Бизнесът „Социални грижи“
24 Юли 2013, Сряда
Има тонове нормативни документи, които държавата е създала, уж за да защитава децата.
В създадената система има хиляди начини интересите на децата да се подчинят на интересите на група хора, които са превърнали това в бизнес.
„Вероятност за търговия с деца? Замесени ли са варненските социални служби“. Това е заглавието на публикуван на 18 юни материал във Vlastta.com. Материал, в който се говори за семейство на проститутка и криминално проявен. Говори се за блудство на голям с малък брат, за изнасилване и продажба на дъщеря, за спешно настаняване в приемни семейства, за побои и подкупи, за социални доклади и какво ли още не.
Една изповед на баща, който казва „Аз съм боклук, ама на майката не трябва да се дават, защото тя пак ще продаде някое от малките, както продаде голямата дъщеря.“
Една изповед, в която се говори за социални работници, които въздействат върху волята му, които променят плановете за децата му и искат да ги „реинтегрират в семейна среда“, след като и „двамата доказано не стават за родители“.
Казаното е толкова стряскащо, че настоявам под всяка страница да се подпише, преди да го публикувам.
Нормите на журналистическата етика изискват задължителното допитване до засегнатата страна.
И тъй като в интервюто е цитирано името на социалния работник Желязкова, намирам връзка с нея и настоявам да отговори на няколко въпроса, за да има правото си на отговор.
Желязкова ми отговаря, че тя интервюта не може да дава. Че човекът, който може да отговори е началникът на отдела за закрила на детето- г-жа Конукова.
Намирам мобилния телефон на Конукова, която се оказва в болнични. Разговорът е учтив, като в началото началничката, която защитава варненските деца, се опитва да неглижира мнението на Момчил Василев. Тезата е от вида на „не му обръщайте внимание, той не е човек на когото може да се има доверие и е криминално проявен.“
Не се съгласявам да не обръщам внимание. Настоявам за правото да получа отговори на конкретни въпроси, които не той, а аз искам да задам.
Тонът се променя и началникът на Отдел „Закрила на детето“ хладно ме съветва да си изпратя въпросите писмено. Съгласявам се. Все пак и това е нещо.
Ето и зададените въпроси:
„Уважаема г-жо Конукова,
Моля, това писмо да считате за Заявление за достъп до информация, с което очаквам да ми предоставите и документите, които ще посоча по-долу.
Ако смятате, че съответния искан документ е класифицирана информация, моля, да се обосновете за това.
1. Тъй като твърдите, че не г-жа Желязкова взема решенията, моля да посочите поименно лицата, които са взели решение за съдбата на всяко от посочените деца- Ваня, Джеймс, Мирослав и Станка, както и правното основание за това.
Моля, по Закона за достъп до информация да ми предоставите съответните решения, протоколи или други документи, с които са взети тези решения.
В посочения сигнал Момчил Василев настоява да бъдат отнети родителските права на двамата родители, както неговите, така и правата на майката. Неговите, защото не е в състояние да се грижи за трите си деца, а нейните, защото периодично ги изоставя на роднини със съмнителни възможности да полагат необходимите грижи и е „продала“ дъщеря си Ваня на англичанин на име Питър Чатман.
2. Какви мерки са предприети от отдел „Закрила на детето“ за защита правата на дъщерята на Галя Василева –Ваня?
Момчил Василев твърди, че е имало насрочени дела за отнемането на родителските права на двамата родители, но е бил „принуден да си оттегли показанията изпратени до София“.
3. По каква причина рязко е променена позицията на ръководения от Вас отдел и той е преценил, че за децата вече е безопасно да бъдат върнати на родителите им, след като преди това е било преценено, че това е опасно за тях и те са настанени в приемни семейства. Моля, да посочите лицата взели тези решения.
Моля, съгласно Закона за достъп до информация да ми предоставите съответните решения, протоколи или други документи, където са посочени аргументите за промяна на политиката на отдела спрямо защитата на трите деца.
4. Моля, съгласно Закона за достъп до информация да ми предоставите Заявлението от страна на Дирекция „Социално подпомагане“- Варна до Районен съд- Варна за настаняване на децата Джеймс, Мирослав и Станка в приемни семейства.
5. На същото основание, моля да ми предоставите и съответното решение на Районния съд за настаняване на децата в приемните семейства.
Г-жо Конукова, надявам се, че ще получа отговори на поставените въпроси в кратки срокове.
Също така се надявам, че ще получа и копия от поисканите по Закона за достъп до информация документи и решения.
С уважение! Веселина Савова
Главен редактор на Vlastta.com“
Отговор на поставените въпроси няма и до ден днешен.
Стената, с която се сблъсквам е бетонна и непробиваема.
Изпращам сигнал до всички възможни държавни институции, като прилагам материала: Президент, Министър председател, Министър на труда и социалната политика, Областен управител, Кмет, Председател на Общински съвет, Районна прокуратура, Държавна агенция за закрила на детето, Агенция „Социално подпомагане“ –София, Дирекция „Социално подпомагане“- Варна и Отдел „Закрила на детето“- Варна, въпреки, че отделът е част от дирекцията.
Правя го нарочно, въпреки че изглежда като грешка. Целта ми е г-жа Конукова, да знае кого съм информирала за скандалния случай. Очаквам това да я накара да излезе от гробовното мълчание.
Получавам отговори от Президентството и от Министерски съвет. Държавната машина е задвижена.
Момчил Василев се е вкопчил в мен, като удавник за сламка. Предстои му бракоразводно дело и той е убеден, че социалните ще настояват децата да бъдат дадени на майката-проститутка и тя ще направи нещо с тях.
За делото намираме адвокат, който на доброволни начала се съгласява да го представлява.
Момчил не знае какво и кога е подписвал, на какви срещи е участвал и какво е записано в протоколите и какво не.
Адвокатската защита се базира на сигнал до прокуратурата.
Съдията в бракоразводното дело дава достатъчно време на прокуратурата да разследва случая. Второто дело е насрочено за края на годината.
Методично навлизам в тежката материя. Има тонове нормативни документи, които държавата е създала, уж за да защитава децата.
В създадената система има хиляди начини интересите на децата да се подчинят на интересите на група хора, които са превърнали това в бизнес.
Услугата „приемна грижа“ се оказва доходен бизнес на общински и държавни служители. Те създават и система с удобни неправителствени организации, които допълнително черпят от общинския бюджет. И не само общинския и държавния, а и европейския.
Одобряването на едно приемно семейство е обвързано с поредица от „обучителни“ процедури, за които знайни и незнайни служители получават пари. Одобрените приемни семейства също продължават да бъдат обгрижвани, разбира се, срещу добро заплащане.
Сблъсквам се с абсурдния факт, че за дейността „приемна грижа“ във Варна има веднъж държавно делегирана дейност, т.е държавата плаща пари. Втори път Община Варна плаща пари на Сдружение „Съучастие“ в размер на 2 600лв. на дете в приемно семейство. Трети път има спечелен европейски проект, по който определени държавни и общински служители получават допълнително пари, за да си изпълняват служебните задължения.
Специално внимание следва да се отдели на това европейско финансиране, защото то е освен солидно и много тайно.
Проверка на Vlastta.com доказа, че общинската комисията за социални дейности няма никаква информация за това кой, как и защо харчи европейски пари.
Първата ми среща с Луиза Каспарян – общински служител, пряко ангажиран с отговорностите на Община Варна в областта на социалните грижи, протича странно.
Аз съм все още под емоционалното въздействие на изповедта на бащата с криминално досие.
За г-жа Каспарян обаче, това явно е ежедневие и тя и притръпнала към подобни проблеми.
Питам я какво е направила, когато е разбрала, че едно малко момиче е било изнасилено, правило е криминален аборт и след това е продадено от майка си.
Отговорът е абсурден.
„Тя е от Аврен.“
На въпроса ми не е ли редно варненските социални служби да сигнализират тези в община Аврен и имало ли е такъв сигнал, отговорът е още по хладно-неутрален:
„Това не е ангажимент на общината. Това е работа на отдел „Закрила на детето“.
Да, същият онзи отдел, със същата началничка- г-жа Конукова.
Задавам поредица от въпроси, за да си изясня как е организирана услугата „приемна грижа“ в Община Варна.
От разговора изплува отново Сдружение „Съучастие“. Но г-жа Каспарян ми спестява информацията, че има и европейски проект, който финансира тази дейност. Нещо повече, тя е много сериозна част от него, защото е на ръководна позиция, което означава, че и получава добри допълнителни пари.
Веднага след като научавам за него, отново се свързвам с Луиза Каспарян с настояването да ми даде по-подробна информация.
Отговорът е отново леден:
„Поискайте я по официален ред.“
Официалният ред се оказва по-лесен отколкото общинската служителка с двойно, а може би и тройно финансиране очаква.
Сигналът ми подаден до всички институции влиза за разглеждане в ПК “Социални дейности и жилищна политика“ към Общинския съвет.
Доказателството, че общинските съветници членове на тази комисия са в страни от схемата на социалните служби, е готовността им сериозно да навлязат в проблема. На заседанието на комисията Луиза Каспарян ми казва, че информацията й за европейския проект е готова. Предлагам й веднага да я даде на общинските съветници, но тя отклонява темата. Въпреки нежеланието на общинската служителка да запознае общинските съветници, комисията взима решение и я задължава да предостави информацията за европейския проект на съветниците.
Комисията създава работна група, чиято задача е разнищване на целия скандален случай. Общинският съвет одобрява това предложение.
На 22 юли 2013г. работната група се събира за първи път. Но информацията от Луиза Каспарян липсва. Тя е в болнични.
В болнични е и началник отдел „Закрила на детето“ Анна Конукова, докато идва проверката от Агенцията за социално подпомагане- София.
На срещата с проверяващите, Момчил Василев отново иска аз да присъствам, като ми казва: „Не знам какво ще ме карат да подписвам“.
За разлика от варненските си колеги, проверяващите от София- Периха Хасан и Татяна Димитрова не възразяват да присъствам на разговора.
Момчил, както винаги, е хаотичен и многословен. Преповтаря всичко, което ми е разказал, но добавя и още различни подробности:
„Аз я питам Желязкова, когато жена ми дойде преди два месеца, как можаха да й дадат трите деца да спят при нея и при Радко. Да, същия Радко големия син на жена ми, дето кара малкия да му лапа пишката. И тя Галя вечерта се напила и ги оставила Радко да ги гледа.И той ще ги гледа, а тя ходи да пие.“
Със спокоен тон Периха Хасан пита Момчил:
„Ти имаш ли намерение да се събереш с жена си?“
Момчил Василев:
„Как ще се събирам с нея. Аз се развеждам.“
Периха Хасан:
„Ти си подписал декларация за реинтеграция.“
Момчил Василев:
„Как ще се събирам с нея? Тя пак ще избяга и аз какво ще ги правя. Накараха ме да подпиша.“
Срещата приключва със стискане на ръце и пожелание за развръзка в полза на децата.
Минават още дни. Но отговорите на поставените въпроси липсват.
Решавам да се срещна с Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- г-жа Григорова – пряк ръководител на Анна Конукова.
Разговорът е дълъг и доброжелателен. Г-жа Григорова смята, че този случай много се е проточил и е крайно време да се вземе решение. Но чака юристката й да се върне от отпуск.
Говорим продължително за организацията на приемната грижа във Варна. Получавам подробна и полезна информация, но извън конкретния случай. Питам я дали след като се запозная в детайли, ще е готова да направим едно интервю.
Отговорът е еднозначен и вече познат:
„Не мога да давам интервю. На вашите въпроси ще отговорят колегите от София.“
И така. Конкретният случай, конкретните деца, конкретния баща и конкретната майка, конкретното блудство, конкретното изнасилване, конкретния аборт, конкретната продажба на дете, конкретното решение за реинтеграция не могат да бъдат коментирани.
Можем да си говорим дълго и продължително за закони, наредби, правилници, но не можем да говорим за конкретните съдби.
Целият случай е предизвикан от изповедта на Момчил Василев преди бракоразводното му дело със съпругата му Галя Василева, проституираща в Германия.
Галя Василева се връща в България за делото.
Чакат я и Момчил, и социалните, за да се реши съдбата на трите й деца, които са настанени в приемни семейства.
Два дни Момчил е под напрежение. Делото се отлага за декември.
И изведнъж Момчил Василев спира да си вдига телефона. Неофициалната информация от социалните служби е, че след разговор с психолозите от Сдружение „Съучастие“, той отново е приел да се опитва да се събере с жена си Галя и се работи по реинтеграцията на трите деца.
Раздвоената позиция на Момчил Василев трябва да има някакво обяснение.
Дава ми го бивш социален работник. Жената, пожелала анонимност, разкрива схема за източване на пари и търговия с детски съдби:
„Не се учудвайте защо никой не иска да говори за конкретните случаи. Под прикритието на защита правата на децата, стават най-жестоките неща в тази държава. Когато се подпише план за грижи и план за действие започват да текат съответните срокове. Подписаната декларация за реинтеграция стартира нов срок, в който „Съучастие“ ще получава пари. Този случай е особено изгоден за тях, защото биологичното семейство е едно, а децата са три. Така обработват едни родители, а им се плаща за три деца по 2 600лв. Това са 7 800лв. За толкова пари психолозите ще ги убедят да подпишат всичко. Освен това, когато започне реинтеграцията, биологичното семейство също се подпомага. За двамата родители няма никакъв риск. Взимат децата един-два пъти в месеца, а в това време приемните родители се грижат за тях.“
„Но това е един ужасно порочен кръг. От нашите данъци се плаща на приемни семейства, които да гледат деца в риск, на различни институции и организации и накрая на родителите, които са поставили децата си в риск.“, възмущавам се аз.
Отговорът е тъжен и страшен:
„Г-жо Савова, това е много малка част от страшната система на т.н „социални грижи“. Мога да ви дам примери с изнудването на родители при подготовката на социални доклади при бракоразводни дела. Нещата и там са страшни. Но да говорим за приемната грижа. Проверете защо доброволните приемни родители стават все по-малко. Това не е защото няма желаещи, а защото те не могат да бъдат манипулирани и заставяни да се подчиняват на всички разпореждания. И затова по-добре за системата е да ги няма. По добре е да плащаме всички ние. Мога да ви дам примери с осиновяванията, особено международните. Представа нямате колко смазана е машината. Най-страшното за тях е да се шуми. Затова не ви отговарят. Чакат да ви омръзне и да се откажете. Ако не го направите, някой в един момент ще ви заплаши.“
Не се плаша лесно, но тези думи ме карат да погледна конкретния случай през друг поглед. Трябва наистина да изляза от мисълта за Ваня, Джеймс, Мирослав и Станка, да забравя изповедта на Момчил и мисълта за Галя.
Трябва да разгледам цялата безшумна, добре смазана машина наречена „Социално подпомагане“, да намеря хората, на които да се доверя.
Да намеря хората, които са готови да говорят. Не анонимно, а с имената си.
Щом се плашат от шума, значи той е средството.
Дали ще се откажа?
Не.
Веселина Савова
Източник: vlastta.com
Коментари
3 коментара
Областният управител отново връща решения на Общински съвет Варна
