Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Паметник на поробителя в сърцето на Родопа планина


Сподели:
28 Май 2018, Понеделник


Доживяхме пред очите ни, в сърцето на Родопа, да има тюрбе-мавзолей в чест на нашия поробител.
Момчил юнак - бранителят на Родопите - няма свой паметник в Средните Родопи, а поробителят - има.




Родопските войводи се обръщат в гробовете си.

На творческа среща по повод книгите ми един родопчанин приближи, подаде ми някаква снимка и с шепот, за да не чуят останалите, изрече:

- Вие знаете кой е Енихан баба и какво трябва да напишете.

Дарявам ви тая снимка - нека България види какво става в Родопите!

Погледнах снимката: малка сграда-тюрбе (мавзолей на мохамедански големец).

Прочетох изписаните на тюрбeто букви: “Тук почива Енихан баба”.

За непосветения българин това не означава нищо.

Но сърцето ми усети как родопските войводи се преобръщат в гробовете си.

Доживяхме пред очите ни, в сърцето на Родопа, да има тюрбе-мавзолей в чест на нашия поробител.

Момчил юнак - бранителят на Родопите - няма свой паметник в Средните Родопи, а поробителят - има.

“Аз съм син на свободата!” - това са заветните думи на Момчил юнак.

Това е първият родопчанин, първият българин, който посреща с бой османския поробител, стъпил на европейския бряг.

Преди 650 години, през 1344 г., поробителят, начело с Омур бег, доплава с 15-те си кораба до пристанището Абдера.

Родопският орел Момчил юнак оценява бъдещата опасност, напада внезапно корабите и ги опожарява.

Първият бой срещу нашественика е спечелен от родопчани.

Но вместо всички българи и славяни да оценят подвига им, цар Иван Александър става съюзник на турците и на следващата година - на 7 юни 1345 г., - изоставен и самотен, в неравен ръкопашен бой Момчил юнак е убит.

Нататък България се чупи като коледна пита: пада крепостта Цимпе, турците преместват столицата си от Бурса в Одрин.

Пада Пловдив, пада от юг Драма и Сяр и Родопите остават обкръжени.

Нейде в облаците, неочакващи помощ, Родопите продължават да се борят.

Потомците на Момчил юнак и цялата планина са осеяни с легенди и със заветните му думи: “Аз съм син на свободата!”

Но кой е този Енихан баба, дето в днешния наш ден му е издигнато тюрбе-мавзолей?

Енихан баба е предвождал две големи турски армии заедно с подчинения си Саръ баба.

През 1371-1373 г. те се спускат навътре в планината, навлизат по река Малка Арда и се стремят към царството на Момчил - Подвис и Смолян.

Не са забравили първото си поражение с корабите при Абдера и се стремят да завладеят и мъстят в родопските Момчилови владения.

Жестокостта на този поробител не е описана, нито пък е възпята храбростта на съпротивляващите се родопчани.

Голямото сражение станало в местността Бъхтярица (Тупаница), където долът се вмирисал от трупове.

Една част от убитите родопчани били погребани в северните склонове на връх Момчил (после връх Енихан, после връх Свобода).

И днес въздишат убитите, погребани в падинката, наречена Гроба.

От Одрин до родопското Каракулас пропищяло всичко живо от Енихан.

Той разрушил две църкви в Иноглово (до връх Преспа), разрушил манастира на Хайдушки поляни.

Сринал прочутата някога Кръстата гора (в Средните Родопи), която била живата връзка между Бачковския манастир и Атонските манастири.

Срязвал жилите на един народ и стъпквал христовата му вяра.

Излезли насреща му родопските войводи, потомците на Момчил юнак.

Надошли на помощ и други българи от Чепеларе и Рупчоса.

И от връх Свобода до връх Преспа се точели боеве - защитниците на планината били водени от Стоян войвода, Чило войвода и Вълчо войвода.

Следващото голямо сражение станало близо до връх Преспа, край село Иноглово (несъществуващо днес).

Войводите, защитниците и самите иногловци с цената на живота си бранели проходите.

На третия ден от боевете лумнали пожарите.

Турците посичали жени и деца, стари и млади, разрушили двете църкви и сринали цялото село.

Не издържал на тази кървава гледка един иногловец на име Ангел, преоблякъл се като турски войник, влязъл в шатрата на Енихан баба и го убил с нож.

Подгонили храбрия Ангел и го съсекли на Ангелова каба (в подножието на връх Свобода).

Боевете още повече се ожесточили.

Саръ баба поел турската войска.

Завладели Каракулас. После - Чил тепе.

Грабели, убивали, горели.

Погребали убития Енихан баба до връх Момчил (Свобода) и го нарекли на негово име - връх Енихан баба.

Сега там е вдигнато тюрбе-мавзолей.

В боя за Чил тепе (Преспа) паднал убит Чило войвода.

Поел боевете Вълчо войвода.

Останали без домове, родопчани навлезли в гората.

Но турските нашественици запалили вековната гора, за да останат легендите за Горялата фойна.

Саръ баба тръгнал по хайдушките поляни, разрушил манастира, наближил Момина вода.

Там боевете водел Стоян войвода - годеник на Руса девойка.

В кръвопролитните боеве край извора убили годеницата Руса девойка (на нейно име е кръстена местността Момина вода).

В ръкопашен бой успели да пленят Стоян войвода.

Измъчвали го така, както инквизицията не е измъчвала своите жертви.

Споменът е останал в покъртителна родопска песен: "Турце Стоян мъчеха три дни и три нощуве, очи му със сабя галбеха."

Това е родопският мотив за Балканджи Йово.

Дълбаят със сабя очите му, ала ослепеният родопчанин вижда по-надалеч от поробителя.

И каква дума “галбеха” - не е избождаха очи, не е вадеха очи, не е ослепяваха, а галбеха: дълбаят надълбоко и въртят.

Но като че ли тези силни орлови очи на Стоян войвода не могат да ги издълбаят.

Страшна дума - покъртителна драма.

А чуйте как е възпята годеницата му Руса девойка: “С нож й сърцето пореха и си Росица питаха” - чува се звук.

Забравихте ли Руса девойка, скъпи българи, забравихте ли Стоян войвода, скъпи българи, та пред очите ви бе вдигнато тюрбе-мавзолей за техния убиец - Енихан баба? ...

Насочил се Саръ баба към Подвис - орловото гнездо на Момчил юнак.

На гребена над Момчиловци го пресрещнал друг юначен българин и с един мах му отсякъл главата, та тя “рипкала и рукала” по ливадата.

А после се обагрили с кръв стените на крепостта Подвис, опожарен бил манастирът на връх Сакарка и поробителите се надвесили над Смолян.

Но цели четири десетилетия се точели боевете, додето Родопите паднали под робство.

И в наши дни бяха издигнати две тюрбета-мавзолеи - на Енихан баба (връх Свобода) и на Саръ баба - недалеч от село Момчиловци!!!

Да се вдига джамия - то е знак за вяра и право на избор, но да се вдигне тюрбе-мавзолей в чест на жестокия завоевател, то е историческа слепота на кметовете на Давидково и Момчиловци.

Къде са проектите, разрешенията им къде са и за какво са им, като има село Момчиловци, което носи името на Момчил юнак, или се е заело с бизнес, та е забравило собствената си история?

И къде са паметниците на Момчил юнак, на Стоян войвода, Чило войвода, Вълчо войвода и на оня иногловец Ангел, дето е убил в шатрата Енихан баба?

На поробителите ли ще вдигаме паметници?

Според Васил Дечев на връх Свобода (връх Момчил, връх Енихан баба) е имало старо светилище на траките.

От векове родопчани излизали там на курбан, тачели обредите на траките.

И българи-християни, и българи-мохамедани, лете излизали, за да се срещнат на общия терен, на общия си връх.

Всички говорят на чист майчин български език, носят най-цветните български народни носии, пеят най-лиричните и трагични песни за Стоян войвода и Руса девойка, тачат най-древните си обреди, а сега трябва да застават пред тюрбетата на Енихан и Саръ баба - техните палачи?!

Шепа фанатици подменят историята ни и като използват правото на вяра, подменят и самата ни народност, самата ни история чрез имената на завоевателите-главорези.

Това е голямата асимилация на собствената ни история.

И как пред тюрбето да пеят песента “Очи със сабя галбеха” или “С нож й сърцето пореха"?

И същеверемнно да четат с очи: “Тук почива Енихан баба”.

И какво направиха давидковци и момчиловци за паметта на Ангел, Стоян, Руса, Чило, Вълчо и на самия Момчил юнак?

Забравиха ли думите на Момчил юнак: “Аз съм син на свободата!”?

Позорно и страшно мълчи София по тези въпроси.

Както е мълчала някога, при завладяването на Балканския полуостров.

Воин е бил Момчил юнак, а не цар Иван Александър.

Борят се и днес родопчани, за да оцелеят на най-страшния горолом, но и днешни царалександровци се съюзяват с поробителя.

Момчил юнак или Енихан баба - това е нашият днешен избор.

Бият камбаните на Кръстата гора, родопските чанове звънят за България.

Тази планина е орлова планина, никога не е вдигала бяло знаме.

Орлова е и вярата й.

По пътя ни ще има знаци от гробове и бели кости, но винаги растат юнаци, които знамето ще носят.


Автор: Илияна ВЕЛЕВА
Източник: lentata.com

В категории: Избрано от редактора

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Проблемът с Търговския регистър не е от надграждането, а в поддръжката от фирма "Лирекс БГ" ООД

Акад. Марков: Драмата на македонците е, че дядовците им са българи!

Дисковете от ТР са изчезнали, а не дефектирали; шефката на екзотичен остров?.“

ООН: "Ислямска държава" има близо 30 000 членове в Сирия и Ирак

За герба на морската столица и българската национална чест

Меркел: Границите на балканските държави са неприкосновени!