Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Фалшивите новини са заплаха за демокрацията


Сподели:
16 Май 2019, Четвъртък

75% от младите до 24 г. не ги разпознават, най-много са свързани със здравето, казва Мария Габриел.
С папа Франциск споделяме обща визия за развитие и използване на новите технологии, които поставят човека в центъра

Ако доброволните мерки срещу дезинформацията не дадат резултат, ще променяме законите
Час по медийна грамотност в училищата

Искам България да е регионален лидер в създаването на европейския суперкомпютър
Липсват 300 000 ІТ специалисти, а скоро 90% от работните места ще изискват цифрови умения
България е на първо място в Европа по брой на жените, заети в сектора на цифровите технологии
47% от жените политици в Европа са получавали онлайн заплахи за живота си

Мария Габриел е европейски комисар по въпросите на цифровата икономика и общество от юли 2017 г. В класацията на изданието за европейска политика "Политико" се нарежда сред 40-те най-влиятелни политици за петгодишния мандат 2014-2019 г. През 2018 г. е удостоена с няколко награди, сред които наградата „Жени с влияние в Европа 2018“ в категория „Талант в политиката“ и най-престижната награда на Италия "Златна ябълка" на фондация "Мариса Белисарио" за върхови постижения на жените.

Мария Габриел е водач на листата на ГЕРБ за европарламента.

- Г-жо Габриел, при представянето на предизборната платформа за европарламента ГЕРБ обяви битката с дезинформацията и фалшивите новини за своя цел №1. Казахте че ще работите за Европейска платформа за борба с дезинформацията. Как ще постигнете това?

- Всеки може да допринесе за борбата с дезинформацията. Наистина има много неща, които правим на европейско равнище. Работим със социалните медии, така че да ограничат разпространението на дезинформация. Създадохме европейска платформа на доверените проверители на факти, така че те да могат да си сътрудничат помежду си и да работят по-бързо и прецизно. По същество, Европейската комисия предоставя техническа помощ на консорциум от университети и съществуващи проверители на факти. Тази техническа помощ се състои например в цифрови инструменти, които помагат за разкриването на изкуствено разпространение на дадена информация. Платформата приема и формата на опростен достъп до нашите статистически бази данни, която е съществен източник на инфромация в момента на проверката на фактите. Мрежата от проверяващите факти остава напълно независима. Освен това, заедно с държавите членки разработихме съвместни насоки за киберсигурност, специфични по отношение на дезинформацията и изборите. Създадохме европейска система за бързо предупреждение, така че държавите да могат ежедневно да споделят най-добрите практики и да се предупреждават взаимно в случай на проблем. Всички тези неща са нови – нищо от това не съществуваше преди година.

- Фалшивите новини са бичът на нашето време. Като еврокомисар по цифровизацията вие поведохте битка с тях. Какви са следващите ви стъпки, за да се гарантира на европееца възможността да получи вярна и точна информация?

- Изминахме не малък път в борбата с дезинформацията. Предстои още. На този етап е важно да проследим изпълнението на ангажиментите, които представители на рекламната индустрия и онлайн платформи, сред които са и трите най-големи социални платформи Гугъл, Фейсбук и Туитър, поеха за прилагане на Кодекса за добри практики срещу дезинформацията. Бях ясна с тях през септември 2018 г., че искам да им дам още един шанс да покажат, че отговорността им съответства на нивото на влияние, което имат по отношение на дезинформацията. Предстои да излезе поредният месечен доклад за постигнатите от платформите резултати. През януари поисках да представят такива доклади всеки месец до европейските избори. Ако доброволните мерки не дадат резултатът, който искаме, си запазваме правото да мислим и за законодателство.

- Кой разпостранява фалшивите новини, в коя област те са най-много и как да ги разпознаем?

- 83 на сто от европейските граждани смятат, че фалшивите новини са заплаха за нашата демокрация. Те могат обаче да бъдат дори опасни за човека, особено когато става дума за здравеопазване. Колко често четем в интернет за чудодейни лекарства, които могат да лекуват от тежки болести за няколко дни? Здравето е сред областите с най-голямо разпространение на фалшиви новини, защото те влияят върху емоциите и страховете на хората, например когато става дума за ваксините. Околната среда също е област, в която фалшивите новини са силно разпространени и събуждат големи опасения в хората. А как да ги разпознаем? Един от ориентирите е съдържащите се гръмки думи в заглавието, които да привличат вниманието. Когато хората се изправят пред такива новини, винаги трябва да проверяват техния източник, има ли автор публикацията, да сравняват източниците на информация. Днес например 75% от младите между 15 и 24 години не разпознават фалшивите новини и това е тревожно.

- Как ще предпазите ГЕРБ от фалшивите новини в предизборната кампания?

- Никой не е застрахован от това да стане обект на дезинформация. За съжаление се губи твърде много енергия, която би могла да се използва за нещо градивно, когато се налага да опровергаваш откровени неистини. Но противопоставянето на дезинформацията е в действията ни – всеки ден работа и пак работа за хората. Останалото го казах – отговорност на платформите, прозрачност на спонсорираното съдържание, премахване на фалшиви профили и страници във Фейсбук. Все повече ще си говорим и за активната роля на рекламодателите.

- Предвиждате медийна грамотност от училище. Как ще стане това?

- Вярвам в ролята на образованието за повишаване на устойчивостта ни на дезинформацията. Високото ниво на медийна грамотност е от съществено значение, когато говорим за възможността на гражданите да взимат информирани решения. Нужно е мобилизиране на всички нива. Стъпка в тази посока беше инициираната от мен първа Европейска седмица на медийната грамотност. През март в цяла Европа се проведоха стотици събития и се радвам, че България също се включи активно. Исках да дам видимост на хората, които всеки ден се борят с това предизвикателство – от учителите по история до малките групи от ученици и студенти, неправителствените организации. Благодарна съм им! Целта е да идентифицираме инструменти, които да предоставим на хората с цел да могат да разграничават вярната от невярната информация. Това е нужно да се случва още в ученическа възраст и затова предложих въвеждане на своеобразен час по медийна грамотност в училищата.

- Създаването на европейски суперкомпютър до 2023 година е една от големите ви амбиции. Как България ще се включи в този процес и как ще стане лидер?

- Искам да видя България като регионален лидер в създаването на европейски суперкомпютър. Затова и организирах конференция през 2018 г., която беше ключова за ускоряване на този процес. Какво заварих през 2017 г.? Декларацията за създаване на суперкомпютър беше подписана само от 8 държави членки. Липсваше финансиране, нямаше законодателен инструмент. Днес, само година и половина по-късно, съвместното предприятие EuroHPC обединява почти всички държави членки и ще разполага с финансиране първоначално от 1 милиард евро. Повярвайте ми, в средата на периода да намерим 1 милиард евро за инвестиции не беше никак лесно. Голямата ми цел е до края на 2022 г. Европа да разполага със суперкомпютърна инфраструктура от световна класа, която да бъде достъпна за всички - потребителите от академичните среди, промишлеността и малките и средни предприятия, публичния сектор. Това ни е необходимо, защото суперкомпютрите подкрепят и развитието на водещи научни, обществени и промишлени приложения в много области. Говорим за персонализирана медицина, биоинженерство, прогнозиране на времето и справяне с изменението на климата, откриване на нови материали и лекарства, проучване на нефт и газ, проектиране на нови самолети, коли и умни градове. С две думи – суперкомпютрите не са нещо далечно, а технология, водеща до преки ползи за хората и предприятията.

- В първата самостоятелна програма Цифрова Европа има заделени 9,2 милиарда евро. За какво са те и за какви суми може да се пребори България?

- Новата програма Цифрова Европа е мое предложение. Ще работя тя да остане като български успех. Радвам се, че колегите ми в Европейската комисия, членовете на Европейския парламент и Съвета подкрепиха предложението ми, защото тя ще ни даде възможност да отговорим на редица предизвикателства. Стартовата ми позиция беше една констатация: няма държава членка, която да може да се справи сама с пет ключови предизвикателства на новото ни време. Дошъл е моментът Европа да инвестира, за да не загуби окончателно мястото си на лидер в новите технологии.
Искам тази програма да бъде програма на бъдещето, в центъра на която остават гражданите. Ето защо на първо място поставям образованието.

- Защо?

- Защото и днес ни липсват около 300 000 специалисти с високи цифрови умения. От друга страна, съвсем скоро до 90% от работните места ще изискват поне базово ниво на цифрови умения и компететности. 700 милиона евро ще бъдат инвестирани за обучението на специалисти, които да могат да отговорят на нуждите както в нововъзникващите технологии, така и в сферата на киберсигурността например. Второ, предвиждаме 2 милиарда евро инвестиции в киберсигурност, защото е нужно да повишим капацитета на целия ЕС за борба с киберзаплахите. Всеки гражданин ще има полза от това, защото днес всички имаме мобилни устройства, компютри, общуваме много често онлайн. Трето, по програмата ще бъдат заделени 2,7 милиарда евро за изграждането на европейски суперкомпютър. Това също е много важен приоритет, защото суперкомпютрите ни помагат за по-добро лечение, предвиждане на метеорологичната обстановка с голяма точност и още много други сфери на приложение. Четвъртият приоритет на Цифрова Европа е развитието на изкуствения интелект, за което сме предвидили 2,45 милиарда евро. Тези средства ще насърчат научните изследвания и иновации, като същевременно вниманието ни остава върху общественото и икономическото въздействие на изкуствения интелект с акцент върху етичните принципи. На пето място ще инвестираме в цифровизиране на публичната администрация, така че да предоставя цифрови публични услуги като медицински, образователни, правни и други, предвиждаме 1,3 милиарда евро. Освен всичко друго, програма "Цифрова Европа" ще подкрепя създаването на цифрови иновационни хъбове, а моята цел е такъв да има във всеки регион на Европа. В тези центрове за цифрови иновации могат да се тестват нови бизнес модели, да се предоставят цифрови решения на предприятията, да се правят обучения за внедряване на цифрови технологии.

- Какво ще представляват регионалните информационни хъбеве и като цяло какви програми предвиждате да подкрепят цифровизацията на местно равнище? На какви пари може да разчита страната ни?

- Вече имаме програмата за безплатен безжичен високоскоростен интернет на обществени места WIFI4EU. Програмата е изключително успешна и предлагам да бъде продължена в следващия многогодишен бюджет на ЕС. Само в първата покана по програмата финансиране от 15 000 евро за изграждане на точки за свободен достъп до интернет спечелиха 113 български общини, т.е. 54% от кандидатствалите. Програма Цифрова Европа, за която вече споделих, ще работи също за всеки европейски гражданин, за всяко предприятие, за всеки регион. Другата ми цел е във всеки регион да има цифров иновационен хъб, който да предоставя на всяко предприятие, независимо от сферата на дейност, помощ за внедряване на иновации. Тези хъбове функционират на принципа „на едно гише“ и всеки може да има достъп до тях, ако има нужда от помощ в областта на цифровите технологии. Към това добавяме предвидените инвестиции за модерно земеделие, основано на иновации. Такива са например програмата AgriSmartHub и 10-те милиарда евро по новата програма Хоризонт Европа. Освен това, в Европейския социален фонд съм предложила да се заделят средства за обучения в цифрови умения и колегите ми приеха това предложение. България ще има равен достъп до всички предвидени средства с останалите държави членки. Следващите месеци обаче ще са решаващи в преговорите за новия бюджет на ЕС 2021-2029 и затова е важно да отстояваме единна позиция в защита на българските интереси.

- Предвиждате 3D цифровизация на паметниците на културата в Европа. Как България ще се включи в процеса?

- Само 10% от културното ни наследство е цифровизирано. Но културата за мен е много важен приоритет, защото изразява нашата европейска и национална идентичност. На 9 април тази година, 24 европейски държави подписаха Декларация за сътрудничество за ускоряване на цифровизацията на културното наследство. Те ще работят в по-тясно сътрудничество за по-добро използване на най-съвременните цифрови технологии за повишаване на видимостта на нашето богато европейско културно наследство, за подобряване на достъпа на гражданите до него. Паневропейската инициатива за 3D цифровизация на артефакти, паметници и обекти на културата ще има икономически ползи в сектори като туризма, образованието, творческата индустрия. Днес в сектора на културата работят над 300 000 души. 7,8 милиона работни места в ЕС косвено са свързани с културното наследство. Цифровизацията може да играе изключителна роля за запазването на културното ни наследство, особено когато все повече и повече граждани имат достъп до култура чрез интернет. Това са приходи, това е идентичност, това е Европа.

- Каква е програмата за жените в сферата на цифровите технологии?

- България е на първо място в Европа по брой на жените, заети в сектора на цифровите технологии – 30% при средно за ЕС 16%. Преди две години, ЕС нямаше стратегия за насърчаване по-голямото представителство на жените в ИКТ сектора. Днес тя е факт благодарение на моите и на екипа ми усилия. Жените съставляват 52% от населението на Европа, но към момента представляват само 30% от предприемачите, 32% от икономическите лидери и едва 15% от работните места в техническия сектор в ЕС. Тяхното участие е по-ниско във висшето ръководство в повечето европейски страни. Изследванията показват, че в училище 90% от момичетата се интересуват от технологии. След това обаче, на 1 000 завършили висше образование жени, само 24 са в ИКТ специалност, а едва 6 от тези 24 са заети професионално в сектора. Ето защо представих стратегия за повече жени в технологиите, която реализираме с конкретни мерки. За да насърча изпълнителните директори на водещи европейски технологични и аудио-визуални компании да създадат по-привлекателна за жените среда, инициирах Декларация за приобщаваща бизнес среда. Освен това поставих началото на Европейска мрежа за жените в областта на цифровите технологии, която да свързва сходни организации в целия ЕС. Продължавам да работя и с медийната индустрия и рекламодателите, за да направят необходимото от аудиовизуалните продукти да бъдат изключени половите стереотипи и да насърчаваме баланса между половете на и извън екрана. Не на последно място, давам личен пример чрез кампанията No women, no panel. Тя е в подкрепа на всички жени експерти в ИКТ сектора – не приемам участие в конференции, в която жените експерти не участват активно.

- Разкажете повече за онлайн насилието над жени. Каква е вероятността жените да бъдат тормозени онлайн?

- 27 пъти по-висока е вероятността жените да бъдат тормозени онлайн, отколкото мъжете. За да променим тази негативна тенденция, поставих началото на кампания #DigitalRespect4Her. При стартирането й през април призовах всички кандидати на европейските избори, политици, индустрия и гражданско общество да се присъединят към кампанията и всички заедно да допринесем за това онлайн средата да стане място, отразяващо общите европейски ценности като свободата на словото, равенството между мъжете и жените и взаимното уважение. Радвам се, че кампанията подкрепиха също председателят на Европейския парламент Антонио Таяни и председателят на Групата на ЕНП Манфред Вебер. 47% от жените политици в Европа заявяват, че са получавали заплахи за живота им, изнасилване и побой по време на техния мандат. 28% от жените, преживели онлайн насилие, са ограничили съществено присъствието си в интернет. А това ограничава правото на жените да бъдат активни участници в политическия и обществен живот. Ето защо тази кампания е призив за по-решителен отговор на онлайн насилието, което е несъвместимо с нашите основополагащи европейски ценности, които трябва да отстояваме онлайн така, както и офлайн.

- Готова ли е Европа да реагира на киберзаплахи и хакерски атаки по време на Евроизборите? Очаквате ли хибридна война?

- Подготовката да защитим провеждането на свободни и честни избори започнахме още през септември 2018 г. Тогава Европейската комисия отправихме препоръка до държавите членки да създадат национални мрежи за изборно сътрудничество, включващи и органи в областта на киберсигурността. Групата за сътрудничество в областта на мрежовата и информационна сигурност, заедно с Агенцията на ЕС за киберсигурност и Европейската комисия, разработи насоки за защита на мрежите и информационните системи от заплахи за киберсигурността. Това ще даде възможност на органите бързо да откриват потенциални заплахи, да обменят информация и да реагират координирано. Тази поредица от мерки беше необходима, защото злонамерените лица все повече използват киберпространството, за да получават и манипулират информация. Кибератаките може да имат за цел сдобиването и използването на чувствителни данни, за да се повлияе например изборен резултат, като се подкопае доверието в даден кандидат или в кампания. През април беше проведено и упражнение-симулация с фиктивни кибератаки, за да се тества способността на държавите членки да обменят информация в реално време и да противодействат на кибератаки. Така че са направени реални стъпки за по-добра киберзащита на нашия демократичен процес и от общите усилия на всички зависи да отговорим по възможно най-добрия начин на киберзаплахите.

- Кои са най-големите ви победи в Европейския парламент и Европейската комисия от 2009 година досега?

- Гордея се най-много с връзката с хората, която не съм прекъсвала вече 10 години. Тази връзка е най-големият ми капитал. Програмата Цифрова Европа е конкретен пример и израз на тази връзка, защото тя не дойде от нищото. Направих предложението въз основа на стотици срещи и дискусии със заинтересовани лица – учители, млади хора, представители на ИКТ сектора, учени, експерти…Това е само един от примерите за визията ми за правене на европейски политики – т.е. да отговорим на нуждите на сектор и хора, а не да налагаме решения, несъответстващи на тези нужди. Създаването на програмата за платен стаж за студенти „Цифрова възможност“, инициативата за безплатен интернет от най-голямата до най-малката община WIFI4EU, стратегията за борба с дезинформацията, Цифровата програма за Западните Балкани и намаляването на цените на роуминга, либерализирането на визовия режим за ОАЕ и редица други страни извън ЕС са само част от постиженията през годините. Те имат общ показател: реална, измерима полза в ежедневието на хората.

- Имахте аудиенция при папата на „четири очи“. Какво си казахте?

- Говорихме за нашите християнски ценности, за ролята на новите технологии за утвърждаването им, за културата и образованието. Радвам се, че с папа Франциск споделяме обща визия за развитие и използване на новите технологии, които поставят човека в центъра. Откроихме силно необходимостта от етични принципи за използване на изкуствения интелект и засилена борба с дезинформацията. Усетих подкрепата му за усилията ми Европа да е активна по тези теми. Впечатли ме надписът върху медала с герба за 6-ата година от папството му, който ми подари. На него е изписано, че никой не е по-важен от мира и всичко може да бъде загубено с война. Мирът, добротата, човечността са добродетели, които могат да ни помогнат да останем единни и съпричастни едни към други във време, в което Европа и ние като нейни граждани имаме нужда от това. Радвам се, че по време на историческата му визита в България, с министър-председателя Бойко Борисов отново отправиха това послание за мир и вяра в доброто.

- Как ще коментирате факта че БСП изпревари ГЕРБ с един процент, според 3 социологически агенции. Как ще успеете да стопите тази разлика?

- За нас в ГЕРБ е важно какъв е дневният ред на хората и как можем да допринесем за подобряване на тяхното ежедневие. За това населеното им място да стане привлекателно за младите хора и за инвестиции. Показваме го последователно с работа, работа и пак работа. Имаме и своите грешки, за които обаче сме показали, че можем да носим отговорност. Опит, знания и отговорност характеризират екипа от кандидати за евродепутати, който водя. Градили сме през годините образа на България като стабилен и надежден партньор. Сега търсим подкрепа, за да работим за защита на националния ни интерес в Европа и допринесем за обединена, сигурна и амбициозна Европа. За България, задаваща приоритети в европейския дневен ред. Така, както премиера Борисов, Българското председателство, ние в Европейската комисия и Европейския парламент го направихме със Западните Балкани.

- Как ще коментирате факта, че ваш опонент и водач на евролистата на БСП е Елена Йончева-човек с обвинение за пране на пари в особено големи размери и платена гаранция?

- България е правова държава и компетентните институции спазват буквата на закона. Всеки, който е престъпил законовите правила или има съмнение за това трябва да бъде разследван. Отговорността е за всеки.

- Обичате да четете. Кои са 3-те ви любими книги?

- Много са. И до днес препрочитам любимата от детството ми книга „Когато бях малък“ на Добри Немиров, защото показва нравственото изграждане на човека, говори за смисъла на живота, за доброто, обичта и доверието. Друга любима книга ми е „Престъпление и наказание“ на Достоевски. От по-новите харесвам много „21 урока за 21 век“ на Харари. Обичам българските автори, които последните години ни радват с нови произведения – Бърдаров, Карабашлиев, Господинов.

- Любима мисъл или цитат?

- Когато през 2009 г. бях избрана за евродепутат за първи път, направих свой сайт, за да информирам гражданите за всичко, свързано с работата ми. "Давай най-доброто от себе си" – това мото, което съм възприела за принцип на работа, посреща всеки посетител на страницата. Този принцип отстоявам и до днес.





Източник: standartnews.com

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Одитът установи пропуски в сигурността на електронните системи на НАП

"Отмъщение за победата". 10 години затвор за лидерката на опозицията в Истанбул заради туит

Българският мед е третият най - евтин в ЕС

Политолози: "Манолова и Фандъкова отиват на балотаж на кметските избори"

Бизнесът е недоволен от негативните новини в българските медии

Тихомир Безлов: "И Миньо Стайков, и Арабаджиев са направили богатсвото си през политическа протекция."


НОВИНИТЕ
Американски дрон уби по погрешка 30 цивилни в Афганистан Американски дрон уби по погрешка 30 цивилни в Афганистан

Димитър Бербатов прекратява футболната си кариера Димитър Бербатов прекратява футболната си кариера

Светът не е готов за пандемии, за 36 часа могат да загинат 80 милиона души Светът не е готов за пандемии, за 36 часа могат да загинат 80 милиона души

Снимка на Трюдо с тюрбан и боядисано кафяво лице предизвика скандал в Канада Снимка на Трюдо с тюрбан и боядисано кафяво лице предизвика скандал в Канада

Десетки жертви при бомбен атентат в Афганистан Десетки жертви при бомбен атентат в Афганистан




ЕВРОПА
България стана пълноправен член на Европейска мрежа за литература и книги България стана пълноправен член на Европейска мрежа за литература и книги

Следващите седмици - решаващи за пакет "Мобилност" според превозвачи Следващите седмици - решаващи за пакет "Мобилност" според превозвачи

Кьовеши почти със сигурност е новият европейски главен прокурор Кьовеши почти със сигурност е новият европейски главен прокурор

Лидерите на Италия и Франция предлагат нова система за разпределение на мигрантите в ЕС Лидерите на Италия и Франция предлагат нова система за разпределение на мигрантите в ЕС

"Важен сигнал за всички магистрати под натиск." Кьовеши се доближава до поста главен прокурор на ЕС "Важен сигнал за всички магистрати под натиск." Кьовеши се доближава до поста главен прокурор на ЕС