Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Европа е пред избор: Националният суверенитет срещу покоряването й


Сподели:
22 Май 2018, Вторник

EС ще трябва да установи свои собствени правила и да изисква от всички корпорации, които търгуват на нейна територия, да се придържат единствено и само към нейните правни норми
Днес Европа е изп­равена пред важен идеологически кръс­топът, който дълго бе игнориран, но изборът не търпи повече отлагане. Европейс­ките дър­жави трябва да решат, дали да живеят в свят на дър­жави, всяка от които е суверенна в рам­ките на соб­с­т­вените си граници, не и извън тях. Или желаят да живеят в свят, в който Европа е част от Американ­с­ката империя, където НАТО, МВФ, Светов­ната банка и други меж­дународни инс­титуции са кон­т­ролирани от САЩ. В този свят граж­даните на тех­ните дър­жави ще бъдат обект на дик­татура на американ­с­кия истаб­лиш­мънт – същите онези супер богати хора, които управ­ляват и американ­с­кото правител­с­тво.

Иран се превърна в съд­бовен кръс­топът, а кон­к­рет­ният въп­рос е за оттег­лянето на САЩ от сдел­ката, която заедно с други 6 дър­жави те под­писаха с Иран. Както и пос­лед­валото връщане на сан­к­циите срещу Иран – сан­к­ции срещу ком­пании, които продъл­жават да тър­гуват с Иран. Нека обаче първо да изложим някои същес­т­вени исторически факти по темата.

През 1953 г. американ­с­кият истаб­лиш­мънт свали демок­ратично изб­раното правител­с­тво на Иран и наложи вар­вар­ска дик­татура, която изпъл­няваше волята на САЩ и тех­ните съюз­ници. По същия начин, по който през 1932 г. инс­талираха крал Сауд в Саудит­ска Арабия (където никога не е имало демок­рация), в Иран дадоха властта в ръцете на Мохамед Пах­лави. Ето какво пише в Уикипедия за Ибн Сауд: „След Пър­вата световна война той получава под­к­репата на анг­личаните, както и сериозно количес­тво боеп­рипаси. През 1920 г. той започва борба с фамилията Ал Рашид и през 1922 г. с помощта на британ­ците тя вече е напълно раз­г­ромена”. По подобен начин САЩ и Великоб­ритания овлас­тяват Мохамед Пах­лави и го прев­ръщат в иран­ски шах. Това бе работа на президента Дуайт Айзен­хауер. След смъртта през 1945 г. на Фран­к­лин Делано Руз­велт, който бе против­ник на империализма, американ­с­кото правител­с­тво начело с президента Хари Труман (когото Уин­с­тън Чър­чил вър­теше на мал­кия си пръст) бързо премина на империалис­тическа вълна. По времето на Айзен­хауер това стана още по-осезаемо. Така, през крат­кото управ­ление на неговия нас­лед­ник Джон Кенеди, приз­ракът на анти-империализма навес­тяваше Белия дом и зап­лаш­ваше неп­рекъс­натия глобален кон­т­рол на американско-британските управ­ляващи елити. Кенеди побърза да се противопос­тави на империализма (също както някога правеше Фран­к­лин Руз­велт) – той идеалис­тично зас­тана на пътя на стремежите към гос­под­с­тво и покоряване. И така той бе убит, а доказател­с­т­вата бяха потулени.

Труман съз­даде ЦРУ, Айзен­хауер го под­чини на воен­ноп­ромиш­ления ком­п­лекс

, управ­ляван от американ­с­ката арис­ток­рация. ЦРУ се превърна в „дъл­боката дър­жава” на САЩ, кон­с­т­руирана да съз­дава глобално гос­под­с­тво. Тя изпол­зва „антикомунизма”, за да оправ­дае и прик­рие истин­с­ките си цели за налагане на глобално гос­под­с­тво и под­чинение.

През 1979 г. автен­тич­ната революция в Иран свали от власт наложения от САЩ Мохамед Пах­лави. Но съюз­ничес­т­вото между САЩ и Великоб­ритания, от една страна, и динас­тията Сауд, от друга, се превърна в съюз срещу Иран. Оттогава насам американ­с­ките и анг­лийс­ките елити демонизират страната и я определят като „терорис­тичен режим”. И то независимо, че на прак­тика Саудит­ска Арабия е начело на глобал­ния ислям­ски тероризъм, на който Иран се противопос­тавя (с изк­лючение на тогава, когато става дума за Израел). И всеки, който е наясно с нещата, знае тези исторически обус­ловени факти. Всъщ­ност съюз­ничес­т­вото между САЩ и Саудит­ска Арабия пред­с­тав­лява нещо много по-лошо. Глобал­ният ислям­ски тероризъм е изоб­ретен и организиран от съд­ружието между американ­с­кия истаб­лиш­мънт и динас­тията Сауд. Той води началото си от 1979 г., когато Иран успява да се освободи от американско-британската дик­татура и въз­в­ръща своя суверенитет, макар и прев­ръщайки се в шиит­ска теок­ратична дър­жава, която не може да се срав­нява с иран­с­ката свет­ска демок­рация преди 1953 г. През 1979 г. САЩ и динас­тията Сауд съз­дадоха ислям­с­кия тероризъм, за да насочат вниманието на Съвет­с­кия съюз към Афганис­тан, а впос­лед­с­т­вие изпол­з­ваха терорис­тите, за да принудят рус­наците да излязат от там. По този начин те се надяваха да изтощят съвет­с­ката икономика и след това да покорят СССР, а в крайна сметка и самата Русия. Всичко това излезе наяве на 24 фев­руари 1990 г., когато американ­с­кият президент Джордж Хър­бърт Уокър Буш обясни на американ­с­ките пар­т­ньори какво трябва да правят – на тази дата той издаде заповед на васал­ните европейски дър­жави, която те изпъл­няват и до ден днешен. От своя страна Русия е съюз­ник на Иран (за който рус­наците таят надежди, че ще под­чинят).

Основ­ният прин­цип на американ­с­ките елити, отс­тояван и до днес от американ­с­кото правител­с­тво, е отх­вър­ляне на национал­ния суверенитет.

На 11 май т.г. телевизион­ният канал RT излезе с въп­роса: „Васали на Америка ли сме ние?”

Фран­ция се зарече да продължи тър­гов­с­ките си отношения с Иран и да не се под­чини на „светов­ния полицай” в лицето на САЩ. Тя заяви, че всички останали страни, под­писали ядреното споразумение, се противопос­тавят на връщането на американ­с­ките сан­к­ции срещу ком­паниите, които тър­гуват с Иран. В САЩ знаят, че ако Великоб­ритания, Фран­ция и Гер­мания откажат да се под­чинят на импер­с­ките дейс­т­вия, това може да изложи на риск запад­ното пар­т­ньор­с­тво и дори напълно да го раз­руши. И така Студената война, за която Джордж Буш-старши нареди на съюз­ниците си да бъде продъл­жена, въп­реки раз­падането на СССР, на комунис­тичес­кия режим и Вар­шав­с­кия договор, ще прик­лючи и за САЩ, също както тя прик­лючи за Съвет­с­кия съюз през 1991 г. Такъв раз­вой вероятно би сринал американ­с­кия воен­ноп­ромиш­лен ком­п­лекс, както и акциите на мегакор­порации като Lockheed Martin. Американ­с­кият истаб­лиш­мънт се страхува, че мирът би замес­тил икономиката, основана на неп­рекъс­нато водене на войни. Всички тези милиарди долари, които се инвес­тират в оръжия за масови убийс­тва извън границите на Америка, ще потънат, ако Великоб­ритания, Фран­ция и Гер­мания сложат край на запад­ното пар­т­ньор­с­тво и отново станат суверенни дър­жави. Заедно с друга суверенна дър­жава в лицето на Иран, те могат да кажат „не” на импер­с­ката мощ и „да” на национал­ния суверенитет, който е основата на всяка демок­рация. Никоя демок­рация не може да същес­т­вува в дър­жава, която е васална на друга. В свят, в който суверенитетът се зачита, може и да няма демок­рация нав­сякъде. Но тя вече няма да бъде погаз­вана от импер­с­ката сила, което сама по себе си не е никаква демок­рация, а същин­ска дик­татура.

На 3 март т.г. списание The Economist излезе със заг­лавие, определящо Китай като враг в продъл­жаващата Студена война, което гласи: „Как Западът сбърка с Китай?”. Статията раз­к­рива какво пред­с­тав­лява „китайс­ката зап­лаха”: „Китай не е дър­жава с пазарна икономика и при сегаш­ния си курс никога няма да бъде. Нап­ротив, тя все повече кон­т­ролира биз­неса като инс­т­румент на дър­жав­ното управ­ление… Чуж­дес­т­ран­ните фирми имат печалби, но не са удов­лет­ворени, защото тър­говията винаги се прави по китайс­ките правила”.

Империалис­тичес­ката гледна точка е, че

глобал­ният дик­татор и неговите кор­порации трябва да налагат своя ред

– да няма друг суверен, освен дик­тата на САЩ, които днес са империалис­тическа дър­жава.

Днес Европа може би ще нап­рави съд­боносен избор между меж­дународ­ния дик­тат, от една страна, и вър­ховен­с­т­вото на суверенитета на всяка дър­жава, от друга. EС ще трябва да установи свои соб­с­т­вени правила и да изис­ква от всички кор­порации, които тър­гуват на нейна територия, да се придър­жат един­с­т­вено и само към ней­ните правни норми. Което би означавало, че дър­жавата, а не кор­порациите, има вър­ховен­с­тво в рам­ките на своята територия. И това важи дори за меж­дународ­ните кор­порации, базирани в някоя дър­жава, която зап­лашва останалите и която твърди, че е „незаменима” нация. Особено, имайки пред­вид, че всяка нация е „заменима”. Русия не е приела това. Нито Иран. Нито Китай. Ще го нап­рави ли обаче Гер­мания – родината на „Гер­мания над всичко” (Deutschland über alles)? Ами Фран­ция и Великоб­ритания?

Американ­ците го приемат. Истаб­лиш­мън­тът в САЩ много успешно кон­т­ролира американ­с­кото общес­тво. В началото на 2017 г. (началото на ман­дата на президента Тръмп) социологичес­ката аген­ция YouGov провежда проуч­ване сред 7000 американци. Те са помолени да под­редят 144 дър­жави по категории, както следва: „врагове”, „неп­риятел­ски”, „приятел­ски”, „съюз­нически” или „не съм сигурен”. Пър­вите 13 дър­жави, които американ­ците определят като най-големи врагове са Северна Корея, Иран, Сирия, Ирак, Афганис­тан, Русия, Либия, Сомалия, Пакис­тан, Палес­тина, Саудит­ска Арабия, Йемен и Судан. Резул­татите от изс­лед­ването на YouGov са много близки до онова, което американ­с­ките елити биха искали да видят в списъка с враговете на Америка. С изк­лючение на Саудит­ска Арабия, която американ­с­кото правител­с­тво приема като свой главен, а защо не и топ съюз­ник, защото досега тя е най-големият клиент на американ­с­кия воен­ноп­ромиш­лен ком­п­лекс. И така, списъкът с враговете на американ­ците до голяма степен е онова, което популяризират медиите, под­чинени на американ­с­кия истаб­лиш­мънт. Всъщ­ност макар същите тези медии да не говорят нищо по въп­роса, че 92% от саудит­ците одоб­ряват ИДИЛ, и че саудит­с­кото крал­ско семейс­тво организира атен­татите от 11 сеп­тем­ври, американ­ците приемат враж­дебно Саудит­ска Арабия. Това е напълно прием­ливо за американ­с­кия истаб­лиш­мънт, защото омразата към саудит­с­ката крал­ска фамилия е пренасочена към Иран – най-голямата шиит­ска дър­жава, а американ­с­кото общес­тво пред­почита Саудит­ска Арабия пред Иран. Изс­лед­ване на Gallup от 17 фев­руари 2016 г. сочи, че американ­ците смятат Иран за по-голям враг от Саудит­ска Арабия. Така че американ­с­кият истаб­лиш­мънт няма причини за без­покойс­тво по отношение на своя главен съюз­ник и клиент.

Както в САЩ, така и в Саудит­ска Арабия елитите успешно упраж­няват кон­т­рол върху общес­т­вото.

Американ­ците мис­лят по желания от истаб­лиш­мънта начин – те под­к­репят всяко военно начинание, което той иска да извърши (нап­ример Ирак през 2003 г., Либия през 2011 г., Сирия през 2012 г.). Раз­бира се, начинът да се установи такъв кон­т­рол върху общес­т­вото е през прозореца, през който то вижда света, а именно през национал­ните медии. На 12 май 2018 г. организацията Fairness and Accuracy in Reporting обяви, че американ­с­кият народ е много ефек­тивно манипулиран да вярва, че Иран е враг и зап­лаха за САЩ. Заг­лавието гласи: „Медиите обсъж­дат най-добрия начин да упраж­няват кон­т­рол върху Иран”, а статията под­к­репя с факти твър­дението, че американ­ците са жер­тва на ожес­точена пропаганда от страна на медиите, която насър­чава агресия срещу Иран. Независимо че американ­с­кият народ ще продължи да под­к­репя правител­с­т­вото (въп­реки недоверието към него и към медиите), другите народи не са тол­кова строго кон­т­ролирани от американ­с­ките управ­ляващи елити. Съот­ветно, ако дос­татъчно силно го желаят, европейс­ките елити биха могли да се откажат от съюз­ничес­т­вото със САЩ.Европейските медии покорно биха изпъл­нили как­вото им се каже. Така че биха могли вед­нага да започ­нат да опис­ват на европей­ците каква е реал­ността по отношение на американ­с­кото правител­с­тво. В този смисъл може да се дадат примери, включително и за това как САЩ отк­рад­наха Украйна и че някои от учас­т­ниците в събитията там вече раз­к­риха ролите си. Или, че Русия не е отк­рад­нала Крим, а това всъщ­ност беше иск­рата, която тряб­ваше отново да въз­п­ламени студена война.

Краят на запад­ното съюз­ничес­тво (и на американ­с­кия империализъм) е въз­можен.

Но за целта на лидерите на ЕС и на Ердоган ще са им необ­ходими кураж, убеденост и желание за въз­в­ръщане на национал­ния суверенитет като основен градивен елемент на демок­рацията нав­сякъде по света. Такава промяна на политичес­ката теория би била качес­т­вена промяна за Европа (и/или за Тур­ция), която исторически пог­лед­нато винаги твърдо е под­к­репяла империите, а рес­пек­тивно и дик­татурите. А това би означавало смяна на парадиг­мата.

От Strategic Culture
Превод: Антоанета Киселин­чева, a-specto


Източник: klassa.bg

В категории: Анализи и коментари, Европа

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Голямата беда е, че такива хора изобщо са фактор в България

Лавров: Русия смята да напусне Съвета на Европа

Пет века сме „съжителствали с османлиите”, ще учат вече децата

Защо Турция пусна Брънсън и защо това ни засяга

Германските медии: Краят на Меркел вече се вижда

Рей Далио: Гответе се за криза до 1-2 години


НОВИНИТЕ
Вицепремиерът на Крим арестуван в Москва по подозрения в корупция Вицепремиерът на Крим арестуван в Москва по подозрения в корупция

Полша подаде жалба срещу ЕС заради споразумението с Газпром Полша подаде жалба срещу ЕС заради споразумението с Газпром

„Ще се видим там горе” грабна наградата на CineLibri 2018 „Ще се видим там горе” грабна наградата на CineLibri 2018

Гръцкият външен министър Никос Коцияс подаде оставка Гръцкият външен министър Никос Коцияс подаде оставка

Валери Симеонов ще посети Унгария по случай Деня на българо-унгарското приятелство Валери Симеонов ще посети Унгария по случай Деня на българо-унгарското приятелство




ЕВРОПА
Полша подаде жалба срещу ЕС заради споразумението с Газпром Полша подаде жалба срещу ЕС заради споразумението с Газпром

Гръцкият външен министър Никос Коцияс подаде оставка Гръцкият външен министър Никос Коцияс подаде оставка

Проф. Георги Карасимеонов: Европа на отечествата срещу федерална Европа или линията на Орбан срещу тази на Макрон ще доминира евроизборите Проф. Георги Карасимеонов: Европа на отечествата срещу федерална Европа или линията на Орбан срещу тази на Макрон ще доминира евроизборите

Лавров: Русия смята да напусне Съвета на Европа Лавров: Русия смята да напусне Съвета на Европа

Лидерите на ЕС решават днес бъдещето на преговорите за Брекзит Лидерите на ЕС решават днес бъдещето на преговорите за Брекзит