Почина Невил Маринър, чакахме го у нас на 1 декември
03 Октомври 2016, Понеделник
92-годишен, знаменитият диригент трябваше да излезе на пулта на Софийската филхармония
Почина сър Невил Маринър, един от колосите на световната симфонична сцена. Основател на легендарния ансамбъл „Академия Сейнт Мартин ин дъ фийлдс“, дирижирал някои от най-добрите оркестри в света, сър Невил е починал в съня си в неделя, на 92 години.
Дори след 90 Маринър продължаваше да дирижира. Включително за кръглия си юбилей преди 2 години. У нас маестрото е излизал пред публика неведнъж – чакахме го и тази година на пулта на Софийската филхармония, на 1 декември.
Музикалното наследство, което сър Невил оставя след себе си, е огромно, отбелязват от Академията Сейнт Мартин. Роден в Линкълн, Великобритания, Маринър започва като цигулар. Учи в Кралския музикален колеж и в Парижката консерватория. Дванадесет години свири в Лондонския симфоничен оркестър, дирижиран тогава от Тосканини, Фуртвенглер, Караян, Пиер Монтьо… Тъкмо при Монтьо учи дирижиране в САЩ.
Заедно с Търстън Дарт – изявен чембалист и ревностен изследовател на бароковото музикално наследство – Маринър основава през 1949 г. „Джакобиън ансамбъл“ – първообраз на „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“. А началото на легендарния оркестър е поставено на 13 ноември 1959 г. в църквата „Сейнт Мартин“, на Трафалгар скуеър в Лондон. Дванадесет ентусиасти свирят за удоволствие, без свръхамбиции. Води ги идеята на Маринър да изпълняват музика най-вече от епохата на барока и виенската класика максимално естествено. Без натруфеност, сантименталност и дръзки интерпретации. В началото са само струнни инструменти, след това съставът се разширява с духови, присъединяват се и хористи.
„Започнахме с барокова музика: Вивалди, Хендел, Бах… – разказва Маринър. – По-късно изискваха да свирим Моцарт, Хайдн, Бетовен, Шуберт, късна романтика, че и музика на ХХ век. Ветрилото от стилове и епохи все повече се раздипляше. Що се отнася до романтизма, винаги съм таял надежда, че ще дойде и този миг. С невероятна наслада разгръщах партитурите на Шуман и Менделсон, а следващата естествена стъпка бе Брамс.
Като млад оркестрант в Лондонския симфоничен оркестър свирех под палката на Тосканини цикъла от четирите Брамсови симфонии. Знаех, усещах с цялото си същество, че след 20 -30 години самият аз ще се озова в подобна позиция.”
Маринър и Академията Сейнт Мартин са записвали и легендарни саунтраци – един от тях към филма „Амадеус“, сред най-популярните музикални записи в историята, продаден в над 6,5 млн копия.
„Никога не съм доволен от себе си – споделя през годините диригентът. – Не спирам да се надявам, че следващото изпълнение ще бъде онова, най-доброто, за което копнее всеки артист. Поглеждам през рамо с тъга. Претеглям в съзнанието си и знам, че не наградите и хвалебствията в печата са онова, което ме топли. Възтрогът на публиката, блясъкът в очите карат сърцето ми силно да бие. Без публиката нас, музикантите, просто няма да ни има…”.
Източник: ploshtadslaveikov.com
Коментари
0 коментара
Мира Радева: "Министър Москов ни умъртви душите."
