Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Да знаем и да помним


Сподели:
24 Май 2019, Петък

В преклонението ми пред чутовните Братя не мога подмина как изумително мъдро са нарекли първата ни буква: аз. Дори сега, кога писмената наши вече нямат имена, всеки българин дума аз. А тя е буквата на Кръста, изричайки аз, произнасяме Кръст.

Сред  многото неща, с които презаслужено се гордеем, че са наши приноси от световна значимост, обикновено изтъкваме писмеността. Да, създали сме третата писмена цивилизация (след елинската и латинската) в Европа. И обикновено забравяме друг един тоже изключителен факт: още по-рано предците ни измислили рунически знаци, та имаме завещани три български писмености: българица (руни), глаголица, кирилица. Пък упоменаваме само един от трите подвига. Все едно имаш три деца, забравяш две. Но това е лесно обяснимо с прословутия национален нихилизъм, който от десетилетия яко, яростно мачка себепознанието и самочувствието на българина.

Тук обаче ще подрека нещичко само за писмеността, будеща родолюбиви чувства. Кой знае защо (ли?) пропускаме каква е писмеността, сътворена от Кирил и Методий. По-точно загърбваме нейна същностна отлика, поставяща сладкото ни аз, буки, веди, глаголи, добро, ест в особен разред. И тъкмо затуй, нали безбожието се ширеше почти безпрепятствено в милодрагата ни бащиния при одържавените комунистическо образование и възпитание, недооценяваме факта, че писмената ни бяха сътворени с изричната предназначеност да обслужват православието на българите. Следователно целта на буквите ни е да разкриват, разпространяват, утвърждават не какво да е, а християнството. И тук спираме, не доизричаме цялата истина. А тя е, че нашата писменост има изконно свещено приложение. Двете изпреварили я писмености, елинска и латинска, съществуват отпреди християнството, ще рече не за неговите нужди са възникнали, за тях Вярата е сетнешност. Коренно различен е случаят с глаголицата. Равноапостолите я начертават изрично за нуждите на Учението. Естествено с нея вършат се и мирски дела, ала те са вторични последици, писмеността ни се ражда първо и най-вече и над всичко друго православна. При елинската и латинската е обратно: те са първо и препредълго езически, едва по-късно стават средство за християнско общуване. Очебийна е разликата: нашите букви са първо християнски, а след туй всичко останало, у елини, латини християнството поема буквите им след дълги и предълги езичества.

Забележете: и двете наши писмености нямат езичества, с каквито блестят нас предходилите елини и латини, а глаголицата и кирилицата изначално притежават само и единствено християнска същина. Елинските и латинските знаци се раждат езически и едва после стават християнски проводници, българските се раждат християнски, нещо повече: православни. Българските начертания са изначално плод на пречист християнски порив към Бога Творец на всичко видимо и невидимо, не биват, както у елини, латини, от езически – християнски, глаголицата и кирилицата не са обременени с предхристиянски минала, и двете азбуки лъчезарят единствено с християнска светлина. В тоя смисъл глаголицата и кирилицата, áко помежду си напълно инакви, са безспорно двуединни: во православието. А то е свето и в тоя порядък на разсъждения двете ни азбуки са тоже свети, недосегнати от езичества.

Во лето Господне 1985-о папата славянин Йоан Павел Втори възгласи св. св. Кирил и Методий за небесни съпокровители на Европа. В енцикликата, с която ги въздигна до изключителна за тях и нас чест, той не говори за тая недостижима бистрота на измислената по воля Господня от тях азбука, но за мен, православния, тя свети с тая първозданна безезическа светост. И ме изпълва с радост, възторг, упование и преклонение пред дивното дело на двамината. Жертви сме на безбожническа затлаченост и тя пречи да разумяваме в истинското му величие стореното от Първоучителите. Но: Европа осъществява християнската си цялост под духовната закрила на блъгари родомъ, творци тъкмо на православната света азбука.

Колкото и преднамерено да си тулим очите, колкото и слепи да сме за отечествени деяния, първата – най-първата – от десетките разнообрисувани български букви представлява кръст, ни повече, ни по-малко, кръст: +. Тъй очебийно е това, че изобличаващо онагледява нежеланието да видим очевадното. Нека вмислим. Двамината братя сътворяват знаци, с които българите да пишат. И сред множеството възможни изображения Кирил и Методий решават да предпочетат за водител Кръста. Мигар е случайност изборът им? У благочестивите и боговдъхновени мъже, които ще бъдат възвисени в светци на православната и католическата църква, а и в небесни покровители на Стария материк, нима е произволно турен обликът на първото им начертание? Още повече щом те с него почват да разпространяват духовна светлина, пък за да съм изрично точен: светлина божествена. Изключено е Първоучителите да са положили ей така, ред да мине, в своята азбука, в самото ѝ начало, Кръста Господен за пръв сред писмената. Ще рече и каже: с Кръста започва глаголицата ни, Той оглавява 40-те ѝ букви, след нея идва кирилицата, известно време те съжителствуват, сетне едната отпада: но между всичките писмена български, колкото и разновидни да са те, стои непоклатим, от славното онуй девето столетие и докле българското българува и свят светува, Кръстът. Той е нашето знаме, знамение, живец и съкровение. Всички трябва това да знаем и винаги помним. Библията казва: В начало беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото (Иоан 1:1). За буквите си ние до свършека на времената ще казваме: В начало беше Кръстът и Кръстът беше у българите.

Ни най-малко преувеличавам в захлас: има ли преди глаголицата азбука, започваща с Кръста Господен? Коя е тя? Къде е тя? Ако подредим отвесно буквите на глаголицата, всички остават под +; разгърнем ли ги водоравно, всички идват зад +: тях не друго, Кръстът ги води: нагоре, напред. А с тях и българите.

В преклонението ми пред чутовните Братя не мога подмина как изумително мъдро са нарекли първата ни буква: аз. Дори сега, кога писмената наши вече нямат имена, всеки българин дума аз. А тя е буквата на Кръста, изричайки аз, произнасяме Кръст. Без да го съзнаваме, призоваваме Неговата закрила. И трябва да сме достойни за нея.

Нерядко изразяваме възхита, че св. св. Кирил и Методий за всеки звук притъкмили са буква. Според мен сполуката я дължим на Кръста, ибо него са положили в началото на писмената свои, наши. В тоя смисъл българската писмовност е боговдъхновена, богохранима.   

Кирил и Методий ги броим творци на славянската писменост. Най-българския празник, 24-ти май, наричаме Ден на славянската писменост и българската култура. Вместо да сме до противобългарщина лекоумни, предоверчиви, нека вмислим. Чехи, словаци, поляци, словенци, хървати, померанци използват латиница. Следователно или те не са славяни, или въпросната писменост не е славянска. Румънците до средата на ХIX век пишат с кирилица, значи славяни са и чак оттам насетне прегръщат латинското. Монголци, казахи, таджики, киргизи мигар и те са славяни, да не говорим за десетките народности в Руската федерация, обслужвани с кирилица, но са толкова славяни, колкото аз японец. Виждаме пълна разминавка между славянска писменост и славянска етническа принадлежност. Сиреч няма никакво основание да се твърди, че въпросната писменост е славянска. Тя е българска, точно както латинската е латинска, при все че от нея се възползват множество народи, народчета по цял свят, които далеч-далеч не са латински, примерно албанци, турци. Въпреки че няма покритие между етнически произход и някогашните латини, азбуката съхранява името на първоначалния свой носител. И никой не вижда нищо лошо в това. Защо тогава писменост, сътворена от българи за българи, ще я викаме славянска, щом нито е присъща на всички славяни, нито я употребяват само славяни? Тя не е славянска, също както латинската не е конгоанска, английска, тоест сетнешни ползватели не определят (изместват) първоначалното ѝ название. Латиницата е навсякъде латиница, без значение у какви народности е отишла. По същия начин двете писмености, бидейки дело българско, са писмености български, а не славянски. Знайно е, че св. св. Кирил и Методий правят глаголицата въз основа на родното си наречие, солунското, а то е дял от българския език. Какво общо имат ония буквени очертания с люде, в чиито обиталища Братята не са и стъпвали, още по-малко говора им чували, та с него да се съобразят? Новите букви са изрично отговаряли на звуковите стойности единствено в българския, а не въобще-изобще на славянството, че писмеността да бъде именувана славянска.

И още, при туй никак маловажно: кирилските букви заеха подобаващото им се място като трета писменост на Европейския съюз не ради всички славянски народи (някои от тях може никога да не влязат в него), а заради приемането на българите, сиреч те, а не целокупното славянство, са вносителите на свещените ни писмена в Съюза, та очебийно блесва чия е писмеността, па била тя зована с неподходящо за истината име.

Не сме в състояние да заставим инородци как да наричат двете писмености, оживотворени от наши предходци. В неизпълнен дълг към истината сме да говорим – на всеслушание – не за славянска писменост, а за българска.

Да живей 24 май, Ден на българската писменост и култура!

Румен Стоянов (род. 1941 г.) е поет, преводач от испански и португалски, дипломат, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор хонорис кауза на Университета в град Бразилия (2013 г.). Преводач на „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес, на книги на Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др. Автор на стихосбирките: „Злак“, „Тяга“, „Кърчаг“, „Ракла“, „Прилив“, „Погача“, на изследването „Борба за език“, на поредицата „Летопис на рунтавото време, „Летопис на проскубаното време“, „Летопис на пуздравото време“, „Летопис на клисавото време“ и др.


Източник: http://kultura.bg

В категории: Анализи и коментари, Други теми

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Ген. Атанас Атанасов: КОНПИ е един спънат кон

Васил Велев: Наглост и безочие в енергетиката

Бъдещето на Брекзит - отлагането е поражение или "да погледнем реално на нещата"

Ще ни трябва “Комисия за противодействие на Комисията за противодействие на корупцията”

Изводът на КПКОНПИ, че няма „Апартаментгейт“, е направен без проверка на пазарните цени на имотите

Защо тогава бе пожертван Цветанов?


НОВИНИТЕ
Математиците ни с нови успехи! Спечелиха 6 медала на Младежката балканска олимпиада! Математиците ни с нови успехи! Спечелиха 6 медала на Младежката балканска олимпиада!

Чешкият премиер Бабиш оцеля след вота на недоверие Чешкият премиер Бабиш оцеля след вота на недоверие

Избраха хърватка за генерален секретар на Съвета на Европа Избраха хърватка за генерален секретар на Съвета на Европа

Николай Банев остава в ареста Николай Банев остава в ареста

Котел обяви бедствено положение Котел обяви бедствено положение