Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Красимир Узунов и последното му изявление: "Договорът от Преспа ще се обърне срещу България"


Сподели:
25 Февруари 2019, Понеделник

Ето, последното изявление на Красимир Узунов дадено, на 26 януари тази година
Заев залага на македонска идентичност и език, самобитност и самостоятелност, това е един от последните му коментари

Последните изявления, направени за вътрешнополитическа обстановка в Македония, превръщат казуса „Македония“ в много популярен китайски йероглиф за война, който означава едновременно възможност и опасност, казва Узунов

Договорът от Преспа ще се обърне срещу България. Това каза за предаването „Метроном“ анализаторът на македонската история и президент на агенция и радио  Красимир Узунов.

Това мрачно предсказание е един от последните му коментари.

Припомняме, че рано тази сутрин Красимир Узунов внезапно ни напусна.

„Последните изявления, направени за вътрешнополитическа обстановка в Македония, превръщат казуса „Македония“ в много популярен китайски йероглиф за война, който означава едновременно възможност и опасност. Заев залага на македонска идентичност и език, самобитност и самостоятелност. Това трябва да предизвика сепуко у българските патриоти, защото това е контрапродуктивно на каузата и на казуса, свързан с България“, каза той.

„Красимир Узунов обясни, че това означава, че ако сега се отвори пътят на Македония към НАТО и ЕС премиерът Зоран Заев ще се окаже прав и така нареченият македонски език ще бъде легитимен и пълноправен във всички европейски и натовски страни. НАТО не трябва да е фикция, каза още той и добави, че бързият прием в организацията е търсене на варианти, за да се чувстват сигурни, че все още ще има такава държава, а скоро няма да станат член в ЕС.

Македония не е потенциал като Черна гора, която да интересува НАТО, но има интересно геостратегическо разположение, защото е пресечна точка на диагоналите на Балканите, добави той. Според Узунов напрежението в съседната ни страна ще продължи.

In Memoriam: Красимир Узунов: С ратифицирането на Преспанския договор получихме нов съсед с албански за втори официален език– как ще се развие пълзящата албанизация зависи от Великите сили

- След поименно гласуване гръцкият парламент ратифицира Договора за името между Атина и Скопие със 153 гласа „за“ срещу 146 „против“ и един въздържал се. С него се слага край на 27-годишния спор за наименованието на Македония и се отваря пътят на Република Северна Македония към членство в НАТО, а на по-късен етап вероятно и в Европейския съюз (ЕС). Към 145-те депутати на „Сириза“ се присъединиха още осем народни представители. Така след 15 дни ще имаме вече нов съсед на югозапад – Северна Македония. В тези минути казвам добре дошли в студиото на „Фокус“ на следващия ни събеседник в „Метроном“ – Красимир Узунов, специалист по проблемите на Балканите и президент на Агенция и Радиоверига „Фокус“, който между другото днес е и рожденик. Честит рожден ден.

- Благодаря.

- Неслучайно ви поканихме. Това е своеобразно продължение на предишния ни разговор в „Метроном“, когато насочихме фокуса си към първите коментари след ратифицирането на Преспанския договор в македонския парламент. Спазвам обещанието към слушателите, продължаваме разговора. Роди се Северна Македония, но какво се променя с прилагането на Договора за името между Атина и Скопие, г-н Узунов?

- Отваря се път за Македония към НАТО, макар картата географски да се обърква – след 15 дни ние ще имаме Северна Македония, с която ще граничим на югозапад. Тази, новата Северна Македония, на следващата среща на върха на НАТО вече може да получи зелена светлина за пълноправно членство, тоест да се изживее онзи епистоларен момент от срещата в Букурещ, на която Гърция наложи вето на Македония и секна евроатлантическите й стремежи.

До това се стигна наистина след изключително дълго време – 27 години, през което имахме ембарго, на затваряне на граници. Помните, едни дълги, дълги кервани с цистерни, които тръгваха от „Нефтохим“ в Бургас, и които отиваха към македонската граница, защото нямаше гориво и България беше единственият път, Бургас беше зеленото пристанище на Македония.

Сега всичко това е в историята. Ципрас и Заев са кандидати за Нобелова награда за мир, като са сложили точка на едно противопоставяне, което минаваше през различни варианти и което обаче не изключваше икономическо сътрудничество, защото през това време Гърция успя да придобие доста активи в Македония, говорим за банки, за заводи, за кариери. Сега публичното и радостното е подписването на договора, което би трябвало да донесе малко повече мир на Балканите, както каза вчера гръцкият премиер.

Но оттук нататък най-важно е какво ще се последва, защото според мен влизането на Македония в НАТО не е панацея за решаване на вътрешни спорове.

Трябва да направим един паралел. България имаше за цел да стане член на НАТО през 2004 г., но ние не успяхме нито малко преди това, нито много след това – цели 15 години – да превърнем целта в средство, защото членството в НАТО и ЕС трябва да се разбират като средство, а не като цел. Оттам нататък не знаем какво да правим.

Иначе казано – бойните способности на Българската армия, преди влизането в НАТО, бяха по-големи, отколкото са в момента. За бойни способности на македонската армия преди влизане в НАТО ние трудно можем да говорим. Трудно ще говорим и след това.

Ако направим друг паралел с последната държава, която е приета в Алианса – Черна гора, става дума за бойни единици от състав на един батальон, в Словения пък става въпрос за една бригада. Тоест на НАТО е нужно геостратегическото разположение на Македония – на възлово място, на диагонала на Балканите. Така че Македония ще бъде приета в НАТО без условия.

Колкото до членството й в ЕС това е дълъг и сложен преговорен процес, в който ние се надяваме там да поставим определени условия, насочени срещу кражба на история и други подобни. Това обаче ще се отложи във времето. Сигурно ще се сменят 3-4 български правителства докато Македония тръгне да става член на ЕС. Тук въпросът е дали евро-атлантическата интеграция ще стопира други процеси, като например пълзяща албанизация, която се вижда съвсем ясно в Македония. Защото освен, че тази седмица получихме чисто нов съсед, ние на практика получихме и трета държава, в която официален език стана албанският.

След Албания и Косово, Македония стана двуезична и получи втори официален език.
Всички документи в министерствата, във ведомствата, в общините трябва да бъдат на двата основни езика. И как ще се развие този процес ще зависи първо от бъдещето на ЕС, не по-малко от това на НАТО, от влиянието на големите държави на Балканите, тоест великите сили и техните проекции на Балканите.

А тенденциите, дори в ден като този, който трябва да ни изпълва с оптимизъм, не са чак толкова оптимистични, защото на първите избори в Македония, в началото на 90-те години, в които се гласуваше за местна власт, албанците издигаха свои кандидати в между 11 и 13 общини, докато на последните местни избори преди година, кандидатите им за кметове бяха в 45 общини, което означава ново териториално преразпределение на влиянието. И тези процеси ще продължават да се развиват.

Затова Заев ще казва, че отваря например граница на юг, към топлото море, докато Еди Рама ще обяснява, че след отварянето на границата като „суха тренировка“ за членство в Шенген между Косово и Албания може би ще се отвори и границата със Западна Македония. Така че тепърва имаме да видим. Неизвестните са твърде много.

- Предстои да търсим отговори на много неизвестни. През последното денонощие много международни лидери коментираха и поздравиха македоно-гръцкото решение, но може ли да бъде спряно практически изпълнението на Преспанския договор, нещо, за което се заканиха от „Съюза на центристите“?

- При прилагането на Преспанския договор има много символи. Много са интересни символите около този договор, както изобщо символите, с които е пълна съвременната македонска история. Да вземем имената на двете езера – Охридското и Преспанското. Охридското даде името си на Охридският договор узакони кантонизирането на Македония, макар че с него се сложи край на гражданската война през 2001 г. Оттогава вече албанците са неотменна част от правителството на Македония. Тоест, който и да дойде на власт от македонския политически блок, изпълнява всичко, което поискат албанските партии.

Сега вече отиваме на другото езеро – Преспанското, дало името си на Договора, с който ще трябва да се смени името на държавата.

Ако трябва да продължим със символите, във важен и съдбоносен момент като този на приключване на процедурата на ратификация на Договора за името, се оказа че македонският премиер на връщане от Давос не може да кацне на скопското летище заради снега и трябваше да кацне в София и след това да се прибере с български джипове до Скопие.

Дано в това да не търсим прогноза за края на всички бъдещи процеси, при който в крайна сметка да се наложи аварийно кацане в София. Вчера, например, имаше едно много интересно интервю  на Александър Дамовски – главният редактор и издател някога на „Нова Македония“, после шеф на телевизия А1, а сега вече на МКД, който каза: „Тепърва остават открити въпросите за употребата на термина „македонски народ“, на „македонско самосъзнание“.

Значи този договор, който е безкрайно сложен и с много задължителни клаузи, тепърва трябва да се приложи върху македонското законодателство, да речем върху учебниците. И тук пак без да сме пророци – ще видим как бързо ще се чисти античната част на македонските учебници.

За разлика от тягостната и продължителна работа на нашата обща комисия по ревизирането на същите тези учебници, изпълнена с предложения от типа: „Дай да питаме Самуил какъв е бил по произход“ или „Какво си казал сам Гоце Делчев“, за да позачистим поне тази част от т.нар. македонска история, която на практика засяга България.

- Очаквате ли, че и сега тези процеси ще се отразят по някакъв начин върху нас?

- Със сигурност ще се отразят не само у нас, но и в Гърция и в Македония. Няма защо да се заблуждаваме, в Гърция 70 % от анкетираните в най-различни проучвания, са против приемането на решението северния съсед да се нарича Северна Македония. Сигурно голяма част от същите тези анкетирани не знаят защо са против, както е сигурно, че най-северната провинция на Гърция, също се нарича Македония и Тракия.

На другия полюс, в Македония, също сигурно 60-70 % са против смяната на името, което ще предизвика и определени съпротивителни движения. Но това, като всичко друго в Македония ще свърши в кръчмата със заканите, с щедрото разливане на вино, беззъбо зъбене на душманите и така познатите заклинания: „Македония на три морета“, „Малка Македония до Варна“, „Голяма Македония до Инд и до Ганг“.

Парата ще отиде в свирката, макар при всички положения да има една скрита съпротива от народа.

Оттук нататък този Договор ще рефлектира дотолкова върху нас, доколкото ще разберем как пропуснахме всичките тези 27 години, в които спореха Гърция и Македония, за засилване на българското влияние в самата Македония. За съжаление ние продължаваме да разчитаме повече на романтиката в отношенията, без да знаем в действителност за какво става дума. Без да отчитаме, че в Македония много реалности са променени.

Просто трябва да знаем, че имаме работа с хора, които в продължение на 75-80 години са живели извън държавата и колкото и да са ни близки роднини, те мислят по друг начин. Ние не можем да им наложим да мислят като нас, а трябва да работим с тях. Ние трябва да престанем да се люшкаме между юнашкия патриотизъм, според който: „Ей сега, ние знаем всичко за Македония – тя си е наша. Те са ВМРО. И ние сме ВМРО. Сега ще ги хванем“, а от друга страна пък да престанем да се правим на псевдоевропейци и без да ни питат да викаме: „Там не ни интересува нищо. Какво от това, че дядовците ни са от Щипско, Охридско, Велешко?“ и така нататък.

- Има много вътрешнополитически процеси, които ще проследим и ще продължим да следим. Ако трябва да обобщи за финал, ще се снижи ли равнището на напрежение в региона след това дългоочаквано подписване на Преспанския договор от двете страни?

- Ратифицирането на Преспанският договор не може да повлияе за намаляване на напрежението. Напрежението се влияе най-вече от къде по-скритото, къде по-явното противопоставяне на великите сили тук, на Балканите. Очевидно е, че този толкова симпатичен полуостров и за в бъдеще ще бъде полигон за дипломатически и политически маневри между Изтока – разбираме Русия, и Запада. Всеки ще търси реализация за своето влияние.

Преди дни външният министър Лавров каза: „Няма да пуснем Босна да влезе в НАТО“, до голяма степен бяха отрязаха и европейските мераци на сръбския президент Вучич с един финансово-икономически и политически десант, начело с Владимир Путин в Белград, където се подписаха редица икономически, енергийни и военни договори.

Очевидно е, че напрежението ще продължи да тлее. Как Преспанският договор би спомогнал за решаване на тези въпроси? Той например не може да повлияе на спора Прищина-Белград. Тенденциите са такива.

Еди Рама каза, че колкото по-бързо се разберат Прищина и Белград, толкова по-бързо ще се обединят Косово и Албания. Щом говорим за обединение, нека си спомним, че през последните десетилетия видяхме обединението на двете Германии, на двата Виетнама, сигурно предстои обединение на двете Кореи. Защо да не видим обединение и на две и половина албански държави? Следейки внимателно какво става покрай нас ние задължително трябва да мислим за бъдещето на собствената си държава, защото няма как чисто географски да се преместим в Западна Европа, колкото и да искаме да сме чисти европейци

- Тема с продължение. Благодарим ви за това участие.


Източник: epicenter.bg

В категории: Анализи и коментари

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Джордж Фридман: 1989-1992 – глобален поврат

Георгиев, Гешев и още безобразия: вече не им пука какво ще кажат хората

Politico: Планът на Макрон за Тръмп, Вселената и всичко останало

Как се преодоляват 45 години комунизъм?

Компютри и компоти. Плановете на Марияна Николова за киберсигурността

Експерти за бомбените заплахи до летища и медии: "Не става въпрос за нещо сериозно"


НОВИНИТЕ
„Любовта е лудост“ за 27-и път „Любовта е лудост“ за 27-и път

Къртилият "перки" на Графа: Едни ми ръкопляскаха, други ме псуваха Къртилият "перки" на Графа: Едни ми ръкопляскаха, други ме псуваха

Ръководителката на спецпрокуратурата на Северна Македония е арестувана Ръководителката на спецпрокуратурата на Северна Македония е арестувана

Ловеч отбелязва днес 142 години от Освобождението си от османско иго Ловеч отбелязва днес 142 години от Освобождението си от османско иго

Всички "домашни" прасета във Варненско трябва да бъдат ликвидирани Всички "домашни" прасета във Варненско трябва да бъдат ликвидирани




ЕВРОПА
ЕС се обявява против връщане на Русия в Г-7 ЕС се обявява против връщане на Русия в Г-7

Уседналите българи във Великобритания ще запазят правата си след "Брекзит" Уседналите българи във Великобритания ще запазят правата си след "Брекзит"

Макрон: Brexit без сделка ще направи Великобритания васал на САЩ Макрон: Brexit без сделка ще направи Великобритания васал на САЩ

Германското правителство одобри премахването на данък „солидарност“ Германското правителство одобри премахването на данък „солидарност“

Тръмп или Европа? Тръмп или Европа?