Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Пуснаха демокрация


Сподели:
12 Ноември 2014, Сряда

„Пуснаха банани” – всеки, който е бил поне на десет години преди 1989 година знае дълбоката символика на тази реплика.

Моето поколение – на днешните 40 годишни, може би е последното, което пази лични, макар и детски спомени от социализма. Децата на прехода израснаха сякаш между другото, докато родителите им се бореха да се адаптират към промените или просто да оцелеят.

Днес те вече имат деца, за които историята се дели на две епохи – преди интернет и след това. Близо 80% от българите между 16 и 30 години признават, че не знаят почти нищо за социализма, показа изследването на Алфа Рисърч „Преходът: митове и памет, 25 години по-късно”. 55% твърдят, че познанията им за социализма се базират на лични спомени и преживявания, а близо 30% - на разкази на близки и роднини.

Нормално е паметта за социализма да избледнява, но тя трябва да бъде заменена от познание, казва социологът Боряна Димитрова*. А откъде идва познанието? 16% от хората казват, че знаят за социализма от телевизията,10% - от публикации и книги и още толкова - от училището или университета. Тези данни отговарят ясно на въпроса защо носталгията по социализма се засилва, вместо да намалява с годините.

Личните спомени на битово равнище често се изчерпват с „тогава беше евтино, ходехме на море, нямаше престъпност, имаше сигурност, имаше работа”. Като добавим и естествената склонност на хората да идеализират времето на своята младост, независимо от обстоятелствата, можем да разберем каква картина получават младите хора от своите родители и близки.

„В училище ще ти говорят лоши неща за социализма, но ти не им вярвай”, беше казал възрастен роднина на сина ми. Но, ще кажете, хората винаги са знаели за девиациите на социализма, дори тогава, въпреки контролираната информация и всемогъщата пропагандна машина.

Хората предпочитат да пренебрегват, да си запушват ушите за нещата, които не могат да разберат или да приемат – абсурдът, ирационалността на социализма са толкова голями, че не може да се намери рационално обяснение, обяснява историкът Момчил Методиев. Затова трудно можем да очакваме от личните спомени познание, анализ и оценка на миналото.

Това именно липсва на днешните българи – познание и оценка на миналото. Важно е, защото както отделната личност, така и едно общество, не може да върви напред с пукнатини в историята си, в несигурност за това какво му се е случило и защо. Важно е, защото когато няма познание се създават митове, фалшифицира се не само миналото, но и бъдещето.

Важно е, защото усещането, че демокрацията е била „пусната” като бананите по Коледа продължава да определя отношението на хората към настоящето. Познанието за и оценката на социализма не може да е задача, с която всеки да се оправя поединично, както се получи у нас - би трябвало да е държавна политика, реализирана чрез целенасочена дейност по осветляване на миналото, с активното ангажиране на образованието, културата и медиите.

Спорадичните опити и личните инициативи на отделни хора не могат да компенсират липсата на систематични институционални усилия за опознаване и осъзнаване на недалечното ни минало. В учебниците социализмът е отразен пестеливо, сухо, сякаш в опит да се прикрие неувереността на авторите какво точно да напишат, след като липсва „официална” версия на историята.

Липсват всякакви инициативи темата да влезе в образователната програма под някаква друга форма – дали чрез добавяне на нови автори в програмата по литература, дали чрез часове по гражданско образование, дали чрез някакви факултативни форми, които да дадат възможност на децата да получат по-жива и човешка картина на миналото.

Научните изследвания, включително и базираните върху архивите на бившите тайни служби, са обект на затворени академични дебати, далеч от широката публика.

А тя, публиката, бързо се научи, че познанието е трудно, зрелището е ефектно. В графата „ефектни” мина и отварянето на досиетата. Без сериозно проучване и анализ, в условията на унищожени архиви и съмнения за избирателност, публиката отново избра да противодейства на абсурда като си запуши ушите.

В резултат днес за обществото сякаш няма никакво значение дали хора с досиета говорят от телевизора, гласуват в парламента или представляват България в чужбина като дипломати. Същите хора, които негодуват срещу несправедливия преход, оставил мнозинството българи бедни и „червените куфарчета”, облагодетелствали малцина привилигировани, същите тези хора очевидно нямат нищо против да гласуват за сътрудници на ДС или да получават „експертните” им мнения.

В този смисъл, би могло да се очаква за медиите да е напълно неприемливо легитимирането на тези хора под маската на експертността. Също толкова абсурдно е, че на спомените за проспериращата икономика и щедрата социална държава на соцализма не се противопоставя знанието (налично вече, благодарение на усърдната работа на отделни хора) за провала на икономическия модел, за заемите, включително спестяванията на българските граждани, за фалшифицираните програми и отчети с цел да се имитира икономически възход.

Отсъствието на знание, гарнирано с разочарованието от прехода, е идеалната почва за соцносталгията. И не само, въпросът има пряко отношение към настоящето и бъдещето. Пак според данните на Алфа Рисърч, основната причина за разочарованието от прехода е бедността, а като най-губещи от него се оценяват пенсионерите, работниците и безработните.

Най-много ползи са почувствали хората със свободни професии, интелигенцията и частния бизнес.  Тези данни ясно показват, че освен познание за миналото, ни липсва и контекст за оценката на настоящето. Българският преход от социализъм към демокрация не беше изолиран процес, а част от глобалната промяна от един световен ред към нов.

Отварянето на българската икономика към света донесе както възможности, така и рискове. Напуснали измамната сигурност на (мечтата за) социализма, почувствахме противоречивите ефекти на глобализацията. Едва присъединили се към Европейския съюз, преди да се възползваме пълноценно от възможностите на членството, понесохме последиците от икономическата криза.

Всички тези фактори допринасят за разочарованието на българите не по-малко от особеностите на местния пейзаж, в които обикновено търсим причините за „провала на прехода”. Европейски и световни проучвания показват, че същите социални групи, които са най-разочаровани от прехода у нас, се смятат за губещи от европейската интеграция и от процеса на глобализация изобщо  - това са хората, които не могат да се впишат във времето, чувстват се ощетени, неспособни, непригодни.

Те се страхуват от големия свят, който не разбират и не харесват, търсят обяснение в популистки и антисистемни тези и намират убежище в едно идеализирано минало. Това далеч не е българско явление, напротив – изследователите, анализаторите и медиите по света усилено се занимават с тези въпроси.

Опитват се, от една страна, да обяснят на хората причините за недоволството им, а от друга, да намерят начин да омекотят натиска върху тях и да им помогнат да се адаптират. Според изследването на Алфа Рисърч, 54% от хората вярват, че обикновените хора са загубили от промените по време на прехода, а е спечелила политическата класа.

Това драматично разделение между гражданите и елита също е тема на разгорещени обсъждания по света и ако ние поне малко им обръщахме внимание, щяхме да знаем, че не самият „преход” е причината за всичките ни злочестини. 

Така към задачата за опознаване и оценяване на миналото се прибавя и задачата за отваряне на кръгозора и вписването ни в големия световен разговор за бъдещето. Сега ще е още по-трудно, отколкото преди 20 години, защото вече имаме създадена митология на прехода.

Тя умело и безотговорно се използва за постигането на краткосрочни политически победи и поддържането на статуквото. Защото лесно се управляват граждани, които чакат да им „пуснат” заплатите, помощите, парното, справедливостта, живота.

* Цитираните мнения са изразени в публична дискусия в рамките на конференцията „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето” на 11.11.2014г. в София


Автор: Ралица Ковачева
Източник: Редута

В категории: Анализи и коментари, Други теми

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Ген. Константин Попов: "Поздравявам премиера Борисов за смелостта да стигнем до сделка за F-16"

Обезлюдяването на България е икономическа катастрофа. А се задава световна криза. Какво да очакваме?

С подпъхнат допълнително файл: "Кристиян ли е натопен за теча на данни?"

Проф. Румен Гечев: "Гласуваме да купим самолет, който е на чертожната дъска! Договорът е обиден!"

Ос-тав-ка!... И бели хакери

Евтим Костадинов за ареста на сина си в ДФ "Земеделие": " Калоян е наклеветен"


НОВИНИТЕ
Правят нови експертизи по делото за Хитрино Правят нови експертизи по делото за Хитрино

Токио и Сеул задълбочиха спора си за обезщетенията на корейци заради японската окупация Токио и Сеул задълбочиха спора си за обезщетенията на корейци заради японската окупация

БДЖ ни улеснява с разписание в Google maps БДЖ ни улеснява с разписание в Google maps

6 души загинаха, 27 са ранени след взрив до афганистански университет 6 души загинаха, 27 са ранени след взрив до афганистански университет

Вулканът Етна изригна отново Вулканът Етна изригна отново