Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Доц. д-р Дарина Григорова "Политиците ни предават българските интереси по македонския въпрос, Църквата ги пази и не допуска да бъде използвана за легитимация на македонизма, какъвто опит беше поканата за честванията."


Сподели:
21 Май 2018, Понеделник


Доц. д-р Дарина Григорова е преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Главен редактор на списание ALMANACH VIA EVRASIA. Автор на книгите „Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ в. “, „Евразийството в Русия“, „Империя Феникс“. 

- Доц. Григорова, преди няколко дни Европейският съюз, при демонстриран консенсус, застана отчетливо срещу американския президент Доналд Тръмп. Говорим за отказа на ЕС да последва решението на Тръмп за оттегляне от иранската сделка. Как разчитате вие европейската заявка за еманципация?

- Опитът на САЩ да принудят ЕС да се оттегли от иранската сделка е в стил “ВАДА” (б. ред. - от абревиатурата на World Anti-Doping Agancy (WADA) или Световната антидопингова агенция, която изигра важна роля в допинг скандала срещу Русия), но вече не спрямо Русия и на спортна арена, а на по-високо ниво – да го наречем стил “CAATSA”, или подчинение на европейската политика на американския закон от август 2017 година, наречен “За противодействие чрез санкции срещу съперниците на Америка” (Countering America's Adversaries Through Sanctions Act – CAATSA). “Съперниците” са Иран, Русия и Северна Корея. Китай не е включен, той се подразбира като далечна цел.

Стилът “CAATSA” е многоспектърен и включва не само бизнес отношенията ЕС–Иран, но и Северен поток 2, както и всяка конкуренция, която заплашва американските “национални интереси”, които далеч не са европейски. Принудително откритие за Макрон, Туск, Меркел и компания, свикнали с “руската заплаха”, но не и с “европейската заплаха” за американската сигурност или бизнес – при Тръмп те са синоними.

Рано е да се каже, че ЕС се еманципира, самостоятелно не е в състояние да го направи, а само в съюз с Русия и Китай, което политически е изключено за момента. Тепърва ще предстоят тежки преговори със САЩ, защото Тръмп първо удря, зашеметява противника си (“съперника”), после форсира разговорите до “честно договаряне”.

В същото време евентуалното откъсване на ЕС от бизнес контакти с Иран е добре дошло за Русия и Китай. Ако забелязахте на Икономическия форум в Астана сега на 17–18 май Иран подписа споразумение с Евразийския икономически съюз за зона за свободна търговия по подобие на това с Виетнам. Първоначално планирано за 4 години до подписване на окончателния договор, но така или иначе, това е изход от санкциите и за Русия, и за Иран, и за цялото евразийско икономическо пространство, което тепърва ще нараства.

Впрочем, споразумение в Астана се подписа и с Китай, но не за свободна търговска зона, което е опасно конкурентно, но за сътрудничество – пак реакция на санкциите, при това планирана, това е тенденция, не само реактивно решение. И къде е ЕС с европейските санкции, с които се отказва от евразийския пазар? И за кого работи мистър Тръмп? (Да намигнем на руските хакери.)

- Страните от ЕС остават разделени в отношението към Русия. В същото време пред Северен поток 2 вече няма препятствия, канцлерът Меркел се срещна с Путин. Очаквате ли сближаване между големите в ЕС – Германия и Франция, с Русия и на каква основа?

- Далече съм от оптимизма Ви, че вече няма препятствия пред Северен поток 2, поради американски сигнали. Въпросният стил “CAATSA” допуска санкционирането на европейски лица и компании, работещи по проекта Северен поток. Очакваните митнически ограничения на САЩ за европейския внос на стомана и алуминий от 1 юни също са стъпка в опитомяването на ЕС по американски.

- Очаквате ли преосмисляне на позиции кои са приятели и кои врагове?

- Политиката е нещо изменчиво, оттук и “враговете” и “приятелите” са променливи величини според ситуацията. Все пак има стратегически общи интереси и географска неизбежност за сътрудничество между ЕС и Русия. Дали и кога ще се преосмислят е трудно да се каже предвид необременената откъм хуманитарни, международноправни и геополитически познания европейска бюрокрация на най-високо ниво.

- Българите следят геополитическите процеси, но се интересуват най-вече от позицията и бъдещето на собствената си страна. Какъв знак виждате в посещението на президента Радев в Москва и предстоящата му среща с Путин в Сочи?

- Ако президентът Радев бе посетил Москва на 9 май (важна дата за Русия) или на 24 май (важен символ за България), щеше да има някакъв сигнал на протегната ръка. Разбира се, добре е, че ще се състои лична среща на нашия и на руския президент. Личният контакт е важен в политиката, а двамата имат военна закалка и оттук общ понятиен апарат и начин на мислене и вземане на решения, което само ще е от полза за подобряване на междудържавните отношения. Представителната функция на президента у нас не позволява ефективно решение на политическо ниво, но пък отваря коридор за добросъседство, което е символично, но важно предвид европейската хронична русофобия.

- Президентът Радев поиска „Български поток“ – смятате ли, че е възможна подобна реализация, особено в геополитически и вътрешнополитически контекст?

- Ако това е реанимация на "Южен поток" и връзката е пряка с Русия, а не е продължение на Турски поток, това е интересна заявка за възстановяване на енергийните взаимоотношения България-Русия. Остава открит въпросът дали ще можем да защитим тази тръба от „цветни сценарий“.

- Русия сякаш загуби позиции и влияние върху страните от Западните Балкани. Смятате ли обаче, че отдалеченото европейско разширяване на ЕС може отново да амбицира Москва? Виждаме, че президентът Вучич играе и със Запада, и с китайските инвестиции, но не затваря напълно и вратата към Русия.

- “Западните Балкани” са геополитически термин, обхващащ неусвоените от ЕС и НАТО бивши югославски територии плюс Албания. Русия няма видимо присъствие, но може да влияе на стабилността на региона. В Босна и Херцеговина руското въздействие е чрез подкрепата на Република Сръбска, от една страна, и чрез неотклонното доразвиване на реализацията на Дейтънските споразумения в полза на федерализацията на тази странна екс югославска държава. В Херцеговина руското присъствие е икономическо, руско-хърватските отношения не са за подценяване. В Сърбия Русия има симпатиите на сръбския народ, въпреки хлъзгавата политика на Вучич, предоставил военната инфраструктура на страната си на НАТО. В Македония Русия подкрепя македонистите по неизбежна съветска традиция.



Основният антиславянски и антихристиянски, и оттук антируски елемент в “Западните Балкани” – албанците (Тирана), косоварите и македонските албанци, са единствената местна опора на американското военно присъствие. Оттук реислямизацията на Балканите – на целите, не само на “западните”, е американски проект за сдържане на Русия. Това е панорамната картина. Балканите обаче имат микроклимат и специфично умение на “пасивна съпротива” (цитирам проф. Николай Генчев), с което могат да изненадат великите сили.

- Успя ли България да уплътни заявения си приоритет за евроинтеграция на Западните Балкани?

- “Уплътни” (може би “усвои”) председателството с този “проект”, и дотук.

- Австрийското председателство след нас поема щафетата за региона, но с ясен акцент, че ще работи за европейската перспектива на Сърбия и на Черна гора. Ние сякаш имахме амбицията да помогнем на Македония. Успяхме ли?

- Австрия има геополитически интереси в “западните” Балкани още от ХVIII век и не се е отказала от тях по стара имперска памет и тънка политика на балансьор с Русия. За нашата “помощ” на Македония… Гоце Делчев би се обърнал в гроба си… Нека специалистите да кажат безпристрастно, аз нямам добри думи и наблюдения.

- Как си обяснявате натиска върху Българската православна църква да присъства на честванията на Охридската архиепископия? Правилно ли бе решението на Светия синод на БПЦ?

- Българската православна църква за разлика от българските политици, които периодично предават народа си, винаги е била вярна и последователна в опазването на паството си. Примерите са много – вълната с мигрантите, криптоикуменическата среща в Крит, Истанбулската конвенция. Оттук и систематичните опити за дискредитация на БПЦ отвън и отвътре, от съмнителни фондации, от още по-неубедителни патриоти или от убедени в правотата си православни, в своята правота.


Ако сте забелязали, под знамето на национализма се създават различни проекти с антиправославна и оттук антибългарска основа. Обикновено такива формации имат или езически руни и символика на древни по-по най-древни българи (каква гордост само), или подклаждат обществени съмнения в решенията на Светия Синод по канонични въпроси. Ако политиците ни предават българските интереси по македонския въпрос, Църквата ги пази и не допуска да бъде използвана за легитимация на македонизма, какъвто опит беше поканата за честванията. Политизирането на църковните въпроси е неразумно варварство, не ни отива.

- Вие, като историк, с кой период от историята бихте сравнили сегашното време на растяща несигурност, разместване на геополитическите пластове и преминаването на света от еднополюсен към многополюсен модел? Или историческите паралели са само ориентир за случващото се днес?

- Историческите аналогии са заблуждаващо опростяване на съвременната картина, но историческата памет може да неутрализира страховете, внушавани от незнание. Многополюсен свят има и през ХIХ век, това не е новост, особено на Балканите, където разделителната линия между “Източни” и “Западни” е подвижна между Австрия и Русия, после между Русия и Германия, между съветския и западния блок, а сега между САЩ и Русия (каква изненада). Като добавим и трайните регионални сили – постосманската, арабската и напоследък китайската… добре дошли в ХХI век. Да, нестабилно е, както всичко в историята, опасна илюзия е очакването на трайна стабилност. Причината обаче е повече вътрешна, защото външният натиск успява само когато има вътрешна слабост. Къса се там, където е тънко, казват руснаците. На Балканите липсва единодействие в кризисни моменти (справка 1396 г., а после и 1453 г.). Това е на път да се повтори поради къса памет и разширен стомах.


Източник: еpicenter.bg

В категории: Интервюта, Избрано от редактора

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Теменужка Петкова: Българската минно-суровинна индустрия е сред водещите в ЕС

Папата засрамен и натъжен заради публикуван в САЩ доклад за сексуален тормоз на деца от свещеници

Ердоган ще загуби битката с Тръмп

Китай се готви да бомбандира обекти на САЩ, сочи доклад на Пентагона

САЩ са готови за допълнителни мерки срещу Анкара, ако не освободи бързо арестувания пастор

„Мръсната война” на Тръмп обедини 350 медии




ЕВРОПА
Брюксел предупреди Черна гора да внимава на кого дава гражданство Брюксел предупреди Черна гора да внимава на кого дава гражданство

ЕС не е склонен Мей да преговаря за Брекзит директно с държавите членки ЕС не е склонен Мей да преговаря за Брекзит директно с държавите членки

Меркел: Границите на балканските държави са неприкосновени! Меркел: Границите на балканските държави са неприкосновени!

Европейският съвет се готви да бламира ЕК за единния пазар и Лондон Европейският съвет се готви да бламира ЕК за единния пазар и Лондон

Матео Салвини към България: Изпращате съвременни роби в Италия! Матео Салвини към България: Изпращате съвременни роби в Италия!