Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Потокът емигранти от Балканите към ЕС расте и не е само към Германия


Сподели:
23 Август 2019, Петък

Всяко лято новите данни за населението на Западните Балкани повдигат въпроса за изтичането на хора от шестте държави, които все още не са в ЕС. За обезлюдяването и най-голямата демографска криза в мирно време в района се говори често, но в момент, когато отново се очакват решения за бъдещето му в Обединена Европа, новите данни на Евростат водят към тревожна равносметка.

Стотиците хиляди напускащи не само се увеличават (независимо, че някои от тях се връщат). Те се преселват във все по-дълъг списък държави, включително някои от по-успешните източноевропейски примери за развитие в ЕС.


А докато Западна Европа се изправя пред собствените си демографски проблеми, някои от доскоро "най-младите държави" на изток застаряват. Дори в сравнително нови балкански членки на ЕС като Хърватия властите търсят спешни мерки, след като голям процент от населението се оказа извън родината.




Общо 228 хил. души от Западните Балкани (без Хърватия) са се регистрирали за пръв път като живеещи в ЕС през миналата година. Това сочат данните на Евростат за издадените за пръв път разрешителни на граждани на трети страни. За Албания те са над 62 хил., за Босна и Херцеговина и Сърбия - по над 50 хил., над 34 хил. за граждани на Косово и над 24 хил. за Северна Македония. Малко са единствено черногорците, получили такива разрешителни, но дори в държавата с официално малко над 620 000 граждани броят им не спира да нараства последните години, както показва графиката.

"Първите разрешителни" са основно с цел работа, показват данните на Евростат. Малка част са за образование: при Косово те са само 954 миналата година (данни за всички страни в ЕС), при Черна гора - едва 349, при Северна Македония - 1121, при Албания - 2436, Сърбия - 2354, Босна и Херцеговина - 2352.

Евростат брои в тези данни само получилите разрешение за пръв път, без да ги смята за постоянно пребиваващив съответната държава от ЕС. Не е известно колко са случаите, при които дадена държава е издала разрешително, получилият го е отишъл в друга членка или се е върнал в родината и се е преселил по-късно.


Лошият пример на Хърватия

Това се случва не само в балканските страни извън ЕС. Докато при България и Румъния тенденцията, за която се пише от години, се запазва, проблемът само се влошава в Хърватия, която има значително по-малко население и от двете. Германската статистическа служба публикува през юли данни, според които средно 74 българи, 79 хървати и 180 румънци емигрират всеки ден. Населението на България обаче е малко под 7 млн., на Румъния - над 19 млн. Хърватското е едва малко над четири милиона.


Според германските власти близо 400 хил. хървати (равни на почти 10% от населението) живеят в Германия.


Хърватската статистическа служба (DZS) публикува миналия месец данни, според които емигриралите от страната през 2018 г. са 39 515 души, а имигриралите (в тази статистика се включват и чужденци, и върнали се в страната хървати) - 13 486. Повечето от тях са на възраст между 20 и 39 г. и мнозинството (55%) са отишли в Германия. Докато сред емигрантите едва 8% са чужди граждани, сред имигрантите две трети (67%) са такива.


Това означава, че върналите се хървати са доста под 10 хил. Според Евростат населението на Хърватия е намаляло през 2018 г. с 29.3 хил. души спрямо предходната. Премиерът Андрей Пленкович предупреди наскоро, че демографското предизвикателство е "основно за оцеляването" на хърватската нация. Същевременно мерките, които той обяви, са познатите, свързани с раждаемостта, а не със създаване на по-привлекателна среда за трудоспособните в момента млади граждани.


Не само Германия

В държави като Босна и Херцеговина масово се учи немски. "Харесвам Германия. Харесва ми, че всичко си е на мястото и всичко е предсказуемо," обяснява за "Шпигел" 24-годишен курсист. В статията е даден пример с исторически важния град Яйце, останал (на хартия) само с 27 хил. души при 45 хил. през 1991 г. Говорейки за продължаващата миграция от Балканите, авторът отбелязва: "Щом Европа няма да дойде на Балканите, Балканите ще трябва да отидат при Европа."


Погледът на босненците обаче невинаги е отправен към Берлин. Данните от Евростат сочат, че те все по-често избират също обезлюдяващата се Хърватия. От над 1000 души през 2013 г. преместилите се там днес са почти 13 хил. След Германия и Хърватия следващият им избор е Словения - от малко над 3200 през 2009 г. броят на първите разрешителни е нараснал на 15.7 хил. за миналата година.

За гражданите на Северна Македония следващите три най-предпочитани държави са Италия, Хърватия и Словения - с по над 2000 души. Ако обаче страните от бивша Югославия са предпочитани дестинации едва от няколко години, при Италия се наблюдава постепенен спад след 9000 получили разрешително през 2009 г. Албанците са единствените, за които Германия не е най-предпочитаната дестинация - тя е след Гърция и Италия. Интересът им към Германия е от последните години - през 2009 г. едва 443-ма души са получили разрешителни там - скокът през миналата година е над 22 пъти.


В сръбския случай броят разрешителни в Германия също нараства рязко (при 4 хил. през 2009 г.). С времето обаче се запазва и усилва тенденцията за миграция към Унгария, Австрия и Словения, появяват се и нови страни на картата - Словакия и Малта. Франция, Хърватия, Италия, Австрия и Словения са следващият след Германия избор за гражданите на Косово.


Повод за безпокойство

Това са само официалните данни. Не е известно колко остават незаконно в страната или са в "сивата" зона - практика, позната и на България. И преди, и след 2007 г. част от работещите в чужбина българи не са такива на хартия, тъй като по лични документи още са с постоянен адрес в страната.


За България тези числа за Западните Балкани може да звучат като очаквани резултати - от страната миналата година са си тръгнали над 30 хил. души, а значително по-малко са върналите се. Те може и да изглеждат нормално, ако държавите, за които става дума, са в тежко икономическо положение. Освен това само в Европейския съюз милиони жители на други държави членки живеят в друга.


Съпоставени с населението на страните от Западните Балкани обаче, те предполагат, че само за година 2.2% от албанците, 2.1% от македонците, 2% от косоварите, 1.5% от босненците и 1.3% от сърбите са се регистрилали в държава от ЕС през 2018 г. При черногорците делът е бил най-малък - 0.5 на сто. Този поток от държави, вече загубили голяма част от населението си от югославските войни насам (или в албанския случай заради пълния срив на институции и икономика) през 90-те, ги оставя без квалифицирани (и не съвсем квалифицирани) кадри, докато се опитват да укрепят икономиките си.


А броените регистрации са само издадените за първи път. Кръговата миграция, характерна и за части от населението на тези страни, означава, че част от получилите такива разрешения се връщат. Същевременно почти 2% от македонците и 4% от косоварите са пребивавали в Германия в даден момент от изминалите 10 години. В част от тези държави действителният дял може да е по-голям. Северна Македония например не е имала преброяване от началото на миналото десетилетие и много експерти твърдят, че населението днес би било със стотици хиляди по-малко от регистрираното от Евростат (и разчитащо и на национални данни). В Босна последното е било през 2013 г., а оттогава над 130 хил. разрешения за пребиваване са издадени за пръв път в ЕС - 4% от жителите по данни от същата година.


Според същите статистики около 228 хил. са пристигналите в държави от ЕС жители на Западните Балкани. Това са 1.2 на сто от общото население на балканските страни извън ЕС. Числото обаче отговаря само на получилите разрешение за пребиваване за пръв път тази година.


Не всичко зависи от Германия

Притокът на чужденци в Германия - който всъщност би трябвало да се увеличи с либерализацията на законодателството за трети страни догодина - се дължи на неспирното разрастване вече над десетилетие. Страховете от рецесия означават, че той може да намалее.


Трудовите мигранти обаче решават проблема със затварящите се врати, като търсят отворени. Това показват и общите статистики за разрешителните за пребиваване, издадени в ЕС. В Германия са отишли миналата година само около четвърт от всички жители на страните от Западните Балкани (извън ЕС), получили разрешение за пребиваване в ЕС, са избрали Германия.


На най-голямата икономика в Европа се пада и около една пета от целия поток издадени нови разрешителни за пребиваване (543 хил. от почти 2.68 млн.). Следват другите четири големи западни - Испания, Франция, Италия и Великобритания. Над 100 хил. са и издадените от Швеция (с население под 10 млн. души), но прави впечатление и увеличението при не толкова традиционни дестинации като Чехия, иначе описваната като емигрантска държава Хърватия, "антимигрантската" Унгария. Само при Полша, чиято икономика се захранваше няколко години от украинци, е записан сериозен спад - от 683 хил. на 92 хил. - но Евростат отбелязва, че данните са временни.

Увеличение има и при Словения и Словакия. То се наблюдава в момент, когато на фона на Брекзит разрешителните за Обединеното кралство бележат рязък спад. Повечето са за работа - освен петте големи икономики и Ирландия в никой друг случай тези разрешителни не се измерват в няколко десетки хиляди. В чешкия случай има 12 хил. нови студенти, в датския - 11 хил., но броят е почти същият като миналата година. Повечето разрешителни в Европа са издадени за работа.


Данните означават, че чужденците извън ЕС, били те от Балканите, Украйна или другаде в Европа, все по-често откриват други, също успешни икономики в блока, за да търсят реализация на трудовите им пазари. Това означава, че дори германската врата да се затвори, ще се отвори друга. Преселилите се във Великобритания са намалели заради Брекзит, но са се увеличили другаде.


Когато мислят за обезлюдяване, обикновено европейските експерти цитират случая на Ирландия, успяла за сравнително кратко време да привлече стотици хиляди от диаспората си, да ги задържи и с тях да изгради работеща икономика. Проблемът е, че населението в трудоспособна възраст в балканските страни намалява, а с това времето им да изградят "нова Ирландия" се свива (отнася се и за България).

Бавно, но сигурно на Балканите расте и коефициентът на възрастова зависимост - броят на хората над 65 г. на всеки 100 между 15 и 64 г. От малко над 16 в Северна Македония и Албания в началото на десетилетието той вече е съответно 19.5 и 19.7. От 10.9 през 2016 г. този на Косово, "най-младата държава в Европа", се увеличава до 12.1 за 3 години (липсват данни за предишните), сръбският - от 25.1 на 30.3 за десетилетие (за сравнение в България скокът е от 26.5 на 32.5 за същия период). При Албания и Сърбия общият прираст на хората над 65 г. като дял от населението (2008-2018 г.) е съответно 3.6 и 2.7 пункта, над средното за ЕС.


Тези процеси се наблюдават в цяла Европа. В случая на масовата балканска емиграция обаче те предполагат, че все повече хора в активна възраст ще напускат страната си. Хърватският, румънският и българският пример показват, че влизането в ЕС не може с магическа пръчица да реши проблемите на държавите кандидати, чието население бяха от лошите условия и несигурното бъдеще. Само реформи - евентуално подтиквани от преговорите с ЕС - могат да помогнат.


Автор: Ангел Петров
Източник: dnevnik.bg

В категории: Анализи и коментари, Други теми, Европа

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Одитът установи пропуски в сигурността на електронните системи на НАП

"Отмъщение за победата". 10 години затвор за лидерката на опозицията в Истанбул заради туит

Българският мед е третият най - евтин в ЕС

Политолози: "Манолова и Фандъкова отиват на балотаж на кметските избори"

Бизнесът е недоволен от негативните новини в българските медии

Тихомир Безлов: "И Миньо Стайков, и Арабаджиев са направили богатсвото си през политическа протекция."


НОВИНИТЕ
Американски дрон уби по погрешка 30 цивилни в Афганистан Американски дрон уби по погрешка 30 цивилни в Афганистан

Димитър Бербатов прекратява футболната си кариера Димитър Бербатов прекратява футболната си кариера

Светът не е готов за пандемии, за 36 часа могат да загинат 80 милиона души Светът не е готов за пандемии, за 36 часа могат да загинат 80 милиона души

Снимка на Трюдо с тюрбан и боядисано кафяво лице предизвика скандал в Канада Снимка на Трюдо с тюрбан и боядисано кафяво лице предизвика скандал в Канада

Десетки жертви при бомбен атентат в Афганистан Десетки жертви при бомбен атентат в Афганистан




ЕВРОПА
България стана пълноправен член на Европейска мрежа за литература и книги България стана пълноправен член на Европейска мрежа за литература и книги

Следващите седмици - решаващи за пакет "Мобилност" според превозвачи Следващите седмици - решаващи за пакет "Мобилност" според превозвачи

Кьовеши почти със сигурност е новият европейски главен прокурор Кьовеши почти със сигурност е новият европейски главен прокурор

Лидерите на Италия и Франция предлагат нова система за разпределение на мигрантите в ЕС Лидерите на Италия и Франция предлагат нова система за разпределение на мигрантите в ЕС

"Важен сигнал за всички магистрати под натиск." Кьовеши се доближава до поста главен прокурор на ЕС "Важен сигнал за всички магистрати под натиск." Кьовеши се доближава до поста главен прокурор на ЕС