Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Мика Зайкова: "Трудовите злополуки у нас са 2,5 пъти повече от други страни в Европа!"


Сподели:
25 Април 2019, Четвъртък

Мика Зайкова е родена на 2 февруари 1942 г. в София. Завършила е Минно-геоложкия институт, а след това и икономика със специалност „Планиране”. Защитила е дисертация и има докторска степен по икономика
"Новите пенсионни формули ще ощетят драстично хората", казва в интервю финансовият експерт.

- Г-жо Зайкова, стана ясно, че НОИ ще изчислява автоматично коя ще бъде по-високата пенсия на кандидат-пенсионерите. Въпреки това ще има ли ощетени хора?

- Ако се приложи само новата формула, ще има ощетени. Но се радвам, че след продължителна дискусия бе решено да не се прилага само тя. Все пак това не намалява пенсиите с по 20 лева, а драстично - в някои случаи дори с 200 лева. Така че според мен вече няма да има ощетени хора, стига да си набавят съответните документи. Оказа се обаче, че само около 17% от фирмите, които са били закрити или преобразувани, са предали документите си в държавния архив. Искам да напомня, че ако не изпълниш това задължение, носиш наказателна отговорност. Причината е, че трудовите досиета трябва да се съхраняват 50 години, а ведомостите минимум 30 години. Все пак те са най-сигурният документ за трудовия стаж и получените пари. А имайте предвид, че сегашните кандидат-пенсионери имат доста стаж преди 1997 година. Те трябва да изберат трите най-добри години и да представят съответното УП. Дори и да не са предадени архивите, те трябва да бъдат съхранявани някъде. Предишните ТРЗ-та преди 1997 година и сегашните отдели, които отговарят за персонала, трябва да пазят трудовите досиета 50 години. Затова смятам, че няма да има ощетени хора. - От какво дойде този проблем?

- Проблемът дойде от това, че измислиха нова формула, която да взема предвид трудовия стаж след 2000 година. А както казах, сегашните кандидат-пенсионери имат такъв много преди 1997 година. В същото време обаче 68% от работещите сега и които в бъдеще ще станат пенсионери, са осигурявани на минимална заплата. Това е проблемът. Това означава, че има сива икономика в повечето предприятия. Дори служителите да получават чисто повече пари и бонуси, това не се отразява после върху пенсията им. Така че нека младите хора го имат предвид. Разбирам, че хората с много високи доходи са ощетени от максималния осигурителен доход. Не мога да разбера защо държавата не иска да попълни своя пенсионен фонд. Най-вероятно причината е, за да не плаща високи пенсии, само че става дума само за около 8000 души. Това, което ограничава максималния осигурителен доход, ограничава и максималната пенсия. Знаете, че с бюджета за 2019 година максималният осигурителен доход е 3000 лева, а години наред беше 2600 лева. Максималната пенсия беше 910 лева, а сега ще стане 1200 лева, при положение че бяха обещали таванът на пенсиите да падне от тази година. - Само преди няколко дни официално бе обявено, че вече сме под 7 милиона души, а основен проблем у нас е застаряващото население. Изправена ли е пред риск пенсионната система?

- Демографската картина у нас е катастрофална не само защото не се раждат деца. Можем да кажем, че общо взето на година в страната ни изчезва по един малък град. А причина за всичко това са ниските доходи. Младите хора искат перспективна кариера. Не може да имаш висше образование, да владееш няколко езика и да си секретарка. В същото време пък причина за липсата на развитие е корупцията. Преките чужди инвестиции намаляват. Ако някой чужденец си купи вила тук, това не ни носи дивиденти. Приходите са от преки инвестиции в реалния сектор. У нас 80% от брутния вътрешен продукт се формира от услуги. Уж имаме развит IT сектор, който обаче реално се състои само от кол центрове. Важното е да печелим от производство на нови технологии, да произвеждаме стоки с висока добавена стойност, а в момента продаваме основно суровини, материали и резервни части главно за Германия.

- Какви са мерките за преодоляване на тази демографска криза? - На първо място трябва да се създадат условия за по-висок стандарт на живот. Не може населението ни да се съсредоточава в няколко големи града на страната. Това е най-важното. Второ - трябва да се насърчат преките инвестиции в реалния сектор. Голям проблем е и че нямаме квалифицирана работна ръка. Децата трябва да изучават съвременни професии, а ние нямаме такива нито в средното, нито във висшето образование. Не може всички да стават адвокати или икономисти. Затова най-важно е да имаме качествено образование, което отговаря на съвременните условия. Много важни са доходите. Не може да получаваш минимална работна заплата и да искаш качествена работна ръка. Ние сме последни в Европа по иновации. Всичко това води до производство на стоки и услуги с ниска добавена стойност.

- А имат ли място на пазара на труда у нас гъвкавите форми, дистанционната работа?

Приложими ли са?

- Новите форми идват с новите технологии. Не е важно дали работата е от място в офиса или е дистанционна. Важно е какво правим и какво възнаграждение получаваме за това. Не може да искаш просперитет при брутен вътрешен продукт, при който преобладаващо са услугите. Това е абсурдно. Имахме селско стопанство и добро строителство, а сега няма кой да строи у нас. Нямаме заварчици, а те са крайно необходими. Да не говорим за лекари, медицински сестри. Не може една камериерка да получава 1300 лева, а да се търси ендокринолог на 680 лева заплата.

- Преди няколко дни ваши колеги изнесоха статистика, че има 3000 трудови злополуки за миналата година, а 92-ма са загинали на работното си място. Нормално ли е това за една европейска страна и как да се затегне контролът?

- Всъщност статистиката сочи, че у нас трудовите злополуки намаляват, въпреки че са около 3000. Но за сравнение в Европа има средно по 2,3 смъртни случая при инциденти на 100 000 работници. У нас са 5,4, тоест 2,5 пъти повече. Трудовите злополуки зависят от това дали служителите имат обезпечени условия за работа, дали техниката на работното място е стара, дали работникът е квалифициран, има ли контрол или той е просто фиктивен. Нито едно от тези неща у нас не са на ниво. Това не е нормално за една европейска държава. Не е важно толкова, че инцидентите на работното място намаляват, а е важно да са съизмерим с цивилизованите държави.





Източник: blitz.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Партия ВМРО и ВСС: две организации - една цел

Това е война срещу България. Със скандали няма да я спечелим

Децата в Норвегия и истории като по Кафка...

Да гледаме „в по-широка перспектива” на бомбардировките в Югославия

Транспортът и земеделието може да загубят десетки милиони еврофинансиране

АЕЖ: Не подхожда на правова държава премиерът да решава медийни казуси с лични обаждания


НОВИНИТЕ
Кобрата оглави ранглистата на IBF Кобрата оглави ранглистата на IBF

Киномания 2019: „Физика на тъгата“ на Ушев и „Засукан свят“ на Куркински Киномания 2019: „Физика на тъгата“ на Ушев и „Засукан свят“ на Куркински

Споразумение между ЦИК и СЕМ ще бъде подписано на 17 септември Споразумение между ЦИК и СЕМ ще бъде подписано на 17 септември

Първото частно училище към БПЦ отваря врати в Ловеч Първото частно училище към БПЦ отваря врати в Ловеч

Анелия Клисарова е кандидатът на БСП за кмет на Варна Анелия Клисарова е кандидатът на БСП за кмет на Варна




ЕВРОПА
Срещата Юнкер - Борис Джонсън завърши без резултат и затвърди хаоса около Брекзит Срещата Юнкер - Борис Джонсън завърши без резултат и затвърди хаоса около Брекзит

Транспортът и земеделието може да загубят десетки милиони еврофинансиране Транспортът и земеделието може да загубят десетки милиони еврофинансиране

Ключова среща на Борис Джонсън с Юнкер за Брекзит Ключова среща на Борис Джонсън с Юнкер за Брекзит

Европейският парламент се събира за първото си заседание в новия политически сезон Европейският парламент се събира за първото си заседание в новия политически сезон

Финансовите министри на ЕС обсъдиха данъчни мерки за борба с климатичните промени Финансовите министри на ЕС обсъдиха данъчни мерки за борба с климатичните промени