Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Проф. Светлозар Елдъров: Сбърканият договор между България и Македония обрича Смесената комисия на безрезултатни заседания


Сподели:
16 Септември 2019, Понеделник

Интервю с проф. Светлозар Елдъров

- Завършилото заседание на Смесената българо-македонска историческа комисия не постигна напредък за Гоце Делчев и учебниците по история за 6-ти и 7-ми клас. И двамата съпредседатели професорите Ангел Димитров и Драги Георгиев, всеки воден от логиката на своята страна, я обявиха за най-неуспешната среща досега. Следващото заседание на Комисията е насрочено за октомври в Скопие, когато се очаква ЕС да реши, дали да предложи дата за начало на преговори със Северна Македония. Какво може да се направи, след като Съвместната комисия, която трябваше да изчисти спорните исторически въпроси между София и Скопие, е зациклила заради македонската страна и не може да постигне очакваните резултати? Според съпредседателя й проф. Ангел Димитров македонците искат да ревизират дори това, за което по-рано са се съгласили, например за ролята на българската държава и владетели за развитието на християнството и славянобългарската писменост и  култура, и дори за цар Самуил. Какво може да се очаква и има ли смисъл от такава комисия? Отправяме въпросът към проф. Светлозар Елдъров.

- Резултатите от поредната среща на тази комисия наистина са отчайващи. Разбира се, щяха да бъдат по-изненадващи, ако бяха постигнали съгласие за Гоце Делчев. Очакваше се да се стигне до леко разочарование, но не чак такова, каквото беше изразено сега от двамата съпредседатели. Те използваха в изявленията си изрази като „безплодна среща“, „разочароваща среща“, „с резултати, близки до нулата“, но както разбираме от разясненията, резултатите май са вече от отрицателната страна на нулата. Каква ще бъде перспективата, ми е трудно да ви кажа, защото силно се съмнявам, че ще има среща през октомври в Скопие. Защото октомври е много специфичен месец за македонския национално-политически календар. Тогава, на 11 октомври, е техният национален празник – ден на народното въстание, тоест на въстанието срещу българите, българското военно-административно управление в Македония през Втората световна война от 1941 г. На 23-ти октомври за тях също е национален празник – Ден на македонската революционна борба, тоест имат предвид основаването на Българските македоно-одрински революционни комитети и по-късната Вътрешна македоно-одринска революционна организация. На 5 октомври също за тях е исторически ден – това е началото на Кресненско-разложкото въстание, Македонското според тях, който също е в основата на тяхната национална доктрина. Много се спекулира с него на базата, разбира се, на безочливи исторически фалшификации и манипулации. Така че аз лично се съмнявам, че през октомври ще има среща, или ако има такава, най-вероятно ще завърши по същия начин, както и днешната.

- На какво се дължи разминаването и зиг-заг поведението на македонската страна? Ту приемат, ту се отказват, накрая спират и пак отначало.

- О, много праволинейна е, бих казал, позицията на македонската страна. Ние виждаме само тактическите им ходове, с това ту приемане, ту отказване, стратегическите са съвсем различни – решили са да не отстъпят от своята позиция, а това е позицията на македонизма. Значи, въпросът за мен е безпределно ясен – македонизмът е антагонист, антипод на българската национална идея. Той е създаден като такъв и би трябвало това да го знаят най-добре и членовете на българската страна на тази комисия, защото не всички историци знаят, които се занимават с  националния въпрос, че съвременният македонизъм, тоест политическата доктрина, върху която се изгражда, развива и функционира македонската  държавност след Втората световна война, първоначално като федеративна единица на Югославия, днес като суверенна държава, води началото си от политиката на Коминтерна по македонския въпрос и националния въпрос изобщо. Знаем също, че македонизмът като политическа теория и практика не е роден по естествен културно-исторически път, подобно на другите национални доктрини, а е изцяло изкуствено творение, плод на социално инженерство. Заченат през 30-те години в Коминтерна съвсем като идеологическите епруветки на други подобни доктрини, той е износен от Титова Югославия, неговата сурогатна майка. През 1948 г. Югославската комунистическа партия въстана срещу Коминформбюро, но не се отказа от коминтерновския македонизъм. Присаждането на великосръбски проект и комунистическа идеология в насила отнет български генетичен материал обаче сериозно увреди плода и предопредели в бъдеще комплексът на новороденото. Затова българофобията на македонизма е тъжно, но закономерно следствие, именно от начина на неговото създаване, и това се видя много добре в срещата от петък.

- Вие виждате ли решение?

- Още веднъж, за кой ли път вече, препрочетох прословутия Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Направих сравнително четене, пак за кой ли път, и с Преспанския договор между Гърция и Македония. Смятам, че след това, което аз изтъкнах, за същността на македонизма, следващото, което трябва да кажем, за да разберем какво се случва, е за същността на българската политика по македонския въпрос. Защото този договор, някога, вероятно в бъдеще, ще се изучава като парадокс в историята на дипломацията. Прилича ми на мен на ученическо съчинение, в сравнение с онзи образец на дипломатическо майсторство, което виждам в Преспанския договор, където дори е уговорено точно как да се оформят надписите в регистрационните табели на автомобилните в Македония. Дадени са срокове след колко време от ратифицирането на договора да се премахнат „Звездите от Вергина“ или всякакви други символи на античната Македония, да се поставят табели на паметници с пояснение, че това е наследство културно-историческо на Древна Гърция. Прокарана е много ясна червена линия, че всичко, което е на територията на днешна Гърция, е част от нейната история и няма как Македония да претендира за него. При нас нищо подобно не е казано и е дадена пълна свобода на македонизма и на практика българската национална идея е поставена на една и съща плоскост на македонизма.  Ако говорим от гледна точка на историята, на историческата наука, значи историческата истина трябва да преговаря със своя антипод.

- Дали може да настъпи някакъв момент на разведряване и от кого зависи?

- Очаквам някой нов, хайде да не го наричам ултиматум, но очаквам някое ясно изказване, както направи премиерът на първи август тази година, когато се честваха две години от подписването на този договор, той много настойчиво от Скопие помоли историците да положат огромни усилия и да постигнат определени резултати.

- Очевидно не е бил чут.

- Сигурно. Видя се, че не е така. И няма как да бъде, защото нищо в този договор, който и сега е пред мен, не задължава по какъвто и да е начин едната или другата страна да приеме някакво решение. Говори се, ето – „целта на тази комисия е да допринесе за обективното, основаващо се на автентично основание на доказателства от исторически извори за научното тълкуване на историческите събития”. От моя гледна точка свързването на историческата истина с тълкуване, пък било то обективно или научно, е нонсенс. Защото какво е това – тълкуване на сънища, тълкуване на закони? Не се тълкуват законите и не се тълкува историческата истина. Историческият факт или е такъв, или е фалшификат. Тоест целият договор е сбъркан, цялата му философия е сбъркана. Така че аз по никакъв начин не хвърлям вина върху нашите български историци и върху представители от други специалности, които участват във въпросната смесена комисия, защото договорът им е политическата рамка – с това работят.

- Политиците дали биха могли да допринесат за разведряването в напрежението заради историческото и културното наследство между двата съседни народа, да не кажа братски народа?

- Можеха да го направят. Имахме на разположение 30 години, с безусловно признаване на Македония във всеки един етап. Пак казвам, да, Македония и македонският народ е едно, а македонизмът е съвсем друго. Казах достатъчно ясно – той е привнесен от друга епоха. Как така европейска България, натовска България ще съдейства за вкарването на коминтерновския македонизъм в НАТО и в Европейския съюз? За мен  това е нонсенс. Можеше българската дипломация да участва по-активно и в преговорите за името на Македония. Българската държава някак си се отдръпна и остави Гърция да стане кръстник на Македония и сега в очите на европейското и на световното мнение ще излезе, че тя е решила македонския въпрос. Да, тя го реши от своя гледна точка – постигна си всички свои национални, политически и икономически цели, защото и такива има в Преспанския договор. В нашия няма никакви цели, освен Македония да стане член на Европейския съюз и на НАТО, и да има мир и любов на Балканите. Това според мен е главният недостатък на българската политика. Защото политиката не бива да бъде подчинена само на общи приказки заради актуалната конюнктура, а да отразява приемствеността на историческите процеси и на националния ни интерес. Аз не виждам националния ни интерес в нашия договор. И, разбира се, всички последствия, които се разиграват около срещите на комисията, са плод на тази небрежност.

- Геополитическа конюнктура даде ли шанс на българската дипломация, тя можа ли да го използва?

- Имахме много силна позиция. За първи път от нашето историческо развитие от новото време, да кажем от освобождението на България, бяхме на страната на победителите. Защото знаем, Първата, Втората световна война бяхме все на страната на губещите. Сега бяхме на страната на победителите от Студената война. Можеше да използваме и трябваше да използваме извън България това си преимущество. Мисля, че много емоционално се подходи и се подхождаше през цялото време. Да, близки сме, имаме обща история, но нека да се прави разлика между общество, между народ и между държава. Македония е суверенна държава, с която при всички случаи ще имаме конкуренция, било за инвестиции, за трансгранични коридори и т.н. Има общи интереси, ще има и разнопосочни интереси. България първо трябваше да помисли за своя интерес, след това да я вкарва в НАТО.

- Казвате да се възползва, проф. Елдъров, но от какво да се възползва, след като имаме ясна историческа истина и ясни исторически факти, които се изопачават от македонизма с политическа вътрешнодържавна цел?

- Вижте, със своя договор, с Преспанския договор, гърците бръкнаха в сърцето на македонизма, промениха конституцията им – това всички го знаем. Защо България не направи това? Аз само да ви кажа един такъв факт, да чуят и слушателите на вашето предаване: българо-македонският договор беше от 1 август 2017-та, гърците някак си предвидливо направиха своя договор на 17 юни 2018-та. Може би това допринесе техния договор да бъде много по-добър. Но след промяната на македонската конституция някак си за нас стана още по-лошо, защото от преамбюла на конституцията отпадна позоваване на антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония от 2 август 1944 година – АСНОМ. Известно е събранието в манастира Прохор Пчински, където се създава македонската държава, македонската нация, македонският език. Интересно е, че в Преспанския договор, не знам защо, гърците са настоявали да махнат това изречение, а аз не виждам нищо против гърците в него. Там най-общо се говори за окупаторите и техните помагачи. Вместо това, гърците настояха да влезе нов документ възванието на АСНОМ от същата дата, в който сега ще ви прочета какво пише, в него директно се споменаваме ние, българите. И там пише следното, в този документ, който вече е конституционно осветен: „Ванчо Михайлов и неговата група предатели и кръвопийци на македонския народ готвят платени банди, които след изтеглянето на българските фашистки войски да завладеят Македония за сметка на Хитлер или някой друг господар“. Ето така е променена конституцията на Република Северна Македония благодарение на Преспанския договор. Не можаха ли нашите дипломати да променят така конституцията на Македония, че да изтръгнат антибългарския македонизъм от нея? Поне да бяха обърнали внимание, в договора да беше записано, че не бива в македонския химн да се споменават имената на Гоце Делчев и на Яне Сандански, както е сега. Не само защото те са исторически личности, ами защото това са имена на градове в България. Чрез националния си химн Република Северна Македония за мен отправя териториални претенции към България, споменавайки два града. Представете си ние да имаме национален химн с имената на Одрин и Солун. И много неща можеше да се постигнат с този договор, ако имаше политическа воля, ако имаше желание и ако някой беше потърсил експертните съвети на историците. Аз съм задавал публично въпроса на членовете на Македонския научен институт в София – колеги, кажете, някой от вас участвал ли не на някой етап от подготовката на този договор? Не, споделиха колегите. Никой. Освен че може би веднъж са поискали вече постфактум среща, на която нищо не е постигнато. И толкова.

Цоня Събчева


Източник: http://focus-radio.net

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Камарата на архитектите: "Сградата на детската болница е невъзможна и незаконна"

"Репортери без граници": България е в медийна гражданска война, която изборът на Гешев може да влоши

Изпълнителната комисия на БФС решава кой да наследи Борислав Михайлов

НПО превземат държавата.

Захариева пред ТАСС: "България е готова за конструктивно сътрудничество с Русия"

Петр Келнер, най-богатият чех, купува Би Ти Ви?


НОВИНИТЕ
Десетки приятели, близки и творци се сбогуваха с големия Милчо Левиев Десетки приятели, близки и творци се сбогуваха с големия Милчо Левиев

Удариха джамия в Афганистан, има над 30 убити Удариха джамия в Афганистан, има над 30 убити

Бързият влак София-Варна е блокиран до гара Левски Бързият влак София-Варна е блокиран до гара Левски

Генерална стачка в Каталуния, МВнР съветва да не пътувате натам Генерална стачка в Каталуния, МВнР съветва да не пътувате натам

Ангела Меркел: "Германското правителство няма да доставя оръжия на Турция" Ангела Меркел: "Германското правителство няма да доставя оръжия на Турция"




ЕВРОПА
Европейските лидери не взеха решение за Северна Македония и Албания Европейските лидери не взеха решение за Северна Македония и Албания

Франция, Холандия и Дания спират Скопие и Тирана за ЕС Франция, Холандия и Дания спират Скопие и Тирана за ЕС

Лидерите на страните от ЕС одобриха сделката за Брекзит Лидерите на страните от ЕС одобриха сделката за Брекзит

ЕС: "Ратифицирането на споразумението за Брекзит до 31 октомври е невъзможно" ЕС: "Ратифицирането на споразумението за Брекзит до 31 октомври е невъзможно"

Демократичната юнионистка партия блокира сделката за Брекзит Демократичната юнионистка партия блокира сделката за Брекзит