Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

23 октомври в историята


Сподели:
23 Октомври 2018, Вторник



Събития:

1776 г. — 2 хиляди души загиват при изригване на вулкана Майон на Филипините.

1873 г. — Германската империя се присъединява към съюза между Руската империя и Австро-Унгария, с което се поставя началото на Съюза на тримата императори.

1893 г. — В Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

1911 г. — Първо използване на авиация за военни цели: италиански пилот излита от Либия за разузнаване на турските позиции през Италианско-турската война.

1915 г. — В хода на Нишката операция, Девета плевенска пехотна дивизия на Първа армия освобождава Ниш.

1939 г. — Съставено е 56 Правителство на България с министър-председател Георги Кьосеиванов, което подава оставка през февруари 1940 г.

1942 г. — Втората световна война: Начало на втората битката при Ел Аламейн. Британските войски начело с генерал Монтгомъри настъпват срещу германската армия на генерал Ервин Ромел в Египет.

1943 г. — Втората световна война: В концентрационния лагер Освиенцим избухва женско въстание, което е потушено и са разстреляни всички участнички.

1946 г. — Общото събрание на ООН е свикано за първи път в Ню Йорк.

1954 г. — Страните от НАТО възстановяват суверенитета на Федерална република Германия и я присъединяват към пакта.

1955 г. — Южен Виетнам е провъзгласен за самостоятелна република.

1956 г. — В Будапеща студентски митинг прераства в революционен бунт срещу съветската окупация, продължил до 4 ноември. Унгарско въстание (1956)

1982 г. — Край Петрич е открит Националният парк-музей Самуилова крепост.

1983 г. — Ливанска гражданска война: ислямски терористи взривяват казарма с американски миротворци в Бейрут, като загиват 241 военни; същата сутрин е ударена и френска казарма, като загиват 58 военни.

1989 г. — С указ на президента Унгария е преименувана от Унгарска народна република на Република Унгария, с което страната скъсва с комунистическия си период.

1992 г. — Министър-председателят на Израел Бенджамин Нетаняху и палестинският лидер Ясер Арафат сключват договор "земя срещу мир".

2001 г. — Обявена е първата версия на преносимото мултимедийно устройство iPod на Apple.

2002 г. — Започва кризата със заложниците в Театъра на Дубровка, Москва — по време на мюзикъла "Норд-ост" 41 чеченски бунтовници взимат около 800 заложници, освободени след 3 дни от силите за сигурност, при което загиват около 130 от тях.

2004 г. — Силно земетресение разтърсва Ниигата в северна Япония, загиват 35 души, 2 200 са ранени и 85 000 остават без дом.

Родени:

1715 г. — Петър II, император на Русия († 1730 г.)

1789 г. — Николай Тургенев, руски икономист и общественик († 1871 г.)

1801 г. — Алберт Лорцинг, немски композитор, оперен певец и диригент († 1851 г.)

1805 г. — Адалберт Щифтер, австрийски писател и художник († 1868 г.)

1817 г. — Пиер Ларус, френски лексикограф и енциклопедист († 1847 г.)

1849 г. — Кинмочи Сайонджи, Министър-председател на Япония († 1940 г.)

1863 г. — Пантелей Киселов, български генерал († 1927 г.)

1885 г. — Емануил Попдимитров, български поет и писател († 1943 г.)

1896 г. — Роман Якобсон, руски лингвист († 1982 г.)

1904 г. — Светослав Рьорих, руски художник († 1993 г.)

1905 г. — Феликс Блох, швейцарски физик, Нобелов лауреат през 1952 г. († 1983 г.)

1908 г. — Иля Франк, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1990 г.)

1909 г. — Атанас Душков, български поет († 2000 г.)

1909 г. — Зелиг Харис, американски езиковед († 1992 г.)

1920 г. — Джани Родари, италиански писател († 1980 г.)

1927 г. — Лешек Колаковски, полски философ († 2009 г.)

1928 г. — Александър Танев, български композитор († 1996 г.)

1929 г. — Христо Нейков, български художник († 1999 г.)

1937 г. — Данчо Данчев, български учител и есперантист

1938 г. — Рени Цанова, български юрист († 2007 г.)

1940 г. — Пеле, бразилски футболист

1941 г. — Игор Смирнов, молдовски политик

1942 г. — Майкъл Крайтън, американски писател († 2008 г.)

1954 г. — Ули Щайн, германски футболист

1957 г. — Илиана Балийска, българска актриса, тв водеща и продуцент

1959 г. — Атанас Комшев, български борец († 1994 г.)

1961 г. — Андони Субисарета, испански футболист

1964 г. — Робърт Трухильо, американски музикант

1966 г. — Алесандро Дзанарди, италиански пилот от Формула 1 и КАРТ

1969 г. — Труди Канаван, австралийска писателка

1973 г. — Матю Куик, американски писател

1976 г. — Райън Рейнолдс, канадски актьор

1977 г. — Светла Иванова, българска поппевица и писателка

1984 г. — Изабел Гулар, бразилски модел



В категории: Други теми

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Заради 1 млрд. лв. ли министър Аврамова спря да мисли

Татяна Дончева: "Борисов не е американски човек, Пеевски е руско прокси"

Земята е на път да достигне нива на въглероден диоксид, невиждани от 56 милиона години

Галъп: "Повече от половината българи смятат, че предстоящите евроизборите ще са нечестни"

Карадайъ: "Управлението на ГЕРБ е провал. Страната е в политическа криза!"

Липсва системен подход за намаляване на жертвите на пътя


НОВИНИТЕ
ВМРО стана член на Алианса на европейските консерватори и реформисти ВМРО стана член на Алианса на европейските консерватори и реформисти

7 дни ЧЕЗ ще спира тока в София-град и София-област - вижте кога е ваш ред 7 дни ЧЕЗ ще спира тока в София-град и София-област - вижте кога е ваш ред

Татяна Лолова с награда за цялостен принос на името на Калоянчев Татяна Лолова с награда за цялостен принос на името на Калоянчев

Китай разработва оръжейна система, базирана на микровълнов радар Китай разработва оръжейна система, базирана на микровълнов радар

Разкриха нови сексуални престъпления на католически свещеници в Полша Разкриха нови сексуални престъпления на католически свещеници в Полша