Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Раду Михайляну, режисьор: "Европейското кино е в опасност"


Сподели:
22 Октомври 2019, Вторник


Кинорежисьорът Раду  Михайляну е роден в Румъния, но още през 1980 г. емигрира във Франция, бягайки от комунистическия режим


Автор е на филми като "Влакът на живота", "След живота", "Концертът" и "Изворът на жените", за които е получавал награди на фестивали като тези във Венеция и Берлин и които са били номинирани за отличия като "Златната палма" в Кан и "Златен глобус" за чуждестранен филм. През 2018 г. неговата филмова адаптация по романа "История на любовта" на Никол Краус беше част от конкурсната програма на "Синелибри", а тази година той пристигна в България, за да бъде част от журито на фестивала.

Раду Михайляну  за настоящето и бъдещето на европейското кино и филмовите адаптации по литературни произведения.

Една от основните теми във вашите филми е тази за идентичността. Защо е така? И по какъв начин се самоидентифицирате като човек, който е румънски евреин, който от почти четири десетилетия живее във Франция?


- Наистина идентичността е една от темите, които засягам в своята работа. Първата причина е, че аз самият съм емигрант. Всеки един емигрант си задава въпроса за своята идентичност, защото, когато заминеш, трябва се промениш и да се адаптираш. Затова и той се пита постоянно: "Кой съм аз вътре в себе си?" Иначе от днешна гледна точка считам себе си за евреин, за румънец, за французин и за гражданин на целия свят.


Как стои европейското кино в контекста на глобализацията?


- Европейското кино продължава, подчертавам - засега, да бъде интересно. Но има голяма заплаха - то е в опасност, защото навлизаме в етап, в който културата се размива все повече в глобалната култура. Която на свой ред е подчинена на глобални интереси и много скоро ще бъде задвижвана от алгоритъм. В тази битка има опасност да изгубим своята откровеност, своята честност и това, което ни отличава от другите. В тази посока сега се водят много битки както на локално, така и на глобално ниво. Аз активно участвам в тях.


Една от тези битки е свързана с разпространението на европейското кино. По какъв начин то може да се подобри във времената на "Дисни"?


- Съществуват разнообразни механизми за защита. Една от възможностите е да се създадат квоти за инвестиции спрямо американските гиганти. Да ги задължим, когато имат приходи от една европейска държава, да реинвестират част от тези приходи в местната идентичност и култура. Другият механизъм е това, което наричаме "моралното право на автора" - творецът да има по-голямо право на избор и повече сила от този, който дава парите. Една трета възможност е самите ние да създадем силна мрежа на разпространение по целия свят. Така не само ще се защитаваме, но и ще можем да атакуваме.


За какво е успяла да се пребори досега европейската кинообщност?


- През миналата година спечелихме изключително важни битки по линията на две много съществени директиви на Европейския съюз. Знам за какво говоря, защото бях на предна линия. При Директивата за аудио-визуалните медийни услуги успяхме да договорим 30% от каталога на всички платформи и разпространители да се състои от европейски заглавия. На тях вече им е забранено да дистрибутират само американско съдържание в евопейските държави. Другата директива е тази за авторското право. Сега всяка една платформа е задължена да заплати авторските права на съдържанието, което ползва, независимо дали това е песен, статия или филм. От другата страна, да кажем, беше "Гугъл". Те бяха отделили 30 млн. евро, за да направят така, че директивата да не бъде приета. Борихме се в продължение на 2 години и накрая спечелихме. Не е лесно, не е просто, но се движим напред. Бяхме всички заедно и в интерес на истината моите български приятели много помогнаха, за да убедят вашите евродепутати.

Споменахте платформите като "Нетфликс". От известно време за техните филми се води разгорещен диалог - за участието им по фестивали, за разпространението им по кината...


- От много време винаги е имало филми, които излизат в салоните, и филми, създадени за телевизията. Понякога се случва някои от втория вид да отиват в Кан и в крайна сметка да се озоват в кината. Въпреки това в основата си те са предназначени за телевизията. Сега просто се появява трета категория – филмите, създадени от платформите. В самата си дефиниция те не са кинофилми, но това не означава, че са лоши. Те могат да бъдат добри и тогава да бъдат селектирани на кинофестивалите. Но само като изключение. В бъдеще платформите ще инвестират във филми, които ще бъдат прожектирани в кината. Както вече 30-40 години го прави телевизията. В това няма нищо изключително.


Как изглежда българското кино отстрани?


- В артистичен аспект в България има изключително силно кинопроизводство. За съжаление обаче няма ясно установена политическа структура, която да позволява финансирането на качествените филми. Да, ние можем да помагаме – от Франция, от други държави. Но самата българска кинообщност трябва да успее да наложи на политиците един истински работещ механизъм за финансиране, както е в много европейски страни като Франция, Германия, Холандия.


Заснели сте филмовата адаптация по романа на Никола Краус "История за любовта" в САЩ. По какво се различава снимачният процес от този в Европа?


- В Европа се уважава мнението на автора, тъй като той е човекът с визията за филма, а в САЩ - най-вече този, който дава парите. Дори в този контект там се появяват и реализират изключителни творци. Но в САЩ правилата са изключително стриктни. Понякога на нас, европейците, ни е много трудно да се нагодим към тях. Аз го направих, защото съм отишъл да работя там. Но сега, когато водим преговори с американци, които идват да снимат в Европа, те са наред да се адаптират към тукашните правила. От куртоазия.


Как се прави кино от литература?


- Колкото по-голям шедьовър е литературното произведение, което имаме пред себе си, толкова повече то присъства в колективното въображение на хората. Много трудно е да привнесеш нова гледна точка и да промениш нечии представи, въображение, съзнание... Бих казал дори, че е ненужно да се сблъскваш по този начин с литературата. По-интересно е, когато книгата не е толкова известна и самият сюжет се поддава на заснемане. Тогава се стремиш да преведеш този сюжет на езика на киното. Което, съвсем естествено, е предателство спрямо литературата.


Какво ви занимава в момента?


- Това, което винаги ме е вълнувало в изкуството, е свободата. Така че ще продължавам да водя битка срещу парите и глобализацията. А тази битка става все по-ожесточена.


Източник: dnevnik.bg

В категории: Интервюта, Зона арт

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Цветан Василев: 575 милиона са повод да бъде пропуснат „ДП“ в делото КТБ

Симеон Радев – епохата прави своите личности

Цената на "Гражданската отговорност" ще се определя от нарушения в 7 категории

"Амнести интернешънъл": "Гугъл" и "Фейсбук" са заплаха за човешките права

Адв. Генади Дишев: Иван Гешев олицетворява репресивния апарат на тази държава

Симеон Николов: Какво ще поиска Тръмп от Борисов, какво ще му даде българският премиер...


НОВИНИТЕ
Гласуват новата Еврокомисия на 27 ноември Гласуват новата Еврокомисия на 27 ноември

Три златни отличия за България от международен боксов турнир! Три златни отличия за България от международен боксов турнир!

Google ограничава политическите реклами Google ограничава политическите реклами

БАБХ изтегля от пазара пушена скумрия и домашен свински суджук заради наличие на листерия БАБХ изтегля от пазара пушена скумрия и домашен свински суджук заради наличие на листерия

Преизбраха проф. Атанас Герджиков за ректор на СУ „Св.Климент Охридски“ Преизбраха проф. Атанас Герджиков за ректор на СУ „Св.Климент Охридски“