Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Антонио Таяни: България е добрият пример за Западните Балкани


Сподели:
21 Май 2018, Понеделник

Днес се нуждаем от повече кохезия, не от по-малко, казва председателят на европарламента

- Господин Таяни, какво е политическото послание, което срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София изпрати на страните от региона?

- Срещата препотвърди връзките между ЕС и неговите балкански партньори. Заедно трябва да очертаем по-близко сътрудничество, за да се справяме с общи предизвикателства в областта на сигурността, миграцията, икономическото развитие и свързаността. Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Бившата югославска република Македония и Косово са вече неразривно свързани с ЕС географски, исторически и икономически. Те са вече вътре в нашите граници и съюзът не може да е завършен без тях. В моите мисии на Балканите подчертавах важността на това на тези страни да се даде сигурна европейска перспектива в името на стабилността, сигурността и просперитета на целия регион. В интерес на всички нас в Европа е да свържем здраво бъдещето на Западните Балкани с това на съюза. Ето защо ясно трябва да покажем, че процесът на присъединяване към ЕС на Западните Балкани е необратим. Процесът на интеграция трябва също така да бъде подкрепен, включително чрез финансови средства, чрез развитието на инфраструктурни мрежи, които са важни за свързаността и търговията между тези страни и ЕС. За тази цел следващият бюджет на ЕС трябва да включва фонд от поне 10 млрд. евро за стимулиране на инвестициите в Западните Балкани, като последващият ефект ще са десетки милиарди евро в региона. За да придвижим напред европейската перспектива на Западните Балкани трябва също така да засилим сътрудничеството си с конкретни проекти в няколко насоки, включително по-добра свързаност. В този контекст приветствам успеха на еврокомисар Мария Габриел в проправянето на пътя за намаляване и евентуално премахване на роуминга между ЕС и страните от Западните Балкани.


-Как виждате бъдещата роля на България като медиатор между ЕС и страните от този регион?

-Преди всичко искам да приветствам лидерството и инициативата на премиера Бойко Борисов, който организира тази важна среща за ЕС и за Западните Балкани. България е пример за шестте страни от региона, тя е пристан на мир и стабилност. Страната ви изпълва региона с динамизъм за развитие. Назрял е моментът за тези шест страни без медиатори да засилят диалога и да имат отговорни отношения за решаване на противоречията. Българското председателство вече пое силен ангажимент за напредък на интеграционния процес на Западните Балкани, поставяйки твърдо разширяването в дневния ред на своята програма и придвижвайки напред този дневен ред, включително и на най-високо политическо ниво какъвто е случаят със срещата на върха. Разчитаме на продължаващата роля на България като привилегирован събеседник с нашите партньори на Западните Балкани. България показа, че е надежден партньор, способен да спазва обещания. Поради тази причина също така съм убеден, че е назрял моментът България да влезе в Шенген при първа възможност.


-Как оценявате българското председателство на ЕС досега?

-България върши изключителна работа в ръководенето на Съвета на министрите. Заедно с българското председателство споделяме отговорността да направим Европа работеща, така че нашите граждани да виждат резултати по общите ни текущи предизвикателства: миграция, сигурност, създаване на работни места за младите хора. Програмата на българското председателство очевидно е фокусирана върху стремежа към Европа на консенсуса, конкурентноспособността и кохезията. Както казахме по-рано, ние споделяме българските приоритети, особено амбицията й да подкрепя и съпътства бъдещата европейска перспектива на нашите най-близки съседи от Западните Балкани. В това отношение България има специална роля. Тя е пример за успешно присъединяване към Европа. Десетте години на успешно членство в ЕС консолидираха нейната специална геостратегическа позиция и превърнаха България в стълб на регионалната стабилност.
Приветствам също така вниманието, което българското председателство отделя на политиките за младите хора. В последното проучване на Евробарометър младите българи посочват борбата срещу безработицата като топ приоритет на ЕС. Ако искаме да създадем заетост за тях, трябва да привлечем повече инвестиции, особено в областта на дигиталните технологии, креативните индустрии и туризма.


-Как виждате ЕС след 10 години – смятате ли, че вътрешните разделения ще се задълбочат и какъв ще бъде ефектът от това?

-Състоянието на съюза и благосъстоянието на всички граждани на ЕС зависи от решенията, които взимаме днес. Гражданите имат притеснения по въпроси като миграция, сигурност и отбрана, безработица и климатични промени. Те очакват от Европа защита и решения. Стените, границите и национализмът предлагат илюзията за противоотрова срещу глобализацията, при която изглежда, че обикновените хора нямат думата по който и да е въпрос.
Тръмп, Брекзит и появата на авторитарни движения, които наблягат на важността на суверенитета и популизма в Европа, са симптоми на тази болест. Ако политиците се държат на разстояние и не отговарят на тревогите на гражданите, тяхното поведение подхранва гнева и създава благоприятна почва за тези търговци на илюзии. Единственото решение на това са политици, които са способни да слушат и да предлагат ефективни отговори чрез работата на един силен и сплотен съюз. Ако днес трябва да научим някакъв урок, той е, че глобализацията радикално промени нашето разбиране за суверенитет. Въпроси като сигурност и отбрана, управление на миграция, безработица и данъчна справедливост могат да бъдат решавани само на наднационално ниво. Ако искаме да защитаваме търговските си интереси, да браним иновациите и креативността, да гарантираме енергийната сигурност и да спасим планетата, се нуждаем от общи инструменти. Само като упражняваме заедно някои аспекти от националния си суверенитет, можем да защитим гражданите на ЕС в една сложна глобална среда. Европейска супер държава не е отговорът.
Няма нужда ЕС да поема отговорност и за последния детайл от всяка политика; съюзът е по-силен, когато се съсредоточава в области, където наистина може да промени нещо.
Нито една европейска държава, която действа сама, не може да се конкурира с гиганти като САЩ, Китай, Русия или Индия. Ако Италия беше част от Китай, щеше да е осмата по големина провинция като население. Всеки, който проповядва оттегляне зад националните граници, разпространява лъжа.
Всеки, който обвинява европейската интеграция за проблемите ни, се цели в грешната мишена. Всъщност, ЕС е част от решението. Само работейки заедно и говорейки в един глас, страните в Европа могат да защитят своите граждани. В същото време трябва също така да си даваме ясна сметка за критиките, че съюзът е далеч от това да бъде ефективен. Само една различна Европа - по-политическа, по-демократична и по-силно базирана на солидарността, може да затвори пропастта между гражданите и институциите.

- Какво мислите за предложението на ЕК за следващата бюджетна рамка 2021-2027?

-Европа, която гледа към бъдещето, се нуждае от ясна визия и от средства за осъществяване на тази визия. Следователно се нуждаем от политически бюджет, фокусиран върху приоритетите на гражданите, разполагащ с достатъчно ресурси и насочен към приоритетите на хората. Предложенията на Еврокомисията за собствените ресурси, увеличеното финансиране за иновации, изследвания, отбрана и малки и средни предприятия и удвояването на ресурсите за „Еразъм" и за управление на миграцията са съвместими с резолюцията на ЕП, която приехме през март. Подходът на ЕК е правилен, но трябва ясно и високо да заяви, че цифрата от 1,1% от БВП на ЕС, която предлага, е недостатъчна. Ако искаме да имаме бюджет, съизмерим с предизвикателствата, пред които сме изправени, трябва да покажем смелост и амбициозност. Така че ЕП ще използва своите правомощия за съвместно взимане на решения до край, призовавайки за цифра от 1,3%.
Това увеличение не трябва да идва от джобовете на гражданите на ЕС, които вече плащат много, а по-скоро под формата на нови собствени ресурси. Интернет гигантите, банките, които се занимават със спекулативни финансови трансакции, компаниите, които замърсяват околната среда с неразградима пластмаса, трябва да платят своя честен дял.
Искаме също така да видим по-големи инвестиции в изследвания и иновации, за да укрепим лидерската роля на Европа в областта на науката и технологиите. Това финансиране заедно с инвестициите в квалификации е основата за конкурентноспособна индустриална политика, която ще ни позволи да се възползваме от възможностите, предлагани от дигиталната революция.
Важно е също така да увеличим енергийната устойчивост и сигурност. Отбрана, сигурност, граничен контрол, управление на миграция, развитие на Африка, Западни Балкани – това са основни предизвикателства, с които можем да се справим само, ако имаме правилните ресурси. Важно е да постигнем в рамките на този парламент рамково споразумение за размера на бюджета, така че през 2021 г. той да може да влезе в сила.

-Какво е бъдещето на кохезионната политика и какво мислите за идеята да се спират еврофондове на страни, които подкопават върховенството на закона?

-Кохезионната политика е важна, за да не изоставя никой и тя се нарежда сред най-важните успехи на ЕС. Трябва да защитим това постижение и да видим, че продължава да е ефективно. Правилно е също така отпускането на някои видове финансиране да бъде обвързано с условието за спазването на ключови принципи и изпълнението на поетите ангажименти. Неприемливо е някои страни да изискват солидарност с най-изостаналите им региони и в същото време да отказват да покажат солидарност със страни, които носят бремето на миграционната криза. Ангажиментът за насърчаване на по-голямото икономическо и социално сближаване между нашите региони е от самото създаване на ЕС. Още на конференцията в Месина през 1955 г. темата е на масата на разговори на бащите основатели. Те смятали, че без нарастващо сближаване между териториите и регионите му, ЕС няма да успее. Кохезионната политика е средство за икономически и социален прогрес навсякъде в Европа – от столиците до последното село, без никой да изостава в почти 300-те региона на ЕС. Брекзит и натискът върху националните бюджети днес пораждат съмнения за финансирането на кохезионната политика. В своята резолюция за кохезионната политика след 2020 г. ЕП даде да се разбере, че няма да приеме нейното отслабване. Икономическите и социалните различия между нашите региони все още са много големи. Различията в конкурентноспособността между териториите все още са релевантни. Днес се нуждаем от повече кохезия, не от по-малко.
Това не означава, че нямаме нужда от промени. Трябва да направим кохезионната политика по-ефективна, по-лесна за използване, гъвкава и по-малко бюрократична. Насочена към нуждите на регионите и повече насочена към стратегически инвестиции за бъдещето на следващите поколения.



-Вие сте от Италия, която страда много от мигрантските потоци. Как трябва да бъде решен въпроса с мигрантската криза?

-Не можем да изоставим страните, които поради географски причини носят бремето на международната хуманитарна криза сами на предната линия. Всички страни-членки без изключение имат задължението да спазват ценностите, които са в основата на нашия съюз. Една от тези ценности е, че подслоняваме бягащите от война, насилие или преследване. Поради тази причина миналия ноември ЕП одобри с голямо мнозинство ревизия на Дъблинския регламент, който цели да гарантира, че европейските правила за убежище са основани на честност, солидарност и последователност. Европейският съвет също започна да разглежда този въпрос. Преглед на Дъблинския регламент, който просто налага нови задължания на страните-членки, където имигрантът първо е влязъл, без да въведе честна и ефективна система за релокация на търсещите убежище, би представлявал стъпка назад по пътя към един по-сближен съюз. Европа, която е неспособна да покаже солидарност към бежанците, рискува да загуби душата си. В същото време трябва да покажем решимост в отпращането или гарантирането на незабавна реадмисия за тези, които нямат право да влизат в Европа. Всички пътища през Средиземно море трябва да бъдат затворени по същия начин както беше направено с Балканския на базата на инвестиции и споразумения с трети страни. Европа трябва да инвестира поне същите ресурси в Либия, Тунис, Мароко, Чад, Нигер и Мали както направи в Турция и Йордания като част от силен дипломатически процес в областа на икономическата политика и политиката на сигурност. Проблемът с миграцията трябва да бъде решен из корени. Нуждаем се от План "Маршал" за Африка.

-Очаквате ли засилване на популизма и национализма в навечерието на европейските избори през 2019 г?

-Единственият отговор на популизма и национализма е да покажем с конкретни факти, че гражданите се чувстват по-добре с повече свободи, по-голям избор, с повече защита от Европа, която чува гласа им. За целта трябва да направим две основни неща. Първо, трябва да променим Европа, за да отговаряме по-ефективно на тревогите на гражданите. Второ, трябва много по-добре да обясняваме постиженията, които Европа е дала на гражданите си – от свободата на работа, учене и живот в 28-те членки, до по-големите възможности за бизнеса и малките предприятия да работят извън границите на родните им страни, до сигурността на продуктите на пазара и по-здравословната околна среда. Ако успеем да направим това, то тогава съм сигурен, че нашите граждани ще поставят всичко на везните и ще изберат отново Европа както направиха неотдавна в Холандия, Франция и Германия.

 standartnews.com



В категории: Интервюта

Сподели:





Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Голямата беда е, че такива хора изобщо са фактор в България

Лавров: Русия смята да напусне Съвета на Европа

Пет века сме „съжителствали с османлиите”, ще учат вече децата

Защо Турция пусна Брънсън и защо това ни засяга

Германските медии: Краят на Меркел вече се вижда

Рей Далио: Гответе се за криза до 1-2 години


НОВИНИТЕ
Вицепремиерът на Крим арестуван в Москва по подозрения в корупция Вицепремиерът на Крим арестуван в Москва по подозрения в корупция

Полша подаде жалба срещу ЕС заради споразумението с Газпром Полша подаде жалба срещу ЕС заради споразумението с Газпром

„Ще се видим там горе” грабна наградата на CineLibri 2018 „Ще се видим там горе” грабна наградата на CineLibri 2018

Гръцкият външен министър Никос Коцияс подаде оставка Гръцкият външен министър Никос Коцияс подаде оставка

Валери Симеонов ще посети Унгария по случай Деня на българо-унгарското приятелство Валери Симеонов ще посети Унгария по случай Деня на българо-унгарското приятелство




ЕВРОПА
Полша подаде жалба срещу ЕС заради споразумението с Газпром Полша подаде жалба срещу ЕС заради споразумението с Газпром

Гръцкият външен министър Никос Коцияс подаде оставка Гръцкият външен министър Никос Коцияс подаде оставка

Проф. Георги Карасимеонов: Европа на отечествата срещу федерална Европа или линията на Орбан срещу тази на Макрон ще доминира евроизборите Проф. Георги Карасимеонов: Европа на отечествата срещу федерална Европа или линията на Орбан срещу тази на Макрон ще доминира евроизборите

Лавров: Русия смята да напусне Съвета на Европа Лавров: Русия смята да напусне Съвета на Европа

Лидерите на ЕС решават днес бъдещето на преговорите за Брекзит Лидерите на ЕС решават днес бъдещето на преговорите за Брекзит