Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Росен Цонев: "Държавата трябва да задължи нарушителите да възстановяват дюните"


Сподели:
06 Февруари 2019, Сряда

Д-р Росен Цонев, доцент по фитоекология, коментира в лично качество като експерт по природни местообитания разрушаването на дюни по Черноморието

Поводът са поредните случаи на зимни строежи край морето, незаконни и законни, в защитени зони и територии на брега на морето, включително върху дюни. Като местообитание "Растителност на черноморските пясъчни плажове", дюните попадат под защитата на защитени зони от "Натура 2000" (повече за "Натура 2000" - тук).

За пореден път се възмущаваме от собственици на земи, които заличават дюни - като експерт смятате ли, че България все още пази достатъчна част от дюните? И как всъщност държавата може по-добре да осигури опазването на останалите дюни?

- Опазването на дюните по никакъв начин не е гарантирано. Много дюни се водят други видове земя – земеделска, горска и урбанизирина. Тоест, те по документи не са дюни.

За да се опазят, всички доказани и картирани дюни трябва да бъдат изкупени от държавата и примерно ако са земеделска земя, да се изкупуват като земя най-ниско качество. Все пак това са изключително неплодородни земи - пясъци. Трябва да станат публична държавна собственост и всякакви дейности върху тях да бъдат забранени, освен възстановяването и поддържането им в добро екологично състояние.
Кои са най-вредните за дюните човешки намеси?

- Строителството унищожава напълно дюните - с него са свързани и постоянното движение на хора и техника, почистването на растителността при концесионирането, незаконният добив на пясък, навлизане на инвазивни и чужди видове особено дървета и храсти.


Kакъв е естественият процес на формиране на дюните? Колко трае?


- Дюните се формират в продължение на хиляди години. Те са резултат от взаимодействието между сушата и водата, от акумулацията и стабилизирането на пясъка, който морето образува разрушавайки крайбрежните скали. (Повече за видовете дюни - в края на интервюто - бел. ред.)

За това по-компетентни са геолозите и геоморфолозите. Аз като биолог мога да коментирам по-подробно техните биологични и екологични характеристики и типични видове растения. За нуждите на "Натура 2000" достатъчно за определяне на пясъчни наноси край морето като дюни е наличието на комплекс от типични за дюните растения наречени псамофити - преведено от гръцки, това означава "растящи на пясъка".

Трябва да обърнем внимание, че има и крайречни дюни, образувани от движението на водата и натрупването на пясъчни наноси в речните низини. Такива дюни има около Дунав - най-ценните и забележителни са в низината между селата Арчар и Орсоя. Те са се образували през последния ледников период и са част от заливната тераса на реката. Те са също приоритетно за опазване местообитание.

Възможно ли е унищожени дюни да бъдат възстановени? Какъв е моделът това да се случи?

- По принцип може, защото те са пионерни образувания – тоест, растителната им покривка е нестабилна, подложени са на колебания от ветрове, щормове и други външни влияния. Но за да се възстановят трябват целенасочени усилия, натрупване и укрепване на пясъците, поява на типична растителност, нейното стабилизиране, последващ мониторинг и при необходимост повтаряне на процеса и нови усилия. Това може да стане обаче само частично, ако наблизо има запазени дюни, от които да се случи реколонизация от типичната растителност.
Аз лично съм сигурен, че в България такова нещо не е правено. Чувал съм, че е имало в Средиземноморските страни – Франция, Испания, а също и в Португалия. Но лично не съм запознат с подробности за тези проекти – как са осъществени и какви са резултатите. (За възможностите за възстановяване на дюни, очаквайте продължение на темата от "Дневник" в събота - бел. авт.)

А приложим ли е моделът на възстановяване на дюни в България? Коя е отговорната институция, която трябва да задължи нарушителите да платят за такова възстановяване и има ли държавата задължение по Закона за биологичното разнообразие и Директивата за местообитанията?


- Както вече казах, няма такъв опит специално в България. Но Директивата за местообитанията (хабитатите) изисква държавата да опазва в благоприятно състояние видове и местообитания най-малкото в мрежата "Натура 2000". Опазването на биологичното разнообразие според националния Закон за биологичното разнообразие се контролира от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Тоест, МОСВ трябва да задължи нарушителите да възстановяват. Но преди това, би следвало да има проучване на подобен опит, за да не отидат усилията напразно.


Това скъп процес ли е? Реалистичен ли е за големи застроени площи дюни?


- Считам, че всяко възстановяване на видове и местообитание е скъп, дълъг процес с непредвидими резултати. Тоест, може да се случи, може и да не се случи.

Според мен за големи площи е неприложим. Както вече споменах, може да се приложи за малки площи или за частично разрушени дюни, от които се предполага, че типичните видове от запазените участъци ще реколонизират възстановените участъци. И пак, процесът може да продължи поне десетилетия.


Според последните данни, къде в България има дюни, които са трайно увредени и се нуждаят от възстановяване?


- Например, трайно бяха унищожени повечето дюни на Лозенец. Има унищожени различни пясъчни образувания - включително и дюни - на къмпинг "Юг" - Китен, на Слънчев бряг, около Несебър и между Несебър и Равда, на Шабленска Тузла, къмпинг "Златна Рибка", бившия къмпинг "Луна" на Обзор. Напълно са унищожени на Златни пясъци още в миналото и на други места.


Практически няма място, където дюните да граничат с курортна територия и да няма негативни последици за тях – унищожаване на части от тях, деградация вследствие на постоянно движение на туристи, минаване на транспортни средства, навлизане на инвазивни и чужди видове, почистване на част от пясъчната ивица от растителност при поддържането на плажовете и много други.


Къде в България все още има дюни в достатъчно добро състояние и какъв е шансът да ги опазим?


- Все още дюни в сравнително добро и запазено състояние имаме между курорта "Камчия" и село Шкорпиловци, между Аркутино и Ропотамо, на северното Черноморие – Дуранкулак – между езерото и морето и между къмпинг "Космос" и границата с Румъния и по-малко на други места.


Има шанс да бъдат запазени, ако се спазват законите. А не държавата да търси постоянно начини да ги заобиколи. Например, дюните на Камчийски пясъци от 2005 г. и със съдействието на държавата са обявени за земеделска земя и заменени, после заменените имоти са прехвърлени от земеделска земя и гори към урбанизирани земи с незаконен ПУП с решение на Министерски съвет на Тройната коалиция и само по чудо още не са застроени.
На бившите вече къмпинги "Златна рибка", "Юг", "Луна" и "Нестинарка" има хотели, построени върху пясъци, най-вероятно също обявени по време на "заменките" за земеделска земя или гори и кой знае още какво. През последните седмици при "Смокиня" и "Градина" виждаме заличаване на дюни от строежи, с формално разрешение от държавата (бел авт. - повече за двата случая можете да прочетете тук и тук).

Със случая на залива "Алепу" се запознах само от медиите, но пак има документи, разрешаващи строителството. Видно от снимките, не се осъществява върху пясъци или дюни. Предвид и на големия граждански интерес, контролните органи трябва да проверят дали съответства на разпоредбите на други закони - например на Закона за Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).


Бел. авт. - Междувременно правителството разпореди проверки именно поради нарушения на ЗУЧК на всички строежи край морето - повече тук, а органите по надзор съобщиха, че спират строежа на "Алепу" - тук).


Видове дюни - обяснени от доц. Росен Цонев


Дюните трябва да се разглеждат като едно цяло с пясъчните плажове. Защото от морето към сушата, дюните са една геоморфоложка и екологична пясъчна редица – започва се с натрупаните от прибоя пясъчни наноси (плажове), следват процеси на стабилизация и обрастване с растителност.


Първият етап са "ембрионалните" дюни - те са наченка на формиране, издигната част на плажа, като са част от концесионната зона на българските плажове. След тях следва краят на дюната, спускаща се към плажа и се нарича "чело" на дюната.
Челото преминава в дюна с многогодишни растения, които структурират пясъка и формират стабилизираната "бяла" дюна. При силни вълнения вятърът и морето могат да местят тези така наречени подвижни (бели) дюни.
На по-големите плажове белите дюни преминават в – стабилизираните с много мъхове и лишеи "сиви" дюни.
Но на много места, примерно на Слънчев бряг, всичко пясъчно, без сивите дюни и дюнното чело или подвижните (бели) дюни, се дава на концесия и концесионерите старателно почистват всякаква растителност от плажа. Така дюната е лишена от естествената си връзка с морето и постепенно деградира и изчезва.

Много концесионери правят и защитни валове, срещу прибоя през зимата от плажовете и ембрионалните дюни и така също ги унищожават.
Имало е и пак има строителство върху дюни – само да си припомним един емблематичен хотел в Слънчев бряг (хотел "Дюн" - бел. авт.) е достатъчно.




Източник: dnevnik.бг

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Солаковият хан където са живели Ботев и Левски се руши

Иван Ченчев, БСП: "След като всичко на ГЕРБ им е законно, защо подават оставки?"

Елена Йончева: "Големият проблем, свързан с насилието над жени, е бедността"

Полша и САЩ са близо до сделка за изграждане на "Форт Тръмп"

"ГAЗ" cĸopo мoжe дa фaлиpa зapaди caнĸциитe, пpeдyпpeди Дepипacĸa

Община Кочериново даде поръчки за 11 млн. лв. на жената на зам.-шефа на КПКОНПИ Антон Славчев - Зорница Атанасова


НОВИНИТЕ
Полицията в Ню Йорк арестува мъж, влязъл с бензин в катедралата "Свети Патрик" Полицията в Ню Йорк арестува мъж, влязъл с бензин в катедралата "Свети Патрик"

КНДР тества ново тактическо оръжие КНДР тества ново тактическо оръжие

Представят доклада на Мълър за руската афера Представят доклада на Мълър за руската афера

Европол: "Европа е най-силно заплашена от мафията, а не от тероризма" Европол: "Европа е най-силно заплашена от мафията, а не от тероризма"

Американски миноносец акостира във Варна Американски миноносец акостира във Варна




ЕВРОПА
Евродепутатите с нов закон за по-добра защита на външните граници на ЕС Евродепутатите с нов закон за по-добра защита на външните граници на ЕС

Росен Желязков: "Не сме загубили битката за пакета "Мобилност" Росен Желязков: "Не сме загубили битката за пакета "Мобилност"

Европол: "Европа е най-силно заплашена от мафията, а не от тероризма" Европол: "Европа е най-силно заплашена от мафията, а не от тероризма"

Стив Банън: "Не вярвам в неолибералния модел. Партията на Давос е омагьосана от Златния телец, но ние ще я победим" Стив Банън: "Не вярвам в неолибералния модел. Партията на Давос е омагьосана от Златния телец, но ние ще я победим"

Социалдемократите и крайнодесните с почти равни резултати на изборите във Финландия Социалдемократите и крайнодесните с почти равни резултати на изборите във Финландия