Международeн ден на кукления театър
21 Март 2016, Понеделник
На 21 март се отбелязва Международният ден на кукления театър.
Ето и международното послание за Световния ден на кукления театър от големия полски историк, куклено-театрален теоретик, педагог, драматург и преводач - проф. д-р Хенрик Юрковски.
„Ето ме, в град Омск – Западен Сибир. Влизам в етнографския музей, където погледът ми веднага е привлечен от голям витраж с десетина фигури – идоли на Угрофинските племена, Мензес и Чантес. Те сякаш поздравяват всеки посетител. Инстинктивно ги поздравявам и аз. Това са великолепни представители на духовността на примитивното човечество – надживели вековете. Те и техният имагинерен са в основата на първите изображения в театъра – сакралния и светския.
Арт колекциите са пълни с идоли и свещени фигури, които малко по малко потъват в забрава. Но в музея има и кукли, които дори и днес пазят отпечатък от ръцете на създателите си и хората давали им живот. Тези кукли носят следи от човешката сръчност, фантазия и духовност. Колекции на кукли съществуват в почти всички страни, на всички континенти. Освен гордост на своите притежатели те са и ценен обект за научни изследвания, съхранили жизненоважни спомени, доказващи многообразието на нашата специфика.
Подобно на други човешки дейности, изкуство, е предмет на две тенденции: унификация и диференциация. Днес, наблюдаваме съвместното съществуване и на двете тенденции. Свидетели сме, колко лесно се пътешества по въздуха или чрез Интернет. Това умножава контактите, които правим по различни конгреси и фестивали и води до още по-голямо сближаване. Наистина, скоро ще заживеем в Глобалното село на Маклюън.
Това не означава, че сме изгубили сетивност за културните различия, а по-скоро, че в бъдеще множество театрални трупи ще използват сродни изразни средства. Стилове куклен театър като нингьо дждрури в Япония и ваянг в Индонезия са възприети в Европа и Америка. В същото време трупи от Азия и Африка използват европейски куклени техники.
Мои приятели твърдят, че както един млад японец може да стане виртуозен изпълнител на Шопен, така и един американец може да стане майстор на нингьо джорури или даланг представящ ни ваянг пурва. Ще се съглася с тях, при условие че кукловодът усвои не само техниката на представяне, но и културата, която я е създала.
Много творци са били очаровани от външната красота на куклата, която дава възможност на зрителя да открие и други форми на изкуството. Така куклата превзема нови територии. Дори в актьорския театър, тя стана извор на редица метафори.
Днес, широкото присъствие на древната фигурална кукла е свързано с движение, обратнопропорционално на заеманата преди територия. То се дължи на нашествието на предмета и най-вече, на всичко свързано с материята. С одухотворяването си, всеки предмет и всяка материя, ни говорят и всеки от тях отстоява правото си на театрален живот. Така от сега нататък предметът ще заменя все повече фигуралната кукла, откривайки път за артиста към един нов поетичен език, на творби пълни с богати, динамични изображения.
Образите и метафорите, които някога бяха характерни за всеки тип кукла и ги отделяха една от друга, днес се превърнаха в средство за изразяване на всеки отделен кукловод. Тъй стигнахме до един нов поетичен език, който вече не зависи от традициите, а от таланта на артиста и неговото индивидуално творчество. Унификацията на изразните средства ни доведе до диференциация. Глобалното село на Маклюън стана негов антипод. Различните изразни средства се превърнаха в инструменти на индивидуалния език, който винаги търси оригинални решения. Разбира се, традиционната кукла не е изчезнала от хоризонта. Да се надяваме, че тя ще остане завинаги, една ценна отправна точка”.
Източник: bgnes.com
Коментари
0 коментара