За доброто трябва да се говори
14 Март 2016, Понеделник
Григор Григоров е варненският общински съветник, който показа не често срещаното добро лице на политиците
Чували ли сте за варненски общински съветник, който помага на болни и страдащи хора?
Не, не да организира "социални услуги", които да финансира от бюджета на Община Варна при пряк конфликт на интереси. За такива знаем и това не ни учудва. Фондации, центрове и какво ли още не. Не за тези хора е сега думата.
Оказва се, че има варненски общински съветник, който с лични средства е платил наема на Ивелина Драгнева. Жена с тежко онкологично заболяване. Тя и 17-годишната й дъщеря са били изхвърлени на улицата. За двете жени бъдещето е било не само неясно, но и кошмарно.
И тогава за нея научава Григор Григоров.
Много хора знаят за Ивелина. Фейсбук е пълен с коментари и съчуствие. Но Григор Григоров е човекът, който наема гарсониера за двете жени и плаща наема.
Той не иска да се говори за това. Дори се чуства някак неудобно от настояването ни да говори. А ние сме настоятени, защото когато нещо добро е направено в този град, трябва да се чуе и знае.
Някак свикнахме да не очакваме от политиците ни хубави дела. Или ако нещо хубаво се случи, то винаги е с нашите пари.
Колко случаи знаете, когато политик с лични средства е помогнал на някого?
Трябва да говорим за доброто! Защото доброто е това, от което имаме нужда.
Питаме Григор как е разбрал за двете бедстващи жени.
Григор Григоров:
"От радио Варна разбрах, че една болна майка и 17-годишната й дъщеря нямат никакви доходи и не могат да си плащат свободния наем. От друга страна, не могат да получат общинско жилище, защото живеят във Варна на постоянен адрес от 3 години. Това са две жени, които остават на улицата и са в безизходица. Майката води битка с тежко онкологично заболяване и е в инвалидна количка. Когато разбрах за техния случай, реших да им помогна. Намерихме една гарсионера за 250лв. на месец и докато се стабилизират, докато почнат да получават някакви постоянни доходи , съм поел ангажимента да им плащам наема.
Вижте, тези жени нито ще са първите, нито ще са последните. За съжаление преди да вляза в Общинския съвет не знаех колко страдание има в този град, но сега просто нещата меко казано ме стряскат. Днес са тези жени, утре ще са други.
Предполагам, че и други хора ще помагат на някого. Обществото трябва да бъде малко по-състрадателно към трагедиите на хората. Трябва да се проявява малко повече солидарност, защото иначе хората губят надежда, а това е по-лошият вариант."
Щастието по лицата на двете жени е толкова голямо, че ние не можем да прибавим нищо друго, освен да се усмихнем с тях.
Източник: vlastta.com
Коментари
0 коментара
Клишета
