Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

В. Щраков: Вече почти няма български производители на строителни материали


Сподели:
03 Април 2013, Сряда

Пазарът трудно устоява на конкуренцията на вноса от съседните ни държави, които субсидират износа си, посочва управителят на Сдружение Топливо

Инж. Щраков е роден през 1962 г. в Радомир. През 1980 г. вазършва строителния техникум „Христо Ботев” в София със специалност „Промишлено и гражданско строителство”, а през 1985 г. се дипломира като военен инженер по технология на строителството във Висшето военно строително училище „Генерал Благой Иванов” в София. Кариерата му започва като технически ръководител в Главно управление „Строителни войски”. Остава в ГУСВ до 2001г., където се развива като главен инженер, а по-късно е и началник производствено-техническа база. Същевременно завършва Военната академия „Георги Сава Раковски”. От 2001 г. до сега е управител на „Сдружение Топливо“.
- Г-н Щраков, каква е ситуацията на пазара на строителни материали в момента предвид засилената конкуренция на водещи брандове и спадовете в строителния сектор?
В България са представени някои от водещите брандове, най-вече в областта на сухите строителни смеси, при производството на тухли, на арматура, на цимент и топлоизолации. Конкуренцията се засили със спада на пазара, но някои от брандовете успяха да си запазят цените за сметка на пазарния дял. Като цяло обаче участниците на пазара намалиха цените, както и производството, а големите губещи се оказаха малките български производители, които на практика изчезнаха.
- Отрази ли се кризата на качеството на влаганите в строителството материали?
Кризата се отрази негативно на качеството на строителните материали. С оглед понижаването на цените много производители започнаха да покриват минимално необходимото качество, а някои дори и да не го покриват.

Първоначално това подобри пазарния дял на тези продукти, но на по-късен етап, особено в София, се усети насищане на пазара с некачествени строителни материали и последва отлив на клиенти. Може би в страната това все още не се усеща, тъй като особено в Северна и Северозападна България, които са по-слаби в икономическо отношение, най-важна си остава ниската цена.

В София обаче тази тенденция отмина, тъй като хората започнаха да се питат какво всъщност се влага в тези продукти, за да са на толкова ниски цени. Смятам, че в момента има ръст на минималното необходимо качество, за да стои един производител на пазара.
- Доколко е засегнат бизнесът със строителни материали от сивия сектор, като имаме предвид и взаимовръзката между сивия сектор и качеството?
Сивият сектор и ниското качество вървят ръка за ръка. В София сивият сектор е най-слабо проявен, контролът е по-улеснен, тъй като участниците на пазара са повече и не се познават помежду си. В малките градове обаче нещата стоят по друг начин – проверяващите и проверяваните се познават, а в много случаи са и роднини, затова сивият сектор е по-разпространен.

Напоследък обаче все повече сериозните строителни фирми на пазара се ориентират към сериозни доставчици. Ние сме малка страна и всички в бизнеса се познаваме, така че който си позволи да влезе в сивия сектор, на по-късен етап сериозните строители започват да го отбягват, тъй като се притесняват от редовността на неговите документи и от последващи проверки на контролните органи.
- Доколко според Вас въвеждането на европейските изисквания за качество би ограничило сивия сектор? Част от тях бяха отложени за по-късен етап заради опасенията, че производителите в България не биха могли да им отговорят.
Да, в това отношение има проблем, защото въвеждането на европейското законодателство, на европейските норми за стандартизация на продуктите, за отчетността на фирмите и техническата спецификация на материалите изисква сериозни финансови средства. В условията на криза в момента повечето наши производители нямат тази възможност, нямат достъп до банково кредитиране, а и не виждат смисъл от него, защото плановете им няма да се реализират при този свит пазар.

Притеснява ме, че това до голяма степен ще доведе производството на строителни материали до положението на „Топлофикация“ и енергоразпределението, защото ще оцелеят само външни фирми, фирми, които имат достъп до външно финансиране, чийто бизнес в България е само малка част от тяхното портфолио. Тези фирми биха могли да се издържат дори няколко години от техните „майки“ с цел на по-късен етап да монополизират пазара.
- С колко ориентировъчно биха се увеличили разходите на една фирма, за да отговори на тези изисквания, тъй като е ясно, че не можем да отлагаме въвеждането им до безкрайност?
Не мога да отговоря съвсем точно, но в производството на тухли например една инвестиция в Гърция, която беше направена преди няколко години, струваше над 60 млн. евро. В България няма кой да си позволи това. Дори и една малка фабрика за производство на тухли, която отговаря на европейските изисквания, не може да струва по-малко от 10 млн. евро.
В същото време държавата не помага на този бизнес, както се случва в съседните ни държави. По тази причина голяма част от нашия пазар е залят от евтин внос от Гърция и Турция, защото там държавата субсидира износа. В България няма такава държавна политика и местният бизнес умира. Аз например имам участие във фабрика за производство на тухли в България, но не смятам да я стандартизирам. В същото време се налага да продавам тухли на други производители и да внасям голяма част от Сърбия и от Гърция.
- Каква е точно подкрепата за бизнеса със строителни материали, която се оказва в Турция и Гърция?
За всяка тухла, керемида и тон цимент, изнесени навън, държавата субсидира директно производителите. Управителите на фабрики казват, че на тях им е достатъчно да работят на себестойност, а субсидиите са им достатъчни за формирането на печалба.
- Споменахте банковото кредитиране – то се сви много заради кризата, но доколко може да бъде компенсирано от еврофинансирането или другите форми на финансиране – облигационни заеми, излизането на борсата и т. н.?
Еврофинансирането е добър вариант и смятам, че натам трябва да се насочим в следващите години, за да възстановим конкурентоспособнастта на икономиката. Трябва обаче да се облекчат процедурите за получаване на средствата. Проблемът е, че бизнесът не може да си позволи да отдели време, сили и средства за покриване на огромната бумащина във връзка с участието в европейските програми.
- Какво отражение върху пазара очаквате да окаже новото законодателство за задължително рециклиране и повторно влагане на строителни материали и отпадъци?
В дългосрочен план това трябва да се случи, но как и откъде производителите ще намерят средства да се приведат според новите изисквания – това все още не е ясно на никого. Да, това ще повлияе добре на околната среда, но цените на квотите за въглеродния двуокис, които получаваха местните производители, се сринаха многократно, което обезсмисля чисто финансово изграждането на филтри, пречиствателни инсталации и други съоръжения.

Още повече, че от средата на тази година влизат нови норми за предлагането на строителни материали в целия Европейски съюз и отпадат старите изисквания. Идеята е всички по веригата да носят отговорност за качеството на предлаганите материали, но на нас ще ни е трудно да догоним водещите европейски производители.
- След като инфраструктурното строителство така и не успя да издърпа напред строителния сектор, както се очакваше, как смятате, че ще се отрази на сектора и на пазара на строителни материали по-високата активност в сферата на енергийната ефективност и „зеленото“ строителство?
Инфраструктурното строителство не можа да изтегли сектора, защото е тясно специализирано, а и фирмите, които печелят търговете, са малко. Условията за кандидатстване за търговете освен това в много случаи са подготвени за определени фирми, а и много от строителите, които свършиха реалната работа, са втори, трети или четвърти подизпълнител и парите изобщо не стигнаха до тях. Тези фирми на практика ще фалират, защото е прекъсната веригата на финансирането. Помните, че имаше и протести заради магистрала „Тракия“.
Относно енергийната ефективност – нужни са законодателни промени, защото това, което се вижда по сградите, обновяването на парче, го няма никъде по света. Преди време един чужденец ме питаше дали в сградите наоколо не живеят социално слаби, а аз му обясних, че това е „Лозенец“ - един от най-престижните квартали на София. На практика подобно обновяване излиза по-скъпо и накрая няма необходимият ефект. Освен това направената единична топлоизолация е трудно да се впише в евентуалната обща топлоизолация на цялата сграда.

Друг проблем е, че се влага много нискокачествен стиропор. Много хора пък за да икономисат мъничко пари, влошават наполовина качеството на топлоизолацията. Но това е оправдано с кризата, защото хората трудно покриват належащи нужди. Подобряването на енергийната ефективност без държавно финансиране няма да се случи.
- Как очаквате да се движи пазарът в краткосрочен и средносрочен план предвид икономическата ситуация и предстоящите избори?
Тази година не очаквам нищо добро да се случи на пазара на строителни материали. Няма причина да бъде обратното. Зимата беше изключително тежка от финансова гледна точка, въпреки че откъм климатични условия не беше чак толкова лоша. Хората, които се отопляват на твърдо гориво, не купуваха въглища за целия отоплителен сезон, а по няколко чувала през няколко седмици. Надявам се, че в близките няколко години нещо ще се промени.



В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Румен Петков: “Илинденска Македония” е посегателство срещу българската история

Зоран Заев признал пред гръцкия премиер, че македонският народ има славянски и албански корени

Кой има интерес от "Три морета" в Европа

Емил Радев: Санкция до 20 млн. евро за компания, неспазваща регламента за личните данни

Ги Верхофстад: Зукърбърг не отговори на опасенията на Европа

С Илинден в името си, Македония няма да реши проблемите, смята историк


НОВИНИТЕ
Щаба на ВМС във Варна отбелязаха 102 години от началото на подводното плаване в България Щаба на ВМС във Варна отбелязаха 102 години от началото на подводното плаване в България

Изгоряха 366 килограма дрога за 21 млн. лева Изгоряха 366 килограма дрога за 21 млн. лева

Путин се шегува с изказване на Макрон Путин се шегува с изказване на Макрон

Арестуваха боклукчии, откраднали камион за смет, за да изсипят боклука пред централата на партията на Макрон Арестуваха боклукчии, откраднали камион за смет, за да изсипят боклука пред централата на партията на Макрон

Живеем в свят с двойни стандарти, обяви сръбският президент Живеем в свят с двойни стандарти, обяви сръбският президент




ЕВРОПА
Арестуваха боклукчии, откраднали камион за смет, за да изсипят боклука пред централата на партията на Макрон Арестуваха боклукчии, откраднали камион за смет, за да изсипят боклука пред централата на партията на Макрон

Емил Радев: Санкция до 20 млн. евро за компания, неспазваща регламента за личните данни Емил Радев: Санкция до 20 млн. евро за компания, неспазваща регламента за личните данни

Брюксел осигурява на България допълнителна помощ за управлението на евросредства Брюксел осигурява на България допълнителна помощ за управлението на евросредства

Еврокомисията принуди "Газпром" да се откаже от господстващо положение в Източна Европа Еврокомисията принуди "Газпром" да се откаже от господстващо положение в Източна Европа

Макрон отива в Русия, за да търси общи мнения с Путин по деликатни теми Макрон отива в Русия, за да търси общи мнения с Путин по деликатни теми