Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Кардиологът проф. Младен Григоров: "Соросоидите са по-опасни от днешните Кириакстефчовци"


Сподели:
10 Януари 2019, Четвъртък

Няма по-скъп болен от недолекувания, категоричен е той
У нас здравният контрол е близко до нулата. Нещата и в държавата ни не вървят, все се караме, мразим, а сега вече се отказваме и от историята си, допълва медикът

Идеята за изграждане на Детска болница в София е още от началото на промените у нас. Каква е историята на тази идея и защо тя не успява да се осъществи. Кои са причините за бума на инфаркти и инсулти у нас. Какви изпитания предстоят за поколенията и отказали ли сме се от историята си. Тези въпроси коментира известният кардиолог и любител историк проф. Младен Григоров в интервю 


– Проф. Григоров, неотдавна кабинетът взе решение да преобразува Правителствена болница в детска болница, но след две седмици се отказа. Идеята за педиатрична болница обаче е от доста години, още от времето, когато Вие оглавявахте Правителствена. Какво мислите за това нереализирано предложение?

– Тази история бих определил като претоплена супа. Бях директор на Правителствена болница две години преди и две години след промените през 1989-а. И успях на основата на анализ, подаден ми от шефа на Военното разузнаване тогава – ген. Васил Зикулов, да разбера, че такива болници няма никъде, освен в соцстраните и найвече в Съветския съюз.


Тогава се оказа, че една от военните болници покрай всичко, което върши за много ограничен кръг от хора – може би десетина, изпълнява и тези функции. Нашата Правителствена болница имаше контингент от 6000 души като стилът й на работа беше уникален.


– Чак пък уникален… Какво имате предвид?

– Наистина беше такъв – всеки пациент постъпваше, когато си иска, и си заминаваше когато си иска. И на всеки лекар имаше по един консултант отвън. Т.е. докторите в болницата бяха затруднени във взимането на решения. Затова реших да действам. В Сандански по време на една среща между Тодор Живков и Караманлис помолих за спешна среща с Първия. Той ме прие и за половин час успях да го убедя, че този модел с Военна болница, която да изпълнява тези функции – за лечение и на хората от властта, е по-добър от сега съществуващия. Живков веднага схвана политическата, а не здравната страна на въпроса, и каза: „Да, това ще има значителен ефект“ и назначи заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Той предварително знаеше кои ще бъдат против и ги командирова. След като докладвах, Георги Атанасов – тогава министър-председател, отсече: „Другарю Живков, ясно, няма какво да умуваме повече, да гласуваме – „Закрива се Правителствена болница и се предава с цялата й материална база на Висшия военно-медицински институт. От двете трябва да създадем Военно-медицинска академия.“ И през нощта заедно с Иван Шпатов – тогавашния главен секретар на МС, направихме един Указ, с който, доколкото знам, и днес ВМА е на тази основа.


– В първите години на демокрацията имаше протести пред Правителствена болница. Всъщност, как се оправихте тогава като директор?

– През 1990-1991 г. започнаха да се правят митинги – събираха се хиляди хора със съответните лозунги, организирани от КТ „Подкрепа“ с идеята тя да стане детска болница. Вътре участваха лекари с не особено чисти намерения, които явно имаха желанието ако това се осъществи да бъдат приватизирани някои от частите й за тяхна лична облага. Особено активни бяха колегите, занимаващи се с ин-витро. Като директор на Правителствена болница тогава поканих делегация от лекари и сестри, за да сложим на кантар нещата. На практика, за да стане детска, трябваше пълно изтърбушване на сградата. Всички се убедиха, че въпросът е много сложен, а България наистина беше в окаяно състояние. И така въпросът затихна.


– Колко просъществува обединението между Правителствена и Военна болници?

– Две години. Имаше грешки, но под натиска на докторите от Правителствена – те категорично не желаеха да бъдат едно с военните, въпреки, че им дадохме и звания, идеята бе подкопана. За което помогна и неудачното ръководство на ВМА след проф. Мечков и с натиска от парламента всичко се разпадна. Точно тогава направиха прословутото постановление – уникално в света, Правителствена болница се подчинява директно на Министерският съвет и на министър-председателя и така получаваше нечувани привилегии и финанси от няколко места. Контингентът естествено не се сведе до 10, а така набъбна, че стана хиляди. Но хубавото беше, че си остана отворена и за граждани. Положителна крачка бяха трансплантациите, както и че стана медицински факултет към СУ.


– Вие сте специалист по кардиология, кажете защо толкова много българинът страда от инфаркти и инсулти? Проф. Генчо Начев заяви, че причината е злобата, завистта и омразата. Съгласен ли сте?

– Проф. Начев е прав. Когато учех медицина, ние почти не можехме да видим инфаркт в столицата. Безспорно тогава София беше три пъти по-малка, но градът имаше над 500 000 жители. Голямото напрежение, стреса, непрекъснатият стремеж за повече – духовната страна на въпроса чрез ангажиране на определени системи в организма, най-вече в т.нар. симпатико-адренална система с голямо излъчване на адреналин, води до тези неща. Селското население и обикновените граждани почти не боледуваха от стенокардия и инфаркти. Второ, хипертониците въобще не бяха толкова, колкото сега. Да не говорим за тютюнопушенето – то не беше в такива размери, а за наркотиците – такова нещо нямаше. Рисковите фактори – висок холестерол с ядене на много мазни храни, плюс високо кръвно налягане, плюс диабет, плюс стрес и тютюнопушене, доведоха до този бум. Основната причина е неподготвеността на съвременния човек към стреса, който му се стовари на главата. От една страна е генетично заложеното – според науката е 40%, от друга страна е това, което ни атакува като външна среда – то е около 30% – напрежение, кавги, амбиции, лакомии и т.н., и 30% е онова, което сами си го правим – пушенето, мазните храни и др.


– Всички говорим за стреса, живеем с него, но вие – лекарите, не може да се извинявате само с това?

– Разбира се, че има причини, които лекарите знаем много добре, но нашите ръководители се правят, че не ги знаят. И най-важното е профилактиката. Доказано от цели държави – финландците преди 30 години имаха тежък проблем със сърдечно-съдовите заболявания – последва яка профилактика и с 30% намалиха смъртността от тях. Подобно е в САЩ, макар че с хапването за сега не могат да се справят. Ниската здравна култура е част от профилактиката. А при нас е в много тежко състояние и вторичната профилактика. Правят се много планове, стратегии, конференции, конгреси и на практика – нищо.


– Е, сега всички болници се интересуват повече от клиничните пътеки, отколкото от състоянието на болния. Каква е ситуацията у нас сега?

– Клиничната пътека у нас е три дни. Без да си лекар можете ли да си представите, че ще се стабилизира човек с истинска сърдечна недостатъчност?


– Защо казвате истинска?

– Защото има много неистински и това го знаят много добре и министерството, и Здравната каса. Много лесно могат да се махнат неистинските – като се въведат съответните тестове, които установяват това. Има един хормон, нарича се „пробиенпи“, въведен е в цяла Европа.


Преди време е имало международен одит, поръчан от Касата, който е установил, че в България има 10 пъти повече сърдечни недостатъчности и 12 пъти повече пневмонии, отколкото, в която и да е друга страна по света. Ето – бъркаме в самия проблем!


– Хората, от които зависи това, обаче сигурно ще кажат, че не знаят? А парите за здраве се увеличават, но файда няма.

– Вие сериозно ли мислите, че госпожите и господата от площад „Народно събрание“ не знаят това? Знаят го отлично! Или както казва Ботев в едно писмо до Тодор Пеев: „Брате Пейов, какво да правим сега, като носим вода през едно сито и мислим, че правим добро на Отечеството?“ – горе-долу това става с безкрайно увеличаващите се пари за здравеопазване. Не че са много, трябва да са още повече, но те просто изтичат, поради всички тези неща, за които говорим. И в основата на които е площад „Народно събрание“ и НЗОК. Няма други! И ние сме доста грешни лекарите, но кой ги допуска, кой ги контролира, за да не стават, кой трябва да направи такава организация, че да бъдат по-малко? Греховете са от мозъка - а от мозъка са касата и минустерството. Ние сме изпълнителите, като ти подават баницата, я ядеш. А кой е по-кривият? Този, дето ти я дава - народът го е казал.

– Какво става с контрола за качеството на здравните услуги, има ли го въобще у нас?

– У нас здравният контрол е близко до нулата. Контролира се дали ЕГН-то ти е написано правилно и ако не е – следва глоба. Но дали съм те диагностицирал правилно, дали наистина имаш тази болест? Един дребен пример как е в други страни. Там контролът се прави от висококвалифицирани специалисти, желателно е да са пенсионери, за да не са в конфликт на интереси. По цял свят има подкупи, е – на Балканите са в повече, но това всички си го знаем. Но върши работа, ще има и лошо, но повече ще е доброто в този контрол. Няма по-скъп болен от недолекувания. Но не само в здравеопазването е така. Нещата в държавата ни не вървят, все се караме, мразим, а сега вече се отказваме и от историята си.

– Да, вие сте известен като един от най-добрите историци сред лекарите. Казват, че България никога не е била в толкова благоприятна ситуация, в която да реши македонския въпрос и да защити националните си интереси. Тя обаче не го прави, заради страх от Великите сили или нещо друго? Докато обаче ние се маем, гърците успяха да сторят това.

– Първо, България е дала 200 000 души убити за тази Македония. Те непрекъснато викат отдолу и отгоре: „Абе, хора, погледнете, че сме загинали за тая България!“. Колко са местата в Македония, където това нещо го има? На пръстите на едната ръка. В „Труд“ писах за Дойран – там да има поне един кръст, че българите са се били там. Какъв международен проблем е поставянето на един кръст, че трябва да питаме Големия брат? Великите сили да ни разрешат да сложим паметен кръст – това е безумие! Това е съзнателната липса на памет, това идва от соросщината, която е приплъзнала в цяла Европа. И едно от нещата, за които свалям шапка на Тръмп, е, че погна този международен мошеник Сорос. Но тук още никой не го е погнал. Какъв е проблемът? Ами да е само Дойран… Да е възстановено нещо на Каймакчалам наяли самият Зоран Заев рече, че ще го възстановят. Какъв е проблемът да се сложи кръст и на Добро поле? И да е ясно – не говорим за никакъв шовинизъм, а за памет към тези, които са били преди нас.

– Да, но сега глобализмът отрича националната памет.

– Точно така. Някои от тях дори са дядовци и прадядовци на самите т. нар. сега македонци. Те не уважават собствените си прадеди, които са под земята. „Труд“ публикува моето предложение да поканят Зоран Заев на Петрова нива, което е жива демонстрация, че преди 100 години сме били един народ, което и той някой път го казва. Какво пречи на министъра на отбраната и председател на ВМРО да каже, че по това време има ВМОРО – Вътрешна македоно-одринска революционна организация?


Истината е много проста – до 1945 година няма никаква македонска нация. Ние сме си ги наричали българи, те самите са се наричали българи, а сърбите са ги наричали южни сърби, но те не са се поддавали с изключение на разни мекерета и Кириакстефчовци. Кириак Стефчов е по-малко опасен отколкото соросоидите. Примерът е много елементарен и показателен. В болницата в Монтана имаме колежка, която е от Македония. В приятелски разговор я питаме: „- Ти каква си? – Македонка, казва тя. А има ли някой от твоето семейство, който да се чувства българин? – Да, баба ми и дядо ми.“ Ами това е показателно.

– На 2 август 2017 г. подписахме прословутия договор с Македония, прие се много добре от хората, но какво стана? Събраха една комисия да види какво да пише в учебниците, и нищо.

– Гърците как ги отказаха да не крадат античната им история? А защо ние не можем да ги откажем от найелементарни неща? Като отидеш в Гърция, ще видиш куп булеварди в големите градове именувани „Император Василий Българоубиец“. Някъде да сте видели „Василий Македоноубиец“? – няма.

– Този договор трябва ли да има анекс или да се подпише нов?

– Абсолютно трябва да има анекс, в който да бъде заложено да не разглеждаме поотделно личностите. Гоце Делчев пише в писмо до близък: „Какво да правим като сме си българи, и открай време страдаме от непрекъснати разправии помежду си, и затова сме станали лесна плячка на турските султани. Но имаме нещо и от гърците – колкото глави – толкова капи, толкова капитани“. Трябва просто да сме категорични: до 1945 година – сме един народ, една нация, един език. След 1945 г. поради различни причини – кой прав, кой крив, признаваме, че вече се създава отделна македонска нация. Проблемът е в това, да не ни крадат историята. Ето в това трябва да сме абсолютно единни.


Източник: epicenter.bg

В категории: Интервюта, Здраве, Интервюта- Зона здраве

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Скандалът с учебниците и истината за комунизма

Ген. Атанас Атанасов: КОНПИ е един спънат кон

Васил Велев: Наглост и безочие в енергетиката

Бъдещето на Брекзит - отлагането е поражение или "да погледнем реално на нещата"

Ще ни трябва “Комисия за противодействие на Комисията за противодействие на корупцията”

Изводът на КПКОНПИ, че няма „Апартаментгейт“, е направен без проверка на пазарните цени на имотите


НОВИНИТЕ
Общинският съвет Варна се събира за 41-то си заседание Общинският съвет Варна се събира за 41-то си заседание

Световни лидери пристигат в Осака за срещата на Г-20 Световни лидери пристигат в Осака за срещата на Г-20

Математиците ни с нови успехи! Спечелиха 6 медала на Младежката балканска олимпиада! Математиците ни с нови успехи! Спечелиха 6 медала на Младежката балканска олимпиада!

Чешкият премиер Бабиш оцеля след вота на недоверие Чешкият премиер Бабиш оцеля след вота на недоверие

Избраха хърватка за генерален секретар на Съвета на Европа Избраха хърватка за генерален секретар на Съвета на Европа