Много ви здраве
04 Март 2016, Петък
Добрите пожелания на министър Петър Москов не могат да се превърнат в работеща здравна система
С пари, връзки и по милост – все още това са трите най-бързи начина да получиш внимание, качествена и понякога дори напълно безплатна здравна услуга в България.
Почти няма пациент, доволен от състоянието на здравната система, опашките, бумащината и допълнителните средства, които трябва да отделя над здравните вноски за прегледи, изследвания и лекарства. Няма и лекар, който да е щастлив от базовото заплащане в системата – един преглед по здравна каса струва по-малко от килограм качествено сирене – 9 лева, а средната заплата на лекар със специалност в държавна болница е 650 лв. за основа. Докато посещение във фризьорски салон в столицата може да стигне и 90 лв., за половината от тази сума всеки може да бъде прегледан в частния кабинет на повечето лекари-професори в България. Прочее, платените прегледи и изследвания важат и за децата, за които уж държавата обещава безплатно здравеопазване.
Плащанията на хората за здраве се увеличават всяка година – и формалните, и неформалните, а множество пациенти се опитват да намерят с питане най-добрия лекар и болница, защото както в много други държавни системи, статистиката куца. Никъде няма класация по качество на предоставяната услуга, брой успешни операции и терапии, излекувани напълно пациенти, липса на вътреболнични инфекции.
Здравната каса плаща за лечение колкото пари има и реално остойностяване на прегледите, операциите и изследванията няма. В същото време конкуренцията на пазара на здравни услуги е жестока – до момента държавата никога не е поставяла ограничение пред откриването на нови кабинети и болници, нито пък пред това лекарите да работят на по няколко места, за да получават прилични доходи. До какво води това - здравната система е джунгла, в която пациентът е оставен на чистата случайност дали линейката ще дойде навреме, има ли направления и в търсене на най-добрия лекар, а лекарите са оставени на способността си да оцеляват и да се развиват с мизерни доходи.
Всичко това не е ново, а всяко ново правителство и министър дават надеждата, че нещо ще се промени.
От края на 2014 г., когато е на поста, петият здравен министър в правителство на Бойко Борисов – д-р Петър Москов най-вече печели състезанието като вероятно най-дълго задържалия се на поста и с най-популярните и добре звучащи обещания за радикална реформа. Какво искаше той – равен достъп за всички, болниците да престанат да бъдат търговски дружества, здравната каса да не работи с всички клиники, а те да лекуват, а да не изпълняват нечий бизнес план, да има ваксини за бебетата и фармацевтичната индустрия да не му извива ръцете.
Москов обеща и много прегледи и изследвания, и достатъчно болнични легла и внимание за болните, и справяне с редовния дефицит на здравната каса (повече за конкретните обещания - тук).
Тестът какво реално ще получат пациентите, ще започне на 1 април. За тогава беше отложено влизането в сила на новите поправки в законите, които предвиждат здравната каса да не сключва договор с всички болници, да бъде намален броят на леглата и да бъде повишено качеството, да има повече направления за прегледи и въобще системата да предлага много повече за същите пари.
От 1 април трябваше да влезе в сила Националният рамков договор с Българския лекарски съюз (БЛС) за цените и обемите медицински услуги, които здравната каса ще купи, но въпреки обещанията за повече пари, лекарите отказаха да подпишат документа. Така изцяло от управляващите зависи какво ще се случва след тази дата.
Опита ли Москов реформа?
Едва ли някога здравен министър е бил толкова популярен и се е ползвал с такова доверие от съсловието, пациентите и въобще от обществото, колкото д-р Москов, който дори в един момент надмина рейтинга на Бойко Борисов. Москов е един от най-продуктивните обещатели на благини в здравеопазването и едва ли има някой, който да му отрече това.
При представянето на приоритетите си здравният министър министърът обеща спешно завършване на електронното здравеопазване, ясен ангажимент за реални промени в Спешната помощ и "медицината да се върне в българските здравни заведения и болниците, а търговията постепенно, но сигурно да отстъпва място на медицината". В края на декември 2014 г. д-р Москов представи стратегия за реформи, в която най-общо обяви, че има рецепта да ограничи повикванията на линейките, да раздели плащанията на здравната каса на основен и допълнителен пакет, като за втория ще плащат частните фондове и обяви, че ще стимулира здравнонеосигурените да започнат да си плащат.
Малко по-късно министърът допълни, че от 2016 г. ще бъде въведен втори стълб на здравното осигуряване, всеки пациент да има своеобразен лимит от прегледи и изследвания в доболничната помощ, а ако те не са достатъчни, за тях ще плаща допълнителният фонд, като така се сложи край на липсата на направления. Освен това той обеща повече пари за младите лекари и болниците да престанат да бъдат търговски дружества, приватизация и свободен избор. В политическите програми на партиите беше записана демонополизация на здравната каса и тристълбов модел на здравно осигуряване.
Резултатите, обаче, съвсем не бяха реформа из основи. Напротив, стана ясно, че не само няма отделени средства, но и наличните в здравната каса не стигат и затова бяха въведени драконовски лимити за прием и плащане.
След няколко месеца в парламента се внесоха промените в Закона за здравното осигуряване, които регламентираха, че касата ще плаща основния пакет, а допълнителния ще се доплаща или ще има листи на чакащите. В проекта пишеше, че здравната каса вече няма да плаща, а ще закупува при най-добри условия услуги за пациентите. Парламентът одобри и концепция за здравни реформи до 2020 г., според която ще има реформи в Спешната помощ, задължителна национална здравна карта за броя лекари и болници по области, реформа в начина на оценяване на качеството и заплащане за качество и разделяне на медицинските услуги на три пакета – спешен, основен и допълнителен, както и мерки за задържане на лекарите в България.
Реформата започна със сливане на болниците в карето на столичната Медицинска академия и уволни директора на една от печелившите държавни болници д-р Дечо Дечев с мотив, че е против реформите. Другият уволнен директор беше на болницата, в която преди това работеше самият министър с мотив, че е загубил средства в затворената КТБ. Въпреки обещанието, че ще бъдат наказани и другите болници с изгорели депозити, това не стана.
Третият отстранен заради неразбирателство с министъра беше подуправителят на здравната каса д-р Димитър Петров, който е дългогодишен всепризнат експерт на лекарския съюз и водещ преговорите на съсловието с институциите. След тези три предупредителни изстрела, директорите на държавните болници, които са 65 на брой, напълно отказаха да коментират случващото се в сектора, освен с мажорен тон.
В крайна сметка сливане на държавни болници нямаше, сля се само администрацията на деветте университетски клиники в София, като ефект върху намаляването на разходите им и до момента не е оповестен. Единствената болница, чийто лиценз беше отнет през това време, беше частна клиника в Търговище за източване на касата през 2007 г.
Това, което се случи в последната година, е че Москов, който се отказа от заместник-председателското си място в ДСБ и не подкрепи минаването на партията в опозиция, прокара с помощта на Бойко Борисов и ГЕРБ идеите си през парламента. Приети бяха здравната карта, разделянето на два пакета и оценката на пациентите за дадена болница. Отложена беше приватизацията, която така или иначе беше предложена нескопосано, но за сметка на това Москов си запази правото да напише наредби за всичко, с които да придружи законовите промени.
Междувременно опозицията в парламента и АБВ оспориха двата здравни закони, с които се въвежда разделянето на пакетите и здравната карта, а правозащитните организации, сдруженията на частните и общински болници обжалваха пред Върховния административен съд методиката за здравната карта, голяма част от медицинските стандарти и почти всички наредби, написани от здравното министерство. Така в момента здравните промени висят във въздуха и на никого не е ясно как ще работи системата от 1 април.
Източник: capital.bg
ОЩЕ ОТ Анализи и коментари
Коментари
0 коментара
Кои кражби след КТБ и ДФ „Земеделие” ще узакони „Делойт България”?
