Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

"Ди Велт" разказва изумителната история на Преславското съкровище


Сподели:
23 Юли 2018, Понеделник

Той е изложено в Лувъра до 5 ноември

През 927 година византийската принцеса Мария-Ирина Лакапина е принудена да напусне Константинопол, за да се отправи към Велики Преслав и да се омъжи за цар Петър I. За да се съгласи на сватбата с българския цар, тя получава от дядо си - император Роман Лакапин - същинско съкровище: 640 грама злато, сребро, перли и скъпоценни камъни, на обща стойност колкото цял един дворец. Дали обаче този подарък е бил достатъчен, за да притъпи мъката на принцесата по родината? За това няма исторически сведения.

"Оцеляло през вековете, днес Преславското златно съкровище е част от българското национално богатство и е свидетелство за "Златния век", който България изживява по време на Първото българско царство", четем в публикация на германския вестник "Ди Велт". Послучай първото българско европредседателство съкровището беше изложено в парижкия Лувър, където ще остане до 5 ноември.

Преди това експонатите, които са над 180 на брой, са били предадени на Римско-германския централен музей в германския град Майнц, където са били изследвани по проект на фондация "Герда Хенкел" посредством най-модерни методи. "Това е единственото съкровище от византийски произход под формата на накити, за което можем да определим категорично откога датира", казва Антие Боселман-Руикби, която е част от проекта на фондацията.

Как византийските скъпоценности стигат до Преслав?

Два пъти по-смайваща от самото съкровище е неговата история, четем в публикацията на "Ди Велт". Когато през 971 година Преслав е нападнат и опожарен от византийската армия, съкровището е скрито някъде пред портите на столицата на Първото българско царство. За това говорят красноречиво 15-те сребърни монети, които са част от Преславското съкровище, за които със сигурност е установено, че са отсечени в средата на 10-и век.

Но как съкровището стига до Преслав? Според Антие Боселман-Руикби, единственият ориентир са историческите сведения. Известно е, че през 893 година българският цар Симеон I решава да премести столицата на царството си в Преслав. Оттам той почти непрекъснато напада Византия и успява да укрепи много държавата си - превръща я в истинска регионална сила, с която се съобразяват всички. След смъртта му през 927 година неговият син и престолонаследник Петър сключва мир, който бива скрепен с женитбата му с византийската принцеса Мария, която по-късно приема много подходящото име Ирина (на гръцки "мир"). За Византия това е важно събитие, особено след толкова много пролята кръв във войните с българите, което обяснява и щедрия дар на византийския император.

След като бива скрито от настъпващите към Преслав византийски войски през 971 година, съкровището престоява под земята цели десет века. През 1978 година то е намерено случайно в една нива на 3 километра от днешния град Преслав - тракторист го закачва по време на оран с плуга и го разпилява. Експертите, извършили реставрацията, са категоричини, че предметите от Преславското съкровище качествено са превъзхождали с много образците на българските художествени и занаятчийски работилници от същата епоха. Златните диадеми, огърлици, пръстени, плочки и останалите накити са били изработени от много опитни златари. А такива количества са можели да бъдат притежание единствено на императорския дворец в Константинопол.

Към това се прибавя и изключително високата стойност на накитите. От записки в "епархийската книга" на константинополските префекти става ясно, че само материалите, вложени в съкровището, са стрували колкото "една голяма къща" - вероятно става въпрос за аристократичен дворец. Някои от накитите говорят категорично за това, че са красили луксозни облекла, най-вероятно изработени от коприна. От архивните книги научаваме още, че на занаятчиите в императорския двор им е било позволено да държат най-много по един пфунд злато. От което следва, че за производството на такова голямо количество златни накити и украшения е трябвало да бъдат ангажирани много работилници. А за да се случи всичко това бързо, организацията най-вероятно е била блестяща.

Няма вечен мир

Това предположение се вписва идеално в историческия контекст. През 927 година цар Симеон умира, докато подготвя поредния си военен поход срещу Византия. В мирното предложение на неговия син Петър Константинопол вижда шанс да си осигури спокойствие поне на този фронт. И император Роман Лакапин бърза да снабди внучката си с всичко необходимо за женитбата ѝ с българския цар. 

Във Византния предметите на изкуството са били важна част от дипломацията. Така например по щедростта на даровете, които е получавал, всеки високопоставен гост е можел да съди за това колко високо е бил ценен в двореца. Това, че на българския цар Петър I му е била предложена ръката на византийска принцеса, показва, че в Константинопол на него са гледали като на човек от ранга на императора. Това се потвърждава и от още един исторически факт: през 927 император Роман признава не само царската титла на българските владетели, но и признава независимостта на Българската патриаршия.

Всичко това обаче не е било гаранция за сигурност и мир. При управлението на Петър I вътрешни междуособици бързо отслабват държавата и външните ѝ врагове активизират действията си. По-късно Преслав пада, а съкровището на Мария-Ирина изчезва за цели 10 века.


Източник: dw.de

В категории: Анализи и коментари, Зона арт

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Започнаха проверки в Сливенската болница след случая с починалата родилка

За Турция и САЩ вече няма връщане назад

Албанизацията на Сърбия премина границите на Косово

Стотици учители се търсят в цялата страна

Теменужка Петкова: Българската минно-суровинна индустрия е сред водещите в ЕС

Папата засрамен и натъжен заради публикуван в САЩ доклад за сексуален тормоз на деца от свещеници


НОВИНИТЕ
Румен Петков: 34 души в бордове в енергетиката вземат по 800 000 лева на година Румен Петков: 34 души в бордове в енергетиката вземат по 800 000 лева на година

Невяна Владинова със сребро в Минск Невяна Владинова със сребро в Минск

Стартира Международен колопоход Варна-Сърбия Стартира Международен колопоход Варна-Сърбия

Опасни вълнения по Черноморието в края на август Опасни вълнения по Черноморието в края на август

Взривиха банкомат в Казанлък Взривиха банкомат в Казанлък




ЕВРОПА
Варуфакис: Най-голямата ми грешка бе, че се доверих на Ципрас Варуфакис: Най-голямата ми грешка бе, че се доверих на Ципрас

Брюксел предупреди Черна гора да внимава на кого дава гражданство Брюксел предупреди Черна гора да внимава на кого дава гражданство

ЕС не е склонен Мей да преговаря за Брекзит директно с държавите членки ЕС не е склонен Мей да преговаря за Брекзит директно с държавите членки

Меркел: Границите на балканските държави са неприкосновени! Меркел: Границите на балканските държави са неприкосновени!

Европейският съвет се готви да бламира ЕК за единния пазар и Лондон Европейският съвет се готви да бламира ЕК за единния пазар и Лондон