Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Васил Велев: "Малко произвеждаме, затова сме бедни"


Сподели:
08 Април 2019, Понеделник

Качествените инженери ще изведат икономиката ни на ново стъпало, казва Васил Велев, шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България

- Господин Велев, в последно време се заговори за смяна на икономическия модел. Преди дни вицепремиерът Томислав Дончев отново предупреди, че ако не се промени мнението на инвеститорите за евтина работна ръка в България, в следващите години много бизнеси ще фалират, защото няма да сме конкурентни. Как ще коментирате?

- Да, би трябвало постепенно да изоставим ниските производствени разходи като конкурентното предимство в презентациите ни за привличане на инвеститори. Доходите ще растат все така бързо и тези бизнеси, които искат да оцелеят и да се развиват, трябва да се съобразят с това.

Но няма да сме искрени, ако твърдим, че е възможно доходите да  достигнат средноевропейските за 5 или 10 години. Още дълго време инвестиции ще се правят и с оглед по-ниски производствени разходи, както е и в другите нови страни-членки. Макар и в някои от тях средните заплати да са два пъти по-големи по номинал.

По-големият проблем е, че България вече не разполага с човешките ресурси, за да привлича нужните инвестиции, с които да развива ускорено индустрията и икономиката си. Общият годишен размер на всички инвестиции /местни и чужди/ не е достатъчен за целите, които си поставяме. Той не е на нужното равнище и една от основните причини за това е недостигът на хора. Те намаляват главно по демографски причини – и това е непоправима даденост в средносрочен план. А няма как в страна като нашата, където тези, които вкарват пари в бюджета, са доста по-малко от онези, които консумират бюджетни средства, да очакваме още по-сериозен ръст на доходите и стандарта. Освен ако не обърнем пропорцията и не вкараме в икономиката повече работна сила и то с нужната квалификация.

И нека да е ясно – това няма как да стане без решителна промяна на пазара на труда по отношение на вноса на работници и специалисти. Това е практика в много от страните на ЕС и ОИСР и не виждам защо България да е изключение. Не може в Полша привличането на един работник от чужбина да става за 10 дни и да струва 30 евро, а у нас това да отнема 100 дни и да струва 300 евро. Това са серия от административни и финансови пречки, които затрудняват, а често пъти и обезсърчават. Това е главната причина ръста в икономиката ни да е под средния за страните от Централна и Източна Европа.

- Факт е, че много хора у нас се определят като „работещи бедни”. Бизнесът обаче не веднъж е казвал, че за да се вдигнат работните заплати, е нужно да се увеличи и производителността. Как може да се случи това и какво е нужно да направи държавата, за да подпомогне процеса?

- Относително ниските доходи в България не са резултат от несправедливо разпределение на брутния вътрешен продукт. Компенсацията на заетите у нас вече е над 42% от БВП и по този показател ние сме изпреварили повечето от страните, с които се сравняваме – тези от ЦИЕ.

Проблемът идва от там, че малко произвеждаме. По БВП на глава от населението сме последни в ЕС. Към това се наслагва и друг проблем – голяма диференциация на доходите. И за двата проблема причините са едни и същи - ниска производителност, ниска или неподходяща квалификация, недостатъчна мотивация.

Средносрочната бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на компенсацията на един зает с 6,6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%). Да не говорим за огромния, непропорционален и напълно нереален брой на инвалидните пенсии. Или на болничните. Корупцията в тази област е известна на всички, но като че ли не си даваме сметка, че тя води до ограбване на работещите, изрядните, трудолюбивите, за сметка на тарикатите.

- Какви мерки трябва да се приемат, за да се стимулират фирмите, които произвеждат с по-голяма добавена стойност?

- Както вече стана ясно, недостигът на персонал е задържащ фактор за растежа в България. Страната ни е на второ място по остър недостиг на човешки ресурси - 68% от българските работодатели изпитват системни трудности при наемане на работници.

Имаме нарастващ недостиг на инженерни и технически кадри. В същото време имаме прекалено много юристи, икономисти, специалисти по администрация и управление, ПР специалисти. В това отношение АИКБ работи активно за преструктуриране на план-приема според потребностите на икономиката, на обществото и на пазара на труда.

Обезпокоителен е фактът, че предприятията и българската индустрия като цяло отчитат значителен дефицит на инженери. Повече от три години работодателите алармират, че държавата следва да се намеси по-категорично при определяне на план-приема в областта на техническите науки.

Крачка в тази насока беше направена през 2018 г. с включването на три нови инженерни професии в Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда. Това са инженери в промишленото производство, инженер-химици, електроинженери. Въпреки това задълбочаващият се проблем с кадрите не е решен. Качествените инженери са тези, които могат да изведат икономиката на ново стъпало.

Инженерните индустрии са с висока добавена стойност и представляват най-голямото и важно перо в нашия износ. Важно е не само да запазим този дял, но и да го увеличим. От изключително значение е бизнесът, правителството, гражданският сектор да работят за ранно кариерно информиране и ориентиране  и насочването на повече и по-способни млади хора към инженерните индустрии.

- Според статистиката, средната заплата в държавната администрация е по-висока, отколкото в частния сектор. Защо?

- Бих могъл да проявя лека ирония и да Ви отговоря: „Сигурно защото държавната администрация работи повече и по-добре...“ – но няма да го направя, защото не бих искал да се противопоставят тези две несравними, но и еднакво важни сфери.

В частния сектор се плаща толкова, колкото позволяват достигнатата рентабилност и пазарът, освен когато някой се е уредил с монопол или изгодна обществена поръчка. А пък държавната администрация си плаща нормативно, каквото и колкото реши – стига да има достатъчно в „дълбокия джоб“ на бюджета (попълван най-вече от частния сектор).

Притеснителното по-скоро е, че у нас броят на потребяващите бюджетни средства надвишава с 50% броя на внасящите в него, както и тенденцията да се увеличават работните места на бюджетна издръжка при намаляващо население.

- Кредитната агенция Fitch вдигна перспективата на България от стабилна на положителна и прогнозира ръст от 3,3% тази и следващата година. Макроикономическите данни са добри, как обаче предприемачите усещат бизнес климата ?

- Да, имаме финансова и данъчна стабилност и това е много добре за бизнес климата. Очакваме напредъка по пътя и влизането ни в ERM2, Шенген и ОИСР да се отрази още по-благоприятно.

Бих обърнал вниманието Ви обаче на следния факт - българският предприемач, моторът на нашето развитие, е незаслужено охулван за какво ли не, включително по отношение на доходите, които де факто растат по-бързо от производителността на труда. А той (в много случаи – тя) вече десетилетия наред героично се справя в една твърде променлива, не особено благоприятна, а понякога даже направо недружелюбна бизнес среда.

При това предприемачът носи отговорност не само за себе си и за семейството си, но и за хората, на които осигурява работа и доход, та и за техните семейства. Всеки Божи ден тези хора преодоляват купища административни прегради. Имаше набелязани и реализирани редица мерки за по-добро регулиране и намаляване на административните тежести, но напоследък загубихме темпо. Остър дефицит на работна сила и все още високото ниво на корупция са другите два проблема, оформящи челната тройка. Те се пораждат от твърде бавното и пасивно провеждане на редица политики и реформи в пазара на труда, администрацията и електронното управление, пенсионната система, трудово-медицинската експертиза и здравеопазването, съдебната система и сигурността. От още реформи има нужда и в енергетиката, и в образованието.

- Какви са Вашите прогнози за развитието на икономиката през 2019-а? Задават ли се „черни облаци”?

- За сега говорим за забавяне на растежа на световната и европейската икономика. България, която е неголяма и отворена икономика, няма как да контрастира със ставащото в Европа.

Две трети от нашия износ са за ЕС. Адресирането на изброените предизвикателства е от изключителна важност, особено предвид сигналите за завършване на икономическия цикъл на растеж.

За да развиваме рентабилните, печеливши, стратегически браншове от българската икономика, трябва час по-скоро да се справим с недостига на човешки ресурси. Имаме свръхпроизводство на икономисти, юристи, PR специалисти и психолози. Половината от завършили висше образование през последните 5 години се реализират на позиции, не изискващи такова, а в същото време нямаме достатъчно машинни и електро инженери, енергетици, IT специалисти, математици, физици.

Темповете, с които обезлюдяваме и губим работна сила, са много по-бързи от темпа, с който въобще е възможно да се повиши ефективността и производителността. Това ще има продължителен негативен ефект, изразяващ се в по-малко данъци в бюджета и по-нисък от търсения стандарт в държавата.

- Има спад на износа, като това се сочи като една от причините за намаляващия ръст на БВП. Трябва ли държавата да подпомогне експорта и как може да го направи?

- Нека да припомним, че износът през 2017 г. се увеличи с цели 15,7%. Така че един по-умерен ръст от тази по-висока база не беше неочакван предвид проблемите при някои от нашите партньори и общото забавяне на растежа. Ние не сме привърженици на прекомерната държавна помощ, защото тя изкривява пазара. По важно е да се постигне по-добра конкурентоспособност на икономиката при нарастващите доходи.

- Как ще коментирате последните промени по Наредбата за касовите апарати?

- Не се съмнявам в добрите намерения на инициаторите на тази наредба. На практика, обаче, всеки ден възникват нови и нови примери за нейната неадекватност.
Фирмите са объркани, не всички имат техническа и финансова възможност да се справят с изискванията, не всички ги разбират, някои даже направо бракуват касовите си апарати и се отказват от плащания в брой.

Това едва ли е от полза за бизнеса, който би трябвало да посвещава времето и усилията си на съвсем други неща. От негова гледна точка, трудно е да наречем такава промяна „облекчение“ или „придобивка“. Казусът с касовите апарати е само малка част от всекидневието на фирмите и пречките, с които те се сблъскват. Да, светът се променя и технологиите дават нови възможности за контрол и борба със сивия сектор. Ние приветстваме това, но то не бива да се прави така, че да затруднява прекомерно бизнеса, особено малките и средни фирми. Ако искаме ускорен растеж, трябва да премахнем пречките. По-добрият жизнен стандарт се постига с по-добре работеща икономика.

- Реши ли се проблемът с енергийната борса и огромните разлики в цената на тока?

- В сравнение с началото на годината, ситуацията е по-нормална. Но ние оставаме сред страните с най-скъп индустриален ток в Европа, което обаче не се вижда „с просто око“ и без да се направят някои допълнителни изчисления, сравнявайки борсите. Защото към пазарната цена на тока в сегмента "ден напред" трябва да прибавим и тази част от таксата "задължение към обществото", която другите страни около нас не плащат, защото си нямат „американски централи“. И тогава чак да сравняваме борсовите цени. За неосведомените, това е таксата, която се отнася до плащанията на фирмите за преференциалните цени на ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3".

Тоест, за да сме коректни в сравненията, към борсовата цена трябва да добавим и 9 евро на мегаватчас и чак тогава да видим какво се получава. Цената на тока за бизнеса у нас е по-висока, отколкото в повечето държави в региона. Това автоматично прави фирмите ни по-неконкурентоспособни. Заради високите цени на тока, който НЕК купува от тези централи, те получават 548 млн. лв. над пазарната му стойност годишно и имат рентабилност над 50%, което го няма в никой друг сектор! Крайно време е проблемът с американските ТЕЦ-ове да бъде решен. Ако държавата не може да развали договорите, представляващи неправомерна държавна помощ, то поне да поеме разликите до пазарната цена като премии от бюджета, а централите да продават на борсата. Така вече правят когенерациите и ВЕИ-тата с мощност над 4 мегавата.

Жалбата, която изпратихме до ЕК за нерегламентирана държавна помощ, няма развитие. Водят се преговори с централите, но окончателно решение все още няма. Знаем, че едната от тях - ТЕЦ "Марица-изток 3", вече е изплатена, а за другата има спор каква част е недоизплатена, но това не е толкова важно. По-важното е, че тези централи не създават конкуренция на пазара, така както вече започнаха да участват ВЕИ-тата и когенерациите. Те доскоро не бяха на борсата. Очакваме през второто полугодие на свободния пазар да излязат и „зелените“ централи от един до четири мегавата, с което да се увеличи предлагането, конкуренцията, а оттам и цената да стане още по-пазарна и справедлива.






Източник: standartnews.com

В категории: Интервюта, Бизнесът

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Акад. Георги Марков: Историята не трябва да се политизира

Каракачанов: БНР не е частно, журналистите да си държат убежденията вкъщи

Одитът установи пропуски в сигурността на електронните системи на НАП

"Отмъщение за победата". 10 години затвор за лидерката на опозицията в Истанбул заради туит

Българският мед е третият най - евтин в ЕС

Политолози: "Манолова и Фандъкова отиват на балотаж на кметските избори"


НОВИНИТЕ
Туристическия гигант Thomas Cook фалира Туристическия гигант Thomas Cook фалира

Църквата почита зачатието на св. Йоан Предтеча и св. Ириада Църквата почита зачатието на св. Йоан Предтеча и св. Ириада

„Чернобил“ спечели три награди „Еми“, „Игра на тронове“ отново с приз „Чернобил“ спечели три награди „Еми“, „Игра на тронове“ отново с приз

Започва астрономическата есен Започва астрономическата есен

Американски дрон уби по погрешка 30 цивилни в Афганистан Американски дрон уби по погрешка 30 цивилни в Афганистан