Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Ивелина Василева:"Ще настоявам да бъде въведен европейски сертификат „Зона, свободна от пластмаса“


Сподели:
23 Май 2019, Четвъртък

Едва ли има човек, който да не се стресне от новината за мъртъв кит с открити в тялото 40 килограма пластмасови торбички. Или за намерени найлонови отпадъци на дъното на Марианската падина, казва бившият екоминистър

Ивелина Василева е родена на 8 октомври 1969 г. в Бургас.
Завършва ГПАЕ „Гео Милев“ в града през 1988 г.
През 1993 г. завършва магистратура по английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има допълнителна специализация от Института за управление на проекти в Карлсберг, Швеция от 1999 г., както и следдипломна квалификация от УНСС.
Политическата й кариера стартира от Бургас, където през 2009 г. става заместник-кмет, отговарящ за евроинтеграцията и екологията в общината.

От 2009 до 2013 г. Василева е заместник-министър в Министерството на околната среда и водите.
Избирана е за народен представител в 42-рото, 43-ото и 44-ото Народно събрание от ГЕРБ.
На 7 ноември 2014 г. става министър на околната среда и водите във второто правителство на Бойко Борисов.
Говори английски и руски език.


- Г-жо Василева, в концепцията си изведохте като Ваша кауза борбата със замърсяването с пластмаса. Може ли светът наистина да се спаси от пластмасите?
- Борбата със замърсяването с пластмаси е кауза отвъд партийното говорене и отвъд националните граници. Това е борба за по-чисто море и реки, борба за здравословна среда. Добрата новина по тази значима тема е, че все повече хора в активна възраст наистина показват загриженост и полагат усилия. Все по-често в магизините се предлагат не само найлонови торбички, но и платнени за многократна употреба. И все повече се използват. Все по-често хората се замислят дали да посегнат към пластмасовите прибори за еднократна употреба. Мога дълго да говоря за европейски регламенти и норми. Но мисля че е по-важно да обясняваме на българските граждани какво всъщност стои зад директивите и как те пряко се отнасят към всекидневието ни. Ето например борбата срещу пластмасовите отпадъци.

Целта на Брюксел всъщност е да се ограничи използването на изделията за еднократна употреба, които имат нескъпи заместители – като чашки, чинийки, сламки и пр. Защото изделията от пластмаси за еднократна употреба са евтини и леснодостъпни. Използват се за удобство, но и по навик. И ето тук е мястото на една добра кампания – да призовем хората да променят навиците си в името на по-чиста природа.

Защото истинският проблем не са самите пластмаси, а това, че едва 30 на сто от тях се предават за рециклиране. Замърсяването взима прекалено големи размери. Едва ли има човек, който да не се стресне от новината за мъртъв кит с открити в тялото 40 килограма пластмасови торбички. Или за намерени найлонови отпадъци на дъното на Марианската падина.


Едно от предложенията, които ще отстоявам, е да бъде въведен европейски сертификат „Зона, свободна от пластмаса“. Идеята ми е той да се превърне в своеобразен престижен етикет за плажове, заведения, хотели, защо не и за администрации – общински или държавни.



Сигурна съм, че хората биха предпочели места, които ще ги карат да се чувстват съпричастни към опазването на околната среда. Просто трябва да им се предостави тази възможност. Това ще е една малка стъпка, но ако сме упорити и я правим ден след ден, тя ще ни отведе до големи ползи за природата.

Замислете се само например в летния сезон колко пластмасови чашки на ден се употребяват в едно кафене на плажа. А, сега си представете колко са те за 90 дни – в активния сезон. Много, нали? И ако това кафене приеме да е „Зона, свободна от пластмаса“ – ще има полза. Вече обсъдих с министъра на туризма Николина Ангелкова идеята за сертификата и тя я подкрепя. Това може да бъде важна, българска инициатива в Европейския парламент.

Всички тези усилия са необходими, защото заради замърсяването на водните басейни с пластмасови отпадъци, микрочастици от тях попадат в рибата, която консумираме. В допълнение на това, Черно море е вътрешноморе и циркулацията на водата в него е недостатъчна. Още повече, че и река Дунав, която преминава през 10 държави, се влива в него.

- Как ще работите за това Черноморският регион да попадне във фокуса на европейските политики?
- Аз съм родом от Бургас, обичам Черно море и в професионалния си път досега съм работела с мисъл за опазването му. С усилията на много мои колеги в предходния програмен период бяха изградени 51 пречиствателни станции за отпадъчни води, като 8 от тях са в морски общини – това е пряк принос за по-чисто море, което е грижа и за обитателите на водите, и за човешкото здраве. Строителството продължава и в новия програмен период.


България е морска страна и Черно Море е европейско море. Като кандидат за евродепутат се ангажирам с изработването и приемането на дългосрочна стратегия за развитие на Черноморския регион. Както и в Бургас да бъде открита модерно оборудвана Европейска лаборатория за контрол на съдържанието на пластмаси и микропластмаси в морската вода и морските обитатели. Важно е да я има, за да може с данните от проучванията да получим информация дали морските обитатели са засегнати от замърсяването с пластмаси, ако да – в каква степен и какви мерки следва да се предприемат. В Бургас вече има определена сграда, в която такава лаборатория може да заработи. Така че съм амбицирана да доведа тази кауза до успешен финал.

- Какви аргументи бихте използвали, за да убедите човек, който живее с 800 лв. месечно, че борбата за чист въздух е важна, а не е лукс за богати общества?
- Всички дишаме и чистият въздух е право, не привилегия. Аз разбирам въпроса ви – имате предвид, че за хората с ниски доходи по-належащи във всекидневието им са проблеми с покупателната способност. И борбата за чист въздух вероятно им звучи отвлечено. Но смятам, че тази тема е важна за всички, без значение от доходите. Защото мерките, които се взимат, не са задължително обвързани с голяма инвестиция.

Да, строителството на метрото, подмяната на автопарка на градския транспорт, поддръжката на зелените площи, завода за отпадъци, рециклиращи инсталации са скъпи проекти, изпълнявани от публичните власти в голямата си част с европейско финансиране.

В страната много домакинства се отопляват през зимата на дърва. Когато бях министър подехме разяснителна кампания да обърнем внимание на хората, че горенето на сухи, а не на току-що отсечени дърва, намалява с над 40% емисиите на фини прахови частици.

Мярката е ефикасна и не струва нищо – просто дървесината трябва да е изсъхнала по естествен път, а не да е сурова. Тогава тя е и по-калорична, т.е. домовете им се отопляват с по-малко количество дърва. Да не забравяме да отбележим и приносът на санирането, което също пести енергия и има принос за качеството на въздуха. Започнаха проекти за подмяна на уредите за отопление с по-щадящи околната среда. Всички тези мерки разпръснати могат и да бъдат подминати от обществото. Но е полезно да се напомнят, за да почувстват хората, че за здравето и комфорта им се полагат усилия, които дават резултат.


Българите обичат красивата ни природа, прекарват свободното си време на открито, оценяват, когато и в градска среда има създадени зелени площи, в които да се разходят, да изведат спокойно децата си. И когато е красиво и подредено, се стараят да го опазят. На срещите в цялата страна ми направи впечатление, че пространствата около санираните блокове са облагородени от собствениците. Така че аз вярвам, че общите ни усилия повишават качеството на живот.

- Много от европейските държави ограничават силно използването на по-стари автомобили. Трябва ли да се въведе скоро евродиректива, задължаваща всички държави от ЕС да постъпят така или напротив – подобна мярка трябва да се отложи колкото се може повече във времето?
- Подмяната на автопарка е въпрос най-вече на финансови възможности и за България това е чувствителна тема. Засега при нас се стимулира купуването на нови автомобили с по-ниски еко такси. Стартирах и програмата за насърчаване използването на електроавтомобили от администрациите. Властите инвестират в подобряване на услугите на обществения транспорт, за да се стимулират хората да го предпочитат пред автомобила. Точно сега, когато на европейско ниво вървят преговорите за бюджета на следващия програмен период, е важно ние, българските представители, да настояваме за по-голям бюджет както за подобряване на обществения транспорт, така и за подкрепа при купуването и използването на незамърсяващи автомобили.

- Кой е най-трудният въпрос, който ви задават хората по време на вашите предизборни срещи?
- В срещите си залагам на честността. Затова се старая и на най-трудните въпроси да давам такива отговори, които да ми позволят след време отново спокойно да се срещна със същите хора.


Източник: epicenter.bg

В категории: Анализи и коментари, Други теми

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Ген. Атанас Атанасов: КОНПИ е един спънат кон

Васил Велев: Наглост и безочие в енергетиката

Бъдещето на Брекзит - отлагането е поражение или "да погледнем реално на нещата"

Ще ни трябва “Комисия за противодействие на Комисията за противодействие на корупцията”

Изводът на КПКОНПИ, че няма „Апартаментгейт“, е направен без проверка на пазарните цени на имотите

Защо тогава бе пожертван Цветанов?


НОВИНИТЕ
Световни лидери пристигат в Осака за срещата на Г-20 Световни лидери пристигат в Осака за срещата на Г-20

Математиците ни с нови успехи! Спечелиха 6 медала на Младежката балканска олимпиада! Математиците ни с нови успехи! Спечелиха 6 медала на Младежката балканска олимпиада!

Чешкият премиер Бабиш оцеля след вота на недоверие Чешкият премиер Бабиш оцеля след вота на недоверие

Избраха хърватка за генерален секретар на Съвета на Европа Избраха хърватка за генерален секретар на Съвета на Европа

Николай Банев остава в ареста Николай Банев остава в ареста