Европейският съд удари силен шамар на Българския конституционен съд
01 Април 2013, Понеделник
Съдът на Европа със седалище в Люксембург се произнесе в защита на потребителите срещу банковите привилегии
На 14 март 2013 г. Съдът на Европа със седалище в Люксембург оповести своето решение по повод на неравноправните клаузи, които банките налагат в договорите със свои клиенти, получатели на потребителски и ипотечни кредити.
Предмет на Решението са и принудителните процедури за отнемане на жилищата и други имоти на едностранно обявените за неизправни кредитополучатели. Съдът се е произнесъл по казуси в Испания, но това са проблеми пряко касаещи стотици хиляди българи.
Много български граждани, подписали договори с кредитни институции след 2008 г., са в състояние на пълна безизходица. Подписаните договори и анексите към тях, правят кредитополучателите заложници на банките. Хиляди са хората обявени за неизправни длъжници, които вече загубиха жилища и имоти. Много хора изхвърлени на улицата са в тежко, не само финансово, но и здравословно състояние. Стотици семейства останаха без дом.
Националният Омбудсман Константин Пенчев поведе тежка битка за промяна на ГПК с цел да се промени господстващото положение на банките, които имат недопустими привилегии спрямо гражданите- страни по договорите с тях.
Той се обяви против правото на банките едностранно да променят лихвите по договорите; да прилагат процедура по принудително изземване на имотите на обявените за неизправни кредитополучатели- без съд, само въз основа на извлечение от банковите сметки и т.н.
Българското законодателство е дало права на банките да са едновременно и съд, и съдия изпълнител. А банковите мениджъри се специализираха в бизнес, който беше присъщ само на силовите групировки: да събират принудително вземанията и да гонят собствениците от отнетите им имоти.
Българският Омбудсман поведе своята битка за защита на гражданските права, но остана сам срещу Конституционния съд, водещ своите политически интриги. Все пак предстоеше избор на нов състав на Конституционния съд и гражданските права не интересуваха висшите магистрати. Важно бе как ще гласуват политиците и банковите лобита, стоящи зад тях.
През есента на 2012 г. Конституционният съд в България отхвърли сигнала и аргументите на Омбудсмана- г-н Константин Пенчев и се произнесе в полза банките-кредитори.
Конституционният съд на България обяви единствено банковия интерес за легитимно обществен и косвено прие, че правата и интересите на стотици хиляди български граждани-техни клиенти, ощетени от уредбата на чл.17 ал.2 на ГПК, са второстепенни /тоест, предмет на частна грижа/.
Българският конституционен съд се превърна в инквизитор на стотици български граждани, водещи многогодишна борба за премахването на банковия колониализъм, характерен единствено за България. Само у нас, в цяла Европа, чуждестранни собственици на банки и местни наемници, които хората не без основание наричат еничари, си позволяват да поръчват закони и да диктуват решения на Конституционния съд. Само у нас банките са изравнени с държавата при събиране на вземанията и дори едностранно санкционират провинилите се.
Но решението на Европейския съд в Люксембург удари жестока плесница на Българския конституционен съд.
Макар и по казус отнасящ се за Испания, това решение дава силен тласък в неравностойната борба на българските граждани с некоректните банкови привилегии.
Главният проблем е в неравнопоставеността при сключване на договорите, в които потребителите са по начало по-уязвимата страна, заради което се ползват със специалната закрила на клаузите, регламентирани в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Именно на тази Директива стъпва Европейският съд, за да постанови:
Първо, че потребителите на банкови кредити задължително трябва да се ползват от съдебна защита, когато кредиторите заведат изпълнително дело срещу тях;
Второ, че при подадено възражение от потребителя процедурата по принудителното изпълнение се спира от съда до окончателното решение на съответната съдебна инстанция.
Ето и пълния текст на въпросното Решение:
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
-
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение.
2) Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че:
– понятието „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. За тази цел се явява релевантно да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи,
– за да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори.
Член 3, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че приложението, към което препраща тази разпоредба, съдържа само примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които могат да бъдат обявени за неравноправни.
Българският парламент е длъжник на ощетените кредитополучатели. След 12 май т.г., когато бъдат избрани новите народни представители, пред тях ще стои дилемата: да оставят без последици препоръките на Съда на Европа в Люксембург или да реагират, като приведат националното законодателство в синхрон с европейската Директива.
Хубавото е, че българските граждани, Българският Омбудсман, вече са въоръжени с най-силното европейско оръжие срещу наглостта на банките, нахалството на лобистите и продажността на някой от българските политици.
Автор: Vlastta.com
Коментари
0 коментара
Майданът ще роди нова Берлинска стена – Иво Христов, в-к „Стандарт“
