Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Томас Харди – „Понякога импулсът е много по-силен от преценката ни“


Сподели:
25 Октомври 2018, Четвъртък

“Нищо не е толкова странно, че да не се е случвало никога.”

Томас Харди е английски автор, поет и романист на натуралистическото движение, въпреки че в няколко стихотворения той показва елементи от предишните романтични и просветни периоди на литературата, като например неговото очарование от свръхестественото. Той се определя предимно за поет и първоначално създава романи главно за финансова печалба. Харди е може би най-известен със силните си визуални романи, занимаващи се с неумолимостта на човешката съдба, на фона на провинциални райони, представяйки герои, борещи се срещу страсти, обстоятелства и душевни вълнения. Сред най-известните му творби са „Под раззелененото дърво“ (1872), „Две сини очи" (1873), „Далече от безумната тълпа“ (1874), „Кметът на Кастърбридж“ (1886), „Тес от рода д'Ърбървил“ (1891) и др.

“Колко неочаквани са атаките на съдбата”


Авторът е роден на 2 юни 1840 г. в Хайър Бокхамптън (енория Стинсфорд, Дорсет), където създава повечето от романите си, вдъхновен от югозападна Англия. Баща му е каменоделец и местен строител, а майка му добре образована и будна жена, която го подготвя сама преди той да постъпи в първото си училище в Бокхамптън на осемгодишна възраст. По-късно Харди се обучава като архитект в Дорчестър, преди да се премести в Лондон през 1862 г. - там се записва като студент в King's College London. Печели награди от Кралския институт на британските архитекти и Архитектурната асоциация. Той се присъединява към практиката на Артър Бломфийлд като асистент архитект през април 1862 г. В този период Харди пише предимно в свободното си време и така до успеха на романа „Далече от безумната тълпа“ (1874).

“Щастието е кратък епизод в общата драма и болка.”


През 1870 г., докато е на архитектурна мисия за възстановяване на енорийската църква в Корнуол, Харди среща и се влюбва в Ема Гифорд – двамата сключват брак през есента на 1874 г. През 1885 г. Томас и съпругата му се преместват в Макс Гейт - къща, проектирана от Харди и построена от брат му. Макар че по-късно двамата се отчуждават един от друг, последвалата смърт на Ема през 1912 г. има сериозен травматичен ефект върху Томас. След смъртта ѝ той предприема пътуване до Корнуол, за да посети всички места, свързани с първите им срещи и ухажване. Неговите стихове в периода 1912-13 г. са отражение на нейната смърт. През 1914 г. Харди се жени повторно за секретарката си Флоренция Емили Дъглал. Въпреки новия съюз, съзнанието му продължава да е заето със смъртта на първата му жена и пишейки поезия, Харди се опитва да преодолее загубата ѝ.

“Романът изразява впечатление, а не аргумент.”


До края на XIX век той печели международна репутация и широк кръг литературни приятели. През 1910 г. Харди е назначен за член на Ордена за заслуги и за първи път е номиниран за Нобелова награда за литература (има втора номинация 11 години по-късно).
Считан за викториански реалист, Харди изследва социалните ограничения върху живота на живеещите във викторианска Англия и критикува тези вярвания - особено свързаните с брака, образованието и религията, които ограничават живота на хората и причиняват нещастие. Съдбата или шансът е друга важна тема в творчеството му. Героите на Харди често се сблъскват с кръстопът, който предлага алтернативни физически дестинации, но който също е символ на една точка на възможност и преход.

“По-добре да имаш ограничен избор, отколкото никакъв.”


„Далече от безумната тълпа“ (1874) е определян за най-популярния роман на Томас Харди, донесъл му огромна слава. Книгата представя историята на гордата красавица Батшеба Евърдийн, която копнее да гради самостоятелно живота си. Нейното присъствие разбужда страстите в трима от местните жители: джентълмен на име Болдуд, войник-съблазнител Трой и фермера Габриел Оук. Всеки от тях желае да я спечели и направи своя съпруга, а съперничеството помежду им предизвиква напрежение и страсти в традиционното и на пръв поглед идилично провинциално общество. Линията на историята е толкова силна, колкото и сюжетът, а философските гледни точки на автора за опустошителния ефект на индустриалната революция върху селското стопанство и живота на всички участници, се споделят с читателя. Романът повдига моралния въпрос за това, какво е добър живот и каква е наградата за него. Има радиопиеси и няколко екранизации по книгата: първият филм е от 1915 г., а през 2015 г. се появява и най-новата версия на режисьора Томас Винтерберг.

“Много рядко насладата от бленуваното компенсира мъките на безсънието. (из „Далече от безумната тълпа“)”
„Тес от рода д'Ърбървил“ (1891) е романът шедьовър в творчеството на Томас Харди – една силно емоционална и тежка история за любов, предателство и болка, която ни среща с обаятелния, красив и вдъхновен от любов образ на Тес, символ на страдащото човечество и заедно с това на всичко добро и красиво в човешката природа. Главната героиня е определяна за един от най-приятните, силни, но и трагични образи в литературата. Персонажът на Тес е много повече критика към обществото и неговите норми, отколкото към жените и взаимоотношенията, както някои го възприемат. Харди дава на романа фаталистични нюанси, но централните въпроси на личната отговорност спрямо външните сили са неразрешими. По-важното е, че странното съчетание на страст и пасивност в образа на Тес я прави така пленителна и завладяваща. Има много мнения на критици и читатели, че романът е „от онези истории, които разбиват сърцето“. И този роман на Харди е вдъхновение за театрални постановки, опера, филми и мини-сериали.
"... смисълът на живота се крие не във външните изменения, а във вътрешните преживявания" (из „Тес от рода д'Ърбървил“)
Вирджиния Улф, романистка, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през 20 век, отбеляза трайната сила на Харди като писател: „По някакъв начин това не е просто препис на живота в определено време и място, което Харди ни е дал. Това е видение за света и човешката съдба, разкриващо се от могъщо въображение, дълбок и поетичен гений, нежна и хуманна душа.“

“Песимизмът, накратко, е да играеш на сигурно. Това е игра, която не можеш да изгубиш – можеш само да спечелиш. Това е единственият начин да гледаш на живота и никога да не си разочарован.”


Харди заболява от плеврит през декември 1927 г. и умира на 11 януари 1928 г., диктувайки на жена си последната си поема. В годината на смъртта му г-жа Харди публикува "Ранния живот на Томас Харди", 1841-1891 г., съставен предимно от съвременни бележки, писма, дневници и биографични записки.

„Далече от безумната тълпа“ – превод: Красимир Желязков
„Тес от рода Д’Ърбървил“ – превод: В. Измирлиев, Л. Велинов


Източник: hera.bg

В категории: Зона арт, ПСИХОЛОГИЯ

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Нинова след среща с КНСБ: Внасяме предложение за отпадане на данъка върху старите автомобили

МАЕ: Петролът е застрашен от електромобилите и по-чиститата енергия

Докога ще търпим безобразията на КФН?

Изложбено пространство в Европейския парламент ще носи името на българския дипломат Атанас Буров

Христо Иванов за доклада на ЕК по Механизма за мониторинг на българското правосъдие :

Борисов: Защо президентът приема Нинова, а на Менда отказва? Извинявам се, ако не съм бил разбран!


НОВИНИТЕ
Среща на върха на ЕС за финализиране на Брекзит на 25 ноември Среща на върха на ЕС за финализиране на Брекзит на 25 ноември

БВП нараства с 3 на сто, отчете статистиката БВП нараства с 3 на сто, отчете статистиката

Хванаха телефонни измамници, задигнали 11 000 лева Хванаха телефонни измамници, задигнали 11 000 лева

Поетапно чистят охранителните канали и дерета във Варна Поетапно чистят охранителните канали и дерета във Варна

Парламентът в Гърция дебатира споразумението на Ципрас с църквата Парламентът в Гърция дебатира споразумението на Ципрас с църквата