Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Михаил Белчев: "Отново бих извървял същия път със същите грешки"


Сподели:
30 Ноември 2018, Петък

Mихаил Белчев  отпразнува 50 години на сцена с грандиозен и незабравим концерт в зала 1 на НДК. 

Неговите песни завинаги ще останат в сърцата на благодарната публика. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Два пъти е носител на Голямата награда на "Златният Орфей". За песните си получава първи награди на фестивала през 1984, 1990, 1998 г. През 1996 г. е удостоен и с приз за цялостно творчество. Почетен гражданин е на София и носител на орден "Св. св. Кирил и Методий", огърлие. И този път многобройните почитатели имаха удоволствието да чуят много от вечните хитове на поета с китара, писани по негови стихове или музика.
- Доволен ли сте от юбилейния си концерт? Събрахте приятели и много колеги на сцената, какви емоции ви останаха? Какво по-различно се случи сега?

- Самият концерт беше различен, защото  участваха актьори, балет в по-стегнат вид. Получи се приятен, топъл, домашен концерт. Много хора си спомниха за песните, които са им променяли съдбата в даден момент, изпълних много песни, които не бях пял. Приятелски концерт, който по думите на доста хора ще се запомни, защото наистина събуди човешки спомени за срещи, раздели, за хубави и нетолкова приятни преживявания.

- Как почувствахте публиката? Как реагира на онези любими песни и думи, които казахте? Имаше ли нещо по-различно и вълнуващо отпреди, което ви направи впечатление? 

- Публиката беше доволна, личеше си. Беше пълен и вторият балкон на залата, имаше огромен интерес, до последно се търсеха билети... Направи ми впечатление, че много млади хора дойдоха, те  знаеха текстовете и пееха с мен! Колегите ми бяха чудесни, те ме почетоха и успяха да допринесат до голяма степен за атмосферата на концерта и качеството му. Мисля да направя и едно DVD с песните, които звучаха в него, стига да имам средствата, за да може колкото се може повече хора да го видят.

- Казахте за миналогодишния си концерт, че е  кауза срещу нецензурираните текстове, която ще продължи. Година по-късно има ли резултат, какво се случва в медийното пространство?

- Има, разбира се. Забелязвам даже у поп-фолк изпълнителите, че пеят балади и търсят смисъл в това, което изпълняват. Много добре се приема идеята към отношението на българския език в текстовете на песните, а и не само на тях...

- Трудно ли се организира такъв мащабен концерт в днешно време?

Кристина Белчева: Организира се нелесно, разбира се, но мисля, че човек, когато има желание и го прави с любов, намира и сили, и начин да го осъществи. Колегите приемат такива събития с отворени обятия и се радват, че има поводи да се събират и показват стойностни песни, оцелели във времето. И ще продължат да се пеят от следващите поколения. Това ниво на генерацията на Мишо (Белчев), Богдана (Карадочева), Стефан (Димитров), Йорданка (Христова), Васил (Найденов)... мисля, че е несравнимо. Самата аз си задавам въпроса на какво се дължи огромната разлика в сравнение с концертите на по-младите поколения. Има доста талантливи деца, които обаче нямат адекватен шанс за развитие, защото нарочно се налага посредственост, която не знам кого обслужва и ощетява младите. Концертът бе показно на друго равнище от това, с което всекидневно ни заливат голяма част от медиите, с малки изключения.

- Да си поговорим за музата и писането. Сега по-често ли ви спохожда или по-рядко? Какво ви вдъхновява?

- Като дойде - добре дошла, като я няма, не я чакам умишлено... Ако иска, нека тя сама ме намери.

- За какво пишете напоследък?

- Сега за един филм с Любчо Денев направихме песен... Има повод, около който се завърта музата. Нямам определена програма за писането.

Кр.Б.: Поетите, композиторите имат някаква допълнителна антена, с която долавят енергии, синтезират ги и ги изхвърлят в произведение - музикално, художествено, поетично. Нещата се случват ей така, без никакъв повод, поне така изглежда отстрани. И Мишо така казва: изведнъж сякаш някой нещо му налива отгоре и той започва да пише! Била съм свидетел на такива моменти и първото, което му попадне под ръка - салфетка, хартийка или цигарена кутия, когато пушеше,  веднага го написва там, за да не го забрави. Аз и сега имам навика да проверявам какво е написано, защото може да е нещо безценно.

М.Б.: Безценна си ти... (усмихва се)    

- Най-дълго колко не сте писали?

- 5-6 месеца. Не се мъча, по-скоро жена ми мъча, защото тя си мисли, че аз се мъча...

- А как се раждат стиховете ви за любовта? Като по-зрял човек - има ли някаква разлика?

- Няма абсолютно никаква промяна. По същия начин, по който съм обичал преди, обичам и сега. Говоря за обич. Ние сме вече 35 години заедно. Обичам си жената, нямам нужда от други дразнители, благодаря на Господ, че ни събра! Обичам си детето, обичам си приятелите, обичам живота, обичам да пея, обичам да пиша, обичам да радвам хората.

- Българите имат ли нужда от поезия днес? 

- Пишат на поразия и тези, които трябва, четат...

Кр.Б.: Фактът, че се издават толкова много антологии, поетични книги, не е случайно, има интерес... В България има много талантливи хора, които имат нужда да четат и да се изразяват поетично. Въпреки цялата грубост на ежедневието, мисля, че има много чувствителни хора.

- Останаха ли ви същите приятелства през годините?

М.Б.: С някои си останахме приятели от деца, от ученическите години и студентството.

- Има ли такива, с които сте се разделили?

- Има.

- Съжалявате ли за тях?

- Не. Щом се е случило, значи е имало причина за какво да се разделим, по взаимно съгласие е станало.

- Човек с годините става ли по-опрощаващ? По-лесно ли се прощава на близки и познати или по-трудно с течение на времето?

- Няма какво да прощавам, чак толкова никой не ми е направил поразии. Кой съм аз, че да прощавам? Да им прости Господ.

- Какво би ви обидило или наранило?

- Властващата простащина, която е непобедима. Глупостта, нахалството, непочтеността, алчността.   

- Правите ли си равносметка - по-хубавите или по-лошите моменти доминират в живота ви?

- Непрекъснато си давам някаква равносметка. Не се харесвам и се чудя как хората ме харесват. Може би изкуството е моето предназначение и изпълнявам това, заради което съм на тази земя. Мога да пея, мога да пиша, мога да обичам...  

Кр.Б.: Белязан си да вълнуваш! Има хора, просто родени да бъдат на сцена... Аз ненавиждам звездоманията и мегаломанията. Те могат да ме извадят от равновесие. Още съревнованието за мен е израз на простотия, а оттук злобата и завистта, които вървят в комплект.

- Съжалявате ли за нещо пропуснато, което сте можели, а не сте направили?

- Започвам 73 години, само за това съжалявам. Нямам време... Ако трябваше да тръгна  отначало, пак така щеше да бъде, отново същия път бих извървял - със същите грешки дори, не мога да избягам от себе си.   

Кр.Б.: Много мина, мъничко остана..., но това е само цитат. Дай Боже време пред нас!

- Синът ви Константин продължава ли да върви по вашия път? 

- Той се занимава много активно с музика, дори отсега подготвя коледен албум за следващата година. Той е традиционалист. Много е взискателен към себе си и към околните. Невероятен естет. Това ми харесва много, оценяваме факта, че е различен от другите като мислене, като поведение, дори като сценично присъствие. Не му пречим, не му даваме акъл, нека си прави своите грешки сам, защото никой не знае предварително кое е грешка и кое не е, зависи от каква камбанария се гледа.

- Говорите ли си за всичко? Има ли забранени теми между вас?

- Допитва се до нас за всичко.

М.Б.: Той е много близък с майка си, с нея  обсъжда всякакви въпроси.

Кр.Б.: Споделя и ни има доверие. Не се притеснява и страхува от нас. Внушила съм му още в най-ранна възраст, че каквато и грешка да направи, никой няма да му помогне по-добре от нас. Щастлива съм, че той ни вярва. А и ние на него. Дори се случва той да ни съветва, при това доста мъдро.

- Вашият син гледа ли навън, към чужбина?

- Не, изобщо. Много се вбесяваме, когато насила родители тласкат децата си в странство. Възпитават ги, че това не е тяхната държава и че трябва задължително да заминат оттук. Още, че държавата не е направила нищо за тях. Не мога да разбера защо всички си мислим, че държавата ни е длъжна.

М.Б.: Кенеди е казал: Никога не мисли какво ти дава държавата, а мисли ти какво можеш да направиш за нея.

- Ето, хората излизат на улицата и изразяват недоволство. От кого зависи да се оправят нещата - от държавата или от хората?

Кр.Б.: Хората правят държавата - ние гласуваме или не гласуваме. Голям процент от народа не гласува и после има претенции към държавата - откъде накъде?

- Какво мислите за протестите, които се организират всеки ден?

- Това е най-нормалното нещо, в цял свят е така. Всеки има право да излезе и да покаже отношението си, не е прецедент. По-нормално е да има, отколкото да няма протести. Но когато се политизират, тогава е лошо и грозно, като проблемите на майките на децата с увреждания - те са с конкретни социални искания. Трябва да има култура за гражданско общество. Понякога протестите са умишлено организирани, но когато станат спонтанни, тогава вече можем да говорим за гражданско общество. Все още няма.

- Това ли е начинът да се направят промени в положителна насока?

М.Б.: Така е навсякъде - хората вдигат шум, като им повишат цените...

- Изминаха 29 години от демократичните промени, какво се промени за вас през това време?

- Един живот. Няма промяна. Каква промяна? Замина ни животът с желание за промяна!

Кр.Б.: От друга страна, хората, докато протестират - ресторантите са пълни. Вижте кувертите за Нова година, с какви измислени цени са. Вижте, колите, вижте къщите... Вярно е, че в малките градове е различно, там останаха много малко хора и животът е по-труден.

- Творили сте в двете времена - преди и след 10 ноември, кога беше по-добре?

М.Б.: Не може да се сравняват. Плюсове и минуси има и в двете. Тогава цареше цензура в културата, а днес, за съжаление, няма, затова слушаме такива простотии. Всички си мислехме, че като няма цензура ще е прекрасно, а то какво се оказа - точно обратното.

Кр.Б.: В много случаи изкуството трябва да се подкрепя от държавата, както беше навремето. То има ограмотяваща, възпитателна и духовна функция. Преди 10 ноември държавата наливаше много пари за култура, колко филми се правеха, пищни спектакли... Факт, който никой не оспорва. Днес също има много сериозни успехи и в музиката, и в театъра, и в киното. Зависи как измерваме нещата. Не може да се сравняват двете системи. Не ми харесва това, че парите за култура от държавата са много малко. Знам, че има други приоритети... Но културата е визитната картичка на една страна и трябва да се уважава.

- Задават се отново избори - да се надяваме, че ще се обърне внимание и на културата.

- Много често казвам, че ще гласувам за този, който поне веднъж спомене думата култура!

М.Б.: и се погрижи за творците си.

- Нека кажем нещо оптимистично в края на нашия разговор.

Кр.Б.: Идват прекрасни празници. Това е любимият ми период от годината, сякаш влизам в някаква приказка и ми е толкова хубаво.

- Спазвате ли традициите за Коледа?

- Да, всички традиции. Обичаме много да украсяваме дома си, да гледаме коледни филми. В тях има надежда, красота и добрина. Рождество ми напомня за детството. Най-страшното е човек да изгуби детското в себе си.

- Как сте го съхранили?

- Мишо ми обеща, че няма да позволи да остарея. Мисля, че така съм се родила, с такъв характер.

М.Б.: Тя е много добра.

Кр.Б.: Виждам хубавото, бързо забравям лошото, радват ме дребните неща като новогодишна елха или коледна играчка. Докато това го можеш, си човек и по-дълго оставаш млад.           

М.Б.: Когато човек е изтъкан от злоба,  завист и комплекси, то личи и още рано-рано си състарен.

- Какво ви радва и зарежда?

- Една усмивка може да ме зареди. Една добра дума. Много държа на топлите думи и на истината най-вече. Много е трудно сега. Животът стана особен, други ценности се появиха... Нещо се обърка, но гледам да запазя пространството около себе си такова, каквото винаги е било и ще бъде, колкото се може по-дълго. Не давам възможност да ми се бъркат грубо в мисленето, в начина на живот. Трудно е, но съумявам заедно със семейството си да се опазим от тези вируси. Досега сме успявали. Обичаме се. Здраве само да има!

Галерия


Източник: duma.bg

В категории: Интервюта, Зона арт

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Заев: с нас е българин, с гърците - грък, със сърбите - сърбин, а всъщност е обикновен тарикат

Позиция на св синод на Българската православна църква – Българска патриаршия по закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

Елена Йончева: "Реакцията на Камарата на строителите показва страх и паника от независима проверка"

Апелативният спецсъд защитава продължаващия арест на Иванчева

Спецпрокуратурата с жесток удар по Румен Овчаров

Евала, либерали, съучастници на ислямистите!


НОВИНИТЕ
Борисов към строителите: "Не одобрявам линията за дискредитиране на сектора, но искам качество!" Борисов към строителите: "Не одобрявам линията за дискредитиране на сектора, но искам качество!"

Наши превозвачи тръгват на бунт към Брюксел заради новия Пакет за мобилност, Наши превозвачи тръгват на бунт към Брюксел заради новия Пакет за мобилност,

Самосвали и булдозери напълниха "Цариградско шосе" Самосвали и булдозери напълниха "Цариградско шосе"

Улица в Германия беше "преасфалтирана" с шоколад след теч във фабрика Улица в Германия беше "преасфалтирана" с шоколад след теч във фабрика

Китай задържа бивш канадски дипломат Китай задържа бивш канадски дипломат