Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Руско издание: "За какво са й на Турция С-400?"


Сподели:
16 Юли 2019, Вторник

„Фонд за стратегическа култура“ изтъква проблемите между Анкара и Атина

С помощта на САЩ Гърция започна мащабна модернизация на бойния потенциал на военновъздушните сили, се посочва в материала

В Москва и Анкара официално потвърдиха началото на доставките на компоненти от зенитно-ракетните системи С-400 „Триумф“ в Турция. Привеждането на четирите дивизиона в бойна готовност трябва да се състои до ноември, но всички се интересуват от въпроса – защо му беше на Ердоган да рискува невиждано изостряне със САЩ и за какво й е на Турция такова оръжие. Преди няколко дни турският лидер заяви: „Ние не инвестирахме в това за нищо! Разбира се, ние ще имаме правото да използваме тези оръжия както искаме и когато искаме. Това е система за противовъздушна отбрана. Ако някой ни атакува от небето, ние ще я активираме“, пише руското издание „Фонд за стратегическа култура“ в материал, представен от "Фокус" без редакторска намеса.

Обсегът на ракетите на системата „Триумф“ позволява да се покрият обширни площи. Според първичната информация, четирите дивизиона С-400 трябва да бъдат разположени по границата със Сирия. Но целта всъщност не е Сирия. Да, Анкара в момента има напрегнати отношения с Дамаск, Турция има интереси в Сирия (обезпечаването на сигурността на границите в районите, населени с кюрди), но кюрдите нямат военновъздушни сили, а е невъзможно да си представим нападение на сирийските ВВС срещу Турция.

Междувременно Турция има много други проблеми, изпълнени със заплахи от въздуха. Отношенията между Гърция и Турция никога не са били приятелски, а при липсата на разграничение на морските граници и многобройните взаимни териториални претенции в Егейско море, тлеещият конфликт многократно е прераствал в конфронтация с въздушни битки, свалени самолети и хеликоптери. И двете страни редовно се обвиняват взаимно в нарушаване на въздушното пространство, а броят на нарушенията годишно възлиза на стотици.

В опит да разреши спорните моменти, през декември 2017 година Ердоган посети Гърция – това беше първата визита на турски президент от 65 години. Но в Атина го посрещнаха хладно и дадоха да се разбере, че не може да има никакво „обновяване“ на Лозанския мирен договор от 1923 година и въобще няма смисъл да се говори по въпроса.


Интересна беше и реакцията на гръцката преса – там предложиха да се забрани достъпът на Ердоган до Гърция. В крайна сметка се върнаха към привичния обмен на заявления, които дори не напомнят диалог.


През февруари 2018 година съветникът на турския лидер Ийгит Булут заяви в директен ефир на турската телевизия: „Ще счупим ръцете и краката на всеки гръцки офицер, премиер или министър, който се осмели да стъпи на остров Кардак (Имия)“. В Гърция считат тези необитами острови за свои, а министърът на отбраната Панос Каменос нарече турския президент безумец.

Проблемите не свършват с Егейско море. В периода 2003-2010 г. Република Кипър (РК) сключи договори за демаркация на морските граници с Ливан, Египет и Израел.

Турция отказа да признае тези споразумения, още повече, че Анкара и РК и до момента не се признават. Ситуацията се изостри, когато през 2010-2015 г. в близост до кипърския шелф бяха открити находища на природен газ със запаси до 3,45 трлн. куб. м. Само находището Афродита край бреговете на острова имат ресурсен потенциал от 230 милиарда куб. м.; в близост са не по-малко големите израелски кладенци Левиатан и Тамар, както и гигантското египетско находище Зохр (850 млрд. куб. м.) Отбелязваме, че добивът на газ в самата Турция за 2017 година не превишава 350 млн. куб. м. при потребление 53 млрд. куб. м.

От 2011 година Анкара предупреждава, че дележът на Източното Средиземноморие без да се отчитат претенциите й и мнението на турската общност на Кипър противоречи на международното право, но през декември 2013 г. РК и Египет подписаха споразумение за демаркация на изключителните икономически зони, след това за построяване на газопровод между находището Афродита и египетските заводи за втечняване на газ, откъдето се планира тази суровина да започне да се изнася след 2022 година, включително в Европа.

На преговорите през лятото на 2017 г. между гръцката и турската общности на Кипър проблемът с производството на въглеводороди бе един от крайъгълните камъни, но страните не се разбраха. Когато беше сформиран консорциум от Израел, Гърция и Казахстан, а Total, Eni и ExxonMobil проявиха интерес към проекта, Турция реши да запази за себе си някои участъци от газовите находища, чийто статут е трудно да бъде установен заради неразрешения кипърски проблем. В същото време Анкара заплаши да защити интересите си със сила.

През февруари 2018 г. турските военни кораби принудиха кораба Saipem 12000 на италианския петролен и газов гигант Eni да напусне крайбрежните води на т.нар. Турската република Северен Кипър (ТРСК). До юли 2019 г. Турция е изпратила два сондажни кораба („Фатих“ и „Явуз“) в шелфа на Република Кипър, които са започнали проучвателни дейности. В същото време Анкара заяви, че тази зона е продължение на континенталния шелф на Турция и не може да се счита за лицензирана зона на никого. Турция поиска всички енергийни проекти в района да бъдат съгласувани с нея, но Европейската комисия предупреди Анкара за посегателство върху кипърския газ. В подкрепа на РК са и САЩ.

Сътрудничеството между Гърция и Израел не се ограничава до участие в консорциума. В продължение на няколко години страните провеждат съвместни учения на флота, военновъздушните сили и противовъздушната отбрана, като последните се проведоха през октомври-ноември 2018 година. Според съобщения в медиите израелците многократно са проявявали засилен интерес към тактическите и технически характеристики на руските ракетни системи за противовъздушна отбрана С-300ПМУ-1, които са в експлоатация в гръцките въоръжени сили. След като Русия достави такива комплекси в Сирия, Израел последователно засилва усилията си за достъп до техните характеристики, а бившият първи заместник-министър на отбраната Костас Исихас не изключи предаването на чувствителна информация на Израел от Атина. Според него между Израел и Гърция са сключени повече от 50 споразумения в областта на военното сътрудничество. Повечето от тези споразумения не са ратифицирани от гръцкия парламент.

В същото време, с помощта на САЩ, Гърция започна мащабна модернизация на бойния потенциал на военновъздушните сили. На 18 октомври 2017 г. президентът Д. Тръмп прие във Вашингтон премиера А. Ципрас и обяви, че е подписал договор за модернизиране на 123 гръцки изтребителя F-16C/D до нивото на F-16V. Тръмп подчерта, че споразумението на стойност около 2,4 млрд. долара не само ще укрепи гръцките военновъздушни сили, но и ще създаде хиляди работни места за американците. Такава информация не можеше да остане незабелязана, а турската страна се принуди да постигне споразумение за закупуване на четири дивизиона ЗРС С-400 - документите бяха подписани на 29 декември 2017 г. в Анкара. Като се има предвид съпоставимата цена на двете споразумения, постъпилите на въоръжение в ПВО на Турция системи С-400 „Триумф“ правят безсмислена цялата програма за модернизация на ВВС на Гърция.

В Атина се опитаха да направят крачка назад, но американците правят бизнес без сантименти и оправданието, че гърците нямат пари не помогнаха. На 25 декември 2018 година бе подписан договор, според който САЩ се съгласиха да намалят броя на модернизираните машини до 84 и да намалят ежегодните платежи до 150 милиона евро (вместо първоначално договорените 250 милиона), но с удължаване на срока на доставките. Договорът трябва да бъде изпълнен до 2028 година – но към онзи момент тези машини ще са остарели безнадеждно и ще се наложи нова модернизация. А във Вашингтон, Брюксел и Атина ще се утвърдят на власт нови хора, но бих искал да се надявам, че няма да се налага да се запознават с оценката на ефективността на бойните самолети и противовъздушните системи от горещи новини.


Източник: epicenter.bg

В категории: Анализи и коментари, Други теми

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Партия ВМРО и ВСС: две организации - една цел

Това е война срещу България. Със скандали няма да я спечелим

Децата в Норвегия и истории като по Кафка...

Да гледаме „в по-широка перспектива” на бомбардировките в Югославия

Транспортът и земеделието може да загубят десетки милиони еврофинансиране

АЕЖ: Не подхожда на правова държава премиерът да решава медийни казуси с лични обаждания


НОВИНИТЕ
Кобрата оглави ранглистата на IBF Кобрата оглави ранглистата на IBF

Киномания 2019: „Физика на тъгата“ на Ушев и „Засукан свят“ на Куркински Киномания 2019: „Физика на тъгата“ на Ушев и „Засукан свят“ на Куркински

Споразумение между ЦИК и СЕМ ще бъде подписано на 17 септември Споразумение между ЦИК и СЕМ ще бъде подписано на 17 септември

Първото частно училище към БПЦ отваря врати в Ловеч Първото частно училище към БПЦ отваря врати в Ловеч

Анелия Клисарова е кандидатът на БСП за кмет на Варна Анелия Клисарова е кандидатът на БСП за кмет на Варна




ЕВРОПА
Срещата Юнкер - Борис Джонсън завърши без резултат и затвърди хаоса около Брекзит Срещата Юнкер - Борис Джонсън завърши без резултат и затвърди хаоса около Брекзит

Транспортът и земеделието може да загубят десетки милиони еврофинансиране Транспортът и земеделието може да загубят десетки милиони еврофинансиране

Ключова среща на Борис Джонсън с Юнкер за Брекзит Ключова среща на Борис Джонсън с Юнкер за Брекзит

Европейският парламент се събира за първото си заседание в новия политически сезон Европейският парламент се събира за първото си заседание в новия политически сезон

Финансовите министри на ЕС обсъдиха данъчни мерки за борба с климатичните промени Финансовите министри на ЕС обсъдиха данъчни мерки за борба с климатичните промени