Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Гл. инспектор Ангел Папалезов: "В бизнеса с фалшификати участват и художници, изкуствоведи, реставратори"


Сподели:
20 Юни 2019, Четвъртък

На 17 юни организаторите на изложбата "Модернизъм и авангард. Българската перспектива",  потвърдиха, че някои работи, включени в експозицията, наистина са фалшиви.

Собственикът на колекцията в изложбата, рекламистът Николай Неделчев, екипът, който стои зад проекта, както и този на галерия "Структура" обявиха, че съществуването на пазар на фалшификати и фалшиви сертификати за автентичност е обществена тайна.


Един разговор с главен инспектор Ангел Папалезов началник "Културно-исторически ценности" в Главна дирекция "Национална полиция" за пазара на изкуство в България, фалшификатите и методите за навлизането им.


Какво представлява пазарът на фалшиви произведения на изкуството, колко е развит, има ли организираност по веригата - фалшификатор, продавач, купувач, сертификати?

- До момента не сме забелязали организиран характер на фалшификаторите или на производството на фалшификати. В тази сфера функционират всякакви, включително хората, които се занимават съвсем легално с изкуство - художници, реставратори, гравьори, леяри, търговци...


Някои от тях се изкушават и започват да се занимават с производството на фалшификати. Това всъщност е изключително разпространено в България. Но твърденията, че няма как да няма организизация в подобен бизнес, досега не са доказани от дългодишните ни наблюдения и работа.


Имахме например един казус преди години с мъж от ромски произход, който дълго време се занимаваше с кражби на картини. В затвора беше почнал да чете за българските художници и изкуствоведческа литература. При един от обиските в дома му намерихме ксерокопие на книга за подписите на българските художници. Оказа се, че този човек през последните няколко години, докато се е занимавал с кражби на картини от тавани и мазета, е използвал част от тях, неподписани, за да слага фалшиви подписи. Сам ги оприличавал на определени автори и ги е подписвал, мамеше включително антиквари и колекционери.


Диапазонът на фалшификаторите обаче е много голям - от циганското гето до художници. Дори много добри художници, чиито картини струват по около 500 лв., знаят, че ако изработят качествен фалшификат на известен автор, могат да го продадат за до 5000 лв. Някои се изкушават, имали сме и такива казуси, имало е и досъдебни производства срещу такива хора.


Имате ли данни, наблюдения какъв е обемът на пазара на картини и каква част от него е на фалшификати?


- Преди години бяхме седнали с няколко аукционери да направим сметки - проведени аукциони, продажби, регистрирани търговци и т.н. Тогава, говоря за 2014 г. - 2015 г., тогава казваха, че пазарът само на картини в България годишно е между 10 и 12 милиона.


В момента между 20 и 30 на сто от пазара на съвременно изкуство е от фалшификати. Това не са мои наблюдения и сметки, те се базират на множество разговори с търговци на изкуство, водещи аукционни къщи, с големите галерии. И това са техните сметки.


Ето сега колекционерът, в чиято колекция бяха намерени фалшификати, казва, че ги е купил от антиквариат. Само в София има над 40 антиквариата.


Колекционерите, само регистрираните в съюза на колекционерите, са пък близо 100, а многократно повече са тези, които не членуват в съюза.


Това са размерите на проблема.


Щом е толкова сериозно положението, какви са действията на институциите - полиция, прокуратура?


- До януари 2019 г. в българското законодателство изобщо нямаше престъпление фалшифициране и продажба на фалшификат, нито пък за удостоверяване, че нещо е оригинал, макар то да не е. Правенето на нерегламентирано копие подлежеше само на административно наказание, за което се налагаше до 2000 лв. глоба.


Правил съм си труда да проверя - за 2017 г. Министерството на културата има само три наказателни постановления за нерегламентирани копия. Само три! При положение че, както казах, пазарът на фалшификати е значително по-голям.


До миналата година единственият начин да разследваме фалшификациите и фалшификаторите беше по жалба на пострадалия, най-вече на колекционера. Той трябваше да дойде и да подаде официално жалба, че е бил измамен. За осем години сме имали само три или четири досъдебни производства, образувани по жалба на някой, че е измамен с фалшификати.


Сега - от няколко месеца, вече в Наказателния кодекс има текстове, според които могат да се преследват и тези, които създават нерегламентирани копия, и тези, които ги продават, и тези, които удостоверяват тяхната автентичност, въпреки че са имали основателни съмнения за това. Как ще подействат тези изменения предстои обаче да видим.


Как си обяснявате мълчанието на колекционерите? Те са засегнатата страна, но явно дори не желаят да се оплачат в полицията?


- Колекционерите са силната страна на арт пазара, те са хората с парите. Ако успеят навреме да установят, че това, което са купили, е фалшификат, те отиват при търговеца и го принуждават или да им върне парите, или да им даде друго произведение в замяна. И търговецът се съгласява, тъй като другото е полиция и разгласяване на информацията, така че никой да не купува повече от него.


А знаят ли търговци, че продават фалшификати?


- Понякога пътят на фалшификата е минимум три ръце, ако е по-скъпо произведение, може да стигне и до 6-7 ръце. Производител, посредник, втори посредник и накрая колекционер. Обикновено първият и вторият знаят за какво става въпрос, третият може да има съмнения, може и да знае, но може и да се направи на невинен. При по-дълга верига пътят назад се връща по-трудно и особено при по-скъпи произведения е възможно дори крайният продавач да не знае за измамата.


Но нали затова има сертификати, документи, издавани от експерти? Не се ли гарантира така автентичност?


- Какво точно е сертифицирането - това не съществува в правния мир, няма никаква юридическа стойност. Законът и наредбата за идентификация казват, че има удостоверение за идентификация от комисия с поне трима експерти от музеи. Единственото уредено е, че има такова удостоверение за идентификация. Останалите документи, които претендират, че са сертификати за автентичност, които обикалят в търговската мрежа, ги няма никъде в правния мир. Няма институция, която ги издава или която да ги провери.


Всякакви специалисти - реставратори, изкуствоведи и какви ли не още експерти, издават някакви сертификати за автентичност, подписват се. Правят го срещу заплащане като частни лица. Някои дори не са виждали произведението, мятат им една снимка на електронната поща и те се подписват. Но какво носи един такъв документ?


Работили сме по случаи със сертификати с невярно съдържание, имали сме например два случая с измами, в които сме засичали сертификати с невярно съдържание от една софийска и една варненска галерия. Хора, които работят там, на частно издават някакви сертификати.


Досега обаче почти нямаше какво да се направи срещу такива действия. Сега поне вече мога да ги питам тези експерти по новите текстове на каква база са издали тези експертни мнения.


Излиза, че в България няма работещ механизъм за експертна оценка, за издаване на нужните документи, който да гарантира достатъчно сигурно, че на пазара няма фалшификати или поне не такива с документи?


- Законовият режим на идентификация и регистрация, срещу който толкова години има отпор, всъщност пази интереса на колекционерите. Той предвижда произведенията да се обследват от комисия от трима експерти в музеите. Да приемем, че в работата на тази комисия има 2-3 процента брак, че и през тях минават произведения със спорна идентичност, но останалото е добре. И документът, който се издава, е нещо с доста по-голяма тежест, официален документ, а не тези хвърчащи сертификати, подписани от някой си експерт, който не носи никаква отговорност.


Сега възможността да се появят фалшификати на изложби, особено на съвременно изкуство, е доста голяма. В средите на търговци и колекционери се говори, че и на големи изложби, като например на Съюза на колекционерите, на тематични изложби има фалшификат почти на всеки автор.


Фалшификаторите стават все по-добри и по-добри. Особено когато имат време и целта си заслужава, могат да правят почти перфектни неща. Има фалшификатори, които специално обикалят битаци и антиквариати да си купуват стари картини, платна, хартия, стари бои включително.


Срещали сме всякакви похвати, включително и като в последния случай, когато копираш чуждо произведение и го представяш за картина на друг автор, въпреки че очевидно това лесно може да се разкрие. Много е нисък прагът на въздържание, толкова лесно им се получават нещата на фалшификаторите и на търговците, толкова е разбита защитата на колекционерите и изкуствоведите, че много лесно им минава номерът. И ако едно произведение не мине при един-двама души, ще го скриеш за шест месеца и след това ще ти мине. И не си правят труда да се стараят.


Всъщност стигнахме дотам, че заради големия риск вече по-сериозните продавачи, организатори на аукциони, големите държавни и частни галерии предприемат следния подход - събират изкуствоведи, които са откровени конкуренти помежду си - като мнения, подход, стил, знания. Всеки да оцени картините. Минава първият - сваля една част от картините, които не му се виждат автентични. Следващият сваля още няколко, третият доизчиства.


Така възможността да се сбърка остава до една-две картини. Това се прави, защото вече всички знаят, че на пазара в България, особено пък в частните колекции, има много фалшификати. И за да се застраховат, правят такъв сериозен подбор.


А какво става с картините, които не са издържали теста? И до вас достига ли информация, че за някои има съмнения, че не са автентични, за да предприемете действия?


- Прави се допълнителна оценка на тези картини. И до нас стига информация. Преди стигаше повече, сега сякаш разчитат по-скоро на вътрешните си проверки. Така картините не се пускат до продажба, до изложба, съответно престъпление трудно може да се докаже.


Ето ще ви дам един пример отпреди година, имаше един казус с Владимир Димитров-Майстора. Тогава всички казваха, че това са късни ментета на Майстора, правени и специално поръчани по времето на социализма. Колекционер ги купил от раздържавявани предприятия, а наследниците му искаха да ги продават като оригинали. Много хора препоръчваха на аукционера да ги свали от продажба. Тогава информацията дойде до нас, опряхме до комисията, оценявала и издавала документи за картините в Националния исторически музей. И в комисията заявиха, че за тях това са автентични произведения на изкуството. Тогава нямаше и никакви текстове за фалшификатите. Накрая до продажба не се стигна. Кого и как да преследваме наказателно при тези обстоятелства. Единствено тормозихме комисията да пишат обяснения.


Какво според Вас трябва да се предприеме, за да се пресекат тези престъпления?


- Държавата трябва спешно да проведе някакви работни срещи и ако иска да разреши този очевидно сериозен проблем, трябва да седнат отговорните институции и заедно да решат как това да стане. Трябва пакет от мерки.


Трябва да се повиши квалификацията на експертите и да се подобрят условията им за работа. Един от най-сериозните проблеми е, че експертите са все по-малко и все по-трудно се намират. Тези, които да идентифицират и да разпознават квалифицирано произведенията на изкуството. През 70-те и 80-те години на миналия век те бяха изпращани да се обучават в Париж, в Рим, Лондон, Русия. Да се учат от най-добрите изкуствоведски школи, реставраторски ателиета, за да добият най-доброто към онзи момент. Те сега са 60-80-годишни, лека-полека излизат. А тези, които идват след тях... нямало е тези възможности и съответно се къса нишката.


Трябва да се създадат възможности за информационен обмен между музейни работници, търговци, галеристи, изкуствоведи, колекционери. Особено на нерегламентираните копия или при съмнения.


И накрая да се види къде има пробойни в нормативната уредба. Ето първата пробойна, която настъпи също от януари тази година - влезе една за мен недобра поправка, че произведения на живописта и скулптури след 1900 година не подлежат на идентификация. Край, това освобождава цялата търговска мрежа да търгува с каквото си поиска, както си поиска и да не се обяснява на никого.


Това затруднява държавния контрол, възможността държавата да предотвратява кражбите и фалшификацията на произведения на изкуството. Затова беше замислен този режим на регистрация. Падането на този режим подпомага много дейността на фалшификаторите и на продажбата на крадени произведения на изкуството, защото те вече не минават през оценка в комисии към музеите. Ако преминаваха, ние периодично си взимаме информация, както и експертите в тези комисии проверяват в нашите бази данни за крадени предмети.


Източник: dnevnik.bg

В категории: Интервюта, Зона арт

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
ЕС е по-опасен търговски враг за САЩ, отколкото Китай

Година след трагедията край Своге

ФТ: ЕС създава фонд на бъдещето от 100 млрд. евро

С премиер гей Сърбия е на път да забрани на еднополови двойки да имат деца

"Викат ми Нерон - подпалвачът на Амазония"

Потокът емигранти от Балканите към ЕС расте и не е само към Германия


НОВИНИТЕ
Русия пусна първата в света плаваща атомна централа Русия пусна първата в света плаваща атомна централа

С официална церемония край Крумовград откриха първия от 40 години новоразработен рудник за добив на злато С официална церемония край Крумовград откриха първия от 40 години новоразработен рудник за добив на злато

Британска жп линия ще се захранва директно от слънчева централа Британска жп линия ще се захранва директно от слънчева централа

ЕС ограничава свинското от Испания заради епидемия от листериоза ЕС ограничава свинското от Испания заради епидемия от листериоза

САЩ потвърдиха за ликвидирането на един от синовете на Осама бин Ладен САЩ потвърдиха за ликвидирането на един от синовете на Осама бин Ладен