Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Красимир Вълчев: Финансирането на БАН ще зависи от обществената значимост на изследванията


Сподели:
19 Септември 2018, Сряда

Красимир Вълчев за проблемите в образованието и трудностите при мотивирането на млади учители, както и за планираните промени в моделите на управление на университетите и на финансиране на Българската академия на науките (БАН).

Министър Вълчев, как ще се справите с недостига на учители и неграмотността, които сам определяте като основни проблеми в образованието?

- Учителите са основният фактор за по-добри образователни резултати. Цел на всяка образователна система е да направи така, че децата да придобият базовите и новите компетентности, да бъдат подкрепени. Всички инструменти в системата са насочени към тези цели, но за реализирането им най-много разчитаме на учителите. Основното стратегическо предизвикателство, което трябва да разрешим, е с недостига на учители. Всички мерки са важни в системата. С механизма за съвместна работа на институциите гарантираме правото на образование на всяко дете. Тази година работата по механизма е далеч по-ефективна и фокусирана - самото връщане на децата в училище е малка крачка. По-важни са по-нататъшните усилия по включване на децата в образователния процес. Важни са също мерките за подкрепа, учебните програми, методите на преподаване и др.

Освен ново увеличение на учителските заплати обявихте и едногодишна програма за квалификация за учители. Ще успеете ли така да намерите и подготвите качествени и мотивирани хора за учители?


- Образователните системи и в другите европейски страни са изправени пред недостиг на учители. Днес е по-трудно да мотивираме млади хора да станат учители, както преди 50 години. В България очакваният недостиг на учители е още по-остър проблем заради възрастовата структура на работещите в системата и очаквания недостиг във всички сфери. Затова ние трябва да реагираме. Задължителна, но недостатъчна е мярката с увеличаването на заплатите. Необходим е консенсус възнаграждението на учителите в бъдеще да е поне 120% от средната заплата за страната.

Увеличаваме приема на студенти в професионалните направления, свързани с придобиване на педагогическа квалификация; даваме право на втора стипендия, но това също не е достатъчно. По-лесно е да мотивираме 30-годишните да се включат в учителската професия, отколкото 18-годишните. Затова предвиждаме да финансираме национална програма за придобиването на педагогическа квалификация след завършване на висше образование. Дисциплините с най-голям недостиг са математика, физика, химия.

Очаквате ли съпротива от страна на университетите заради промените в управлението им, които възнамерявате да направите?

- Говорили сме с всички университети за промените, които ще предложим. През 90-е години е регламентиран краен модел на затворено академично самоуправление на държавните висши училища, при който органите на управление се избират изцяло от академичния състав. Ако тогава такъв модел е бил реакция на страха, че ще се върнем към тоталитарна държава, то днес той води до затвореност и самодостатъчност на висшите училища, липса на отговорност към развитието и към по-широките обществени интереси. Ще предложим известно отваряне на този модел. Външни заинтересовани лица трябва да имат съвещателен глас в академичните органи за управление. Всъщност имаме съвет на настоятелите - хората, които участват в него, ще могат да участват в работата на академичния съвет, за да не се затваря управлението само до гласа и интересите на академичната общност.

С договорите за управление с ректорите, които предвиждаме, министърът няма да назначава ректорите - ще подписваме договори с избрани от академичното управление ректори. Целта на договора е ректорите да бъдат отговорни към изпълнението на стратегически цели и задачи, свързани с развитието на висшите училища. Например ректорите да преструктурират профили към професионални направления, в които има по-висока оценка за качество и по-голям недостиг на кадри; да инвестират повече в млади преподаватели, в дигитализация на обучението и в научни изследвания. Неща, за които в момента ректорите нямат достатъчно стимули да правят. По-скоро сегашният модел е направил ректорите заложници на статуквото. Въпреки че даваме повече финансиране за направления с по-висока оценка за качество и реализация, отколкото за тези с по-ниска оценка, вътре във висшите училища не се преструктурира финансирането.

Нужни ли са такива промени в модела на управление и на Българската академия на науките (БАН)? Покрай напрежението с института по метеорология се видяха доста проблеми.

- За БАН е регламентиран същият модел на крайно затворено академично самоуправление, с правомощия, изместени към колективните органи на управление, които в общия случай страдат от по-високо ниво на безотговорност, отколкото персоналните органи на управление. Аз нямам намерение да предлагам промени в модела на управление на БАН, но това, за което сме говорили с тях и правим, е в по-голяма степен да обвържем дейността на академията с обществените задачи и потребности. Това означава държавата да бъде по-активен възложител на научни задачи на БАН, а от друга страна - по-голяма част от дейността на институтите да бъде свързана с изпълнението на тези задачи. Това започнахме да правим тази година с националните научни програми - те са свързани с важни сфери на обществения живот и предизвикателства; те са на принципа на финансиране на един проект, в които са обединени всички висши училища и научни организации, които работят в дадена сфера.

Предвиждаме обвързване на дейността на различните институти на БАН с различните институции, които имат нужда от научно обслужване. В момента особеното за една научна организация е, че тя сама си възлага научната дейност или работи по проект. За разлика например от Националния институт по метеорология и хидрология, който е типичната държавна служба с перманентно възложена обществена задача. При него нямаме трудност да оправдаем средствата за дейността му.

БАН ще трябва да прави изследвания в определени сфери, за да получава финансиране. Така ли?

- Подхода отдолу-нагоре ще съчетаем с подхода отгоре-надолу - ние ще насочваме средствата тематично към определени области съгласно обществените потребности. Това има за цел да оправдае обществената възвращаемост на увеличените средства в науката, да обвърже научната дейност с потребностите на пазара на труда и да насърчи взаимодействието между държавата и БАН. Този модел на затворено самоуправление през годините доведе до нежелано раздалечаване между държавата и академията.

Трябва да се увеличават средствата за научни изследвания, но трябва да се оправдава и тяхната възвращаемост. Това е трудно при науката. Когато строиш мост, той се вижда, знаеш колко коли ще минат по него и можеш да изчислиш обществената възвращаемост. При научните изследвания може да инвестираш в 99 проекта и стотният да оправдае възвращаемостта на всички; може да търсиш божествената частица и покрай това да изобретиш световната интернет мрежа.

Следващата година бюджетът на БАН ще включва ли допълнителните 15 млн. лв., които отпуснахте тази година?

- Да, тези средства са в базата на проектобюджета за 2019 г.

Има ли риск от загуба на средства по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" заради забавяне на проектите?

- Междинната цел до края на годината е да бъдат сертифицирани 195 млн. евро, а към момента има 160 млн. верифицирани и вероятно ще изпълним междинната цел. Нужно е да изпълним и други индикатори, сред които 11 хил. педагогически специалисти да са преминали квалификационни форми. По този проект има забавяне и може да имаме загуби, ако до края на годината не проведем обучения. Рискът обаче е значително по-малък, отколкото преди година.


Източник: dnevnik.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Васил Василев: "Основната заплаха за ЕС е безмерната алчност на старите европейски страни!"

Владимир Береану: "Време е за закупуване на жълти жилетки"

Политолог: "Тереза Мей изпълнява танца на умиращия лебед"

Проф. Близнашки: "Във Франция лъсна слабостта на прехвалената им полупрезидентска система "

Красимир Узунов: "Зоран Заев говори за легитимиране на македонския език от половин година насам"

АФИС: "Корупцията е главна причина за недоверието към институциите"


НОВИНИТЕ
Имитацията на борба с климатичните промени ни води към 3,3 градуса затопляне Имитацията на борба с климатичните промени ни води към 3,3 градуса затопляне

Турция с нова военноморска база в Черно море Турция с нова военноморска база в Черно море

Влакът София - Варна излезе от релсите. Преустановено е движението през Искърското дефиле Влакът София - Варна излезе от релсите. Преустановено е движението през Искърското дефиле

Жителите на град Кубрат и 17 села  могат да останат без вода непосредствено преди коледните празници Жителите на град Кубрат и 17 села могат да останат без вода непосредствено преди коледните празници

Тръмп се тревожел от импийчмънт Тръмп се тревожел от импийчмънт




ЕВРОПА
Политолог: "Тереза Мей изпълнява танца на умиращия лебед" Политолог: "Тереза Мей изпълнява танца на умиращия лебед"

Проф. Близнашки: "Във Франция лъсна слабостта на прехвалената им полупрезидентска система " Проф. Близнашки: "Във Франция лъсна слабостта на прехвалената им полупрезидентска система "

Левица, десница и "жълтите жилетки" недоволни от мерките на Макрон. Протестите продължават! Левица, десница и "жълтите жилетки" недоволни от мерките на Макрон. Протестите продължават!

Европейският парламент ще подкрепи България за Шенген Европейският парламент ще подкрепи България за Шенген

Премиерът на Каталуния подкрепя арестувани лидери на автономната област с гладна стачка. Премиерът на Каталуния подкрепя арестувани лидери на автономната област с гладна стачка.