
Изводът е ясен - невежеството по отношение на най-близкото минало е добре култивирано от начина, по който се пише за него и преподава то в училище. Тази яка стратегия е пазена от държавните институции, натоварени с образованието, както и от силно зависимите медии.
Отговорите за т.нар. възродителен процес са плод на сегашната пропаганда на ДПС, която партнира с БСП, или резултат на пропагандата по време на комунистическия режим?
- Има целенасочена пропаганда, но "първородният грях" са учебниците по история. В изследването ни за българската историческа памет между 60 и 80% от респондентите посочват учебника като основен източник на знание по история.
Нали учебниците се пишат от квалифицирани хора...
- Не ми е напълно ясен начинът, по който се пишат учебници и най-вече какви са изискванията те да са осъвременени. Изборът на учебник зависи от директора и учителите във всяко училище и не почива на експертна оценка за качествата на учебника.
Има ли разлика между различните учебници?
- Разликите не са чак толкова драстични, проблемът е, че на целия период на комунизма са посветени два-три урока. Те са съвсем повърхностни, съвсем неаналитични. Нищо от последната дума на българската историография - от изследванията на Института за изследване на близкото минало, от семинарите на Центъра за академичните изследвания и от написаното от колеги от Софийския университет "Св. Климент Охридски", Нов български университет и Югозападния университет в Благоевград, не присъства там като образователна информация. Парадокс е, но е факт, че модерната и обективистична историография за този период не е стигнала до учебниците и до цялата преподавателска практика.
Къде се къса тази връзка? Това е традиционализмът на училището или нещо друго?
- Струва ми се, че е традиционализмът на институциите, които се занимават с учебните планове и пълненето им с определени текстове. Отделно съществува някаква допълнителна литература, която не е задължителна. На искането да се въведе гражданско образование министерството пак казва, че няма къде да го вмести. А по отговора на сегашната ми петиция се разбира, че министерството не е готово за същностен дебат по въпроса.
Може би просто защото нямат сериозни аргументи да продължават да отказват изменение на учебните планове. Както и да разтавакат приемането на новия закон за средното образование. Това е последният момент, в който можем да инициираме дебата за включването на сравнително изучаване на тоталитарните режими и на българския комунизъм в частност. Убедена съм, че не трябва да продължаваме с чакането държавните институции да измислят и прокарват новите закони за образованието – те са част от експертизата и гражданската отговорност на историците и всички други интелектуалци.
В продължение на около 20 години правя анкети сред българските си студенти. Под 1% изобщо знаят нещо за комунизма. Да не говорим, че не знаят, че е имало червен терор, надминал всичко познато дотогава - камо ли да знаят, че е имало и съпротива срещу режима. Като ги питам в пространни интервюта защо е така, те казват: "В училище ние нищо не учим след Първата световна война."
Междувоенният период е труден за преподаване. Въпреки че има дебати, пак има някакъв консенсус за този период. За комунизма няма никакъв консенсус, защото това минало е изключително добре охранявано от един бивш и настоящ политически елит, който контролира прехода. Защо комисията в Софийския университет, която определя темите за кандидатстудентските изпити по история, на които се явяват огромен брой зрелостници, не включва нищо след Първата световна война? И така чисто прагматично учителите решават, че няма защо да преподават периода на комунизма. Трябва да поискаме с петицията и включване на цялата българска история в темите за кандидатстудентските изпити. Ако отидем по-далеч – защо да няма и матура и по история? Занемаряването на хуманитарното образование дава вече отровните си плодове навсякъде...
Все пак има уроци за Студената война, но без да става дума за ролята на България...
- Това не е само българско явление. Критичните анализи на американското образование също показват, че част от завършилите средно училище смятат, че Втората световна война се е водила между Съединените американски щати и Съветския съюз. Това глобално невежество за най-новата история води до много тежки изкривявания на гражданското поведение – от аполитичност до носталгия по диктатурата.
Разделението между учените е чисто идеологическо. Свързаните с предишния режим продължават да си фантазират една история на комунизма, другите имат критична гледна точка. Как това може да се преодолее?
- Има много отговори. Има смешен плач за деидеологизация на преподаването на най-новата история. При нас крадецът вика "Дръж крадеца" отново – идеолозите на БКП/БСП и ДС са се закахърили, че демократите били идеологически зависими. От какво питам аз. От идеологията на свободата и гражданските свободи ли?
В България сега нормативно, но само декларативно, сме приели ценностната система, основана върху спазването на човешките права и свободи. От всяка гледна точка комунизмът е престъпен режим. Освен това имаме закон-декларация от 2000 г., обявяващ комунизма за престъпен - естествено, негласуван от БСП.
През 2008 г. България се присъедини и към Пражката декларация, инициирана от Вацлав Хавел, за обща европейска памет, в която отпадат текстовете за образование под натиска на Партията на европейските социалисти, където ясно се казва, че трябва да се осъдят всички тоталитарни режими. И задължително да се преподават те в училище - националсоциализмът заедно с комунизма.
България не само че не изпълнява собствените си закони - тя нехае и за европейските договорености. Смятам, че това е престъпление от европейски мащаб и затова в петицията настоявам да се включи сравнителното изучаване на най-човеконенавистническите режими на ХХ век, както и на комунизма в България.
Източник: dnevnik.bg
Коментари
0 коментара
Нова измама в столицата: Крадат жилище с предварителен договор
