Дянковщината не е изгонена от сметките
19 Ноември 2013, Вторник
Държавният бюджет е една сложна инерционна структура. Казват, че е най-важният закон и приемането му в НС е съпроводено с най-разгорещени дебати и съответно медийно внимание. И така би следвало да бъде в една утвърдена демокрация. Но не и при нас. Често съм казвал, че законът за държавния бюджет би следвало да съдържа само три кратки члена:
1. Приходите се събират съобразно действащите данъци. 2. Разходите са равни на приходите плюс-минус излишък-дефицит. 3. Одобрява се излишък или дефицит в еди- какъв си размер.
Всичко останало са страсти и подробности, които никой не е задължен да спазва. Като му дойде времето, Народното събрание не се сеща да проконтролира задълбочено как е изпълнен или неизпълнен някой стар бюджет, да не говорим, че не търси някаква отговорност за неизпълнение от изпълнителната власт. Никой чиновник или министър не е влязъл в затвора, защото е изхарчил повече или
пренасочил няколко милиона,
неодобрени от НС. Даже преди години имаше едно решение на Конституционния съд в смисъл, че Законът за държавния бюджет не е задължителен за изпълнителната власт, а само давал насоките. Тогава за какво е целият този шум и тези страсти около приемането му?
Не политиците определят бюджета, а обратно - чиновниците определят 95% от това, което пише в бюджета, и то не само при изпълнението му, а и при съставянето му. Даже нещо повече - през последните две десетилетия редица висши служители на Министерството на финансите се превърнаха във влиятелни политици, включително и настоящият премиер. Не казвам, че е лошо или неправилно, само констатирам.
Какво е особеното на настоящия бюджет? Особеното е много повече около него, отколкото вътре в него. Зад него няма стабилна политическа подкрепа и даже има съмнения, че може да не мине на второ четене. В тази ситуация най-успокоителното е, че поне има някакъв бюджет. Ако няма, ще се изпълнява стария, докато се приеме нов.
Приетият на първо четене бюджет
носи всички белези на бюджетите от 2009 г. насам
- бюджети по време на криза или депресия. Няма нито един от онези фактори, които помогнаха за развитието на страната до 2008 г., когато се реализираше бюджет с излишък - вътрешен и външен растеж, значителен обем чужди инвестиции и инфлация. Всеки от тях носеше повече приходи от предвиденото, а излишъкът се разпределяше по усмотрение на изпълнителната власт, често с предизборни цели. Примерно само чуждите инвестиции в периода 2000 - 2009 г. носеха всяка година около 600 милиона лева допълнителни приходи в бюджета само от ДДС, съвсем отделно от мултипликативния им ефект върху цялата икономика.
Сега няма налично нищо от това, има наистина европейски фондове, но и те или ни ги намаляват, или не се усвояват. Явен е стремежът на управляващата коалиция да направи малко по-социален бюджет, малко по-социална, т.е. малко по-лява политика, за да защити идентичността си и покаже, че може да направи нещо по-различно от това, което правеше тандемът Дянков-Борисов. Обаче едно са намеренията, друго са възможностите. Огромното желание да се покажат колко са по-различни от Дянков бързо-бързо се изпарява, когато седнат в столовете на Министерския съвет.
Примери достатъчно.
Какво стана с данъка “Дянков”
- този върху банковите депозити. Всички експерти от БСП и ДПС се упражняваха в риторика против този данък преди около година, като най-деен беше именно Орешарски, а сега всички вкупом решиха, че този данък е много необходим на икономиката ни и го оставиха да действа. И от кумова срама все пак решиха мъничко да го понамалят, заедно с гръмкото обещание, че ще го махнат до края на управленския си мандат, но не по-рано от след 4 г. Но ако наистина този данък е вреден, както се кълняха доскоро, защо не го премахнат изцяло. Ако смятат, че е полезен, да го оставят, могат даже и да си поканят Дянков за министър и му се извинят за нападките. А виждаме, че сегашната коалиция е възприела и друг похват на тандема Дянков-Борисов - да обещават сладки неща, които ще направят в края на мандата. Онези преди обещаваха, че ще намаляват ДДС към края на мандата, а тези сега - че ще премахнат данък депозит. Интересно е да се знае, че от този данък в бюджета идват не повече от 0,3% от общите приходи. И ако едно управление не може да намери алтернативен източник за компенсация, то наистина следва още да се подготвя.
От друга страна, в нормалните демокрации данъчните промени се правят в началото на мандата, а не се оставят като пропаганден ход за накрая. Другото е за политическа консумация и намирисва на обещанията по времето на т.нар. реален социализъм. Още повече че не се знае никога кога ще свърши мандатът. А дори и да свърши нормално, т.е. след 4 г., следващите управляващи могат да измислят нещо друго.
Все пак има и нещо положително в проектозакона за държавния бюджет. Това, че се запазва сегашната данъчна система с
ниски преки и сравнително високи косвени данъци
Развиваните идеи за коренната промяна не се осъществиха - примерно за прогресивното облагане на личните доходи. Ако в страната ни има някакъв плюс за инвеститорите - наши и чужди, то това са ниските преки данъци. Въпреки че са ниски, държавата ни може да прибира и разпределя приблизително същата пропорция от брутния продукт като в редица от развитите страни. И това се дължи не на друго, а на бедността ни. Приели сме минималните нива за акцизите като задължение в ЕС. Доходите ни са примерно десетина пъти по-ниски, а акцизите примерно два-три пъти. Именно това дава възможност за ниски преки данъци. От друга страна, у нас не само че доходите като абсолютна величина са ниски, най-нисък е и относителният дял на заплати плюс пенсии в брутния вътрешен продукт. Което означава, че увеличаването на облагането на личните доходи ще има най-малък ефект като приходи в държавния бюджет. Само ще разбута данъчната система, а ефектът ще е съмнителен. Често по-добре е да не се пипа системата. Все пак добре е, че управляващите се опитват да намерят допълнителни източници на приходи - примерно онлайн хазарта, който на практика беше поставен извън закона от Дянков. Винаги е по-добре да вземеш макар и малко, но повече от нищо.
Тогава къде са резервите за бюджета? Те са там, където винаги ги е имало. Борбата с корупцията и партизанщината и намаляване на бюрокрацията. Корупцията и най-вече
ДДС измамите
лишават държавата ни от поне 1-2 милиарда лева
приходи в бюджета, а може би и повече, стига да има кой да я пребори. Партизанщината и калинките обезверяват хората, че има въобще държава, че държавата може да функционира нормално. А държавната бюрокрация е нещо страшно - като лавина ни заливат нови държавни структури, старите се окопават и вегетират и всички защищават не държавния, а собствения си интерес. През последните две десетилетия няма нито едно правителство, което да съкрати съществено администрацията. Напротив - по знайни и незнайни пътища чрез различни бонуси, обезщетения и премии и др. подобни се изсмукват парите на данъкоплатците и не остава много за социална политика. Всичко това са грамадни резерви, но трябва смелост за съответните мерки.
Другото е да се запълват дупки - този протестирал, онзи стачкувал, друг викал силно, дават му нещо и той спира. И така до края на мандата.
Източник: Венцеслав Димитров, 24chasa.bg
Коментари
0 коментара
Бедна България
