Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Николай Милчев: "Комерсиалният свят свали успеха на литературата до биологията"


Сподели:
22 Май 2019, Сряда

Николай Милчев e поет и автор е на множество книги, а стиховете му предизвикват огромен интерес в социалните мрежи, Ето какво споделя той в интервю във връзка с предстоящия празник 24 май.

– В навечерието сме на 24 май – вече има абитуриенти по улиците, културната програма в цялата страна е богата, делниците са наситени с всякакви прояви в чест на празника. Всички имаме училищни спомени от тази дата, вие с какво от своето детство я свързвате?

– Свързвам 24 май с първите узрели череши. С ония бледочервени скорозрейки, които ни слагаха две по две на ушите като обечки. Слагаха ги най-вече на момичетата, а ние, момчетата, им ги крадяхме.

Свързвам 24 май с това, че не учехме, че манифестирахме под водопади от люляци, от лалета, от цъфнал здравец и от зелени клонки.

Спомням си и окичените портрети на Солунските братя, които като малък си мислех, че са дядо Господ и брат му. Тогава си мислех, че Методий – по-възрастният, е дядо Господ, а Кирил е брат му.

Спомените си от това време свързвам и с миришещите на сапун и чисто ръце на мама, която ми облича бяла риза, и над всичко – тези оркестри, които един след друг, един след друг и без да спират свирят „Върви, народи възродени“.

И защото съм отрасъл в Ловеч, където е създадена песента „Върви, народе възродени“, аз буквално си я представях как излиза от старото училище в квартал Дръстене, как излиза като река и залива всичко.

– Как гледате на инициативата 24 май да стане национален празник?

– 24 май винаги е бил национален празник за тези, които не могат да търпят човешката глупост и тъмата на безпросветието. Празникът на азбуката е национален празник на крехката надежда, че образованието може да си пробие път и че науката е сила, която се цени. Но този ден винаги е бил национален празник за малцина. За огромна част това е възможност да отидат в провинцията, да ядат обилно 2-3 дена, да спят, да отидат до Гърция, да си направят селфи с щастливи физиономии. И ако може – селфито да е пред някоя селска черква, в която уж са влизали. Болшинството от хората свързват този ден с тялото си, а не с духа си. Като си отпочине тялото, духът им тържествува.

Но аз ще се хвана за думата „да стане“ национален празник, да бъде обявен за национален празник. В България по-често се „закриват“ празници, отколкото да се обявяват. Обявихме 3 март за национален празник, а сега сме му вдигнали мерника. Обявихме празник на Съединението, а сега Северна и Южна България са две отделни Българии, разединени както никога.

За да стане 24 май национален празник, трябва някой от управляващите да има силна изгода, и то – лична изгода. А като ги гледам и от едната, и от другата страна – не ми изглеждат да са толкова учени и културни. На бабаитлък, перчене и номера го докарват, но на култура и образование – много малко.

– Чуват се и скептични гласове относно българската азбука – че няма какво толкова да се гордеем с нея, че светът върви към унифициране чрез латиницата, дори имаше предложения и у нас да се въведе паралелно изписване на латиница. Какво мислите за това?

– Мисля, че това е опасно. Който си играе с тази клечка кибрит, ще си изгори не само пръстите, но и очите. Да посегнеш на българската азбука, е все едно да посегнеш на ДНК-то на българите. Да посегнеш на оная скрита вибрационна връзка между мисъл, зрение и форма.

Разбира се, всичко това се прави конюнктурно и тези, които го правят, искат да бъдат забелязани в нечии западни посолства, похвалени и повишени. Евреите съживиха мъртвия иврит, ние искаме да умъртвим нещо живо. Но при евреите, както е известно, стават възкресения.

Ще се повторя, но ще го кажа пак – зад всяко подобно нещо трябва да се крие лична, политическа или партийна изгода.

Има и нещо друго обаче – колкото повече се говори за това от пишман политици и началници, толкова повече омразата на хората срещу тях ще става по-голяма. Защото хората чувстват, че това е жестоко и противоестествено. Имаме азбука, на която пишем от хилядолетие. Няма никакви основателни причини да я „закриваме“. Но това не е отсега – такива опити са правени и в миналото. Ниското ни самочувствие ни е карало да се гърчеем, сърбеем, русеем, да се франкофоним, сега да англичанстваме…

– В днешния комерсиален свят какво може да вдъхнови един творец? И какво Ви вдъхновява да създавате тази прекрасна поезия?

– В днешния комерсиален свят комерсиалните писатели се вдъхновяват от пазара. Така наречените бестселъри са главно пари, а не художественост. Класации, тиражи, продажби, маркетинг, интервюта – от това се интересуват комерсиалните писатели. За тях всяка страница шумоли с шумоленето на парите и на успеха. Комерсиалният свят свали успеха на литературата до биологията, до анатомията на човека.

Що се отнася до мен – вдъхновява ме усещането за абсолютна и пълна свобода. Зависим съм единствено от вкуса си и от възможностите си. Ще бъда пределно откровен – не ми е безразлично мнението на мнозина, но ме интересува мнението на двама-трима.

– Често в социалните мрежи се тиражират списъци с книги, които „задължително трябва да се прочетат“. Вие имате ли свой списък и как гледате на идеята за тези списъци?

– Нямам свой списък и през годините съм чел всичко. Колкото библиотеки съм видял, съм се опитал да ги прочета. За мен четенето се е превърнало в дишане. И именно в това е номерът. Защото „списъците“ стават невидимо по принципа на изключването. Прочиташ двайсет книги, остава една. После и тя изчезва, после идват други… Различните периоди от живота на човека имат свои различни списъци. Но списъците не стават с посочване, а с премахване. Има един прост критерий – като те питат кои са любимите ти книги, важни са първите три, за които ще се сетиш и които ще кажеш. Това е твоят „тесен“ списък. И ето аз сега казвам следните трима автори – Андерсен, Достоевски, Йовков.

– Вие самият сте доста популярен в социалните мрежи, имате хиляди почитатели във Фейсбук, поезията Ви се харесва от най-различни хора. Как гледате на това общуване в интернет – измества или замества общуването на живо?

– При мен то е наложено. Аз съм недолюбван от останалите медии автор, забравен от съюзи и престижни издателства и това е единственият възможен прозорец и шанс. Не се оплаквам, просто констатирам. Фейсбук е градина, в която могат да се откъснат прекрасни плодове, но и Илиенци, където се продават тениски с надписи по поръчка. Фейсбук е и огромна тенджера, в която всеки слага не своите подправки за яденето, а своите представи за подправките. И точно тук е майсторлъкът да усетиш кое е сладък червен пипер и кое е натрошена керемида.

– Не е ли парадоксално това, че продажбите на книги у нас растат в последно време, а паралелно с това комуникацията между хората е доста принизена – дотам, че възпитаният човек прави впечатление. Уж четем все повече, пък се оставяме на простотията да ни залива от всички страни?

– Възпитаният човек прави впечатление на безпомощен човек. Нещо повече – той е безпомощен човек. Простотията и арогантността са красиви, те ходят във фитнес зали, купуват си скъпи дрехи, ухаят на главозамайващи парфюми. А възпитаният човек ухае на притеснение, на съмнение, на свитост. Глупакът знае всичко, възпитаният човек – почти нищо.

Що се отнася до продажбите – трябва да се види какви точно книги се продават и кои ги купуват. Няколко издателства се самообожествиха, самовлюбиха се и превърнаха пазара в частно ползване. Установиха тежък монопол, свалиха високите критерии, флиртуват непрекъснато с читателите, наливат пари в предавания и реклами и живеят така, сякаш освен тях няма нищо друго. И сега ще кажа нещо много важно – истинските жертви на тези издатели и издателства са самите техни автори, които много скоро ще разберат (или не чак толкова скоро), че са били изиграни по байганьовски и са пуснати „по пързалката“.

– Има ли у нас истински литературни скандали или това, което се случва, са просто разправии между творци с накърнено его?

– Литературните скандали в България главно са с рекламна цел и обслужват егото на писатели, които си мислят, че живеят на Олимп. Духовната провинция се характеризира с такива скандали, които приличат на ученически боричкания кой пръв да си каже стихотворението.

Преди години например писатели звъняха от улични телефони в кафенето на СБП на  „Ангел Кънчев“ и търсеха сами себе си, само за да им се чуе името. Скандалите изпълняват същите функции сега. Просто да им се чуват имената. И най-главното – хората да чуват само техните имена и ничии други.

– Какво друго освен четенето може да повлияе в положителен смисъл на българския манталитет?

– Освен четенето на българския манталитет би могло да повлияе нечетенето на лоша литература.

– Няма как да не стигнем и до политиката. Защо свестните българи бягат от нея и както виждаме – само безкрайно комерсиални индивиди се занимават с нея? Къде е причината според Вас?

– Хората ги е страх. Страх ги е да се занимават с политика, защото знаят, че това води до тинята. Е, и до пари в тинята, но главно  – в тинята. Свестният и образован човек не е пробивен. Нашите политици са като куршуми и ножове. Свестният и честен човек мисли за хората. Българският политик мисли, че освен него не съществува никой. Свестният човек учи за образование, политикът си купува дипломи. Свестният човек е аскет, нашите политици живеят като арабски шейхове. И тази зловеща метафора напоследък за терасата – цялата България я превърнаха в тераса. Не им стигна цяла България, да си направят тераси. Напоследък си мисля, че е крайно време Черно море да дойде до София, за да могат от терасите си да гледат морето.

– Поезията, която пишете, наистина е като противоотрова за всичко тъжно и грозно в нашия делник. Иска ми се да завършим с любим Ваш стих. Имате ли такъв?

– Ето едно от моите любими четиристишия:

Глухарчето оплешивя,

поклаща бледо теме.

Ветрецът, дето го довя,

дойде да си го вземе.


Източник: transmedia.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Ген. Атанас Атанасов: КОНПИ е един спънат кон

Васил Велев: Наглост и безочие в енергетиката

Бъдещето на Брекзит - отлагането е поражение или "да погледнем реално на нещата"

Ще ни трябва “Комисия за противодействие на Комисията за противодействие на корупцията”

Изводът на КПКОНПИ, че няма „Апартаментгейт“, е направен без проверка на пазарните цени на имотите

Защо тогава бе пожертван Цветанов?


НОВИНИТЕ
Математиците ни с нови успехи! Спечелиха 6 медала на Младежката балканска олимпиада! Математиците ни с нови успехи! Спечелиха 6 медала на Младежката балканска олимпиада!

Чешкият премиер Бабиш оцеля след вота на недоверие Чешкият премиер Бабиш оцеля след вота на недоверие

Избраха хърватка за генерален секретар на Съвета на Европа Избраха хърватка за генерален секретар на Съвета на Европа

Николай Банев остава в ареста Николай Банев остава в ареста

Котел обяви бедствено положение Котел обяви бедствено положение




ЕВРОПА
Чешкият премиер Бабиш оцеля след вота на недоверие Чешкият премиер Бабиш оцеля след вота на недоверие

Бъдещето на Брекзит - отлагането е поражение или "да погледнем реално на нещата" Бъдещето на Брекзит - отлагането е поражение или "да погледнем реално на нещата"

Избраха хърватка за генерален секретар на Съвета на Европа Избраха хърватка за генерален секретар на Съвета на Европа

Съветът на Европа потвърди пълномощията на Русия, украинската делегация напусна Съветът на Европа потвърди пълномощията на Русия, украинската делегация напусна

Местни избори в Албания все пак ще има, 12 000 полицаи ще охраняват вота Местни избори в Албания все пак ще има, 12 000 полицаи ще охраняват вота