Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Кристоф Гилюи и Дейвид Гудхарт:“Народът от някъде” срещу “хората отвсякъде”


Сподели:
14 Ноември 2018, Сряда

Френският географ Кристоф Гилюи и британският писател Дейвид Гудхарт  - за популистката вълна резултат от социалните, териториални и културни разцепления, които прекосяват всички западни страни.

Възможно ли е помирение между света отгоре и света отдолу?

- Франция отгоре срещу периферната Франция. “Народът от някъде” срещу “хората отвсякъде”… Има поразителни прилики в начина, по който пресъздавате днешната ситуация!

Дейвид Гудхарт - И двамата участвахме в създаването на максима, която отчита новите разцепления, довели до поредицата Льо Пен-Брекзит-Тръмп. Наясно съм, че ни обвиняват, че сме прекалено “бинарни”. Защото, разбира се, нашите категории са твърде широки. Има много хора, които не се вписват добре в нито една от моите категории, и много места, които не съответстват на тези на Кристоф Гилюи. Въпреки това, изглежда, че хората ги смятат за полезни. Друга обща черта помежду ни е, че ние смятаме реакциите на “хората от някъде” и на периферната Франция за по-разумни и легитимни от тези на нашите по-либерални колеги и приятели!

Кристоф Гилюи - Работих върху процесите на принудителна уседналост в териториите на периферната Франция - малките, средните градове и селските райони. Тази динамика е сходна с това, което се наблюдава в периферните Америка и Англия. Мобилността на градските метрополии отгоре (висшите класи) и отдолу (имигрантите) се илюстрира отлично от идеята за “хората отникъде”. Това, което ме порази при Гудхарт, е сходната реакция на “медийната партия” и държавната социология, които са по-склонни да запалят огньове, за да ограничат горския пожар, отколкото да се запитат за причините за появата на социални, културни и географски разцепления, които са напът да взривят нашите демокрации.

- Кристоф Гилюи, в новата си книга, No Society,  говорите за западно явление…

Кристоф Гилюи - Не е случайност, че Le Crépuscule de la France d'en haut (Залезът на Франция отгоре) ще бъде преведена в САЩ през януари. Интересът на американците към тази книга показва, че логиката, която описвам не им е чужда. Всъщност навсякъде в западните страни се наблюдава едно и също явление. Италия, например, също има своя периферия, Южна Италия, или някои райони в северната част на страната, около района на Милано. Навсякъде основите са едни и същи и пораждат една и съща “популистка” вълна.

Медиите сочат с пръст ксенофобите, селяните, говорят за масово обедняване на градските центрове. Това, което не виждат, е друг гигантски проблем: краят на западната средна класа (в която влизаха работникът, селянинът, служителят, висшите кадри), които структурираха всички западни демокрации, с един и същ порочен кръг: икономическа, политическа и културна интеграция на фона на социалното изкачване, която е напът да рухне.

- Марк Лила смята, че левицата е загубила контакт с народните класи, откакто се обръща главно към малцинствата. Споделяте ли това мнение?

Дейвид Гудхарт - Старият съюз между прогресивната лява класа и работническата класа вече не съществува. В миналото двете групи винаги са имали различни интереси, но можеха да съжителстват щастливо, което вече не е така. Във Великобритания през 80-те г. се говореше за “алианс Хампстед- Хартлипул”. Хампстед (където аз живея) дълго време беше част от Лондон, където комфортно живеят прогресистите, а Хартлипул е стар изоставен индустриален град на север. По онова време прогресистът от Хампстед се интересуваше от правата на хомосексуалистите и края на апартейда в ЮАР. От какво се интересуваше синдикалиста? Подобряване на заплатите и на синдикалните права. Двата подхода можеха да съжителстват с лекота и да се подкрепят взаимно.

Сега прогресистът се интересува от отварянето - високо ниво на имиграция, повече интеграция в Европа, запазване на свободата на движение - и напредък на исканията на малцинствата: по раса, джендър и пол. Що се отнася до благоприличния популист от Хартлипул, той иска да намали имиграцията, да сложи край на свободата на движение (рибната фабрика, в която работи, е наела половината си работници сред хора от Централна Европа). И той смята, че лондонската политическа класа дава приоритет на въпроси, като равното заплащане на мъжете и жените по Би Би Си, които са много далеч от неговите тревоги. Техните интереси не само са различни, те си противоречат.

Левицата, или всяко движение, което иска да надделее, трябва да бъде центростремително, за да обедини силите и да вземе превес. Политиката на малцинствата по дефиниция е центробежна: тя разделя хората, всеки е в своята ниша на оплаквания. Така тя отразява фрагментацията на обществото.

Кристоф Гилюи - Разводът е стар (Ерик Конан публикува “Левица без народ”(La Gauche sans le peuple) преди почти петнадесет години!). Ако не е достатъчен прочитът на този развод през икономиката (либералният завой от 1983 г.), културното обяснение или обяснението през идентичността също е ограничено. Моето обяснение е по-близо до това на Жан-Клод Мишеа, който се позовава на икономическия и културен либерализъм.

- В книгата си The Road to Somewhere (“Пътят към някъде”) Дейвид Гудхарт обяснява победата на Брекзит с факта, че мнозинството от британците предпочете да пожертва материалните си интереси пред културните си ценности…

Кристоф Гилюи - “Жертвам” не е терминът, който аз бих използвал. Обратното, става дума за рационално поведение. Две причини обясняват приоритета на културните ценности в народните среди. Първата се дължи на факта, че народните класи, за разлика от висшите класи, нямат средства за издигане на невидима граница с Другия. Така, за разлика от привържениците на отварянето, които превъзхождат с жилищните и училищните си стратегии, по-скромните нямат друг избор, освен да поискат от държавата да издигне тези защитни граници.

В скромните среди, социалната уязвимост обяснява приоритета на културния въпрос. Нека си спомним, че условието за популисткия вот е съчетанието от социална несигурност и това, което аз наричам културна несигурност, предизвикана от демографската нестабилност на мултикултурните общества. Това, за което става дума с Брекзит или “популистката” вълна, е преди всичко тревогата да станеш малцинство. Дори и висшите класи не са безразлични към миграционните или културни въпроси, те имат средствата да издигнат невидими граници, така че да защитят своя капитал. Културната несигурност без социална несигурност дава евентуално вот за Фийон, а не за Льо Пен.

Дейвид Гудхарт - Много по-малко хора биха гласували за Брекзит въз основа на “това ще бъде добре за британската икономика”. Всъщност повечето хора гласуваха за Брекзит, знайки, че ще трябва да платят цена. Но, както видяхме впоследствие, тези хора имаха основания да бъдат скептични към прогнозите на естаблишмънта, че вотът за Брекзит ще срине икономиката. Това не се случи.

Във всеки случай, хората не са мотивирани само от парите. Това е нещо, което кампанията за оставане в ЕС не можеше да си представи. Един от лозунгите, който най-добре резюмира Брекзит, беше Meaning not Money (смисъл, не пари).

- Четейки ви, оставаме с впечатлението, че хората отгоре и хората отдолу вече не живеят в един и същ свят. Възможно ли е помирение или популистката вълна ще отнесе всичко?

Дейвид Гудхарт - Мисля, че интересният въпрос - този, който не си задават достатъчно в левицата - е за разделителната линия между легитимния и нелегитимния популизъм. Можем да се съгласим с факта, че открито расистките и антидемократични партии, враждебни към върховенството на закона, като “Златна зора” в Гърция, са нелегитимни. Но основните популистки партии са либерални - те  подкрепят върховенството на закона, индивидуалните права (включително правата на малцинствата), разделението на властите. Както Найджъл Фараж от Британската партия на независимостта (Ukip), така и Ник Клег, са либерал-демократи, либерали. Мисля, че е малко вероятно да станем свидетели през следващите десетилетия на мощен възход на нелегитимния популизъм. Няма да има връщане към 30-те г. на ХХ век.

Кристоф Гилюи - Светът отгоре е обречен, ако не направи меко кацане. Истинското движение на обществата продължава своя ход. Народните класи са направили своята диагноза и няма да я променят. Те искат да запазят придобивките си, своя социален и културен капитал, и ще се организират за това. Светът отгоре не може да казва вечно, че диагнозата на хората отдолу, които все пак са мнозинство, е погрешна и трябва да се превъзпитат, за да се върнат към нещо по-разумно. В крайна сметка, той ще бъде принуден да вземе предвид народните стремежи и да се адаптира, защото сегашният икономически модел няма граници и също ще го отслаби, особено интелектуалните ктегории.

Проблемът не е само в икономическата машина, но и как да се изгради общество. Трябва да можем да оставим икономическите показатели от типа БВП настрана и да си кажем, че е по-важно да започне икономическа дейност, която ще създаде връзка и работни места в този или онзи малък град. Това ми се струва по-полезно, отколкото да стимулираме големите метрополии. Трябва да се комбинират различни икономически модели, като приоритетът е  интеграция на най-голям брой хора икономически, социално и културно. Доза протекционизъм в някои сектори изглежда уместна, особено ако твърдим, че водим екологична политика. Но това предполага интелектуална революция.

Ако популистите печелят, то е преди всичко заради  способността им да се адаптират към исканията на народа. Не заради таланта им да налагат своята идеология. Салвини беше ултралиберал и привърженик на изоставянето на Южна Италия. Но той успя да се обърне на 180 градуса и да стане етатист, привърженик на италианското обединение, изправяйки се челно срещу Европа по въпроса за бюджета. В крайна сметка, народният суверенизъм налага социална, икономическа, културна политика. Това наричам меката сила на народните класи.

Превод от френски: Галя Дачкова


Източник: glasove.com

В категории: Други теми, Европа, Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Венцислав Караджов: "Комисията за личните данни още не е получила доклада на НАП за пробива"

МРРБ: "Пречиствателната станция за питейни води на Перник и региона се модернизира с над 3.6 млн. лв"

Проф. Николай Радулов: "Не може нископлатени ИТ специалисти да изготвят и поддържат базите данни"

Борисов за хакера: "На такива вълшебници трябва да им плащаме, за да не нанасят щети"

Спецпрокуратурата влезе в ДФ "Земеделие" заради делото срещу Миню Стайков

Росен Бъчваров: "Данните за неоторизиран достъп са засечени още в края на месец юни"


НОВИНИТЕ
Две години затвор за съучастник в телефонни измами в Пазарджик Две години затвор за съучастник в телефонни измами в Пазарджик

САЩ отказа да продаде изтребители F-35 на Турция САЩ отказа да продаде изтребители F-35 на Турция

Новият гръцки външен министър е във Вашингтон за среща с Майк Помпео Новият гръцки външен министър е във Вашингтон за среща с Майк Помпео

Програмист:" В държавните ни институции масово има пробив в сигурността" Програмист:" В държавните ни институции масово има пробив в сигурността"

Евростат: "България е с най-високо ниво на смъртност в ЕС" Евростат: "България е с най-високо ниво на смъртност в ЕС"




ЕВРОПА
Евролидерите поздравяват Фон дер Лайен за избирането й начело на ЕК Евролидерите поздравяват Фон дер Лайен за избирането й начело на ЕК

Какво ще стане, ако публична администрация не спази правилата за защита на данните? Какво ще стане, ако публична администрация не спази правилата за защита на данните?

Външните министри от ЕС одобриха санкции срещу Турция заради Кипър Външните министри от ЕС одобриха санкции срещу Турция заради Кипър

Иво Христов: "Фон дер Лайен ще налага Истанбулската конвенция, аз ще гласувам против нея!" Иво Христов: "Фон дер Лайен ще налага Истанбулската конвенция, аз ще гласувам против нея!"

Урсула фон дер Лайен предложи минимална работна заплата в ЕС Урсула фон дер Лайен предложи минимална работна заплата в ЕС