Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Проф. Мирчева: Кирилицата е втората старобългарска азбука


Сподели:
22 Май 2018, Вторник

В навечерието на 24 май за кирилицата и ролята на старобългарския език в световното езиково наследство, разказва проф. д-р Елка Мирчева от Секция за история на българския език на Институт за български език към БАН.

- Кирилицата е българска азбука, но масово се въприема като славянска азбука. Дори битува схващането, че кирилицата е руска азбука. Не ли крайно време да припомним в Европа фактите, които доказват, че тя е българска азбука?

- Създаването на първия славянски книжовен език е предшествано от създаването на първата старобългарска азбука - глаголицата. Тя е дело на св. Константин-Кирил Философ, който създава писмена система, която да отрази солунския говор от ІХ в., а той е източнобългарски по езиков тип и най-много се доближава до родопските говори. На глаголица и на говоримия солунски говор са записани първите преводи на необходими за богослужението книги, осъществени от братята св. св. Кирил и Методий.

Глаголица и глаголически книги заминават за Моравия. Глаголически книги освещава в Рим папа Адриан ІІ. Глаголически книги донасят със себе си прокудените от немското духовенство Кирило-Методиеви ученици Климент, Наум и Ангеларий.

Кирилицата  е втората старобългарска азбука. Тя е създадена от преславски книжовници в България по времето на Златния век. За разлика от  глаголицата, която е оригинално творение, кирилицата е компилативна азбука, обединяваща в едно 24-те букви от гръцката азбука и 12, знака за звуци, липсващи в гръцкия език, заети от глаголицата. Тези специфични нейни особенности я правят пригодна да отрази характерните особености на славянската реч.

- Наскоро, в Деня на отворените врати на Института за български език към БАН, Вие представихте електронен вариант на Речник на старобългарският език. Какво разкрива той?

- Екип от Секцията за история на българския език изработи двутомен Старобългарски речник. Първият му том излезе през 1999 г., а вторият през 2009 г. Днес двата тома са част от електронната библиотека Българско езикознание, разположена на сайта на Института за български език.

Материалът за него е почерпан от оскъдния брой съхранени ръкописи от най-ранните писмени паметници - това са 17 глаголически и кирилски ръкописи писани в нашите земи през Х-ХІ в., наричани класически старобългарски паметници.

Всички славянски езици поставят тези ръкописи в основата на развоя на своите езици и предпочитат да ги наричат старославянски. Такова название дават и на езика, на който са написани. В науката обаче отдавна е установено какъв по произход е този славянски език.

По тази причина, отчитайки етническия му произход, ние наричаме този език старобългарски. Много неща отличават нашия труд от предходните речници.

На първо място ние решихме да използваме материал от старобългарските надписи. Поставихме си амбициозната задача да обработим лексикографски материал от открити през последните десетилетия древни ръкописи, които досега не бяха представени в речник. Така от 17 броят на нашите източници достигна 87. Оригинална идея в Академичния речник е привеждането на новобългарски съответствия на старобългарските думи. В резултат на това можем да твърдим, че близо 90% от тях са съхранени в съвременния книжовен език, в диалектите, в личните и местните имена на българите.

- Какви още любопитни и малко известни факти разкриват историческите паметници, описани в речника?

- Ще дам пример с думата "чай". Чаят става известен в Европа през ХVІІ в. Оказа се, че лексемата е била използвана от нашите предци векове по-рано. Документирана е в един открит през 1975 г. ръкопис.

В глаголически псалтир от ХІ в., известен като Псалтир на Димитър Олтарник, намерен в библиотеката на манастира "Св. Екатерина" в Синай от гръцкия учен Йоанис Тарнанидис, е прибавен Лекарственик. Този извънредно любопитен текст съхранява хилядолетния опит на човека за борба с болестите и болката. Между множеството практически съвети е и един начин за лекуване на кашлица - във вино се вари билката оман, а получената отвара е наречена чай.

Думата е китайска, но в множеството наречия, говорени на огромната територия на Китай, чаят носи различни имена. В езиците мандарин и кантонски е "ча", а в езика мин - "те".

Учените смятат, че думата е достигнала до старобългарския език с посредничеството на прабългарите. Така една дума става повод за предположение, че далеч преди Великото преселение на народите, довело прабългарите до Балканския полуостров, те са имали контакти не само с китайски племена, а с точно определени китайски племена.

- Какво е влиянието на старобългарския език върху другите езици и от кои е бил най-силно повлиян?

- Старобългарският книжовен език, създаването на който е дело на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, има дълга история и щастлива историческа съдба. Първоначално, заедно с първата старобългарска азбука (глаголицата), неговата мисия е просветителска и в голяма степен мисионерска.

През ІХ в. преведеното на говорим език божие слово трябва да направи разбираема християнската вяра за покръстващите се един след друг славянски народи.  Моравската мисия трае само 22 години и завършва трагично. Делото на св. св. Кирил и Методий е заплашено от пълно унищожение и забрава, но получава своя исторически шанс.

България на княз Борис І,  на цар Симеон и цар Петър не само спасяват буквите и книгите.  Старобългарският език се завръща на родната си почва. Щедрото меценатство и широка държавна подкрепа създават условия за небивал подем на книжовността. С български свещенослужители и български книги Русия и Сърбия приемат християнството.

Постепенно старобългарският език поема функциите си на  международен книжовен език. Приет в употреба в чужда, макар и славянска, среда той заживява свой живот, приемайки особенности на руския и на сръбския език. Така се появяват редакциите на старобългарския книжовен език. От тях безспорно с най-голямо значение е руската редакция.

Голяма роля в културното пространство на Slavia orthodoxa играе  т. нар. черковнославянски език, който е късна форма на руската редакция, получила своята кодификация в печатните руски книги от ХVІІ в. С активното им разпространение на Балканския полуостров започва мощно влияние в обратна посока - този път черковнославянския език повлиява на българския от Възраждането.

Старобългарският език се разпространява и сред неславянски народи. От ХІV в. нататък той става официален език във Влашко и Молдова. Княжествата оттатък Дунава използват нашия език като език на църквата и на държавната администрация. И това продължава чак до ХІХ в.

- Бихте ли дали примери за старобългарски думи и имена, които са запазени до днес?

Вече споменах, че благодарение на идеята на нашия екип да приведе новобългарски съответствия към всяка от речниковите статии, знаем, че 90% от думите в него продължават живота си в съвременния български език. Някои от тях и днес са със същото значение, което са имали преди повече от 1000 години - "власт", "зора", "далече" и т.н.

Много по-интересни обаче са онези думи, които са претърпели промени в семантичния си развой и макар и формално да са същите днес имат различно значение.

В старобългарски година е "час", брашно е  "храна, посеви, реколта, средства, разходи", хитрец не е "мошенник, измамник", а "човек, който има умения, способности; майстор". Бог също е хитрец. Хитреци са и философите и мислителите.

Благодарение на привлечените от нас надписи имаме писмено свидетелство за някои, основно славянски по произход, лични имена, които няма как да попаднат в богослужебната книжнина. Такива са например Момчил и Славомир.

- Какви още тайни крие съкровищницата на старобългарския език, които са предизвикателство пред учените?

- Голямо предизвикателство е огромна по обем литература, преведена в България или създадена от български книжовници, която обаче е запазена в чуждоезикови преписи. Такава е например почти цялата продукция на Преславската книжовна школа. Пред учените стои голямата задача да възстановят поне част от това изгубено старобългарско наследство, а след това и да насочат проучванията на старобългарската лексика към тези все още непроучени докрай извори. Тогава ще имаме по-пълна представа за словното богатство на старобългарския книжовен език, което в никакъв случай не се изчерпва с няколкото десетки ръкописа и надписа, писани в българските земи през Х-ХІ в.


Източник: dir.bg

В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Цацаров иска ред, а не реформа в затворите

Хора, опомнете се, разделят ви по нацистки, за да ви убият по-лесно!

Европа да благодари на Гърция за спасяването

22 юни 1941 г германската армия напада СССР. Втората световна война започва не на 22 юни 1941, а на 1 септември 1939 година!

Трябва ли да пратим ООН на бунището на историята

Ивайло Калфин: Българската държава не ме подкрепи за шеф на ОЛАФ




ЕВРОПА
Европа да благодари на Гърция за спасяването Европа да благодари на Гърция за спасяването

Светослав Малинов: Зелените в EП ме подкрепят в битката срещу рестарта на АЕЦ „Белене“ Светослав Малинов: Зелените в EП ме подкрепят в битката срещу рестарта на АЕЦ „Белене“

Орбан: Не е работа на ЕК да организира каквато и да било среща на високо равнище на ниво премиери! Орбан: Не е работа на ЕК да организира каквато и да било среща на високо равнище на ниво премиери!

Ивайло Калфин: Българската държава не ме подкрепи за шеф на ОЛАФ Ивайло Калфин: Българската държава не ме подкрепи за шеф на ОЛАФ

Дългите преговори за Brexit са опасни, смята шефът на МВФ Дългите преговори за Brexit са опасни, смята шефът на МВФ