Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Дмитрий Глуховски, писател: "Путин се страхува от средната класа"


Сподели:
03 Юни 2019, Понеделник

Дмитрий Глуховски пробива си в литературата на 26-годишна възраст, когато публикува антиутопичния си роман "Москва 2033". 

В следващите години под негово име излизат още "Здрач", "Метро 2034", "Бъдеще" и финалът на трилогията "Метро 2035".
Глуховски е завършил международна журналистика в Израел и е работил за медии като "Радио России", "Дойче Веле", "Евронюз" и Russia Today.

Въпреки че е известен като автор на фантастика, в последния си роман - "Текст", Глуховски се обръща към настоящето. В него авторът представя своето виждане за живота в съвременна Русия. Глуховски гостува в България миналата седмица като участник във фестивала "Варналит". "Дневник" разговаря с него за Русия, Путин, медиите и влиянието на интернет и социалните мрежи върху съвременния човек.


В едно свое интервю казвате, че днес живеем не само в света на постистината, но и в света на постетиката. Как бихте дефинирали постетиката?

- Днес идеите за "добро" и "зло" са напълно девалвирали. В същото време изцяло сме загубили доверие в медиите и се съмняваме, че каквото и да бъде казано там, може да е вярно. А благодарение на Тръмп и всички останали популисти, които са на властови позиции, включително в Източна Европа, хората не са сигурни дали истината изобщо може да съществува. Това е глобална тенденция, но аз мога да говоря най-вече за Русия. Хората на власт там не са морални. Те се опитват да покажат на хората, че изобщо няма добро и зло, и дори си правят шеги с идеята за доброто. Те са корумпирани, но казват, че светът е такъв и Западът не може да ги съди, защото и той е корумпиран. Притежават имоти и средства, които не биха могли да притежават законно. Замесени са в убийства като това на Скрипал. Путин има 200 млрд. долара в офшорни сметки. И всички тези престъпления остават ненаказани.


По този начин хората се учат, че да си неморален е новият морал. Точно както казва Достоевски. Когато няма Бог, всичко е разрешено. А те притежават дори и Бог, защото по времето на социализма руската православна църква е била под контрола на КГБ. Днес тя е близка до Путин. Според слуховете руският патриарх е имал връзки с КГБ - най-вероятно е бил агент. Това е светът, в който живеем. Популистите връщат хората във времето преди Втората световна война, когато фашизмът е бил легален. Когато пропагандата е използвала другите, различните, за да обедини конкретните нации, насочвайки гнева им към общия враг. Няколко десетилетия по-късно всички тези уроци са забравени.


Казахте, че днес хората са загубили доверие в медиите. Допринасят ли за това интернет и социалните мрежи?

- Днес всеки може да бъде публикуван. За да бъдеш чут през 80-те години, е трябвало да пишеш във вестник. Трябвало е да преминеш през филтър. Сега просто е необходимо да имаш интернет. Дори не е нужно да знаеш азбуката, защото "Ютюб" е по-ефективен начин да достигнеш до хората. Здравословно е, когато медиите пресяват информацията и в същото време се опитват да бъдат обективни, а мисията им е да контролират държавата и да служат на обществото. Въпреки че това до известна степен е цензура. Но днес има медии, които открито заявяват, че са пристрастни, и защитават, да кажем, крайно дясното. Те признават, че не служат на обществото, а имат политическо мнение. За мен това е ефект от упадъка на етиката. Днес всеки може да се изкаже чрез социалните мрежи или като влогър. Но политическата култура намалява. Когато филтър липсва, каквото и да е съобщението, колкото и конспиративно и необразовано да е, то се разпространява бързо и никой не може да го спре. Освен ако то не изобразява или подклажда към насилие.


Най-притеснителната тенденция е, че политиците са заинтересовани да поддържат хората глупави. Затова целенасочено опростяват картинката пред тях. И ги манипулират чрез емоциите им, защото така е най-лесно. В същото време днес не само политиците или медиите говорят на тълпата, но и самата тълпа не спира да говори пред тълпата. Това е хаотично и непредвидимо. Част от проблема е, че демокрацията е станала прекалено демократична. Във времената, в които хората могат не само да гласуват, но и да влияят на всички други хора, образованието се превръща в основен приоритет. Рискуваме да се върнем в 30-те години на миналия век и национализма в Германия. Отговорът е в ново Просвещение. Хората трябва да бъдат ваксинирани срещу политическите манипулации, да научат основите на политическата култура, да разберат кой ги управлява и защо. Чии финансови интереси защитават различните партии.


По какъв начин днес Русия изгражда своя образ пред света?

- Основната идея на властта в Русия е да се предпази от външни влияния, защото Путин се страхува от тях. Той създаде група от хора, които не само управляват държавата, но и финансово я притежават. Отхлаби ли се хватката, те могат да загубят всичко. Затова, вместо да се изолира от Запада, Русия създава проблеми в съседните държави и в Запада. Така занимава тези държави с техните собствени проблеми, за да нямат те време да се занимават с Русия. Е, аз не мисля, че те искаха реално Тръмп да спечели в САЩ. Те просто искаха да създадат хаос в Америка, така че тя да няма време да се меси в политиката на Русия.


Но за разлика от времето на социализма днес Русия няма привлекателен образ, който да предложи. Тогава бяхме тоталитарна държава - потискахме свободата на гражданите си, завоювахме съседни страни. Но претекстът беше, че правим всичко това, за да създадем по-справедлив свят. Днес Русия няма какво да предложи. Тя е просто корумпирана капиталистическа държава, в която приятелите на Путин притежават всичко, а хората живеят зле. Единственото, което е останало отпреди, е антиамериканизмът. За хората Путин е човекът, който не спира да показва среден пръст на САЩ. Но Русия няма пари и реално влияние. Кой подкрепи Русия в Крим? Никарагуа?


По какъв начин реагират на всичко това обикновените хора в Русия?


- Както обикновените хора навсякъде, те са лесни за манипулиране от пропагандата. Ако притежаваш всички медии, телевизиите, повечето от интернет, можеш да накараш хората да мислят каквото ти поискаш. Особено ако се върнеш към старите клишета: Америка иска да завладее света, да ни отслаби, да ни разедини. Това работи безотказно. Но сега нещата до някаква степен се променят, след като миналата година Путин направи пенсионна реформа и покачи възрастта за пенсиониране с 5 години. За да се пенсионираш, трябва да станеш на 70 години. Това означава, че повечето хора дори няма да доживеят до пенсионна възраст. А дори да успеят, никой не може да живее с пенсията си, която е 100 - 200 долара. Така само животът ти се подобрява с една идея.


Путин направи това много цинично. Каза просто: "Това е положението. Оправяйте се!" Хората се разочароваха и започнаха да виждат социалните и икономическите проблеми, пред които се изправят в Русия. Защото от 2014 г., когато Русия анексира Крим под претекст, че се бори с фашисти, досега пропагандата занимаваше зрителите с вътрешната политика и кризата на Украйна. Хората трябва да дискутират нещо. И вместо да говорят за положението в Русия, те говореха за проблемите на Украйна.


При тази манипулация много добре проработи култът, който имат руснаците към победата в края на Втората световна война. Беше лесно да бъдат убедени, че украинските нацисти са посегнали на Крим. Може да звучи напълно абсурдно, но е така. Направиха се много фалшиви документални филми и фотоколажи. Но пет години по-късно руснаците все повече реагират с разочарование и агресия на опитите от страна на руските медии да ги занимават с Украйна и Америка. И си мисля, че вече не вярват в това.


Действието в романа "Текст" се развива в настоящето. До каква степен съвременният свят може да бъде видян като антиутопия?


- Днешният живот не е точно антиутопия. Антиутопичните романи се занимават с притеснителните тенденции, които могат да доведат до катастрофа. Да ги локализират и да ги проектират в бъдещето, за да се види докъде биха ни довели. Аз имам няколко антиутопични произведения - поредицата "Метро", романът "Бъдеще". В "Текст" исках да документирам днешното състояние на руското общество. Да направя нещо като снимка с "Полароид", не, може би по-точно е да се каже с "Айфон". С музиката, която се слуша. С рекламите, които дават по телевизията. С разговорите, които се водят.

Най-големият проблем в Русия днес е, че живеем в кастова система. Имаме две касти: хората, които работят за системата - политици, полиция, земевладелци, прокуратура, специални служби, пропаганда. Втората каста са всички останали. Права имат само тези, които са от първата каста. Другите, и то не само обикновените хора, а и бизнесмените, които не са близо до държавата, нямат такива. Тъй като няма независима съдебна система, няма нищо по-лесно от това да ти вземат бизнеса, ако пожелаят това. За това се използват полицията, специалните служби, прокуратурата. Изпращат човека в затвора и когато той излезе оттам, бизнесът му вече е отнет. Държавата е като една голяма корпорация, която има различни отдели: църква, преса, парламент, изпълнителна власт... Това описвам в "Текст".


Главният герой в "Текст" заживява чужд живот в онлайн пространството чрез профил на мъртъв човек. Не живеят ли хората днес с две лица - едно в реалния живот и друго в социалните мрежи?


- Хората не са щастливи с това, което са. Те искат да са някой друг. Профилите им в социалните мрежи са тяхната подобрена версия. Те са образът, който искаш да проектираш пред другите. Затова и обикновено претендираш, че имаш по-интересен начин на живот, отколкото в действителност. Но хората винаги са се престрували. Не мисля, че социалните мрежи могат да променят природата ни. Инстинктите ни са първични, а това са по-скоро нови инструменти, с които те могат да бъдат задоволени по-добре. Имаш нужда някой да те одобрява и чрез социалните мрежи крадеш одобрение. Но това да се покажеш такъв, какъвто не си, винаги е съществувало. Хората са си купували скъп костюм с последната заплата. Вземали са кредит от банката, за да си купят кола, която не могат да си позволят. За годините, откакто социалните мрежи съществуват, те не са ни променили, ние просто сме се пристрастили към тях. Това е всичко.


Въпреки че като помислиш за момент за смартфона - чрез него можеш да знаеш всичко, което човечеството някога е знаело. Да комуникираш с всеки, в която и точка на земното кълбо да се намираш. Това по някакъв начин ни прави свръхчовеци. Неслучайно искаш постоянно да държиш смартфона в ръката си или близо до себе си. Все пак той е врата към целия свят. Но и това не ни е променило особено. Мисля, че така ще е и с безсмъртието. Ще свикнем с него на момента.


Представете си, че започвате да пишете роман със заглавие "Русия 2029". За какво ще става дума в него?


- Непредвидимо е, защото има толкова много възможни сценарии. Всичко зависи от Путин, защото в момента държавата е центрирана около него. Не е ясно какво ще последва, ако той изчезне. Ако икономиката се подобри, може да има наследственост и следващият лидер да е подобен. Това управление е ефикасно за Русия. Дискриминира обикновените хора, но държавата е управляема и елитите са подчинени на центъра. Държавата е контролируема. Демократичните сили могат да дойдат на власт единствено при икономически колапс. В случай че сегашната империалистическа носталгия и псевдосоциалистически политики доведат до такъв колапс, може да се стигне до "нежна революция" и реформиране на властта.


Нека си спомним за Медведев - като представител на едно друго поколение той се опитваше да модернизира държавата по по-мек начин. Така че е възможна и еволюция, при която наследниците на Путин да са по-ориентирани към Запад. Но всъщност икономическата политика на Путин е много либерална, колкото и контролирана да е държавата. Той комбинира криминалните методи на управление с краен популизъм. Това е ефективен модел, който обаче пречи на развитието на страната, защото потиска инициативата на обикновените хора. Пречи им да станат средна класа, защото това е, от което Путин се страхува. За него е важно руснаците да разчитат за всичко на държавата.


Така че не може да се каже какво ще последва. Но все пак мисля, че през 2029 г. Русия все още ще съществува.


Източник: dnevnik.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Арнаудова: "Над 10,5 млн. лева са нанесените щети от кабелни оператори в Югозападна България"

Борисов протягал ръка към Слави Трифонов с партийната субсидия от 1 лв

Иран обясни, че те отговарят за сигурността в протока, а САЩ лъжат и подклаждат война

Росен Желязков: "Oчакваме над 2 млрд. лв. от концесията на летище София"

Румяна Коларова: "Проблемът не е в размера на партийните субсидии, а и в начина на отчитане"

Проф. Кирил Топалов: "Гоце Делчев винаги ясно е заявявал, че е българин"


НОВИНИТЕ
Змии плъзнаха из парковете в столицата Змии плъзнаха из парковете в столицата

Във ВМА преглеждат безплатно за Лаймска болест Във ВМА преглеждат безплатно за Лаймска болест

САЩ обвиниха Иран за нападението над двата танкера САЩ обвиниха Иран за нападението над двата танкера

Два петролни танкера атакувани в Оманския залив Два петролни танкера атакувани в Оманския залив

Медиците от видинската болница започват едночасови ефективни протести Медиците от видинската болница започват едночасови ефективни протести